Решение по дело №90/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 94
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 25 юли 2018 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20183120200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 РЕШЕНИЕ

 

                                                   №94/28.6.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Д., 28.06.2018 г.

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН Н.

 

при протоколист Налян Христова, като разгледа докладваното НАХД №90/2018 г. по описа на РС Д., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И.И.П., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление №17-0253-000932 от 19.02.2018г, издадено от началника на РУП Д., с което на въззивника за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДП, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП  и за нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 ЗДП.

Въззивникът се явява в с.з лично и с адв.Й.Д. ***. Както в подадената въззивна жалба, така и в с.з пълномощникът на въззивника оспорва приетата от наказващия орган за установена фактическа обстановка като твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до нарушаване на правото на защита на въззивника. Твърди, че неправилно е установена фактическата обстановка от актосъставителя, тъй като всъщност въззивникът се е движел по път с предимство и няма вина за настъпилото ПТП, той е нямал задължение да остане на място до пристигане на органите на МВР, тъй като настъпилото ПТП е само с материални щети и също така не е установено по безспорен и категоричен начин, че към момента на настъпването на ПТП въззивникът е бил употребил алкохол. Моли НП да бъде отменено изцяло.

В хода на съдебното следствие възивникът И.П. дава показания и заявява, че не носи вина за настъпилото ПТП и, че не е бил употребил алкохол към момента на настъпването на ПТП.

                Въззиваемата страна – РУП Д., редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.

                Контролиращата страна - РП-Д., редовно призована, не се явява и не представя становище по жалбата.

Съдът, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление, направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Началника на сектор РУП Д., съгласно правомощията му, дадени със заповед на Министъра на МВР.

Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:

Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, страдат от редица процесуални нарушения, довели до нарушение на правото на защита на въззивника. На първо място в хода на съдебното следствие бяха събрани доказателства, които дават основания на съда да счита, че още към момента на съставяне на АУАН неправилно е била установена фактическата обстановка, което пък от своя страна е довело до неправилна квалификация на административното нарушение. Според съдържанието на АУАН и на НП на 05.11.2017 г в около 14.00 часа на кръстовището на ул.”***” и ул.”***” в гр.Д. въззивникът, като водач на лек автомобил „***” с рег. № ***, отнел предимството на л.а.”***” с рег. № ***, в резултат на което е последвало ПТП с материални щети. След това водъчът на л.а „***” напуснал местопроизшествието и се прибрал в дома си. По-късно, след подаден сигнал от водача на л.а „***”, той бил установен и издирен, като му била направена проба за алкохол с апарат Дрегер 7510 № ***, като апаратът отчел 0.83 промила съдържание на алкохол в издишания въздух.

В хода на съдебното следствие, след проведените разпити на свидетели се установи съвсем различна фактическа обстановка, която не кореспондира със съдържанието на АУАН и НП. Установи се по безспорен начин /включително от разпитите на полицейските служители/, че въззивникът е бил изпробван за съдържание на алкохол значителен период от време след настъпването на ПТП, следователно не може да бъде доказано по безспорен и категоричен начин, че същият е бил употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДП задължението на водача след настъпване на ПТП да не напуска местопроизшествието възниква, само ако при ПТП има пострадали лица. Безспорно е установено по делото, че настъпилото ПТП е само с материални щети по автомобилите. На въззивника също така е вменено нарушение по чл.50 ал.1 ЗДП, а именно за това, че не е пропуснал ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище, и с това си поведение е допуснал настъпването на ПТП. В хода на съдебното следствие актосъставителят изрично заяви, че именно въззивникът се е движел по път с предимство преди настъпването на ПТП и че има ясна видимост към кръстовището от страна на водача, който се е движел по пътя без предимство, следователно именно водачът на л.а „***” е бил този, който е нарушил разпоредбата на чл.50 ал.1 ЗДП, а не въззивникът П.. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите и всички документи и писма по АНП, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК. При така установената фактическа обстановка съдът счита, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на л.а. ”***” с рег.№ *** , който нарушил знак „стоп” , отнел предимството на л.а марка „***” с рег.№ ***, управляван от И.И.П., вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. Както в хода на проверката по АНП, така и в хода на съдебното следствие не можа да се установи по безспорен и категоричен начин, че въззивникът П. към момента на настъпването на ПТП е бил употребил алкохолхол, поради което и вмененото му нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДП се явява недоказано. Също така, видно от разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДП, задължението на водача след настъпване на ПТП да не напуска местопроизшествието възниква, само ако при ПТП има пострадали лица, поради което и съдът счита, че въззивникът П. не е нарушил и тази законова разпоредба. Така описаните противоречия между установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и съдържанието на АУАН и НП е довело до съществено нарушение на правото на защита на въззивника, който не е могъл да разбере извършването на какви именно нарушения му е вменено и да организира правилно защитата си. Това съществено нарушение на процесуалните права на въззивника  е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Всичко това дава основание на съда да счита, че направените в акта за установяване на административно нарушение констатации са неправилни, незаконосъобразни и не отговарят на обективната истина, което налага отмяната на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.3 ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

     ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №17-0253-000932 от 19.02.2018г., издадено от началника на РУП Д., с което на въззивника И.И.П., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДП, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.”б” ЗДП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и за нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 ЗДП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на началника на РУП Д..

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :