ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260373 16.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.
КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1944 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Димитър Бончев, подадена чрез пълномощник ю.к.Иван Недков, против Разпореждане № 8866/04.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 874/2020 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 07.02.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу З.В.Б., ЕГН **********, за вземания по договор за потребителски кредит от 03.12.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В жалбата е посочено, че атакуваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че заявителят е
изпълнил всички необходими реквизити по чл.410 ГПК и дадените от съда указания
са неправилни, като се излагат подробни аргументи. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане на БРС и да се произнесе по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 874/2020 г. по описа на БРС е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против З.В.Б. за заплащане на сумата от 941.03 лв. – главница по Договор за паричен заем № 3388246/ 03.12.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с настъпил краен падеж на 26.03.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 58.87 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 26.03.2019 г., сумата от 87.37 лв. – лихва за забава за периода от 18.12.2018 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски от 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението е представен Договор за
паричен заем № 3388246/03.12.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и З.В.Б.,
в който са посочени размерът на заемната сума – 1000 лв., условията за
погасяването й – в срок до 26.03.2019 г. на 16 седмични погасителни вноски
всяка по 66.66 лв., посочени са падежите на отделните вноски, размерът на ГЛП
от 40 % и на ГПР от 48.05 %, размерът на общо дължимата сума – 1066.56 лв.,
както и условията по договора.
С разпореждане от 10.02.2020 г. районният съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок да удостовери кои са общите условия, приложими към договора за кредит и да ги представи по делото, заедно с всички приложения към него. С молба от 02.03.2020 г. заявителят е уточнил, че общите условия към договора за кредит се съдържат в самия договор, а не в отделен документ. Независимо от горното уточнение, с разпореждане от 04.03.2020 г. БРС отново е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок да изпълни точно разпореждането на съда от 10.02.2020 г., като представи по делото всички приложения към договора за кредит, описани в него – погасителен план, стандартен европейски формуляр и пр.
С обжалваното разпореждане № 8866/04.06.2020 г. районният съд е приел, че до изтичане на срока по чл.411, ал.2, т.1 ГПК заявителят не е изпълнил изискването на нормата на чл.410, ал.3 ГПК – към договора за потребителски кредит да са приложени всички негови приложения, нито е поискал продължаване на срока, за да стори това, като поради неотстраняването на нередовността на заявлението на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК не може да бъде издадена исканата заповед за изпълнение. По тези мотиви съдът е отхвърлил подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Бургаският окръжен съд не споделя тези изводи на първата инстанция, като намира същите за неправилни. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ит.2 ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. По правило заявителят не е длъжен да представя доказателства към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за установяване на вземането си, доколкото заповедта се издава по твърдения на заявителя и целта на производството е да се провери дали вземането е спорно или не. Но съгласно чл.410, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019 г.), когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договора и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта на така въведеното изискване е да се осигури възможност на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
В случая, към заявлението е представен договора за потребителски кредит, от който произтичат претендираните вземания, като в същия детайлно са разписани условията, при които е отпуснат паричния заем и в договора никъде не е записано, че се сключва при общи условия, нито е предвидено препращане към такива. Освен това, заявителят се е позовал не на общи условия за сключване на кредит, а на конкретния договор за паричен заем, по който търси изпълнение, като във връзка с дадените му от съда указания изрично е посочил в молбата-уточнение, че общите условия към договора за кредит се съдържат в самия договор, а не в отделен документ. Следователно, в случая не се касае до договор, сключен при общи условия, поради което въззивният съд намира, че представянето на такива не е било необходимо. Изискването на чл.410, ал.3 ГПК е да се представят общи условия, само ако са приложими за конкретния договор и ако има такива. Както бе посочено по-горе, това изискване на закона не е въведено самоцелно, а с цел да обезпечи преценката на съда дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. От подаденото заявление по чл.410 ГПК е видно, че със същото се претендират суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, но не и такси за услуги и други парични вземания, чието основание да стои извън процесния договор за паричен заем. При това, преценката на съда относно неравноправните клаузи може да бъде направена на базата на представения от заявителя договора за кредит, който не е сключен при общи условия, а е конкретно договорен, поради което изискването на съда за представянето на тези общи условия е неправилно. На същото основание е неправилно и изискването на БРС за представяне на погасителен план, доколкото такъв е обективиран в самия договор (чл.2, т.2-8), както и изискването за представяне на стандартен европейски формуляр, доколкото същият съдържа преддоговорната информация, предоставена от кредитора на длъжника преди сключване на договора за паричен заем и поради това не би могло да се счете за приложение към самият договор. Ето защо, разпореждането за оставяне на заявлението без движение и отказът на съда за издаване на заповед, основан на тези нередовности на заявлението, са неправилни.
Предвид горното, въззивният съд намира, че в случая не е налице неизпълнение на изискванията на чл.410, ал.3 ГПК, заявлението е било редовно и съдът е дължал произнасяне по него. Същото отговаря на изискванията на чл.410 ГПК, искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, не се основава на неравноправна клауза в сключения с потребителя договор, нито е налице обоснована вероятност за това, не са налице и хипотезите на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК. Следователно, няма пречки за издаване на исканата заповед за изпълнение.
По изложените съображения, БОС намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните със заявлението суми.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8866/04.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 874/2020 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 07.02.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу З.В.Б., ЕГН **********, за вземания по договор за потребителски кредит от 03.12.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу З.В.Б. от гр. ***, ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 941.03 лв. – главница по Договор за паричен заем № 3388246/ 03.12.2018 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с настъпил краен падеж на 26.03.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, 58.87 лв. – договорна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 26.03.2019 г., 87.37 лв. – лихва за забава за периода от 18.12.2018 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и 75 лв. за направените в заповедното производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.