Р Е Ш
Е Н И Е
№ 342 / 25.06.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 903 по описа за 2019 година; за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Симо Г. Симов; против Б.Р.М.
с ЕГН ********** ***; както и с адрес в гр. Пловдив, ул. “Борба“ № 3 ет.13
ап.62.
Ищецът твърди, че като енергийно предприятие, по смисъла на чл.126 ал.1 и
чл.129 от ЗЕ, бил единствено търговско дружество, притежаващо лицензия по чл.43
ал.2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия
на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на
потребители на такава за битови нужди се осъществявала при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. ОУ, публикувани на сайта на
дружеството, влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. По силата на раздел ІІ от ОУ, ищцовото дружество било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответницата, по силата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, като собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Борба“ № 3 ет.13 ап. 62,
имала качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34 ал. 1 от ОУ
била длъжна, да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия –
в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според чл.35
ал.1 от ОУ, при неизпълнение на това задължение, дължимо било и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на задълженията си,
ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД разпределил за имота на
ответницата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга
за дялово разпределение – на обща стойност от 513,45 лв., включващо главница от
425,07 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2015 г. - 30.04.2018 г., и 88,38 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г. Начислената на
ответницата топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие
с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, в
т.ч. чл.71 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Доставеното
в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на
търговеца, извършващ дяловото разпределение – в началото и края на всеки
отоплителен сезон по показанията на монтираните в имота водомер за битово –
горещо водоснабдяване и апартаментен топломер. За събиране на посочените суми,
ищецът подал на 09.01.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 261/2019 г. на
ХРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, предвид на което ищецът предявявал настоящия си иск в срок.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме
за установено, че ответницата му дължи гореописаните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски. Това
си искане той поддържа, чрез процесуалния си представител в открито съдебно
заседание и в допълнително писмено становище.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният й на същото основание
особен представител, но извън указания му срок, предвид на което този отговор
не следва да се взема под внимание от съда. В открито съдебно заседание
ответницата се представлява от особения си представител, който оспорва
предявения иск частично. Възразява, че с изтичането на кратката 3-годишна
погасителна давност погасени били претенциите за главница за периода
01.11.20015 г. – 30.11.2016 г., предвид на което погасени били и акцесорните
претенции. Ето защо, в тази част предявените искове следвало да се отхвърлят,
като погасени по давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие препис-извлечение
от сметка на името на ответницата при ищеца за задълженията за консумирана
топлинна енергия, след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година,
за която е задължението, съгласно изискването на чл.154 от ЗЕ. Видно от него,
на името на ответницата е открита партида с клиентски номер ********** относно
обект на потребление с ИТН 1955669, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Борба“ № 3
ап.62. Същото е било представено и по заповедното производство, според което
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 513,45 лв., от която главница от 425,07
лв. за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. и лихва от 88,38 лв. за периода 05.01.2016
г. – 08.01.2019 г., по подробно описани 30 броя фактури с ежемесечни падежи в
периода 04.01.2016 г. – 04.06.2018 г. Същите обстоятелства се установяват и от
представената справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за
клиент с клиентски № **********, издадена от ищеца. Тя сочи още ежемесечното
разпределение на топлинната енергия в МВтч и в лева. Ищецът представи извлечение
от вестник „Марица” от 24.12.2007 г., ведно с Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД за потребителите
в град Пловдив; както и извлечение от вестник „Новинар”, брой 298 (4852) година
XVI, ведно със същите ОУ. Конкретните относими към случая текстове от тези ОУ,
съдът ще коментира по-долу. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 6 том I рег. № 594 дело № 5/2008 г. от 21.01.2008 г. по описа на
нотариус с рег. № 001; с район на действие РС- Пловдив; ответницата и съпругът
й са закупили апартамент, находящ се на горецитирания адрес в гр. Пловдив. Това
обстоятелство се установява и от представената справка по лице в Служба по
вписванията – Пловдив за периода от 01.01.1992 г. до 28.10.2019 г. за ответницата.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно – техническа и съдебно – счетоводна
експертизи, чиито заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени.
Първата от експертизите сочи, че през процесния период 01.11.2015 г. – 30.04.2018
г. абонатната станция, обслужваща сградата в Пловдив на адреса на ответницата, е
работила и е подавала топлинна енергия. Технологичните разходи на топлинната
енергия в станцията се определяли по посочена формула, в съответствие с чл.61 ал.2
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и така определените технологични разходи били
приспаднати от измерената топлинна енергия за всеки отчетен период. В
приложение № 1 към заключението се сочело, че топлинната енергия е разпределяна
по компоненти и по месеци - за сградна инсталация, отопление и битова гореща
вода, като нямало разлика с количеството топлинна енергия, начислено от ищеца.
За процесния период в апартамента на ответницата била използвана топлинна
енергия за отопление и топла вода през м.12.2015 г., както и начислявана била
топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация за отоплителни сезони
2015-2016 г., 2016-2017 г. и 2017-2018 г. Отопляемият обем на процесния имот
бил 168 куб.м., като в него не функционирали отоплителни тела и не се ползвала
топлинна енергия за отопление. Върху отоплителните тела били монтирани
измервателни средства за дялово разпределение на топлинна енергия –
индивидуални топломери и водомери за топла вода на отклоненията от сградната
инсталация за битово горещо водоснабдяване. При разпределение на топлинната
енергия били спазени изискванията на Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна
собственост – приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че на два пъти
правил опити да установи контакт, като посетил адреса, но никой не отварял. Според
него там не живеел никой, при което поискал справка от ищеца и от фирмата за
дялово разпределение за разпределението на количеството топлоенергия, което е
останало за разпределение след приспадане на технологичните разходи, които били
за сметка на топлопреносното предприятие.
Вещото лице – счетоводител сочи, че на ответницата са били издавани само
фактури, общо 30 броя, описани в приложение №1 към заключението му, без
кредитни известия /минусови изравнителни сметки/. Фактурирането отговаряло на
използването на топлинната енергия и на топлата вода, както и начисляваната
топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, според данните от съдебно –
техническата експертиза, като начислявани били и такси за услуги за
измервателно обслужване. Вещото лице потвърждава изцяло задълженията за
главници на ответницата към ищеца, както е посочено в извлечението от сметката
й, а именно – общо дължими 425,07 лв. за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. по
подробно описани 30 броя фактури с ежемесечни падежи в периода 04.01.2016 г. –
04.06.2018 г. Дължимото обезщетение за забава с натрупване върху всяка от
главниците по фактурите за периода 05.01.2016 г. – 09.01.2019 г. експертизата
изчислява в общ размер от 88,53 лв.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на 09.01.2019 г., въз основа на което е образувано производство по
ч.гр.дело № 261/2019 г. на ХРС. По това дело със заповед № 125/01.02.2019 г. е
разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на
кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: сумата 425,07 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2015
г. до 30.04.2018 г. на основание Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД и чл.50 и чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката, която топлинна енергия е доставена по партидата на Б.Р.М. с
клиентски номер № ********** относно обект на потребление с ИТН 1955669,
находящ се в гр. Пловдив, ул. “Борба“ № 3 ап.62; както и 88,38 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на
25 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобщение
за заповедта е било връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
предвид на което на 01.04.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск
за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 19.04.2019 г., изпратена по пощата предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът
счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана
за това страна. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3. Според
чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на такава енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). ОУ влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел II
от ОУ на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, дружеството е длъжно да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Така съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, в качеството си на
носител на вещно право на собственост по отношение на процесния топлоснабден
имот, ответницата е клиент за топлинна енергия на ищцовото дружество и съгласно
чл.34 ал.1 от ОУ е била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената
й топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на тази енергия - в
30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Между
страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди, за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала
сградата, в която се намира имотът на ответницата, като на последната за
процесния период е начислявана, както следва: топлинна енергия за отопление и
топла вода през м.12.2015 г., както и топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация за отоплителни сезони 2015-2016 г., 2016-2017 г. и 2017-2018 г. Това
обуславя дължимостта на насрещната престация, на основание чл.31 от ОУ, за
заплащане от ответницата на цената на доставената услуга. Що се отнася до това,
дали тя следва да заплати изцяло дължимите суми или половината от тях - макар
процесният имот да е в режим на СИО /без данни за прекратяването й за процесния
период/, ответницата отговаря за заплащането на цялата сума. Съгласно чл.32
ал.2 от СК съпрузите носят солидарна отговорност за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, каквото е и процесното, и ищцовото
дружество може да насочи претенцията си към всеки един от тях и то за цялото
задължение /чл.122 ал.1 от ЗЗД/. Установи се по делото от съдебно-техническата
експертиза, че начислената в случая топлинна енергия е в съответствие с разпоредбите
на чл.142 ал.2 и чл.139 ал.1 от ЗЕ. Същевременно, в чл.33 ал.1 от
ОУ е предвидено, че месечната дължима от купувача сума за топлинна
енергия се състои от два компонента - сума, формирана от цени на
потребена топлинна енергия, и сума, формирана от цената за услугата дялово
разпределение. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение на количеството топлинна енергия по
компонент отопление и сградна инсталация е извършено коректно, съобразно
изискванията на Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради
- етажна собственост. От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установи, че общо дължима
за главници от ответницата на ищеца е сумата от 425,07 лв. за периода
01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. по подробно описани 30 броя фактури с ежемесечни
падежи в периода 04.01.2016 г. – 04.06.2018 г., касаещи процесния й
топлоснабден имот. Предвид допуснатата забава в плащането и паричния
характер на задължението, ответницата дължи и законна
лихва върху тази сума, считано от 09.01.2019 г. – датата на подаване
на заявлението в съда /пред РС – Пловдив/. С
оглед на това, акцесорната претенция се явява основателна до крайна дата
08.01.2019 г., включително. Както се посочи, съгласно чл.34 от ОУ, купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят,
а съгласно чл.35, при неизпълнение в срок на задълженията по чл.34
ал.1 купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната
енергия. В заключението си съдебно -счетоводна експертиза изчислява дължимото обезщетение
за забава с натрупване върху всяка от главниците по фактурите за периода
05.01.2016 г. – 09.01.2019 г. в общ размер от 88,53 лв. Началната дата е
правилно определена, според цитираните норми от ОУ и предвид обстоятелството,
че първата от процесните фактури се отнася за м.11.2015 г. Като краен момент
обаче на дължимото обезщетение за забава, предвид гореизложеното, следва да се
вземе 08.01.2019 г., включително. Данни за размера на обезщетението за забава
за този период 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г. върху главницата от 425,07 лв. се
съдържат в представените от ищеца и неоспорени от ответницата - препис-извлечение
от сметка на името й при ищеца за задълженията за консумирана топлинна енергия,
след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година; както и справка за
доставената й топлинна енергия по количество и стойност – възлизащо на сумата
от 88,38 лв.
Предвид изложените съображения, предявените главен и акцесорен иск, като
основателни и доказани, следва да се уважат изцяло. Що се отнася до ответното
възражение за частичното погасяване на исковете по давност, съдът намира същото
за преклудирано и като такова не подлежи на разглеждане по същество /решение №
177/26.11.2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., дело № 46/2010 г./. Ответницата, представлявана в процеса от
назначен й от съда особен представител - адвокат, пропусна срока по чл.131 ал.1
от ГПК, като последиците от това са законово регламентирани в чл.133 от ГПК.
С решение № 382/06.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г., IV г.о., на ВКС, е
дадено тълкуване, че съгласно чл.133, вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането
на срока за отговор се преклудира възможността, ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти – т.
4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС. В това ТР се разглеждат
специфично възраженията за право на задържане, погасителна и придобивна
давност, без обаче да се отстъпва и по отношение на тях от преклузията по чл.
133 от ГПК.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид
изцяло уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 1 085 лв., от които за заповедното
производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, а за настоящото производство - 75 лв. за държавна такса, 250
лв. за особен представител на ответника,585 лв. за вещи лица и 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.Р.М. с ЕГН ********** ***; както и с адрес в гр.
Пловдив, ул. “Борба“ № 3 ет.13 ап.62; ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Симо Г. Симов; сумите, както следва: 425,07 лева
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2018 г., включваща използвана топлинна енергия за
отопление и топла вода през м.12.2015 г., както и начислявана топлинна енергия,
отдавана от сградната инсталация, за отоплителни сезони 2015-2016 г., 2016-2017
г. и 2017-2018 г.; относно обект на потребление с ИТН 1955669, находящ се в гр.
Пловдив, ул. “Борба“ № 3 ап.62; с клиентски номер № **********; както и 88,38 лева обезщетение за забавено
плащане за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г.; за които суми са били
издадени 30 броя фактури с ежемесечни падежи в периода 04.01.2016 г. –
04.06.2018 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до изплащането й;
за които суми е издадена заповед № 125
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.02.2019 г. по
ч.гр.дело № 261/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Б.Р.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1 085 лв. за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – по електронни пощи, съответно на
юрисконсулта и на особения представител.
СЪДИЯ :