№ 9665
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110167378 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 362190/12.11.2024
г., уточнена с вх. № 396955/06.12.2024 г. от Л. Г. П., ЕГН:**********, от
********, ******, лично и в качеството си на майка и законен
представител на К. С. Ч. ЕГН-********** от ****** чрез адв. Д. Б.-САК, със
съдебен адрес: ****** тел.: ******** срещу С.О., Булстат *********, със
седалище и адрес: ********, представлявано от В.Т. – кмет и ******** София,
код БУЛСТАТ-********, *******,представлявано от В.Р.К.-Директор, с която
са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл.49 вр. 45 ЗЗД, с които се
иска:
1. двамата ответници, а именно С.О. с адрес: *********, код БУЛСТАТ-
*********, представлявано от В.А.Т.-кмет и ******** София, код БУЛСТАТ-
********, **********, представлявано от В.К.-Директор да заплатят
солидарно на К. С. Ч. ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен
представител, сумата в размер на 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за всички претърпени и бъдещи неимуществени вреди, в
резултат на деликт, при който детето е напуснало ***** на 01.04.2024 г., като
същото е оставено без надзор от учител и възпитател в цитираната детска
градина, ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
2. двамата ответници, а именно С.О. с адрес: *********, код БУЛСТАТ-
*********,представлявано от В.А.Т.-кмет и ******** София, код БУЛСТАТ-
********, **********, представлявано от В.К.-Директор да заплатят
солидарно на Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ******, сумата в
размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за всички
претърпени и бъдещи неимуществени вреди, в резултат на деликт, при
който синът й К. С. Ч. ЕГН-********** е напуснал ***** на 01.04.2024 г., като
същият е оставен без надзор от учител и възпитател в цитираната детска
градина, ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е майка на К. С. Ч. ЕГН-
**********, като от 2024г. посещава *****, находяща се *********.
Твърди се, че на 01.04.2024г. ,детето е заведено на детска градина около
8.00 часа, като около обяд получила телефонно обаждане от директорката на
детската градина, че детето е избягало от детската градина, но всичко било
наред и детето е намерено.
Твърди, че детето е било оставено без надзор от учителите,
възпитателите и помощник-възпитателите и същото е напуснало детската
градина като е отишло до кооперативния базар в Люлин и пресичало улиците.
Случаен гражданин намерил детето и го предал на патрулен полицейски
автомобил и по-късно детето било върнато в детската градина.
Твърди, че следствие от факта, че детето било оставено без надзор,
същото изпитало болки и страдания: детето плачело по време на инцидента,
зачервил от рев, в продължителен период от време детето е било уплашено и
тревожно, следствие от инцидента, изпитвало страх от това да бъде оставен
някъде. Сочи, че след случката и до момента К. се събужда често, понякога се
напишква, /нещо което не се е случвало преди инцидента. В днешно време
често плаче и не иска да се отделя от майка си. Твърди, че лед консултация с
психолог детето е силно травмирано, има висока тревожност и силен страх от
отделяне, което продължава и към настоящия момент.
Твърди, че след инцидентът, майката като ищец изпитала боли и
страдания, поради което предявява иск за неимуществени вреди: била
постоянно напрегната, несигурна и тревожна, че ще се случи нещо лошо с
детето й. Непрекъснато си представяла как детето е пресичало само големия
булевард и как е могло да бъде пометено от преминаващите коли. Твърди, че
не може да спи често, плаче, страхува се отново да пусне детето на детска
градина и в момента то се отглежда от баба му. Твърди, че в резултат от
инцидента получила остро стресово разстройство, което продължава и до
момента.
Като правни доводи, твърди, че възпитателите на трудово
правоотношение при ответника не са упражнили достатъчен надзор над
децата от група „Щурче", в което се е намирал сина й. И това тяхно
противоправно бездействие е довело пряко до настъпилия вредоносен
2
резултат, а именно настъпилите неимуществени вреди за мен и детето.
Твърди, че детето и било оставено без надзор и без обичайните грижи от
страна на учител и помощник - възпитател.
Като изпълнително деяние посочва – бездействие, защото според чл.219,
ал.2, т.2 ЗПУУО служителите в заведенията за предучилищно образование,
каквато е детската градина, имат задължение да опазват живота и здравето на
децата по време на образователния процес и на други дейности, организирани
от институцията. Сочи, че ответниците като лица задължени да упражняват
контрол над учителите и помощник – възпитателите не са упражнили
достатъчно контрол по техните бездействие и следствие от това са настъпили
неимуществени вреди на ищците.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В уточнителна молба, ищците уточняват че претендира обезщетение за
всички вреди от процесния деликт, както и за в бъдещ период.
В срока по чл.131 ГПК, С.О. подава отговор. На първо място твърди, че
искът е недопустим, тъй като общината не отговаря по чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО,
защото няма такова задължение. Твърди, че няма виновно поведение.
Отговорността изцяло била на детската градина. При условията на
евентуалност оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсва състава
на деликта – вреди, виновно поведение, причинно-следствена връзка. Твърди,
че вредите са причинени от учителя и помощник възпитателя. Твърди, че
вредите са прекомерни.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ********, ****** подава отговор. Признава
следните факти и обстоятелства: На посочената в ИМ дата, учителката З.П. и
помощник-възпитателката Д. И. са били първа смяна. От 07:00 ч. до 08:30 ч. двете
служителки заедно са приели шест деца, след което е последвала закуска, а по-късно са
започнали и заниманията с децата. От 09:00 ч до 10:00 ч. помощник-възпитателката се е
намирала в кухнята-офис, където е подготвяла и междинната закуска на децата и оправяла
посудата. Към 09:10 ч. учителката П. е уведомила помощник-възпитателката, че следва да се
качи в кабинета на директора на детското заведение, за да входира заявление за отсъствие на
дете за настоящия ден. Помощник-възпитателката госпожа И. вече се намирала в офиса на
отворена врата, който се намира непосредствено до вратата на занималнята с децата, като
останала там, след като г-жа П. тръгнала за кабинета на директора. След по-малко от 5
минути г-жа П. се е върнала и попитала помощник-възпитателката г-жа И., защо децата са
три, като последната й отговорила, че някъде са се скрили при играта. Двете служителки
веднага са започнали да търсят децата и обръщайки се към прозорците на групата, видяли
жена да води М.О. и И.Д. по алеята на двора. Помощник-възпитателката веднага излязла да
търси третото липсващо дете - К. Ч., като на ъгъла на сградата на Общинска администрация
„Люлин" видяла паркиран полицейски автомобил, а до полицаите се е намирал именно К..
На мястото веднага е пристигнала и бившата директорка на детската градина - Д.М., като за
случващото се тя разбира от полицейските служители. По данни на г-жа М., децата са били
спокойни и са останали в детската градина, до момента в който са взети от родителите си.
След случилото се всички деца са посещавали детската градина, с изключение на К. Ч..
Директорът г-жа Д.М. организира няколко родителски срещи във връзка с инцидента, но
3
родителите на К. Ч. не се отзовават. Относно служителите, в чиято смяна се случва
инцидента, спрямо тях са предприети съответните действия, съобразно КТ.
Твърдят, че тревожността на детето се дължи и на други обстоятелства,
за които ищците не признава. Сочат, че има вероятност за липса на развитие
на психо-емоционалната интелигентност и недостатъчно умствено развитие.
Оспорва децата да са останали без надзор. Твърди, че няма стрес у детето, тъй
като и другите деца не били стресирани и не завели дело. Оспорва
медицинските документи. Оспорва наличието на състава на деликта. Оспорва
размера на иска.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът Л. П. се явява лично и чрез
адв. Б.. Ищецът К. Ч. се представлява от законния си представител – майка Л.
П. и адв. Б.. Моли съда да уважи исковите претенции. Депозитар писмена
защита. Претендират разноски.
Ответникът ***** се представлява от директора си и адв. З.. В писмена
защита оспорва факта вредата да е от действие на ответника. Позовава се на
съдебно-психологичната експертиза (СПЕ), според която не може да се
установи с категоричност дали инцидентът е станал причина за емоционално-
психологичното развитие на процеса. Твърди, че детето е със специални
образователни потребности (СОП). Твърдят, че детето е имало много
сериозни емоционални травми. Ето защо тези психологически и емоционални
проблеми на ответника не са образувани вследствие на инцидента.
Ответникът С.О. (СО) се представлява от юрисконсулт в о.с.з. Поддържа
отговора на исковата молба (ОИМ).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
4
По основателността на иска
По иска с правна квалификация чл.49 вр. чл.49 ЗЗД ищецът, при
условията на пълно и главно доказване, следа да установи следните
кумулативни факти и обстоятелства:
1. Правоотношение по възлагане на работа
2. поведение на ответника – задължение ответникът да упражнява
контрол върху учителя и помощник-възпитатели, които имат задължения
да опазват живота и здравето на децата по време на образователния
процес
3. детето на ищеца е посещавал учебното заведение на 01.04.2024 г.
4. детето е напуснало учебното заведение, вследствие на липса на
контрол от страна на ответниците спрямо учителя и помощник-
възпитателя
5. вреда - неимуществени вреди – болки и страдания – стрес,
безпокойство и другите посочени в ИМ
6. размер на вредата – 10 000 лева
7. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното
поведение на ответника (бездействие) – вредата да е следствие от
неупражнен контрол спрямо учителите и помощник-възпитателя, при
което детето е напуснало учебното заведение. Вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Отговорността е обективна и вина не е необходима.
При общия деликт вината се предполага, на основание чл.45, ал.2 ЗЗД.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи:
1. погасяване на вземането
2. учителят и помощник-възпитателят положили всички необходими
дължими грижи за опазване живота и здравето на детето. Детето е било под
контрол от учител и помощник- възпитател
3. правопогасяващо възражение - детето е имало умствени и
емоционални проблеми, преди инцидента
С определението по чл.140 вр. чл.146 ГПК, който проект за доклад е
обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание (л.115-119 от
делото) е отделено за безспорно:
Между страните не се спори, че ищецът Л. П. е майка и законен представител на К.
Ч..
Не се спори, че същият е записан да посещава ***** София, код БУЛСТАТ-********,
********.
5
Не е спорно, че ответникът ***** София има качеството на учебно заведение по
смисъла на ЗПУУО.
Не се спори, че към 01.04.2024 г. З.П. заемала длъжността „учител" в *****, като
отговаряла за група *****. Д. И. заемала длъжността „помощник възпитател" в същата
детска градина. Посочената група била смесена и се посещавала от деца на възраст от 2 до 4
години, в това число и от децата М.О. на 4 години, И.Д. на 2 години и К. Ч. на 3 години.
На 01.04.2024 г. П. и И. били на работа първа смяна. От 07:00 ч. до 08:30 ч. приели
общо шест деца, като приемането сутрин ставало от учителката и било подпомагано от
помощник възпитателя. След 08:30 ч. последвала закуска, а от 09:00 часа последвали
занимания, съобразно утвърден учебен план. От 09:00 ч, до 10:00 ч. по принцип помощник
възпитателната се намирала в кухнята, като отсервирала, миела и подготвяла междинната
закуска.
Около 09:10 ч. на посечената дата, г-жа П. показала на г-жа И. лист хартия и я
уведомила, че следва да се качи до кабинета на директора, за да входира заявление за
отсъствие на едно от децата. Г-жа И. вече се намирала в кухненския бокс, на отворена врата,
като продължила работата си там, след което П. тръгнала към директора. След по-малко от 5
минути П. се върнала и попитала И. защо децата са само три, а И. и отговорила, че сигурно
са се скрили. Двете жени веднага започнали да търсят липсващите деца в помещенията на
градината. Обръщайки се към един от прозорците на детската градина видели жена на води
М.О. и И.Д..
И. веднага излязла на търси третото липсващо дете, като на ъгъла на общината
видяла паркиран полицейски автомобил, а там и третото липсващо дете -К. Ч. . На място
веднага дошла и директорката - г-жа Д.М., а И. взела със себе си К. и се прибрали в детската
градина.
Не е спорно, че за процесния случай е образувана пр. пр. 22805/2024 г. по описа на
СРП. По нея са снети писмени сведения от директорката на детската градина. В тях тя сочи,
че след случилото се нещата са спокойни. М.О. и И.Д. посещавали детската градина, а К. Ч. -
не. Организирала е няколко родителски срещи във връзка с инцидента, като е предприела и
необходимите мерки съобразно нейните законови правомощия.
Снети били писмени сведения от А. Д.. Същият сочи, че на 01.04.2024 г, сутринта, се
намирал на Кооперативния пазар в ********. Д. забелязал малко момченце /К. Ч./ да пресича
***** от ****** към ********. Изтичал, спрял движението, хванал детето и се обадила на
телефон 112. Видял наблизо патрулен автомобил и завел детето там. Заявява, че съвсем
малко по-късно дошли и учителките от детската градина и го прибрали.
Снети са писмени сведения от Б.Х. - майка на И.Д.. В сведенията заявява, че на
01.04.2024 г. преди обяд е получила телефонно обаждане от директорката на детската
градина, която й казала, че детето й е избягало, но веднага се е намерило. Отивайки да вземе
дъщеря си от детска градина късния следобяд, Х. провела разговор с директорката относно
случилото се. Заявява, че през следващите дни са се провели около три родителски срещи,
на които се е коментирало случилото се. Сочи, че дъщеря й продължава да посещава
детската градина и е спокойна, както и че заедно с други родителя е участвала в подписка,
че въпреки инцидента не си оттеглят доверието към детската градина и персонала й. Заявява,
че е приела случилото се като инцидент, който може да се случи и че важното е, че децата са
живи и здрави.
По прокурорската преписка били снети писмени сведения от майката на М.О. - Д.О..
Последната сочи, че също е получила обаждане от директорката, като й е обяснено за
случилото се, както и че когато по-късно е отишла да вземе сина си е провела личен
разговор с директорката. Потвърждава за проведените родителски среши. Сочи, че синът й
продължава да посещава детската градина и че заедно с други родители е участвала в
6
подписка, че въпреки инцидента не си оттеглят доверието към детската градина и персонала
й. Заявява, че е приела случилото се като инцидент, който може да се случи и че важното е,
че децата са живи и здрави.
Снети са писмени сведения и от Л. П. - майка на К. Ч.. Последната също е получила
обаждане от директорката на училището веднага след случилото се на 01.04.2024 г. Г-жа П.
веднага отишла в детската градина, провела разговор с директорката, която й разказала за
случилото се, след което взела детето си и се прибрали. Заявява, че К. е бил уплашен. По -
късно се обадила в общината, на следващия ден подала сигнал в „Закрила на детето" в
район „Люлин", както и в 09 РУ - СДВР. На 03.04.2024 г. подала жалба до директорката на
детската градина, като поискала да бъде писмено уведомена за случая. На 14.05.2024 г.
получила отговор. Сочи, че след случилото се синът й не посещава детската градина, като
им било предоставено използването на социална услуга „посещение при психолог" за нея и
детето й. Към 21.05.2024 г. е ходила един път, а детето й не било ходило, тъй като чака
обаждане кога да го заведе. Знае, че са се провели две родителски срещи в детската градина,
но не ги е посетила. Изразява страх да заведе детето си отново в същата детска градина. К.
не говорел, казвал откъслечни думи, след инцидента.
Във връзка с подадения сигнал от ищеца П. в Агенция за социално подпомагане е
изготвен доклад за неговата оценка, който е изискан и приложен към материалите по
преписката. Изготвена е предварителна оценка на потребностите на дете/родител от
социална услуги и е предоставена такава оценка. В резултат на извършената проверка и
посочения доклад, до ищеца П. е изпратено писмо от Агенция за социално подпомагане, с
което я уведомяват, че е извършена съответната проверка. В резултат на същото е
установено, че от детското заведение незабавно са предприети всички необходими мерки.
Не е спорно, че прокурорската преписка завършила с отказ да се образува ДП, поради
липса на престъпление. Същото е влязло в сила.
Не е спорно, че г-жа З.П. е била на трудов договор към ответника ДГ, като имала
задължение, според длъжностна характеристика да опазва живота и здравето на децата по
време на образователния процес. Същото е установено с изходящ от ответника документ, а
именно заповед за дисциплинарно наказание, при което ответникът признава неизгоден за
себе си факт, а именно че З.П. е имала задължение по опазване на живота и здравето на
децата. Г-жа Д. И. е уволнена, поради неспазване на служебните си задължения по повод
процесната случка. Отново ответникът признава неизгоден за него факта, а именно, че
същата е имала задължение да се опазва живота и здравето на децата (л.67-68, 63 от
делото)
Не е спорно, че ответникът ДГ има задължение да упражнявал контрол върху учителя
и помощник-възпитателя, на основание чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО.
Не е спорно, че ДГ има задължение да опазва живота и здравето на ответника К. Ч.,
когато е детска градина при тях, на основание чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО.
Спорно е кой от двамата ответници отговаря по иска, т.е. има задължението по
чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО.
Спорно остава между страните дали ищците са получили вреди. Дали тези вреди са
следствие от бездействията на ответниците – липса на контрол върху учителя и помощник-
възпитателя, които от своя страна не упражнили задълженията си по опазване живота и
здравето на поверените им деца.
Спорно остава размера на вредите.
Горните факти и обстоятелства съдът прие въз основа на представените
от ответника писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
както и от приобщената прокурорска преписка. Съдът напълно ги кредитира
7
като достоверни и пълни. Освен това, част от тях са представени или
съставени от ответниците, въпреки, че съдържат неизгоден за тях факт.
По делото са разпитани двама свидетели и майката е дала обяснения по
чл.176 ГПК.
Видно от показанията на Свидетелят Д. П., която е баба на детето и
майка на ищцата, същата свидетелства, че след инцидента, когато съобщили за
случилото се на майката, тя била потресена не могла да обясни какво се е
случило. Когато тя отишла на място, К. гледал уплашено. След това детето
започнало плътно да стои до майка си. През нощта започнал да плаче,
напишквал се, което преди това по - рядко се случвало. Тогава той навършил
3г., а сега от 1 г. се борят с този стрес, който е преживял. От инцидента
поведението на К. е различно. То е дете, расло в спокойна среда, но сега се
борят с последиците от преживяното, отглеждат го с голяма любов. Преди той
се радвал на детските градини, след инцидента ги избягват. Една година след
инцидента детето все още се напикавало от време на време. Същото е
намалило, но още се случва. Плаче през нощта, не се отделя от майка си, а и тя
непрекъснато е под напрежение как е детето. След случилото се майката взима
успокоителни които са й били предписани и посещава психолог. Според
свидетелката детето не ходи на детска градина след инцидента. Майката и
бащата се редуват да го гледат вкъщи. К. не е бил асоциален, напротив -
обичал да си играе с дечица. Бил послушно дете. Свидетелката не живее в
едно жилище с майката и детето. Тя живее на ......., но ходи да помага при
отглеждане на детето и се вижда с него почти всеки ден, включително събота
и неделя. Свидетелката установява, че като им съобщили, че детето било
избягало и тя и майката на детето, другият ищец били силно разтревожени,
защото могло и кола да го блъсне или да стане по-лошо. Свидетелят
установява, че охраната на ДГ се намира отстрани на входа, а централната
входна врата на оградата била непрекъснато отворена. Преди инцидента не се
е заключвала врата. Всеки е могъл да влиза от оградата на ДГ. Помещението
на охраната е било отстрани на ДГ (л.118-119 от делото).
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, тъй като са
житейски обосновани, логични и последователни. Въпреки, че е роднина на
двамата ищци, то нормално и житейски обосновано е същият да има
непосредствени контакти и да възприеме страданията на ищците, тъй като се
виждат почти всеки ден и има непосредствено възприятие, поради което съдът
определи свидетеля като свидетел – очевидец на случилото се. Не е
основателно възражение на ответника да не се кредитират показанията или от
тях не могат да се установи разликата в емоционалното състояние на детето
преди и след инцидента, защото същото кореспондира както с другия
свидетел, така и с приетото СПЕ.
Другият разпитан е свидетелят А. К. Д.. Той установява, че е намерил
дете на средата на пътя. Не си спомня точна дата и' ас, но споделя, че „Детето
май се казва К." и го е намерил някъде към 10:00 ч., 10:30 ч. Свидетелят
8
установява, че ходи по кофите с количка и за случая си спомня, че заставайки
до кооперативния пазар на Люлин и насочвайки се към денонощно магазинче,
за да си купи цигари и кафе, видял едно дете на средата на пътя. Споделя, че
пътят (шосето) е голям. Това е *****. Детето било с пантофи и пижама. Той
изтичал и спрял движението и грабнал детето. Отнесъл го на спирката, за да
се обади на полицията. През това време, видял, че има патрулка в близост и
казал на полицаите „Господа полицаи, това дете беше точно на средата на
пътя.". Хората, които били там, повърдили „Да, действително този господин
го грабна и докара тук, да се обадим на полицията". Полицаите, започнали да
го разпитват. Според свидетеля отсреща дошла една госпожа, която вероятно
била директор на ДГ и лелички и му казали „Това дете е от детската
градина, казва се К.." Вкарали го в полицейската кола. Една от дошлите жени
започнала да вика на детето „От къде си излязъл, какво си направил".
Свидетелят попитал „Добре, като се казва К., защо не отговаря?" Мъжът
споделя, че са минали над 5 мин., откакто е намерил детето докато дошли
лелките. По негови думи ако не бил спасил това дете, сега щели да му изнасят
една година, защото детето е малко и никой не го гледал. Детето било
уплашено нито говорело, нито нищо. Детето не плачело, но било много
нервно (л.126 от делото).
Свидетелят установява, емоционалното състояние и фактическата
реална опасност на детето по време на инцидента, действията на
представители на ответника. С оглед факта, че детето било с пижама и
пантофи, то съдът направи извод, че действително детето е избягало от ДГ, а
не от друго място. Същото се установи и от другите доказателства и
доказателствени средства по делото.
По реда на чл.176 ГПК другият ищец – майката на детето Л. П. е дала
обяснения. Тя съобщава, че на 01.04.2024 г. завела детето в ****. Към обяд й
се обадила директорката М., че станал инцидент и че 3 деца напуснали
детската градина. Според нея „Щяла да припадне, докато разбере, че детето е
добре". Директорката казала, че се обажда сега, защото няма време да чака
следобед. Ищцата отишла веднага и си взела детето. Директорката й
обяснила, че нейното дете (на 3 г.) е организирало бягството на три деца от
Детската градина, то си е отключило вратата и е виновно, че само е избягало
от ДГ. По думите на майката преди инцидента в. градината детето „говорило,
спяло спокойно, било усмихнато". След инцидента в ДГ, детето започнало да
не може да спи, спряло да говори. До ден днешен казва „Аз съм тъп." и се
удря в главата по незнайни за нея причини, след този инцидент. Детето стои
плътно до нея, не се отделя, непрестанно я търси, дори нощно време казва
„Мама". Детето получило тревожност, тя също. Оттогава не може да спи,
сънува кошмари какво е можело да се случи с детето в този ден. Непрекъснато
сънува коли, че могат да блъснат детето и не се чувства добре. Потърсила
помощта на психолог, завела и детето на психолог. За себе си потърсила
помощ и от психиатър.
До ден днешен се притеснява да оставя детето си в Детска градина,
9
поради факта, че не е сигурна какво ще случи с детето там. Непрестанно си
представя кошмари, свързани с детето. Не спи добре, непрекъснато се тревожи
за детето след инцидента. Детето също е тревожно, то също не спи добре
оттогава, непрекъснато е до нея, не говори, а преди това говорело ясно.
Според ищцата **** причинила на нея и на детето й вреди, които ще останат
за цял живот, психически и морални.
Налице е промяна според ищцата - преди инцидента детето било
спокойно и усмихнато, след инцидента спряло да говори, спряло да се
усмихва, започнало да спи до нея, да я търси непрекъснато, да е тревожно, да
става нощно време. Поведението на детето е значително променено след
инцидента. Преди инцидента самата тя се чувствала спокойна, след инцидента
се чувства ужасно и всеки ден се пита какво е можело да стане с детето и не
може да спи. Непрекъснато се притеснява за К.. Непрекъснато сънува коли,
които са можели да го блъснат и да загине.
Отписала детето от **** един месец след това. След инцидента детето
не посещава детска градина.
Майката обяснява, че входната врата на оградата на ДГ била постоянно
отключена, отворена и не се заключвала. В сградата на ДГ не може да се влезе
отвън, тъй като имало звънец да се вика учителя. Установява, че не знае какъв
е редът да се излиза от сградата на ДГ от вътрешната страна на ДГ (л.116-117
от делото)
Обясненията на ищцата Л. П. следва да се отчитат с оглед тяхната
двояка природа – свидетелски показания като жертва и че същата е
заинтересована от изхода на делото. Затова съдът ги кредитира през ракурса
на формалната и житейска логика, както и дали обясненията не се
противоречат с останалите доказателства по делото. С оглед житейската
обоснованост е нормално вследствие на такъв инцидент ищцата да е изпитала
големи неимуществени вреди, тъй като се е опасявала за живота и здравето на
своя син, с оглед липсата на изяснени факти, когато са я уведомили по делото,
като впоследствие същите са отшумявали. Логични и последователни са
обясненията за тревожност у нея, у сина й, липса на добър и спокоен сън, че
детето се напикавало, както и преди инцидента, че детето е говорило и било
жизнерадостно. Същото се потвърждава и от СПЕ, експертното заключение по
ДП, както и за липсата на отделеност на детето от майката. В третата си част,
ищецът обяснява, че липсвало заключване на вратата на портата (оградата на
детската градина).
По делото е приета Съдебно-психологическа експертиза, която съдът
напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо
лице (л.133-163 от делото). От заключението се установи, че при ищцата и
детето е налице психо-емоционален стрес в резултат от инцидента. При Л. П.
има данни за неефективни стратегии за справяне с контрола на ежедневния
стрес, като това състояние има висок риск за нарушаване на душевното и
равновесие. При изследваната са налице натрапчиви спомени за
10
травмиращото събитие „флаш-бек". Налице е склонност за избягване спомени,
свързани с травмиращото събитие. Резултатите са индикативни, че събитието
не е интегрирано и то все още е източник на тревожност и нарушава
нормалното психично благополучие при изследваната. Има завишени нива на
текущ стрес, налице са остатъчни ресурси за справяне със ситуацията, но ако
не предприеме конкретни мерки състоянието ще ескалира. При ищцата има
протрахирана реакция на преживяно стресиращо събитие. За ищцата има
данни за преживян силен психо-емоционален стрес по време на процесното
събитие от 01.04-2024 г., то все още не е интегрирано и при нея са налице
данни за протрахирана реакция на стрес.
При детето К. не може да се даде категоричен и еднозначен отговор
относно нивото на преживян психо-емоционален стрес по време на
инцидента. Като причинно-следствена връзка от инцидента следва да се
отбележи фактът, че след инцидента при него се появява нощно напикаване,
което отзвучава за 6 месеца. С оглед свидетелските показания, че детето е
оставяно без проблем в ДГ и се е отделяло от майка си, преди инцидента, то
съгласно заключението на СПЕ сега отделянето от майката е почти
невъзможно.
Поради липсата на медицинска документация, подробни изследвания за
нивото на психично развитие при детето преди инцидента и педагогическа
характеристика изготвена от ДГ, която е посещавало детето не може да се
даде напълно дефинитивен отговор относно другите промени при детето. Ако
преди инцидента речевото развитие на детето е било напълно съответно на
нормата за 36-38 месеца, но към момента на изследване има речево
изоставане, то тогава може да се твърди, че речевото изоставане се дължи
единствено на преживения инцидент, заключава експерта. В настоящия
случай няма налична документация, която да описва с тестово изследване
речевото развитие на детето преди инцидента. Възможно е да е имало речево
изоставане при детето преди инцидента, като в този случай самият инцидент
ще предизвика влошаване на наличните речеви способности.
На въпрос на съда „Налице е причинно-следствена връзка между
инцидента и състоянието след инцидента? Може ли да се разграничи то, ако
детето има СОП, преди инцидента.", вещото лице отговаря че „На първо
място, няма данни по време на отсъствието на К. от ДГ да му се е случил
някакъв травмиращ инцидент, освен че „лелката" му е викала. Видеокамерите
са били изключени и не е ясно какво му се е случило в ДГ." и е категорично, че
„Налице е причинно-следствена връзка между инцидента и засилените появи
на тревожност и страх от изоставяне от майката. С оглед факта, че преди
инцидента детето се е отделяло от майка си, тъй като е посещавало ДГ, а след
инцидента детето не може да се отдели от майка си. Изследването дори
поставя съмнения за наличие на сепарационна тревожност при детето. Друга
проява с причинно- следствена връзка след инцидента е нощното напикаване,
което се е появило при детето, а то е в резултат на преживявания, свързани със
страх и тревожност. Посочените прояви могат да се отделят от речевото
11
изоставане, което към момента се констатира при детето. Независимо от това
дали детето е имало или нямало СОП преди инцидента, то самият инцидент е
повлиял негативно и е забавил допълнително речевите и когнитивни
способности на детето и е повлиял негативно на емоционалните му
преживявания. Ако детето под 4 г. възраст е имало СОП, то е било в
изключително крехко и лесно наранимо състояние и едно такова травматично
преживяване като излагане на случайностите по улиците на големия град без
постоянен надзор и защита от грижовен възрастен е логично да травмира така
особено дете.
От правна страна
Отговорността на възложителя има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма
място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е
възложило работата, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
прекият причинител на вредата не е осъществил деликтен състав с
поведението си, тъй като не е действал виновно или вредата не е настъпила от
дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.
В настоящия случай отговорността на детската градина произтича от
правоотношението му с учителя З.П. и помощник – възпитателя Д. И., на
която са били възложени функции на съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 2,
т. 2 от Закона за училищното и предучилищно образование, като първата като
учител, а втората според длъжностната й характеристика, което е признато в
доклада на директора на училището. Двете имат задължение да опазват
живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес
и на други дейности, организирани от институцията, респ. носи отговорност
на основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД за причинените вреди от учениците, над които
пряко упражнява надзор.
По делото се установи, че детето е напуснало детската градина в период,
когато е трябва да бъде вътре, без контрол от съответните учители и
помощник – възпитател.
При това положение изпълнителното деяние на деликта е бездействие
на двамата служители на ответника ДГ, които не упражнили достатъчно
надзор върху децата да опазят живота и здравето. Служителите на ответника
ДГ са оставили без надзор децата от групата, като 3 деца са напуснали
територията на ДГ. Деликтът се характеризира и с второ изпълнително деяние,
а именно бездействие - непоставяне на заключващи системи на вратата на
оградата на ДГ на двора. При това положение ответникът е имал задължение
да осигури сграда, която да отговори на съвременните образователни
стандарти за недопускане на излизане на деца от ДГ и от двора на ДГ.
Ответникът ДГ е бездействал като не е поставил системи за сигурност. По
делото ответникът ДГ не успя да докаже, че е извършил такива действия.
Вредата се изразява в изпитаните болки и страдания на двамата ищци,
които съдът приема за доказани.
12
Причинно-следствената връзка между вредата и деянието се установи,
не само от фактите по делото, но и от правната и житейска логика. При
напускането на детето от ДГ същото е поставено в риск за живота и здравето.
Служебно известен факт е, че мястото около пазара на Люлин е оживено с
голям трафик от МПС, а само дете на улицата е предпоставка за ПТП. Още
повече следва да се отбележи факта, че детето е било на 3 години тогава. При
това положение следва да се отчетат опасенията на майката, когато е разбрала
за инцидента по телефона, но преди да види детето си. Житейски обосновано е
в този момент майката да помисли всякакви мисли за детето при все че не й
съобщена допълнителна информация па телефона. Следва да се отчете факта,
че съществува реална опасност за детето с оглед неговото място и
възможността да бъде отвлечено с противозаконна цел. Причинно –
следствената връзка се установи и от факта, че нормалното местоположение
на дете е в ДГ, а не извън нея. По този начин, напускането на детето през
време, когато е трябвало да е в нея (около 10-10.30 часа) е осъществено по
време на работно време на служителите на ответника ДГ, т.е. при и по повод
изпълнение на техните служебни задължения, което обхваща отговорността
по чл.49 ЗЗД.
От обективна страна ответникът не успя да докаже, че е положил
необходимото дължима грижа за полагане грижите.
От субективна страна ответникът не успя да обори презумпцията
почл.45, ал.2 ЗЗД за неговите служители.
Напротив установяването на вината и поведението на учителя, т.е.
вината у ответника по чл.49 ЗЗД се доказа и от самата заповед за
дисциплинарно наказание на учителя. Видно от нея, учителят е дал
противоречиви обяснения, които затрудняват обективната истина. В заповедта
ответникът е признал излизането на децата от групата и напускането на
сградата. Това се неизгодни факти за ответника, който сам ги е признал (л.67-
68 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника, че са предприети мерки по
КТ. Същото не лишава пострадалия от иска по чл.45 ЗЗД, защото действията
по КТ се развиват по друга плоскост.
По индивидуализацията на обезщетението
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване
на противоправното деяние и характера на претърпените увреждания – стрес,
неспокойствие, разтревоженост, притеснение, страх от напускане от родител,
плач, когато се види ДГ. За майката следва да се отчете най-големия стрес,
когато е разбрала, че детето е било напуснало ДГ и е на улицата с оглед
мястото на инцидента. Следва да се отчете факта на лош сън, посещения при
13
психолог, среща с полицаите по време на инцидента ( което е допълнително
травмиращо за детето с оглед неговата възраст), качването на детето в
полицейската кола (за детето), викането от представител на ДГ на детето в
деня на инцидента (за детето), неискането да се ходи на ДГ (като паник атаки
от детето), страхът от отделяне от родителя след инцидента (за детето), страх
от повторна случка (за майката) и всички други, които се случват при такъв
тип инциденти. За детето следва да се отбележи, че същият се е напикавал в
продължение на 6 месеца след инцидента. Съгласно СПЕ същото е в резултата
на инцидента. Всичкият този стрес, напикаване, грижи на майката за
адаптиране на детето след стреса, посещението на психолози (което е също
вреда за двете лица, тъй като всеки път си спомнят за инцидента и не е
нормална среда за развитие на едно дете и неговата майка), работа със
специалисти, които са за определяне на по-голям размер на обезщетение.
Следва да се отбележи, че искът е предявен за абсолютно всички
вреди, които са възникнали до момента на съдебното дирене, но и за такива
които ще възникнат след това. Като по тази начин ищците искат да решат
абсолютно всички спорове, което биха се породили, вследствие на този
инцидент, а не ищците да завеждат нови дела, за която вреда се установи във
времето.
Неотносимо е възражението на ответника ДГ за липсата на причинно-
следствена връзка между умственото състояние на детето и инцидента.
Правилно отчита СПЕ, че детето има речеви дефекти и може да се определи
като ученик със СОП. Но нито в исковата молба, нито в нейното уточнение,
ищците твърдят, че същите са следствие от инцидента. Ето защо същите не са
взети предвид определяне размера на обезщетението. Не е разгледано дали
развитието на детето се дължи по причина на инцидента. Както посочва СПЕ
трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се изключи
обективните фактори за тези дефекти у детето. При липса на такова
изследване не може да се установи дали дефектите са вследствие на
инцидента или на други обективни фактори. Ето защо страните са могли да
поискат допълнителна експертиза в тази насока. Но и при нейната липса
делото е изяснено от фактическа и правна страна. Първо, защото, както съда
написа по-горе, ищците не се позовават, че това е вследствие на инцидента,
т.е. не е въведен в предмета на делото. Второ, дори да бъде вследствие на
инцидента, то ще доведе до увеличаване на вредите, респективно на
обезщетението, което не е в интерес на ответника, защото води до наличието
на вреда, която може да се квалифицира като средна телесна повреда. Същият
резултат ще се получи, ако се приеме, че умствените способности на детето и
речевите му изказвания са налични при инцидента. Това е тезата на ответника,
която отново е в негова вреда. Това е така, защото ако детето е имало тези
проблеми преди инцидента, то неизпълнението (изпълнителното деяние на
бездействието) на задължението по чл.219, ал.2, т.2 ЗПУУО е още по-голямо,
защото ДГ в лицето на нейните учители е следвало да положи по-големи
дължими грижи, по-големи стандарти за опазване живота и здравето на детето
14
с оглед факта, че същият има обективни здравословни проблеми, доколко
умственото развитие е такова. Съгласно римското право съществува
принципът, че държавата, в това лице общината, са майка на всички душевно
болни, бездомни и деца. В случая ищецът обхваща категорията на дете, което
е болно, поради своята умствена изостаналост. При това положение
дължимата грижа е още по-голяма, тъй като ДГ е следвало да предприеме
необходимите мерки, които да бъдат специфични и отговарящи на
образователните потребности на детето. Ето защо е без значение каква е
причината за речевото изоставане и наличието на СОП у детето, с оглед двата
извода, че и при двете хипотези води до увеличаване размера на
обезщетението, т.е. квалифицират като отегчаващи обстоятелства. Следва да
се отчете и практиката на ЕСПЧ, че спрямо лицата, които имат ментални
проблеми, държавата следва да поеме по-големи дължими грижи за опазване
на техния живот, здраве и интереси. При това положение, съдът отчитайки
практиката на ЕСПЧ, и да не стане повод за осъдително решение срещу
държавата, за нарушение на чл.2,чл.8, чл.13 ЕКПЧ, следва да включи при
определяне размера на обезщетение и факта, че детето е с менталин проблеми,
без да се отчети дали са вследствие на инцидента или са налични преди това.
Като първото неименуемо води до определяне на по-голямо обезщетение. В
този смисъл са A.M.M. v. Romania (no. 2151/10), Centre For Legal Resources On
Behalf of Valentin Câmpeanu v. Romania, Stoian v. Romania. В последното дело
се коментират предпоставките за факта, че лицата са лишени от правото на
образование с оглед факта за налични ментални проблеми у детето. В
мотивите на съда се коментират и подобни съдебни практики досежно факта
на неполагане на дължимата грижа спрямо деца с ментални проблеми от
обучаващата организация.
Независимо дали умствените проблеми на детето са в причина от
инцидента или не, то налице е обективен факт, че същият има речево
изоставане и може да се квалифицира като дето със СОП.
По делото ответникът не успя да докаже наличието на емоционални
проблеми у детето преди инцидента. Напротив ищците доказаха че детето и
майката са имали емоционални проблеми след инцидента, които са ги нямали
преди инцидента.
При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от
принципа по чл.52 ЗЗД, а именно да бъде справедлив, да отговаря на предмета
на иска и съответно да покрива финансовите интереси на пострадалите като се
отчетат инфлационните и икономически фактори, като дисконтов фактор, при
парите – покупателната способност на присъденото обезщетение. Това е така,
защото правото на защита на пострадалите следва да не създава големи
трудности, т.е. да не се изискват прекалено големи изисквания за
приложимите инструменти, които да лишат жертвите от достъпа до съд. Ето
защо ако размерът на присъденото обезщетение не отговаря на покупателната
стойност на валутата, то същото няма да бъде справедливо и ще лиши
пострадалите от ефективно правосъдие.
15
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал и при отчитане на конкретните физически и
емоционални увреждания, претърпени от ищците, както и на завишената
страхова реакция от болката, обусловена от младата възраст на пострадалия,
икономическия фактор на покупателната стойност на парите, обезщетението
обхваща всички вреди, наличието на СОП и умствена изостаналост, както и
съдебната практика при подобни случай и в други европейски държави,
настоящият съдебен състав приема, че всеки един от ищците следва да бъде
обезщетен в размер на 6 000 евро, което съгласно Закона за въвеждане на
еврото в РБ е в размер на 11 735 лева. В този смисъл е ТР № 1/01.08.2022 г. по
тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС.
Но с оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК следва да се присъда
сумата по размера на предявените искове.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е на възложителя на работата. С оглед
представените документи от С.О. и неоспорените факти и обстоятелства,
вредата е от неизпълнение на задължение по чл.219, ал.12, т.2 ЗПУУО. При
това положение възложител на работата е работодателят на учителя и
помощник възпитателя. В процесния случай това е ДГ. Същата е
самостоятелно ЮЛ. Съгласно чл. 216, ал.1 ЗПУОО трудовите договори с
педагогическите специалисти се сключват и прекратяват от директора на
детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие,
а с педагогическите специалисти в българските училища в чужбина – от
министъра на образованието и науката. Съгласно чл. 310, ал.5 ЗПУУО
общинските детски градини и центровете за подкрепа за личностно развитие,
с изключение на общинските центрове за специална образователна подкрепа,
се откриват, преобразуват, променят или закриват със заповед на кмета на
общината след решение на общинския съвет. Независимо, че учредител на ДГ
е Общината, то същата не е възложител на работата с оглед чл.216, ал.1
ЗПУУО, поради което не носи отговорност по чл.49 ЗЗД, тъй като възложител
на работа е самият работодател. В този случай е ДГ, което е отделно ЮЛ,
съгласно чл.29 ЗПУУО и § 1, т.38 ДР към ЗПУУО, доколкото детската градина
е институция в системата на образованието съгласно чл.24 ЗПУУО.
При това положение не се установи извършителите на деянието да са
двама, да са участвали в съучастие или двамата ответниците да дължат едно и
също поведение. Ето защо същите не са солидарни. Искът срещу ДГ следва да
се уважи, а срещу СО следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД не е необходима покана за забава и лихвата за
забава се присъжда от деликта, която е начална дата на забавата.
По разноските
С оглед изхода на делото ищците имат право на разноски спрямо ДГ, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Те са направили разноски едновременно за двата
иска и срещу двамата ответници, поради което разноските не следва да се
разделят на две за двамата ответниците, тъй като не са направени по отделни
16
искове.
Ищците претендират и представя списък по чл.80 ГПК (л.166 от
делото), както следва:
806.50 лева - държавна такса – л.2 от делото
500.00 лева – депозит за експертиза – л.91 от делото
50.00 лева – такса за призоваване – л.92 от делото
Общият брой разноски следва да се признаят в размер на 1356.50 лева.
Същите следва да бъдат присъдени в ползата на единия ищец, тъй като
другият се представлява от майка си като законен представител.
Ето защо ******** София, код БУЛСТАТ-********, ********** следва
да бъде осъдена да заплати на Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********,
****** сумата от 1356.50 лева (хиляда триста петдесет и шест лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 67378/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът СО също има право на разноски на основание чл.78, ал.3
ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.25 НЗПП
юрисконсулското възнаграждение е в размер на от 100 до 360 лева. Съдът
приема, че делото е със средна фактическа и правна сложност, поради което
следва да бъде определено в среден размер, а именно 230 лева.
Ето защо Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ****** следва да бъде
осъдена да заплати на С.О. с адрес: *********, код БУЛСТАТ-*********,
представлявано от В.А.Т.-кмет сумата от 230.00 лева (двеста и триста лева),
представляващи разноски по гр. д. № 67378/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.7 ГПК.
Ищците са представлявани от адвокат по реда на чл.38 ЗА. Същите не
определя точен размер на възнаграждението е моли съда да го определи. При
това положение с оглед фактическата и правна сложност на делото, с оглед
факта, че са двама ищци срещу двама ответниците, както и средните
възнаграждение на свободния пазар на адвокати в ЕС и България, както и че
исковата молба бе редовна, което е много рядко явление в СРС,
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 500.00 лева за
първия ищец, а с оглед идентичността по втория иск следва да се присъди
наполовина сума – 250.00 лева. Така определеното възнаграждение следва да
бъде в размер на 750.0 лева.
Ето защо ******** София, код БУЛСТАТ-********, ********** следва
да бъде осъдена да заплати на адв. Д. Г. Б., *******, ******** сумата от
750.00 лева (седемстотин и петдесет лева представляващи адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА по гр. д. № 67378/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
17
ОСЪЖДА ******** София, код БУЛСТАТ-********, ********** да
заплати на К. С. Ч. ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен
представител Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ******, сумата в
размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за всички
претърпени и бъдещи неимуществени вреди, в резултат на деликт, при
който детето е напуснало ***** на 01.04.2024 г., като същото е оставено без
надзор от учител и възпитател в цитираната детска градина, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 01.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.49 вр. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ******** София, код БУЛСТАТ-********, ********** да
заплати на Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ******, сумата в размер
на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за всички претърпени и
бъдещи неимуществени вреди, в резултат на деликт, при който синът й К. С.
Ч. ЕГН-********** е напуснал ***** на 01.04.2024 г., като същият е оставен
без надзор от учител и възпитател в цитираната детска градина, ведно със
законната лихва от датата на увреждането-01.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.49 вр. 45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Ч. ЕГН-**********, чрез неговата
майка и законен представител Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ******
осъдителен иск с правна квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД срещу С.О. с
адрес: *********, код БУЛСТАТ-*********, представлявано от В.А.Т.-кмет за
заплащане на сумата от 10 000 лева, дължима солидарно с ответника
******** София, код БУЛСТАТ-********, **********, представлявано от
В.К.-Директор, която сума представлява обезщетение за всички
претърпени и бъдещи неимуществени вреди, в резултат на деликт, при
който детето е напуснало ***** на 01.04.2024 г., като същото е оставено без
надзор от учител и възпитател в цитираната детска градина, ведно със
законната лихва от датата на увреждането-01.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********,
******, в лично качеството осъдителен иск с правна квалификация чл.49
вр. чл.45 ЗЗД срещу С.О. с адрес: *********, код БУЛСТАТ-*********,
представлявано от В.А.Т.-кмет за заплащане на сумата от 10 000 лева,
дължима солидарно с ответника ******** София, код БУЛСТАТ-********,
**********, представлявано от В.К.-Директор, която сума представлява
обезщетение за всички претърпени и бъдещи неимуществени вреди, в
резултат на деликт, при който детето е напуснало ***** на 01.04.2024 г., като
същото е оставено без надзор от учител и възпитател в цитираната детска
градина, ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ******** София, код БУЛСТАТ-********, ********** да
заплати на Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ****** сумата от 1356.50
лева (хиляда триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки),
18
представляващи разноски по гр. д. № 67378/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. П., ЕГН:**********, от ********, ****** да заплати
на С.О. с адрес: *********, код БУЛСТАТ-*********, представлявано от
В.А.Т.-кмет сумата от 230.00 лева (двеста и триста лева), представляващи
разноски по гр. д. № 67378/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
вр. ал.7 ГПК.
ОСЪЖДА ******** София, код БУЛСТАТ-********, ********** да
заплати на адв. Д. Г. Б., *******, ******** сумата от 750.00 лева
(седемстотин и петдесет лева представляващи адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА по гр. д. № 67378/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19