№ 11780
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110136945 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 11973/14.01.2025г. от С. Р. С. – длъжник в
настоящото производство, чрез упълномощения проц. представител – адв. С., САК, с
която се иска от съда да допълни определение от 16.12.2024г., постановено по ч.гр.д.
№ 36945/2024г. по описа на СРС, 81 състав, с което е обезсилена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 4
ГПК заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да бъде осъден да заплати на С. С.
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ,
изразяваща се в подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 30.08.2024г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, в който се поддържа становището, че претендираният размер на
разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен, необоснован от фактическата и
правна сложност на делото, което следва да бъде съобразено от решаващия орган.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна.
В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на
страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно процесуалният закон разграничава две хипотези, свързани с промяна на
вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза
на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски. Втората хипотеза е налице, когато след
като съдът е определил дължимите разноски, страната прави искане те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им /в т. см. са
мотивите към т. 8 на ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая, искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на длъжника се съдържа в депозираното в заповедното производство
1
възражение по чл. 414 ГПК, като в определение от 16.12.2024г., постановено по ч.гр.д.
№ 36945/2024г. по описа на СРС, 81 състав, с което е обезсилена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, липсва произнасяне от съда по
така направеното искане.
Съдът счита, че по делото са налице предпоставките за присъждане на
претендираното адвокатско възнаграждение, като по отношение размера на същото,
което следва да се присъди, намира следното:
Преценката при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва
да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални
действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на
доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета
на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и активността на
процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби,
молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело.
Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие от
30.08.2024г., страните са договорили възнаграждение във връзка със защита по повод
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в размер на 1600 лева, платени в
брой при подписването му. В настоящия случай действията, извършени от
процесуалния представител на длъжника се изразяват в депозирането на мотивирано
възражение по чл. 414 ГПК с аргументирани доводи за недължимост на
претендираните суми, в т.ч. правопогасяващо възражение за давност.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание 4 § 1 от ДР на
Наредба № 1, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи
по аналогия възнаграждението, следва да се изходи от вида на самото процесуално
действие.
Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на
възражението, съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 /в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие/ – възнаграждения за изготвяне на книжа и
молби, чиито минимален размер е 200 лева, доколкото тези действия на адвоката са
най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 ГПК.
Съобразявайки тези основни положения и като има предвид изложеното по-горе
относно същността на възложеното и извършено от адвоката правно и фактическо
действие /подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414
ГПК/, съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредиторът
дължи да репарира като сторени разходи на длъжника, следва да се определи на 200
лева, съответно искането му за допълване на определение от 16.12.2024г., постановено
по ч.гр.д. № 36945/2024г. по описа на СРС, 81 състав, в частта за разноските за същия
размер, е основателно до посочения размер.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК, определение от 16.12.2024г., постановено
по ч.гр.д. № 36945/2024г. по описа на СРС, 81 състав, в частта за разноските, по
следния начин:
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на С. Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 200 лева
/двеста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3