Решение по дело №509/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

27.06.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

04.06.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

509

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002164 от 03.05.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали,  с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/1997г./ и чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /ДВ, бр.15/2006г./.

Жалбоподателят „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене сочи, че не е извършил процесното административно нарушение. АУАН и наказателното постановление били назаконосъобразни, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Дружеството в качеството си на работодател спазило законовите изисквания за сключване на застраховка за риска „трудова злополука“ на всички работещи в предприятието лица. Не били събрани категорични доказателства, че жалбоподателя осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. В наказателното постановление не се съдържали данни за дата и място на твърдяното нарушение, както и данни за обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Преди да издаде атакуваното постановление, наказващият орган не разгледал и не се произнесъл относно представените от санкционираното лице възражения. Не били обосновани и причините, при които е индивидуализиран размера на санкцията. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакуваното постановление. Алтернативно моли за прилагане на привилигирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ и определяне размера на санкцията към минимума. Представя и писмено становище, в което излага допълнителни аргументи към жалбата срещу наказателното постановление.   

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Твърди, че безспорно било доказано административното нарушение. Не били налице предпоставките за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като допуснатото нарушение касаело осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2019г. свидетелите Е.Ю. и Х.Ч. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: строителство на жилищна сграда-УПИ IV-5558, кв.112, ж.к.Възрожденци, гр.Кърджали, изпълняван от строителя „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене. Предмета на осъществяваната дейност от дружеството бил „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ код на икономическа дейност по НКИД 41.20. Проверката продължила и на 26.03.2019г. по документи, представени в Д„ИТ” гр.Кърджали. В хода на същата свидетелите Ю. и Ч. установили, че дружеството жалбоподател не било сключило задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за работниците и служителите, които извършвали работа в основната и спомагателната дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Представена била застраховка само за двама работници, при работещи в дружеството десет лица, заети в строително-монтажните дейности. За констатираното нарушение на 01.04.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Същият бил връчен на надлежно упълномощено от дружеството лице, което го подписало с възражението, че ще представи застраховка и на останалите лица. На 04.04.2019г. жалбоподателят депозирал в Д„ИТ” гр.Кърджали писмено възражение срещу съставения акт. Възражението не било уважено и на 03.05.2019г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ наложил на „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.   

По повод извършената проверка за спазване на трудовото законодателство на работодателя „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене бил съставен и връчен Протокол изх.№ ПР1909594/01.04.2019г., в който било описано процесното нарушение. Дадено било предписание на жалбоподателя да застрахова своите работници и служители за риска „трудова злополука“. Още в хода на административнонаказателното производство и преди издаване на наказателното постановление - на 08.04.2019г. и 11.04.2019г., жалбоподателят изпълнил предписанието, като останалите осем работника също били застраховани за риска „трудова злополука“. Това е видно от Добавък № 1 от 08.04.2019г. към застрахователна полица № 36071918602000011 и Добавък № 2 от 11.04.2019г. към застрахователна полица № 36071918602000011. Няма причина съдът да не кредитира и цени посочените документи като годни писмени доказателства. Фактът, че са представени в хода на съдебното производство, за което няма законова пречка, не означава, че отразените в тях обстоятелства не са достоверни.

    Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Ю. и Х.Ч.; Акт за установяване на административно нарушение от 01.04.2019г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Възражение от 04.04.2019г.; Застрахователен сертификат към задължителна застраховка „трудова злополука“ от 21.03.2019г.; Полица за задължителна застраховка „трудова злополука“ № 36071918602000011 от 21.03.2019г.; Предложение за сключване на задължителна застраховка „трудова злополука“ от 21.03.2019г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1909594/01.04.2019г.; Справка от Търговски регистър за „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 23.03.2019г.; Приемно-предавателен протокол от 26.03.2019г.; Пълномощно, нотариално заверено на 26.11.2018г.; Справка от Регистър на уведомления за трудови договори; Идентификационна карта на „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене от 01.04.2019г.; Добавък № 1 от 08.04.2019г. към застрахователна полица № 36071918602000011, ведно със Списък на застраховани работници; Добавък № 2 от 11.04.2019г. към застрахователна полица № 36071918602000011, ведно със Списък на застраховани работници; Списък на наети работници към 23.03.2019г. в „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене; Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.    

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ гласи, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Предназначението на посочения вид застраховка предпоставя необходимостта от наличието й и нейната валидност във всеки един момент, в който работниците упражняват труд. Няма съмнение за настоящата инстанция, а и не се оспорва от самия жалбоподател, че упражняваната от него строителна дейност е сред икономическите дейности с трудов травматизъм, който е по-висок от средния за страната и попада в обхвата на Заповед РД01-879/22.10.2018г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019г., издадена от Министъра на труда и социалната политика /обн. ДВ, бр.94/2018г./. Дружеството е имало задължение да сключи застраховка „трудова злополука” за всички наети да работят в обекти на фирмата лица. Като не е изпълнил това свое задължение работодателят „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене е осъществил съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Съдът намира обаче, че спрямо жалбоподателя следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. В същата норма законодателят е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. Текста е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия. Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващия орган не го е приложил, това може да стори съдът със своя краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси - както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан от решението на административния орган. В случая нарушението реално е било отстранено веднага след установяването му по предвидения в КТ ред, като работодателя до 11.04.2019г. е застраховал всички работници за риска „трудова злополука“. От деянието, за което е наказано дружеството не са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства съдът следва да приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в от КТ. Ето защо, издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция като на основание чл.415в, ал.1 от КТ тя бъде намалена от 1 500 лв. на 200 лв. Имуществената санкция следва да бъде към средния размер, предвид наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, и на отегчаващи такива - видно от приложения протокол за извършена проверка, по отношение на работодателя са били установени и редица други нарушения на трудовото законодателство.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от КТ. Неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща  задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Не е налице и допуснато нарушение при изписване на датата на нарушението. В тази насока следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на административното нарушение е осъществено под формата на бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задължения субект не е изпълнил задължението си да застрахова работниците за риска „трудова злополука“, до датата на изпълнение на задължението. В случая по делото е безспорно установено, че към момента на проверката на 23.03.2019г. работодателят не е сключил договор за застраховка по отношение на всички работници, упражняващи трудови функции на рисково място, при което съществува опасност за живота и здравето им. Макар и нормативно да не е предвиден конкретен срок за сключване на такава застраховка, предвид предназначението на същата, а именно - да осигури риска от упражняваната дейност, валидно сключена такава следва да е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд. В този смисъл правилно контролните органи са приели, че като е бездействал към датата 23.03.2019г., жалбоподателят е осъществил състав на вмененото му нарушение. 

Така мотивиран, Съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002164 от 03.05.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали,  с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Ерис-89” ЕООД с.Черноочене, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.124/1997г./ и чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /ДВ, бр.15/2006г./, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1 500 лв. на 200 лв. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

                                                                                      Районен съдия: