№ 4455
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110140915
по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от ИЛ. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** против „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ИЛ. ИВ. ИВ. не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД сумите по изпълнителен
лист, издаден на 13.07.2012г. по ч.гр.д.№27551/2012г. по описа на СРС, 120 с-в, а именно
3271,20лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до 06.06.2012г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 108,84лв. за периода от 02.03.2011г.
до 05.06.2012г., наказателна лихва в размер на 711,51лв. за периода от 02.03.2011г. до
05.06.2012г. и 397,13лв. разноски по делото. В обстоятелствената част на исковата молба се
посочва, че въз основа на изпълнителния лист, по молба на „ОББ“ АД било образувано изп.
дело №20128410411263 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 на КЧСИ. Посочва се,
че по изпълнителното дело две години след налагане на възбрана върху недвижим имот с
разпореждане от 17.11.2014г. не са извършени никакви същински изпълнителни действия и
не е искано извършване на такива, поради което и делото се е перемирало на 17.11.2016г.
Смята, че по отношение на вземанията е изтекъл срока на погасителната давност и сумите
не се дължат.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕОС матрикс” ЕООД е депозирал отговор, с
който посочва, че на 1.06.2020г. с нарочно постановление, съдебния изпълнител е прекратил
изп. дело №20128410411263 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 на КЧСИ на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Поради изложеното признава изцяло исковата претенция.
Моли се да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответника, доколкото с поведението
си не е дал повод за подаване на исковата молба.
1
С молба, депозирана преди първо по делото заседание процесуалния представител на
ищеца поддържа предявените искове. Претендира разноски, като смята, че ответника е
станал причина за завеждане на делото, доколкото разполага с изпълнителен лист и може да
започне принудителни действия във всеки един момент.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено, към исковата молба копие на Изпълнителен лист от
13.07.2012г. по ч.гр.д.№27551/2012г. по описа на СРС, 120 с-в, издаден в полза на
„Обединена Българска банка” АД – праводател на ответника, ИЛ. ИВ. ИВ. е осъден да
заплати на банката сумата от 3271,20лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата до 06.06.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
108,84лв. за периода от 02.03.2011г. до 05.06.2012г., наказателна лихва в размер на 711,51лв.
за периода от 02.03.2011г. до 05.06.2012г. и 397,13лв. разноски по делото. Изпълнителният
лист е издаден след издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417, т.2 ГПК. Не се спори между страните, че по молба на банката до ЧСИ е било
образувано изп. дело №20128410411263 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 на
КЧСИ, както и че ответника в последствие е бил конституиран като взискател по изп.дело.
не се спори и, че последно валидно изпълнително действие е извършено на 17.11.2014г. и че
делото се е перемирало на 17.11.2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
перемпцията е констатирана от ЧСИ с постановление от 01.06.2020г., влязло в сила преди
подаване на исковата молба по настоящето дело. Няма данни взискателя да е обжалвал
постановлението, нито да е подал молба за образуване на ново изп.дело.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като доколкото съществуването на вземането е установено със заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, то съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД срокът на
погасителната давност е пет години за всички вземания по заповедта. Съгласно т.10 от ТР
№2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено за изгубило сила
Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по време на
изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. По делото не се спори, че последно изпълнително действие по изп.
дело №20128410411263 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 на КЧСИ е било на
17.11.2014г., поради което възможността за принудително реализиране на всички вземания,
установени със заповедта е погасена по давност на 17.11.2019г., т.е повече от година и
половина преди подаване на исковата молба.
Поради изложеното предявените искове се явяват основателни.
2
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира следното: За да се реши въпросът за
разпределение отговорността за разноски между ищеца и ответника трябва да се изследва
въпросът дал ли е повод ответникът за завеждане на делото. Това налага да бъде изведено по
тълкувателен път. Формулировката еднозначно сочи, че основа за очаквания извод се явява
извънпроцесуалното поведение на ответника. Както е застъпено и в доктрината, акцентът в
тази насока пада върху причината, предизвикала инициирането на съдебния спор. Както
ищецът би могъл да прецени степента на риска за неблагоприятен за него изход при
повдигане на спора, така и ответника е наясно с опасността да понесе допълнителна
имуществена тежест при неговото поведение, довело до засягане на защитен от правния ред
интерес на ищеца. Освен това, в хода на процеса както ищецът е в състояние да контролира
обема на разходите си с оглед на обективно възможния резултат при подбора на
доказателствата си, така и ответника посредством процесуалното си поведение може да
ограничи вредите, произтичащи от съпътстващите съдебния процес разходи. Законодателят
еднозначно отдава приоритет на доброволното уреждане на възникнал спор, без да държи
сметка за причината, която го е породила, като не би следвало да се обуславя инициирането
на съдебното производство от предприети постъпки за разрешаване на възникналия спор
извънсъдебно.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея необосновано
от правна гледна точка поведение е станала причина насрещната страна да понесе
имуществена вреда. В този смисъл, подобно на утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило,
нормата на чл.78 ал.2 от ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в
процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура. Едва
бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим от правния
ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно производство, а следователно и
ангажира отговорността на ответника за наложените от това и поведение разноски. В
конкетния случай на заведен отрицателен установителен иск относно погасяването по
давност на вземания, едва действителен спор между страните по материалното
правоотношение – кредитор и длъжник –относно това дали едни вземания са погасени по
давност, т.е. ако кредиторът освен, че иска от длъжника и го кани извънсъдебно да плати
едни вземания, твърди и, че те не са погасени по давност, а длъжникът отказва да плати
именно защото счита, че те са погасени по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез
иск. В конкретния случай не са представени доказателства, а и не са наведени изобщо
твърдения от ищеца, „ЕОС Матрикс” ЕООД да е предприемало някакви действия за
принудително реализиране на вземането по издадения изп.лист. Не се твърди „ЕОС
Матрикс” ЕООД да е получило обратно изпълнителния лист след прекратяване на изп. дело
№20128410411263 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 на КЧСИ, нито да е
предприело действия по образуване на ново изп.дело.
Съобразно трайната преобладаваща практика на ВКС, изразена в постановените по
реда на чл.274, ал.З ГПК - определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г. I г.о.,
3
определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г. о., определение № 420/16.11.2018
г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав не е
на лице поведение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, което да сочи на това, че дружеството е дало
повод за завеждане на делото. В цитираните съдебни актове е прието, че чрез отрицателния
установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не
отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на държавната
принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл.118 ЗЗД/. Решението, с
което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо
върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето
вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът
плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и след влизане в
сила на решението, с което е уважен установителният иск/.
Извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. В случая не се
представят никакви доказателства „ЕОС Матрикс” ЕООД да е канило ИЛ. ИВ. ИВ. да
заплати сумите по изп.лист, не е оспорило предявения иск, признал го е в предоставения
срок и не са на лице предприети мерки от дружеството по събиране на вземания.
Затова съдът намира, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл.
78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът не е дал повод за завеждане на иска, както и е признал
иска на заведеното основание, поради което разноските следва да бъдат възложени на
ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от ИЛ. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. "Фондови жилища",
бл.4, вх.Д, ет.2, ап.115, срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков- Казанджията" №6, че ИЛ. ИВ. ИВ. не
дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, сума в размер на 3271,20лв. главница, ведно със законната
лихва върху главницата до 06.06.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 108,84лв. за периода от 02.03.2011г. до 05.06.2012г., наказателна лихва в размер
на 711,51лв. за периода от 02.03.2011г. до 05.06.2012г. и 397,13лв. разноски по делото, за
които е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012г. въз основа на Заповед за изпълнение по
4
по ч.гр.д.№27551/2012г. по описа на СРС, 120 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5