Р Е Ш Е Н И Е
№261759/21.12.2020г.
град В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 18702 по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на А.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „В.и к.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на сума в общ размер на 607,06 лева, от които: 307,06 лева - начислени суми – главници за доставени
ВиК услуги, в периода от 13.05.2015 г. до 15.09.2016 г., за които в периода от
14.08.2015 г. до 17.09.2016 г. са издадени
13 бр. фактури, както и 4 бр. фактури, издадени в периода от 19.07.2018
г. до 31.01.2019 г. на общ стойност 300 лева. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
С решение №1822/30.04.2019 г. по
гр.д. №16962/2018 г. по описа на ВРС /погрешно посочено като №15134/2018 г./,
съдът е приел за установено, че ищецът по настоящия иск дължи на ответника
следните суми: 35,82 лева – главница – дължима сума за доставени ВиК услуги в
обект с адрес: ***, за периода от 13.05.2015 г. до 10.09.2015 г.; 10,21 лева –
обезщетение за забава, начислена за периода от 14.09.2015 г. до 14.07.2018 г.,
като е присъдил и сторените разноски по делото и в производството по ч.гр.д.
№11033/2018 г. по описа на ВРС. Твърди, че независимо от изхода на воденото
между страните дело, ответникът продължава да изисква плащане на суми по
фактури, по отношение, на които е заявил, че оттегля иска си.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че
правният спор между страните е разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. №16962/2018
г. Твърди, че ответното дружество не е предприело каквито и да е действия за
събиране на сумите, посочени в исковата молба. Заявява признание на иска по
отношение на следните суми: 271,24 лева – сбор от главници, дължими за периода
от 11.09.2015 г. до 15.09.2016 г.; 61,24 лева – сбор от обезщетения за забава,
начислени върху горепосочените главници; 65,88 лева – разлика между присъдените
разноски със заповед № 5525/20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11033/2018 г. на ВРС и
присъдените разноски в размер на 9,12 лева, съгласно решение по гр. д. №
16962/2018 г.; както и сумата от 161,16 лева – разлика между платените в
исковото производство разноски за държавна такса и за депозит за вещо лице в
общ размер на 225 лева и присъдените с решението по гр. д. № 16962/2018 г.
разноски в размер на 63,84 лева.
В хода
на производството по делото, в открито съдебно заседание, ответникът уточнява,
че сумите начислени по 4 бр. фактури, издадени в периода от 19.07.2018 г. до
31.01.2019 г. на общ стойност 300 лева, касаят разноските, които е претендирал
по ч.гр.д. №11033/2018 и гр.д. №16962/2018 г. – двете по описа на ВРС.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и
правна страна, следното:
С решение №1822 от 30.04.2019 г.
по гр.д. №16962/2018 г. по описа на ВРС /с посочен номер в същото – 15134/ е
прието за установено, че А.Н.Й., ЕГН **********,***, дължи на „В.и к.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 35,82 лв., представляваща главница за периода от 13.05.2015
г. до 10.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 18.07.2018 г., до окончателното погасяване
на задължението; сумата от 10,21 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.09.2015 г. до 14.07.2018 г., дължими за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1763454, за обект – имот, находящ се в ***,
за които суми е издадена заповед № 5525 от 20.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 11033/2018 г. по описа на ВРС, 50 с-в, на основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД. Със същия съдебен
акт, в полза на „В.и к.“ ООД са присъдени сторените разноски в заповедното
производство, в размер на 9,12 лева и разноските в исковото производство, в
размер на 63,84 лева.
По делото е представена справка
за недобора, издадена по партидата, чийто титуляр е ищецът, като видно от
същата, към дата 18.08.2020 г. ответникът има вземане към ищеца за сума в
размер общо на 720,15 лева, от която – главница в размер общо на 607,06 лева и
лихви в общ размер на 113,09 лева.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е недопустим касателно следните суми, за
които е постановено решение №1822 от 30.04.2019 г. по гр.д. №16962/2018 г. по
описа на ВРС, а именно: 35,82 лв., представляваща главница за периода от
13.05.2015 г. до 10.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.07.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението; 10,21 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.09.2015 г. до 14.07.2018 г., дължими за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1763454, за обект – имот, находящ се в ***,
за които суми е издадена заповед № 5525 от 20.07.2018г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д № 11033/2018г. по описа на ВРС, както и
присъдените разноски сторени в заповедното производство, в размер на 9,12 лева,
както и разноските, сторени по гр. д. №16962/2018 г. на ВРС. По отношение
дължимостта на горепосочените суми е налице формирана сила на пресъдено нещо с решение
№1822/30.04.2019 г. по гр.д. №16962/2018 г. по описа на ВРС. Като недопустимо,
производството по делото, в тази част, следва да бъде прекратено, тъй като в процесния случай е налице хипотезата
на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК – забрана за пререшаване на правен спор, разрешен
със сила на пресъдено нещо. Доколкото в процесния случай ищецът не претендира
установяване недължимост на начислено обезщетение за забава по фактурите, издадени
в периода от 14.08.2015 г. до 17.09.2016 г., а по фактурите, издадени в периода
от 19.07.2018 г. до 31.01.2019 г., обезщетение за забава изобщо не е било
начислявано, сумата от 10,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.09.2015 г. до 14.07.2018 г., не следва да бъде съобразявана при
произнасянето на съда.
По
отношение на останалата част от иска, съдът намира същия
за процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство
е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които
съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта се обуславя от наличието
на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че същият не дължи в
полза на ответника процесната сума.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения
иск, с твърдение, че не претендира заплащане на
сумите, които ищецът сочи, че не му дължи, тъй като в производството по
гр. д. №16962/2018 г. на ВРС е оттеглил иска си за същите суми. По своята същност
оттеглянето на предявения иск десезира съда, но само отказът от иск дава на
ответника правният резултат, който би бил постигнат с отхвърляне със сила на
пресъдено нещо, на предявения против него иск. Оттеглянето на иска няма
правните последици на отказа от иск, тъй като при оттеглянето, ищецът запазва
възможността да предяви против ответника същия иск. Видно
от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. справка за
недобора по партида на ищеца, както и заявеното от
процесуалния представител на ответника, в проведено на 20.11.2020 г. открито
съдебно заседание по делото, когато потребителят заплаща на ответното дружество
суми по банков път, заплатените суми се отнасят за погасяване на най-старото задължение. Така, макар да твърди, че не
претендира процесните суми и не е предприел действия по събиране на тези
вземания, при извършено от ищеца плащане, по банков път, платените суми биха
били отнесени за плащане към най-старите задължения, които все още са част от
недобора по партидата, чийто титуляр е ищецът.
Ответникът заявява изрично
признание на иска, за следните суми: 271,24 лева – сбор от главници, дължими за
периода от 11.09.2015 г. до 15.09.2016 г. /фактури, издадени в периода от
16.10.2015 г. до 17.09.2016 г./; 61,24 лева – сбор от обезщетения за забава,
начислени върху горепосочените главници; 65,88 лева – разлика между присъдените
разноски със заповед № 5525/20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11033/2018 г. на ВРС и
присъдените разноски в размер на 9,12 лева, съгласно решение по гр. д. №
16962/2018 г.; както и сумата от 161,16 лева – разлика между платените в
исковото производство разноски за държавна такса и за депозит за вещо лице в
общ размер на 225 лева и присъдените с решението по гр. д. № 16962/2018 г.
разноски в размер на 63,84 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 237,
ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът, намира че в процесния
случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237,
ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение
при признание на иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се
посочи още, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което
съдът намира, че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК. Доколкото ищецът не претендира установяване недължимост на обезщетение за
забава, начислено върху главните задължения по процесните фактури, при
произнасянето си съдът не следва да отчита заявеното от ответника признание на
иск, по отношение сумата от 61,24 лева – сбор от обезщетения за забава,
начислени върху главници, дължими за периода от 11.09.2015 г. до 15.09.2016 г. Така, следва да бъде
съобразено направеното признание на сума в общ размер на 498,28 лева.
С оглед установеното по делото,
както и предвид отправеното искане на ищеца, съдът намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага подробни мотиви за това.
По искането на
ответника за освобождаване от заплащане на разноски, съдът намира, че в
процесния случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78,
ал.2 ГПК. Действително, ответникът признава предявения иск за значителна част
от ищцовата претенция, но признанието на иска не е достатъчно основание за да
се освободи ответника от отговорността за заплащане на разноски. В основата на
предявения иск стои пропускът на ответника да коригира недобора по партидата на
ищеца, така щото да не може платени от последния суми да се отнасят за
погасяване на стари задължения по фактури, които ответникът твърди, че не
претендира за плащане, поради което следва да се приеме, че именно поведението
на последния е дало повод на ищеца за сезиране на съда.
По отношение
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
С разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна да се определи
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000
лева, възнаграждението е в размер на 300 лева. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му
представител, като е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като по същото са събирани само писмени доказателства. Адвокатското
възнаграждение в полза на ищеца следва да бъде намалено до размера посочен в
Наредбата - 300 лева.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца се следват
сторените разноски в общ размер на 287,28 лева, от които: държавна такса в
размер на 41,04 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 246,24 лева.
Ответникът има право
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.4 ГПК, в размер на 8,96 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото,
по предявения от А.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, против „В.и к.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, САМО В ЧАСТТА, относно следните суми, за които е
постановено решение №1822 от 30.04.2019 г. по гр.д. №16962/2018 г. по описа на
ВРС: 35,82 лева, представляваща главница за периода от 13.05.2015 г. до
10.09.2015 г., за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1763454, за обект – имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2018 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед № 5525 от 20.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 11033/2018 г. по описа на ВРС,
както и присъдените разноски сторени в заповедното производство, в размер на 9,12
лева, и по гр. д. №16962/2018 г. на ВРС, в размер на 63,84 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.Н.Й., ЕГН **********, с адрес:
*** и „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че А.Н.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сума в общ размер на 498,28 лева, от
която: 271,24 лева – сбор от главници за ползвани
и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1763454, за обект – имот,
находящ се в ***, дължими за периода от 11.09.2015 г. до 15.09.2016 г., за
които са издадени фактури в периода от 16.10.2015 г. до 17.09.2016 г.; 65,88
лева – разлика между присъдените разноски със заповед № 5525/20.07.2018 г.
по ч.гр.д. №11033/2018 г. на ВРС и присъдените разноски в размер на 9,12 лева,
съгласно решение по гр. д. № 16962/2018 г.; както и 161,16 лева –
разлика между платените в исковото производство разноски за държавна такса и за
депозит за вещо лице в общ размер на 225 лева и присъдените с решението по гр.
д. № 16962/2018 г. разноски в размер на 63,84 лева, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.и к.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените
разноски по делото в общ размер на 287,28 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:***, сторените разноски по делото в общ размер на 8,96 лева, на осн.
чл. 78, ал.8 вр. ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която производството по делото се
прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – В., в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО,
в останалата част, може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд –
В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: