Определение по дело №1026/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../……………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

                       НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 1026 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на член 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 262696/28.07.2020 г., подадена от И.И.В., чрез адв. К.Т., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 260154/21.07.2020 г. по настоящото дело. Молителят сочи, че  присъдените в негова полза разноски следва да бъдат съобразени с минималните размери, определен при действието на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  преди изменението с Решение № 5419 на ВАС, публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г. като върху този размер следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.

В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 786 от 19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 13391 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и първи състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено между страните, че И.И.В., действащ чрез своята майка и законен представител Д.Г.И. не дължи на въззивника сумата от 4 692,86 лева, начислена като корекция от ответното дружество за обект, находящ се на адрес в град Варна - ***, за периода от 06.07.2017 г. до 05.07.2018 г. по издадена фактура № ********** от 24.07.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********; както и е осъдено въззивното дружество да заплати на въззиваемия сумата от 792,72 лева, представляваща направените по делото пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

С Решение № 260154/21.07.2020 г. съставът на ВОС е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение и е присъдил разноски за въззивна инстанци в полза на И.И.В. в размер на 421,57 лева, на основание член 78 от ГПК.   

При преценка размерът на дължимите разноски, съдът е приел за основателно направеното от въззивника възражение за прекомерност по реда на член 78, алинея 5 от ГПК. С оглед датата на приключване на устните състезания - 13.07.2020 г. към този момент приложими са били разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2  от Наредбата в редакцията й след изменението, обн. в ДВ бр.45/ 15.05.2020 г., в сила от същата дата, въз основа на което дължимото в полза на въззиваемта страна адвокатско възнаграждение възлиза на 421,57 лева.

При преценка размера на дължимите разноски, съдът не е съобразил, че въззиваемата страна е възложила процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдения адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 84,31 лева.

Настоящият състав на ВОС приема, че на въззиваемата страна И.И.В. следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство, които възлизат в общ размер на 505,88 лева с включен ДДС. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 421,57 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 84,31 лева.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта за разноските.

С изложените мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 260154/21.07.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1026/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:

ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на И.И.В. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Г.И. ЕГН ********** ***, допълнитено сума в размер на 84,31 лева (осемдесет и четири лева и 31 ст.), представляваща разликата между присъдените с Решение № 260154/21.07.2020 г. разноски в размер на 421,57 лева до пълния размер на дължимите такива за производството пред въззивната инстанция 505,88 лева, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.