№ 1764
гр. Варна , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501036 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по мл. прокурор при РП Варна срещу
Определение №277/13.04.21г., постановено по гр. Дело №401/21г. по описа
на Районен съд - Провадия, с което производството по делото е прекратено.
Според жалбоподателя, определението е незаконосъобразно, тъй като в
конкретния случай не се касае за приложение на чл. 537, ал.2 ГПК, а за ал.3
от същия член, в която изрично е предвидена възможността прокурорът да
предяви иск за отмяна на издадения акт, когато е постановен в нарушение на
закона, която разпоредба е отразява изрично посоченото в Конституцията на
Р България правомощие на Прокуратурата да следи за спазване на
законността. По изложените съображения моли обжалваното определение да
бъде отменено, а делото –върнато на ПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр. Дело №401/2021г. по описа на ПРС е образувано
1
по иск, предявен от Прокуратурата на РБ чрез мл. Прокурор при ВРС –
териториално поделени Провадия срещу П. Е. Т., на осн. Чл. 124 вр. Чл. 537,
ал. 3 ГПК. Отправеното към съда искане е констативния нот. Акт, с който
ответникът е признат за собственик на недвижим имот по давност, да бъде
прогласен за недействителен, и да бъде отменен на осн. Чл. 537, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение, съдът е прекратил производството поради
недопустимост, като е изложил съображения, че в така образувания процес и
за да се стигне до отмяна на КНА, съдът по същество ще следва да се
произнесе по спор за собственост, без да е бил сезиран изрично с такова
искане, и без участието на лицето, чиито права се считат за накърнени.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд по следните съображения:
Действително, с разпоредбата на чл. 537, ал.3 ГПК на прокурора е
делегирано правомощието да предяви иск за отмяна на издаден охранителен
акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Следва да се отбележи
обаче, че това правомощие не е абсолютно, а зависи от вида на охранителния
акт.
В конкретния случай става въпрос за констативен нотариален акт.
С оглед разясненията, съдържащи се ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС,
се приема, че защитата на трето лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, чрез отмяна на последния, винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на това третото лице. Тъй като така издаденият нотариален акт има
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт, то друго
лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право.
Чрез завеждане на самостоятелен иск за отмяна на КНА на осн. чл. 537,
ал.3 ГПК при евентуалното му уважаване, ще се отмени констативния акт,
т.е. ще се отрече право на собственост на посоченото в него лице без да е
заявена претенция оспорваща признатото такова на жалбоподателя - ответник
2
по иска, което е недопустимо.
Уважаването на иск по чл. 537, ал.2, респективно ал. 3 ГПК е последица
при уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу
ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, като нотариалният акт може
да бъде отменен и ако е постановен в нарушение на закона, т.е. ако е заявена
претенция за това, че е издаден след отречени по надлежния ред права на
жалбоподателя и установени такива в полза на трето лице или в нарушение
разпоредбите на чл. 570 - 575 ГПК.
Т.е. за да се стигне до отмяна на КНА, с оглед неговата материална
доказателствена сила първо следва да се установи на кого принадлежи
правото на собственост по отношение на недвижимия имот, описан в него, но
прокуратурата не повдига спор за собственост, и не противопоставя свои
права. След като не може да бъде разрешен спорът за собственост-поради
лисата на въведен такъв спор, и неучастието на надлежно страни като ищец и
ответник, то не може да се стигне и до отмяна на КНА, която отмяна винаги е
последици, тъй като актът следва да отразява действителния собственик, а не
да създава привидност в отношенията. Съществува вероятност КНА да е бил
издаден в /постановен в нарушение на закона - каквато е хипотезата на чл.
537, ал.3 ГПК, но само на това основание актът не може да бъде отменен, тъй
като съобразно установената съдебна практика /решение №236/03.07.2013 на
ВКС по гр. дело №1215/2012г./, отмяната на констативния нотариален акт на
това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с
което се признават правата на собственост на третото лице.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №277/13.04.2021г., постановено по гр.
дело №401/2021г. по описа на ПРС.
3
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4