Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр.Габрово, 6.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при
секретаря ... и в присъствието на прокурора ... като разгледа докладваното от
съдия Топалова в.гр.д. № 58 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на Н. М.С. чрез
адв. С.Н. против решение № 496/16.12.2019 г. постановено по гр.д. № 919/2019 г.
на Районен съд Габрово.
В
жалбата се твърди, че решението било незаконосъобразно, необосновано,
постановено в нарушение на процесуалните правила.
Съдът неправилно
оценил доказателствения материал, превратно тълкувал фактите и така стигнал до
неправилния извод за недоказаност на предпоставките на унищожаемостта по чл. 29
и чл. 30 ЗЗД.
Изводът на съда, че употребеният
израз „за вас няма място
в този град” не представлява
нито заплаха, нито измамливо твърдение и не съдържат твърдение за предстояща злина, причиняването на
която зависи от заплашващия, бил в съществено противоречие с
константната практика на ВКС, според която, за да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, освен
непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната
страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна,
който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. При
заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да
избегне последици, които той счита за по-неблагоприятни.
В този смисъл първоинстанционният съд неправилно оставил без уважение искането за допускане
на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да установи
наличието или липсата на "основателен страх". Същевременно с доклада
по делото била разпределена
доказателствената тежест по отношение доказване на обстоятелството
"основателен страх" в тежест на жалбоподателката. С отказа да се допусне необходимата
експертиза, съда лишава процеса от специалните знания касаещи съдебната
психология и психиатрия, които нито един от процесуалните субекти не притежава.
Поради тази причина и на основание т.З от Тълкувателно решение №1/2013 на ВКС
по тълк. д. №1 от 2013 настоящата въззивна инстанция следвало да допусне поисканата експертиза,
за да се допълни останалата след първоинстанционното решение неизясненост от
фактическа страна на спора.
Според жалбоподателката, заплахата идвала
от посредника по сделката /св. М./ и ответницата, които чрез свои активни
действия затвърдили и подсилили страховите представи на ищцата. За купувача по процесния договор и
ответник в съдебното производство - С.Т., били известни обстоятелствата
свързани с влошените междуличностни отношения между М.С., св. З.Ш. и ищцата, изразяващи се в физически и
психически тормоз, прераснал в съдебни спорове
Доводите на съда, че ако невярна представа вече е била изградена у ищцата,
както се твърди в исковата молба, то явно това не е станало вследствие
конкретни реплики или действия от страна на св. М. и ответницата, а вследствие
описаното поведение на сестрата на ищцата, били в противоречие със задължителна практика на ВКС по
чл.290 от ГПК в лицето на решение № 368 от
3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г.. III г. о.. ГК.
Жалбоподателката намира за неправилно разбирането, че
измамата не може да се осъществи в алтернативната си форма, чрез поддържане на
заблуждение. Освен това били налице
действия от страна на третото лице - посредник и ответницата, които сочели не само към поддържане на неверни
представи, а и към предприемане на активни действия по въвеждане в заблуждение,
в контекста на засилване на неверните представи, което било една от формите на фактическия
състав на гражданскоправната измама.
В
условията на алтернативност се иска въззивният съд да приеме като приложима разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, в
хипотезата "противоречие с добрите нрави", като основание за
нищожност.
Доколкото
районният съд допускал, че в съзнанието на ищцата, към момента на сключването на договора, е възможно да са съществували
неверни представи,
подтикнали я да го сключи, но същите не били предизвикани от ответницата, а от
сестрата на ищцата,
тези обстоятелства обуславяли нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Като допълнителен аргумент се сочи и ниската цена на която е продаден
имота. Съдът отхвърлил доказателствено искане за допускане на съдебно-оценителна
експертиза, тъй като определянето на пазарната
стойност би имало значение, ако предявения иск се основава на твърдения за
накърняване на добрите нрави, поради сключване на сделката на цена, многократно
по-ниска от пазарната. Първоинстанционния
съд пропуснал да приложи императивна материалноправна норма - чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като съда има възможност да приложи
разпоредбата дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за
обжалване, доколкото се касае за приложение на установена в публичен интерес
норма, а не за диспозитивно правило.
Иска се
да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът
да бъде уважен. Претендират се и направените разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата, с който се излагат подробни
аргументи относно нейната недопустимост и неоснователност:
Съдът
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Решението
е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск за
унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен при
измама и заплашване с правно основание
чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД.
За да се приеме, че по отношение на
ищцата е упражнено заплашване като основание за унищожаване на договора, по
делото следва да бъде доказано, че ищцата-продавач е сключила сделката въз основа на възбуждане на
основателен страх за предстоящо лошо събитие, причиняването на което зависи от заплашващия. В искова молба и в показанията на свидетелката З.Ш., майка на
ищцата, се сочат тежки емоционални състояния, породени в ищцата и нейната майка, в резултат на поведението на другата дъщеря на
свидетелката, с която са в изключително влошени отношения. Твърди се, че другата дъщеря на
свидетелката, М.С.,
подлагала на системен физически и психически тормоз своята майка. Няма
твърдения, че
осъществения от М.С. тормоз е бил упражнен върху ищцата или нейната майка с цел
двете да бъдат принудени да продадат процесния апартамент. В показанията си пред съда
свидетелката Ш.е заявила, че по-голямата й дъщеря е упражнила насилие спрямо нея,
вследствие на което тя и ищцата били много изплашени, без да е имало конкретни заплахи
спрямо ищцата.
От показанията
на другите разпитани свидетели М.И., Й.М., С.С. не може да се направи извод за
действия от страна на ответницата и св. М., с които да целят неблагоприятна последица за ищцата,
която да бъде възприета като заплаха, мотивирала
волеизявлението й за продажба на процесния имот.В показанията си те твърдят, че
страховете и емоционалното напрежение у ищцата и нейната майка било
предизвикано от поведението на другата сестра. Това е и причината ищцата да
желае бързо да продаде имота, който от дълго време са обявили за продан в
агенция за недвижими имоти, но нямали купувач.
Самата свидетелка Ш.заявява пред
съда, че тя е разказала
подробно за своите опасения и страхове на св. М., а след това те са станали достояние и на
ответницата. Участието в разговор относно страховете на ищцата
и нейната майка, само по себе си не означава, че ответницата и св. М. са отправили конкретни заплахи към
ищцата, с цел да я мотивират да продаде апартамента.
Събраните
доказателства по делото, не могат да обосноват извод, че св. М. и ответницата са създали
невярна представа у ищцата и майка й, че те двете нямат място в този град, тъй
като било опасно за тях, поради което е най - добре процесният имот да бъде продаден. Пред съда само свидетелката Ш.е твърдяла, че ответницата и св. М. са заявили
на нея и дъщеря й, че за тях няма място в този град. Съдът не дава
вяра на показанията свидетелката в тази им част, тъй като те не се подкрепят от
показанията на нито един от останалите разпитани свидетели. Освен, че е майка на ищцата, в нейна полза е
било учредено право на ползване върху имота, от което тя се е отказала при
сключване на сделката за продажба, което навежда на извод за
евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. В показанията си св. И.също сочи за наличието на притеснения у ищцата и нейната майка, но също ги свързва с конфликта между тях и М.С.,
както и с обявяването на ищцата за издирване. Свидетелят е присъствал на
сделката, придружавайки ищцата, но не твърди някоя от двете да му е казала, че е била заплашвана или подвеждана, за да бъде мотивирано сключването
на договора. По време на изповядването на сделката не е имало напрежение и остри
реплики между страните по нея.Свидетелят
Й.М. е заявил пред съда, че нито той, нито ответницата са
отправяли заплахи към ищцата, нито са я въвеждали в заблуждение по описания от
нея начин.
Преценката на показанията на всички разпитани
свидетели, с изключение на св. Ш., които са непротиворечиви и последователни, изключва
извода, че св. М. и
ответницата са внушили на
ищцата, че тя ще бъде застрашена от сестра си, което да я е мотивирало да извърши продажбата на имота.
Това е така, тъй като писмените доказателства, както и твърденията на ищцата и
показанията на нейната майка сочат, че психическият и физически тормоз от
страна на сестрата на ищцата е осъществяван много по рано и тя се е чувствала застрашена далеч
по-рано, което е станало
причина да води дело за защита от домашно насилие.
От значение е и
обстоятелството, че
свидетелката Ш.е заявила пред съда, че още преди да срещне св. М., ищцата е обявила апартамента за продан в
агенция за недвижими имоти, което сочи, че решението за продажба на жилището
е взето от ищцата в един много по ранен период.
Имайки предвид изложеното, съдът
намира, че не се доказа
наличието на твърдяните от ищцовата страна предпоставки на унищожаемостта чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД,
поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
До същите
правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата относно неправилна оценка на доказателствата и
превратно тълкуване на фактите от първоинстанционния съд и изводи в
противоречие с практиката на ВКС. Твърдяните от ищцата обстоятелства относно осъществена
спрямо нея заплаха и измама, чрез които св. М. и ответницата по делото са я
подвели и принудили да сключи договора на покупко продажба на недвижимия имот,
не се установиха по делото. Както вече се посочи никой от свидетелите,
разпитани по делото, с изключение на майката на ищцата, не установява
целенасочени действия от страна на св. М. и ответницата, които да са подвели
ищцата да сключи сделката чрез умишлено въвеждане в заблуждение или пък да я
принудят към сключване на договора чрез възбуждане на основателен страх. Напротив, установи се по категоричен начин,
че страховете на ищцата са възникнали по повод отношенията с нейната сестра и психическия и физически
тормоз, който тя е упражнявала спрямо тяхната майка и то в период значително
предхождащ сключването на процесния договор. Именно с цел избягване на
емоционалното напрежение, което са предизвикали тези отношения, ищцата е взела
решение да се премести заедно с майка си, в друго населено място, поради което
е обявила жилището за продан чрез агенция за недвижими имоти. Тъй като купувачи
не се появили, имота е предложен на ответницата по делото.
С въззивната
жалба за първи път е направено искане в условията на алтернативност съдът да се
произнесе по нищожността на сделката поради противоречие с добрите нрави,
предвид ниската цена, за която е продаден апартамента. Твърди се, че съдът имал възможност да приложи разпоредбата дори ако нейното нарушаване не е
въведено като основание,
доколкото се касае за приложение на установена в публичен интерес норма. Съдът намира
това искане на недопустимо. Съдът дължи произнасяне, защита и съдействие на
страните само в рамките посоченото от ищеца в исковата молба, определящо
предмета на спора. Съдът не може да се
произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца или
ответника в предмета на спора. Предметът на делото е спорното материално
субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. От друга страна предметът на делото определя и
защитата на ответника, тъй като обуславя неговите възражения и допустимостта на
другите правни способи за защита. Освен изложеното е и недопустимо такова
искане да бъде направено за първи път пред въззивната инстанция.
При този изход на делото основателни
се явяват претенциите на ответницата за заплащане на направените от нея
разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 1400 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на
производството по делото, съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответницата за неоснователно.
На основание
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 495/16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 919/2019 г. по описа на
Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на С.И.Т.,
ЕГН:**********, с адрес ***, направените разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 1400/лева, на осн. чл. 78. ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: