О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София, 31.03.2023 г.

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г  с-в,  в закрито заседание 31.03.2023 г. в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                        ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                МЛАДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 8272 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение № 358738 от 12.03.2018 г. СРС, 73 с-в, по гр.д.№ 50381/2014 г. е отхвърлил исковете по чл.422 ГПК на Адвокатско дружество „М.И Р.“ за признаване, че ответникът Фондация „Фондация Р.У.Д.-Ф.“ е задължен да му плати следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД-408,00 лв.-възнаграждение за правно обслужване със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9901/2014 г. на СРС, 73 с-в и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-10,34 лв.-обезщетение за забава за плащане на сумата от 79, ал.1 ЗЗД за периода 26.11.2013 г.-24.02.2014 г.

            С определение № 132352/04.06.2019 г. СРС, 73 с-в, по гр.д.№ 50381/2014 г. е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК на ищеца.

            Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- Адвокатско дружество „М.И Р.“.Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е  неправилно и незаконосъобразно.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал наличие на облигационна връзка между страните.Поддържа становище, че от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е установено, че е налице валидно сключен договор за поръчка между страните по делото, по силата на който ответникът е възложил на ищеца по електронната поща да изготви документи за вписване на промени в името на фондацията.Твърди, че ответникът не е оспорил представената електронна кореспонденция и съдът е следвало да я кредитира.Излага твърдения, че искът е доказан и по размер с представената фактура, която не е оспорена, като адвокатското възнаграждение е съобразено с предвидения  в Наредба № 1/2004 г. минимален размер.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.Претендира направените разноски.

            Ответникът по въззивната жалба- ответникът „Фондация Р.У.Д.-Ф.“  оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано.Излага твърдения, че е оспорил представената електронна кореспонденция, както и че установяването на контакт не е основание за пораждане на облигационно отношение предвид липсата на съвпадане на волята на страните относно цена, престация, срокове и т.н.Моли съда да потвърди обжалваното решение.

            Постъпила е и частна жалба от ищеца срещу постановеното  определение № 132352/04.06.2019 г. по чл.248 ГПК.Жалбоподателят твърди, че претендираното от ответника възнаграждение надвишава минималния размер, посочен в Наредба № 1/2004 г., и че е направил своевременно възражение за прекомерност.Излага оплаквания, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд неправилно е съобразил броят на проведените съдебни заседания.Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като намали присъдените такива в полза на ответника до минималния размер от 300 лв.

            Ответникът по частната жалба изразява становище, че наличието на повече от един обективно съединен иск обуславя фактическа и правна сложност на делото, и че ищецът е направил множество доказателствени искания, които са довели до отлагане на делото и разглеждането му в много на брой съдебни заседания-проведен е разпит по чл.176 ГПК, оспорени са доказателствени искания, свързани с технически познания, правени са възражения срещу доказателствени искания, представляващи злоупотреба с процесуални права и срещу други, направени след преклузивния срок, което е довело до повишени усилия по защитата на ответника.Моли съда да потвърди решението в частта за разноските.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да се прекрати като недопустимо поради отпадане правосубектността на въззиваемия и качеството му на юридическо лице и надлежна страна по смисъла на чл.26 ГПК.

Видно от извършената служебна проверка в търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел „Фондация Р.У.Д.-Ф.“ е заличен търговец.Независимо от обстоятелството, че страните по делото не са уведомили съдебния състав и не са представили доказателства за настъпилата промяна, правосубектността е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес и за нея съдът следи служебно във всяка фаза на процеса, като загубата й води до неговата процесуална недопустимост и обуславя неговото прекратяване.Надлежна процесуалноправна легитимация за участие като ищец или ответник в исковия процес притежават само правосубектните лица, поради което първоначалната липса или последващото й изгубване в хода на процеса лишава лицето от правото на участие като страна в процеса /в този смисъл е налице постоянна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав-определение № 89/19.02.2015 г., т.д.№ 3642/2014 г., II ТО на ВКС; решение № 58/31.07.2012 г., т.д.№ 49/2011 г., II ТО на ВКС; определение № 60230/14.12.2021 г., т.д.№ 1822/2020 г., I ТО на ВКС; определение № 543/12.12.2016 г., ч.т.д.№ 1983/2016 г., I ТО на ВКС; определение № 42/10.02.2014 г. на ВКС, т.д.№ 2456/2013 г., II ТО на ВКС; определение № 151/07.07.2022 г. на ВКС, т.д.№ 1822/2020 г., I ТО на ВКС; определение № 221/19.06.2020 г. на ВКС, ч.т.д.№ 579/2020 г., II ТО; определение № 364/05.08.2022 г. на ВКС, ч.т.д.№ 1116/2022 г., II ТО; определение № 179/22.06.2022 г. на ВКС, т.д.№ 1131/2021 г., II ТО; определение № 488/06.06.2017 г., гр.д.№ 50083/2016 г., ВКС, III ГО; определение № 6/13.01.2020 г. на ВКС, т.д.№ 97/2017 г., II ТО; определение № 1573/23.11.2000 г., гр.д.№ 883/2000 г. и др./.Заличаването на юридическото лице от търговския регистър има за последица изгубване на правосубектността.Въззиваемият е загубил качеството си на страна от момента на заличаването му-08.06.2020 г., който факт е настъпил след приключване на устните състезания пред първата инстанция и постановяване на първоинстанционното решение и преди проведеното пред въззивния съд съдебно заседание, поради което недопустимостта засяга само въззивното производство и първоинстанционното решение не следва да се обезсилва.

Поради изложеното определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, а производството да се прекрати като недопустимо.

            Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определението от 01.06.2021 г., с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8272/2020 г. на СГС, IV-Г с-в, като недопустимо.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщението до страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                                    2.