№ 361
гр. Сливен, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500451 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. И.
– пълномощник на „ П.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
против разпореждане № 3988/27.08.2021г. по ч.гр.д. 3861/2021г. на
Сливенския районен съд, В ЧАСТТА с която е било отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
М. ИВ. ИЛ., ЕГН ********** от с. Самуилово, общ.Сливен и М. Р. ХР., ЕГН
**********, от с.Самуилово, общ. Сливен за сумата 2057.07лв. – договорно
възнаграждение. В тази част жалбоподателят намира постановеното
разпореждане за незаконосъобразно.
Страната счита, че заповедният съд в това производство не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Заповедният съд не следвало да извършва преценка за валидност
на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави. Заповедният съд в този случай
бил превишил правомощията си. Жалбоподателят посочва, че наличието на
1
неравноправна клауза следвало да се установи по общия ред, а не по
заповедното производство. Освен това заповедният съд неправилно бил
извършил и преценката за наличието на вероятно неравноправна клауза без да
се съобрази с разпоредбата на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП. Изтъква се , че процесният
договор отговаря на всички законови императивни изисквания – описани са
всички права и задължения на страните при ясен и разбираем език. В
Договора ясно била посочена методиката на формиране на годишния процент
на разходите ( ГПР). Същия бил съобразен с изискването на чл.19 ал. 4 от
ЗПК – годишният процент на разходите да не бъде по висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Жалбоподателят
посочва, че тя е нямала задължение да изготвя и посочва методика на
формиране на годишния лихвен процент, тъй като била уговорена фиксирана
лихва. Уговореният ГЛП отговарял на законовите изисквания и не
противоречал на добрите нрави.
Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се издаде
исканата заповед за изпълнение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 26.08.2021 г. пред РС – Сливен е била депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя
против М. ИВ. ИЛ., ЕГН ********** и М. Р. ХР., ЕГН **********. Било
посочено, че вземането на страната произтича от сключен договор за
потребителски кредит № **********, заетите суми по който не са били
върнати в срок. Към заявлението бил приложен Договор за потребителски
кредит №№ **********. Според параметрите по договора същият бил за
главница от 5000.00лв; срок 36 месеца; размер на вноската по кредита –
243.98лв.; ГПР 49.89%; ГЛП (годишен лихвен процент) 41.17%;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3896.64 лв. Към
Договора бил приложен Погасителен план с разбивки за дата на плащане на
вноските, главница и лихва, както и размер на допълнително закупения пакет
2
допълнителни услуги. В т.4 от Общите условия било посочено, че
„възнаградителното възнаграждение“ по договора е „ годишният лихвен
процент“ (ГПЛ). При сборуване на сумите посочени в погасителния план за
дължима лихва по главницата се установява, че по този план
кредитополучателят е следвало да заплати лихва в размер на 3783.28лв.
По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 3861/2021г. по
описа на СлРС. На 27.08.2021 г. било постановено обжалваното
разпореждане, с което било отказано издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за част от претендираните суми, включително
възнаградителното възнаграждение.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на
08.09.2021 г. Същото е било обжалвано на 15.09.2021г. - в едноседмичния
законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Взаимоотношенията между страните в настоящия казус произтичат от
сключен Договор за потребителски кредит. В разпоредбата на §13 ЗЗП е
дадена легалната дефиниция на понятието „ потребител“. „Потребител“ е
всяко физически лице, което придобива стока или ползва услуги , които не са
предназначени за извършването на търговска или професионална дейност. От
тълкуването на тази разпоредба следва, че заемополучателят е „ потребител“
по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата на този закон.
Определението на „ неравноправна клауза „ е дадено в разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В 18
пункта са изброени хипотези на неравноправни отношения.
На следващо място следва да се отбележи, че според чл. 146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
3
индивидуално. Разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП предвижда, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
В чл. 11 от ЗПК са предвидени изискванията, на които следва да
отговаря потребителския кредит. В чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК е заложено
изискването в Договора да се посочат ГПР, общата сума дължима от
потребителя изчислени към момента на сключване на договора, като следва
да се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на
ГПР. Това в случая не е сторено. В Договора е посочен единствено размерът
на ГПР. По този начин не става ясно как той се формира. Кредитополучателят
не би могъл да разбере нито какво точно ще върне, нито как се формира
сумата за връщане. По отношение на ГПР съществува законоопределен
алгоритъм, който следва да се приложи при изчисляването му и е
недопустимо да се формира по различен начин. В случая обаче не може да се
установи дали законоопределения алгоритъм е спазен.
Предвид изложеното и на основание чл. 22 във вр. С чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК, следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид изложено, дължима е само главницата в размер на 4526.35лв. (
според претенцията в заявлението), както и законна лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е
било съобразено от РС – Сливен.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ П.К.Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, против разпореждане №
3988/27.08.2021г. по ч.гр.д. 3861/2021г. на Сливенския районен съд, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5