Р Е Ш
Е Н И Е
№ 125
гр.
Велико Търново, 01.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10128/ 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от „Формула 2014“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Деньо Чоканов” № 5, вх.
„Б“, срещу Решение № 156/ 23.03.2023 г. по АНД № 20224110201235/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № РД-05-13/ 04.07.2022 г., издадено от директора на
Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново, с което на „Формула 2014“
ООД, за извършено във връзка с дейността му нарушение на чл. 56, ал. 1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето, вр. с чл.
231, ал. 2 от ЗЗ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3
000,00 лв., и дружеството е осъдено да заплати на РЗИ – Велико Търново разноски по
делото на ВТРС, в размер на 500,00 лева.
В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като
постановено в противоречие със събраните в производството пред въззивната
инстанция доказателства. Касаторът твърди липса на компетентност на
актосъставителя и останалите служители, участвали в проверката да извършват
действия извън официално утвърденото работно време, а от там и цялостно
опорочаване на развилото се производство. Счита, че при издаването на АУАН и НП
не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал.
1 т. 5 от ЗАНН, тъй като словесното описание в тях е бланкетно и
наконкретизирано, а предвид това, че е ангажирана отговорността на юридическото
лице, стопанисващо обекта, не става ясно и какво неправомерно действие или
бездействие е извършило същото, като по този начин е ограничено и правото на
защита на санкционираното лице. Навежда твърдения, че издаденото от директора
на РЗИ – Велико Търново не му е съобщавано и връчвано по реда, предвиден в
ЗАНН. По същество намира за недоказано санкционираното от АНО нарушение, тъй като АУАН няма обвързваща
доказателствена сила, а в хода на съдебното дирене не е било доказано дали е
пушено във вътрешно помещение на заведението или на мястото, определено като
„тераса“. Изтъква и че не е установено по несъмнен начин, дали заварените на
въпросното място лица са пушели именно тютюневи цигари, а не такива, съдържащи
друга субстанция – напр. билкови цигари или електронни такива. На последно
място касаторът твърди и приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като преценка в тази
насока не е направена в наказателното постановление. Предвид съдържанието й,
съдът квалифицира наведените в жалбата оплаквания като такива за неправилност
на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона,
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От настоящата инстанция се
иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на
спора, като отмени наказателното постановление, издадено от директора на РЗИ –
Велико Търново. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител. В депозирана писмена молба заявява, че поддържа жалбата по
съображенията изложени в нея и тези развити в молбата. Претендира присъждане на
разноските, извършени в производството пред въззивния съд, прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът по
касационната жалба - директора на Регионална здравна инспекция - Велико
Търново, чрез пълномощника си по делото *** А.Д. от ВТАК, оспорва жалбата като
неоснователна. Намира за неоснователни всички развити от касатора оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение и потвърденото с него
наказателно постановление, като аргументи в подкрепа на това си становище, вкл.
относно компетентността на актосъставителя и останалите служители на РЗИ,
извършили проверката, и правилното определяне на субекта на нарушението,
развива в хода на устните състезания.
Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на
разноски за настоящото производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваното решение на РС – В. Търново е правилно,
постановено въз основа на задълбчен анализ, при изцяло изяснена фактическа
обстановка и правилно приложение на материалния закон. Предлага същото да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:
На дата 21.03.2022 г., около 18:50 часа от служители на РЗИ – В. Търново, със
съдействието на служители в РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново,
е била извършена проверка в коктей-бар „Famous“ намиращ се на административен адрес гр.
Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 4. Не е спорно, че въпросният обект към него момент е бил стопанисван от
„Формула 2014“ ООД – гр. Велико Търново, като проверката е извършена в
присъствието на Т.М.– представител на дружеството. В хода на същата е било
констатирано, че заведението е с
капацитет 80 места на закрито и
20 места на открито. Местата на
закрито
били разпределени в две зали - едната закрита зала с 5
маси за 20 души и
една
голяма зала за консумация с 9 маси с по 4 или 6 места, която според данните от представителя, присъствал по
време на проверката, по строителни книжа била определена като „тераса“.
Въпросната зала,
определена като „тераса“ имала 3
стъклени стени, отваряеми в
летния сезон, една масивна стена и покрив от метална конструкция -
неотваряем. В момента на проверката стъклените стени на тази зала не са били отворени и
същата е представлявала затворено помещение, отоплено с климатична инсталация. В нея от контролните органи били
установини трима души, пушещи тютюневи цигари -
С.Ц.С., пушещ тютюневи цигари „Davidoff gold“ 80 мм, пред когото
се намирал стъклен пепелник с три фаса,
А.С.А.,
пушеща тютюневи цигари „Karelia“ - синя, 100 мм и А.Ф.Х., пушеща тютюневи цигари „Dunhill“ – лилав, 80 милиметра. Други двама клиенти в същата зала пушерли
електронни цигари. Самоличността на лицата, пушещи тютюневи цигари била снета
със съдействието на служителите на МВР. Така констатираните обстоятелства са
били отразени от проверяващите в протокол от извършена инспекция на обект от
21.03.2022 г., в който са вписали и задължение на управителя на обекта да се
яви на 28.03.2022 г. в сградата на РЗИ, за изясняване на установеното. На дата 30.03.2022
г. от участващ в проверката гл. инспектор в РЗИ – В. Търново е бил съставен
АУАН на „Формула 2014“ ООД за това,
че е допуснало тютюнопушене в закритата част на обекта, като в акта е
възпроизведена описаната по-горе фактология и е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места. Актът е връчен на датата на
съставянето му на Д.С.Н. - управител на дружеството, който не е вписал
възражения. В писмени възражения, подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН същият
е навел аргументи за незаконосъобразност на провежданата процедура, идентични с
тези, поддържани при съдебното обжалване на НП пред въззивната и настоящата
инстанции. Въз основа на констатациите в АУАН, от директора на РЗИ – Велико
Търново е издадено НП № РД-05-13/ 04.07.2022 г., с което за извършено нарушение
на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 2, предл.
трето от същия закон, на „Формула 2014“ ООД – гр. Велико Търново е наложено
посочената по-горе имуществена санкция. Извън фактическите констатации,
възпроизведени от АУАН, в наказателното постановление е отразено и че проверяваният обект представлява обществено място по смисъла на § 1а, б.
„г“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за
хранене и развлечение), като са изложени и мотиви относно размера на
определената санкция.
Дружеството е
оспорило наказателното постановление с жалба, подадена чрез АНО, до ВТРС, на
дата 29.09.2022 г., като при липсата на безспорни доказателства за надлежното
му връчване на санкционираното лице, съдът е приел, че жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Без на практика да оспорва фактическите
констатации на актосъставителя и АНО, пред районния съд санкционираното лице е
навело доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в
административната фаза на производството и такива на материалния закон,
идентични с тези в касационната жалба. В хода на съдебното следствие районният
съд е изслушал показанията на актосъставителя Ц.Н.Ц.-Е. и свидетелите Н.Г.Г., Л.Й.Б., М.А.Н. и П.М.П., които като цяло са
преповторили отразеното в протокола при проверката. Във връзка с наведените
възражения относно компетентността на проверяващите, от ответника са били
представени и писмени доказателства – трудови договори, заповеди за назначаване
и преназначаване, длъжностни характеристики, схем на йерархична подчиненост,
писък на длъжноститена ненормиран работен ден, утвърден от директора на РЗИ –
Велико Търново и Заподе № РД-01-138/ 09.006.2021 г., издадена от същия, с която
е определена продължителността на допълнителния годишен отпуск по чл. 156, ал.
1, т. 2 от КТ и чл. 50, ал. 3 от ЗДСл, за работещите по трудови, съответно служебни
правоотношения на ненормирано работно време. Въз основа на обстоятелствата,
установяващи се от изброените доказателства и след извършване на проверка по
отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал
краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Съдът е приел, че деянието извършено от санкционирания субект
осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение по
съответната хипотеза на ЗЗ като такова е наказуемо по административен ред.
Формирал е извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на
АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания,
и правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на
извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на
наложената санкция, определена в минималния такъв измежду предвидените в
чл. чл. 218, ал. 2 от ЗЗ както и че липсват на
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви.
Постановеното от Великотърновския
районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба, с
оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Решаващият състав на РС –
Велико Търново е формирал изводите си въз основа на изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото,
установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция
е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата
инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Както правилно е
преценил ВТРС, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ.
Неоснователни са възраженията, поддържани от санкцинираното дружество относно
възможността служителите на РЗИ да извършват проверки в извънработно време
/формулирани като липса на повременна компетентност/. Видно от заповедите за
назначаване на извършилите проверката лица /заемащи длъжност „Главен инспектор
в отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико
Търново/, работното време на същите не е фиксирано почасово, а в длъжностните
им характеристики /т. 7.14/ изрично е отбелязано, че същите изпълняват
служебните си задължения при условията на ненормирано работно време, като при
необходимост участват в проверки в извънработно време, през нощта и в почивни
дни. Тоест, според посочените документи, възможността на конкретните държавни
служители да изпълняват служебните си задължения, не е ограничена в рамките на
предварително установеното работно време. Съответно изпълнението на тези
задължения извън това работно време, не обуславя невалидност или процесуална
незаконосъобразност на извършените от тях действия, в какъвто смисъл е и
константно установената съдебна практика. АУАН и НП отговарят на изискванията
относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.
Неоснователни са оплакванията за липсата на коректно словесно описание в на
извършените нарушения в АУАН и НП, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице. И в двата акта описанието на нарушенията е подробно и
коректно, позволяващо на лицето, подведено под административнонаказателна
отговорност, да разбере в какво се изразява неправомерното деяние и съответно
да упражни адекватно правото си на защита във всяка от фазите на
производството. Необсъждането от АНО на подадените в срок възражения срещу
АУАН, в случая не представлява съществено нарушение на процесуални правила.
Видно от цитираното им по-горе съдържание, въпросните възражения не биха могли
да променят фактическите констатации или правните изводи на АНО в насока
липсата на противоправно поведение или неговата маловажност, съответно да
обусловят различен краен резултат от административнонаказателното производство.
На последно място, неоснователни са и оплакванията, че наказателното
постановление не е било надлежно връчено на санкционираното дружество. Последното
обстоятелство се установява по безспорен начин от наличните в делото
доказателства, но то има отношение единстено към упражняването правото на
съдебна защита на субекта на наказанието, което в случая е реализирано в
пълнота.
По същество
решението на ВТРС е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на
Закона за здравето. Разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, въвежда забрана за тютюнопушене в закрити обществени
места. В случая при проверката на 21.03.2022 г. е установено пушенето на цигари
в помещение, което независимо от наименованието му, е представлявало
пространство, затворено между под, покрив и четири плътни стени /три от които
стъклени, но неотворени и една масивна/ т.е. в закрито помещение – част от
търговската площ на коктейл-бар „Famous“ в
гр. Велико Търново. От своя страна самият коктейл-бар представлява „обществено
място“ по смисъла на § 1а, б. „г“ от ДР към ЗЗ - място, което е обществено
достъпно и/или предназначено за обществено ползване, без оглед на собствеността
или правото на достъп, включително и места за настаняване, заведения за хранене
и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла
на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма. В слючая от контролните
органи е установено извършването на тютюнопушене именно на такова място, като
от съда правино се преценени за неоснователни доводите за недоказаност на
деянието. Фактът на извършването му е обективиран в протокол от
извършена инспекция на обект с обществено предназначение от 21.03.2022 г.,
който има характеристиките на официален документ както по смисъла на чл. 93, т.
5 от НК, така и по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и истинността на
съдържанието на този протокол не е оборена от санкционираното лице в
административната или съдебната фаза на производството. Посредством посочването
във въпросния документ на всички относими към установеното нарушение факти,
вкл. видовете употребявани тютюневи изделия и самоличността на лицата, които
пушат, деянието се явява безспорно установено от обективна страна. Тези
фактически констатации не са били оборени от касатора, а доводите му че е
възможно да се касае за билкови цигари или електронни такива, се явяват
голословни. Ноторно известен и фактът, че посочените в протокола марки и вид
цигари /„Davidoff gold“, 80 мм „Karelia“ - синя, 100 мм и „Dunhill“ – лилав, 80 мм/,
представляват тютюневи изделия, както и че въпросните наименования не се носят
от билкови цигари, предлагани в аптеките, а електронните цигари нямат
отбелязана дължина в милиметри. Съобразно горното, правилни са изводите на
районния съд за доказано тютюнопушене в закрито обществено място,
като съставомерен елемент на нарушението, визирано в санкционната норма на чл.
218, ал. 2, предл. второ от ЗЗ. С последно посоччената норма, допускането на
такова тютюнопушене в управляван от него обект, изрично е въздигнато в
основание за санкциониране на съответното юридическо лице по
административнонаказателен ред, не намират опора в закона и възраженията на
касатора, че той не е надлежния субект на наложената санкция. Касаторът е
извършил от обективна страна административно нарушение по смисъла на чл. 218, ал. 2, предл. второ от ЗЗ, които са основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба, а доколкото
собственикът на обекта е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна.
Районният съд е
изложил и обстойни мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането
на наказанието не са нарушени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, които се споделят
от настоящата инстанция.. Видно от изложените в НП съображения, от АНО е
отчетена обществената опасност на деянието, предвид вида на експлоатирания
обект, както и характера на нарушението, свързан с възможно поставяне в риск
здравето на лица, неупотребяващи тютюнви изделия. Определеният в наказателното постановление
размер на имуществената санкция е в предвидения от закона минимум за нарушения
от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието. Не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като обратно на
твърденията в касационната жалба, последното обстоятелство е обсъдено от
районния съд в обжалваното решение. Процесното нарушение е типично за вида си и
не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление, в сравнение с други нарушения от същия вид. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, ВТРС правилно е приложил закона.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не
страда от визираните в жалбата на „Формула 2014“ ООД – гр. Велико Търново
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски. На
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и съобразно представените доказателства за
извършването им /договор за правна защита и съдействие и банково платежно
нареждане /л. 17 и л. 19 от делото/, „Формула 2014“ ООД – гр. Велико Търново
следва да бъде осъдено да заплати на Регионална здравна инспекция – Велико
Търново, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на
500,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Неоснователни са възраженията на касатора за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, доколкото то е под минимума, определен в
чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 156 от 23.03.2023 г., постановено по АНД № 20224110201235 г. от 2022
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Осъжда „Формула 2014“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Деньо Чоканов” № 5, вх.
„Б“, да заплати на Регионална здравна инспекция – Велико Търново с ЕИК **********,
адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 23, разноски по делото пред
настоящата инстанция, в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.