Р
Е Ш Е Н И Е
№260615/23.2.2021г.
гр. Варна,23.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди деветнадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 9071 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС под вх.рег.
51902/31.07.2020 г.
Ищецът по делото Р.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, *, чрез процесуалният
му представител - адв. Й.А. от ВАК е предявил частичен иск с цена от 10 лева и правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ против ответното
дружество ЗАД „О. З.“, ЕИК *, със седалище ***, представлявано от А.
П. Л.и Р.К.Д..
Исковата
си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:На 23.01.2017 г., в гр. Варна, Р.Р.
сключил Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ с ответника ЗАД „О. З.“ на личният
му л.а. марка *модел „*“, с peг. № *. Съгласно застрахователната полица №
0020090201700084 от 23.01.2017г., срока на действие на договора бил от
24.01.2017г. до 23.01.2018г. Автомобилът сочи ищецът, че бил застрахован за
сумата от 2 900 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати
съгласно застрахователната полица № 0020090201700084 от 23.01.2017г., възлизала
на 204.09 лева. Премията ищецът сочи, че заплатил при сключване на
застраховката.
На 22.01.2018 г., ищецът твърди, че
паркирал автомобила си в гр.Варна, ул. „*“, на паркинга пред сградата на „*“.
След около два часа отивайки до автомобила, установил, че била увредена задната
броня. За настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил ответника, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил и
Опис по щета № 0020-090-0107/2018г., като в него описал увредените детайли.За
претърпените вреди, като обезщетение ищецът сочи, че получил сумата в размер на
59.20 лв. Сумата много го изненадала, т.к. била малка и не можела да покрие
щетите. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът сочи, че извършил проучване
в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така
направеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила възлизала на 376.88 лв. Във връзка с гореизложеното, за ищеца
възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която
застрахователят следвало да изплати на ищеца, обобщава ищеца в исковата си
молба, като обезщетение била в размер на 376.88 лева, от която сума следвало да
се приспадне заплатената до момента сума в размер на 59.20 лева, или сумата,
която следвало застрахователят да заплати на ищеца била в размер на 317.68
лева. Предявеният иск пред Варненския районен съд ищецът сочи, че е завел на
основание чл. 115, ал. 2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса
за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред
съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на
застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от
особената местна подсъдност, която дерогирала общата местна подсъдност по чл.
108, ал. 1, изр. 1 от ГПК.На следващо място съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил, че желае плащането на претендираното парично вземане да
бъде извършено чрез пощенски запис.
При
горните твърдения ищецът е сезирал РС Варна с искането: да бъде постановено Решение с което да
бъде осъден ответника ЗАД „О. З.“, да му заплати: сумата от 10 лв., представляваща
частичен иск от общо 317.68 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на задна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по договор № 0020090201700084 от 23.01.2017г. за Застраховка „Каско“,
клауза „Пълно“ на л.а. марка „*“ модел „*“, с peг. № *, както и законната
лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда -31.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.Обективирано е искане в полза на ищца да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил
доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, в депозиран
чрез юрисконсулт Ст.Х.,по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в
депозирания отговор на искова молба, оспорва предявените искове изцяло и по
основание и по размер.
Не
се оспорва
обстоятелството, че 23.01.2017
г.ответникът сключил с ищеца застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско“ с полица № 00200902017000084 по отношение на л.а. ** с рег.№ *.
Имуществената застраховка „Каско“, макар и доброволна, се сключвала при
определени условия, в това число Специални и Общи условия.В полицата твърди
ответникът, чрез процесуалния си представител, че било отразено, че начина на
обезщетяване е: „експертна оценка“, като застрахования няма право на „доверен
или официален сервиз“. Застрахованият получил екземпляр от полицата, както
и от Общите условия. Съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 348, ал. 1 от КЗ
представените Общи условия били неразделна част от договора за имуществена
застраховка „Каско“ между страните. В Общите условия ясно и недвусмислено били
посочени кои са покрити, кои изключените рискове /чл. 345, ал. 5 от КЗ/ и при
какви условия се изплащали застрахователни обезщетения, какви били правата и
задълженията на страните по договора. Следвало според ответника да се приеме,
че Общите и Специалните условия станали част от договорното правоотношение
между страните и служели за уреждане на техните отношения. При несъгласие на
застрахования с Общите и Специалните условия в частта относно клаузите той
нямал задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор
при условия, които смятал за неприемливи. С допускането на обезщетяване на
повреди, причинени на паркинг или в паркирано състояние, без каквото и да е
независимо потвърждаване на фактите, застрахователят, се твърди в отговора на
искова молба, че освободил ползващия се от застраховката потребител от тежест
да докаже основен елемент от правопораждащия обезщетението фактически състав -
събитие, покрито изрично като риск. Без някаква корекция на това правило,
застрахователят –ответник , счита че би се оказал обвързан за всякакви вреди,
независимо как са причинени, а това би било поемане на необосновано висок и
изцяло непредвидим риск. Поставянето на лимит /по отношение на начина на
обезщетяване и брой щети, без документ за събитието/ твърди ответника, че възстановявало
баланса на правата и задълженията на страните, като отговорността на
застрахователя се ограничавала в рамките на предвидим риск, покрит при
сключване на застраховката и калкулиран в цената на услугата. Така уговорения в
полицата „начин на обезщетяване“ по „експертна оценка“, сочи още ответника в
отговора си, че не бил в противоречие с Кодекса за застраховането и
представлявал облекчение за ползвателя на услугата - при по ниска
застрахователна премия, обезщетяването да става само по този начин. Недопустимо
било, според ответника, да се претендира с настоящата искова молба заплащане на
обезщетение по цени на „доверен сервиз“, въпреки че изричната договорка между
страните е „експертна оценка“. Обезщетяването по „експертна оценка“ било въз
основа на издадена от застрахователя „Методика за определяне на застрахователни
обезщетения и извършване на ликвидационна дейност“ по застраховки „Каско“ на
сухопътни превозни средства и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Застрахователна премия била сумата, която застрахованият плащал
на застрахователя по застрахователния договор. Размерът на премията зависел от
много фактори - колко и какви са покритите рискове, какви са лимитите на
отговорност, има ли допълнителни условия по застраховката, т.н.Принципът на
пазарната икономика и при настоящата застраховка бил в действие, „всяко нещо си
имало цена“ Т.е. когато застрахованият избирал „евтина“ застраховка, не можел
да очаква, че обезщетяването ще става в доверен или
официален сервиз.
В отговора на искова молба
не се оспорва датата и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида
и степента на настъпилите увреждания и причинно -следствената връзка.Изрично е
изразено становище по доказателствата и доказателствени искания. Предвид
изложените съображения, счита ответника, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „О. З.“ АД като застраховател по застраховка
„Каско“, поради което, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск за главница,
лихви и разноски. От своя страна ответникът желае да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно
заседание от 29.01.2020 г. ищецът,представляван от адв.Й.А. желае ВРС да уважи изцяло така предявения иск,
ведно с присъждане на направените разноски.
В същото съдебно заседание ответното дружество, редовно уведомено
– не изпраща представител.В писмено становище от 28.01.2021 г. процесуалният представител на
ответника – юрисконсулт Ст.Х. застъпва становище за неоснователност и
недоказаност на иска,желаейки ВРС да отхвърли иска и в полза на ответника да
бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски.В същото становище
ответникът сочи , че не следва да се кредита
заключението на вещото лице, определило стойността на вредите по средни
пазарни, т.к. в случая се касаело за доброволна
имуществена застраховка Каско ,сключена при общи и специални условия и страните
изрично били договорили, че обезщетението ще стане по „експертна оценка „ а и в
уведомлението за щети от 22.1.2018 г. ищецът сам посочил , че желае „щетите по
автомобила да се изчисляват по експертна оценка .
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Приобщени
по делото са писмени доказателства по надлежния ред а именно :представените с исковата молба заверени копия на : застрахователна полица №
0020090201700084; сметка № 00200090201700084-01 за платена застрахователна
премия; опис техническа експертиза по щета № 0020-090-0107/2018 г., както и
представените с отговора на искова молба
: Общи условия по застраховка „Каско” на моторни превозни средства (без
релсови превозни средства) на ЗАД „О. З.” АД; уведомление за щета на МПС от
22.01.2018 г.; методика за определяне на застрахователни обезщетения и
извършване на ликвидационна дейност по застраховки „Каско” на сухопътни
превозни средства и „Гражданска отговорност” на автомобилиста; 6 бр. черно-бели
снимки (2 листа).
Отделно от представените писмени
доказателства, с оглед изясняване на фактическата страна на спора в пълнота по
делото е допусната необходимата съдебно
авто–техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К..
При съвкупния анализ на събрания по
делото доказателствен материал се налага извода, че по делото е изяснена и
установена следната фактическа обстановка : На първо място следва да бъде
съобразено, че с проекта за доклад по делото,обявен за окончателен, съдът е обявил
на страните,че признават следните права и обстоятелства: Договорна обвързаност
между ищеца и ответника –застраховател от 23.01.2017
г., обективирана в застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с
полица № 00200902017000084 по отношение на л.а. ** с рег.№ * ; датата и
механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида и степента на
настъпилите увреждания и причинно -следствената връзка ; изплащане на
застрахователно обезщетение от ответника-застраховател на ищеца по повод
застрахователното събитие в размер на сумата от 59,20 лв., поради което
съдът е приел за БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ
се от доказване признатите права и обстоятелства, на осн. чл.146, ал. 1 т. 4,
т. 5 ГПК.
Спорно по делото между
ищеца и ответника е дали сумата от 59,20 лв.покрива щетите по л.а. на
ищеца и дължи ли ответникът на ищеца исковата сума – 10 лева – частичен иск от
общо 317,68 лв.
Отговорът на спорния по делото въпрос следва
да бъде даден след анализ на събраните писмени доказателства по делото в
съвкупност със заключението на в.л. Хр.К. по допуснатата и приобщена по делото
САТЕ.
Изяснява се от заключението на в.л.
инж.Хр.К., което заключение съдът намира за компетентно, незаинтересовано,
обективно и пълно, че ищецът Р.Р. на
22.1.2018 г. паркирал л.а. *, модел * с рег. № * , на адрес гр.Варна, ул.*, на
паркинга пред сградата на *.След около два часа , отивайки до л.а. Р.
установил, че неизвестно МПС увредило задната броня на личния му автомобил.За
настъпилото събитие бил уведомен застрахователя, като същият извършил
оглед на автомобила,изготвил снимков
материал съставил опис на увредените детайли и за претърпените вреди застрахователното дружество изплатило на Р.Р.
застрахователно обезщетение в размер на 59,20 лв. На следващо място в.л. дава отговор и на спорния по
делото въпрос : каква е стойността на дължимото
обезщетение за отремонтиране на
л.а. В т. 1 от заключението си, в.л. сравнявайки цените на автосервизите
притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 –
„*“, „*„, „ *“ ЕООД и сервизите
непритежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008
: „*“, „*„, „*„ , при средна цена на труда 30,40 лв. с ДДС за един нормочас ,заключава ,че за отремонтиране на задната броня на
увредения л.а. е необходима общата сума от 188,46 лв. /за труд/+ 187,70 лв. /
за боя ,допълнителни материали,камера и тониране / или общо 376,16 лв. В т.2 от САТЕ вещото лице определя стойността на
дължимото обезщетение , изчислена по експертна оценка ,съгласно раздел VIII на Методиката за
определяне на застрахователни обезщетения и извършване на ликвидационна
дейност по застраховка „Каско „ на МПС и
„Гражданскаотговорност „ на автомобилистите
на ЗАД „О. З. „ действаща към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие.
Вещото
лице е посочило, че за автомобили над 15 г. от датата на производството,
стойността на труда за ремонта се определя на 6 лева на час с включен ДДС.Цената
на литър боя се признава на база ценови листи и не може да бъде по-ниска от
определените по Наредба № 24 / 08.03.2006 г. Разходите за вложените количества
боя и допълнителните материали се признават до размера , определен по реда на
Наредба № 24 / 08.03.2006г. на КФН .За определяне нормовремената за
демонтажно-монтажни операции , автотенекеджийски услуги и бояджийски услуги се прилага Наредба № 24 /
08.03.2006г.На база таблица 1 и 2 /л. 65-ти от делото / ,в.л. пресмята сбора от
зцената на труда 37,20 лв. плюс цената
на боя,консумативи, доп.материали камера и тониране 38,10 лв., като получава
общата сума от 75,30 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове
намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (нов – аналог на чл. 208 КЗ отм.) вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С доклада по
делото, обявен за окончателен съдът е посочил, че страните по делото признават
следните права и обстоятелства:
изплащането на застрахователно обезщетение от ответника на ищеца в сочения от
двете страни размер 59,20 лева.Спорът
между ищеца и ответника се свежда до това дали с изплатената от застрахователя
сума всички щети по автомобила на ищеца са покрити.Спор няма нито относно
механизма на причиняване на щетите,нито относно пряката причинно следствена
връзка между обстотяелствата при които са причинени щетите и тяхната поява .При
така очертания правен спор, с доклада по делото съдът е разпределил тежестта на
доказване между страните,като нито една от страните не е възразила против
доклада.
С оглед квалификация на исковите претенции и
доклада по делото следва да бъде отчетено на първо място от правна страна, че предявените
искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не
може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207,
ал. 3, които съответно се изразяват в това, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването
да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок,
който не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за
извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на
размера на вредите.По делото не е спорно,че е настъпило на 22.1.2018 г. застрахователно събитие по повод
на което застрахователят – ответник е платил на ищеца сумата от 59,20 лева
застрахователно обезщетение .
Според
настоящия съдебен състав заплатеното застрахователно обезщетение от ответника
на ищеца не покрива в пълен размер причинените по л.а. на ищеца, поради което и
искът на ищеца се явява основателен и доказан.
От анализира
на събрания по делото писмен материал в съответствие и със заключението на вещото лице Хр.К. съдът
приема, че действително застрахователят – ответник по иска правилно е определил вида и степента на
увредения детайл по застрахования автомобил/ съгласно Опис –техническа
експертиза по щета № 0020 -030- 0107/ 2018 /л.5.ти от делото./Спор няма а и от
л. 25,26 се установява, че Р.Р. на дата 22.1.2018г. писмено е уведомил
застрахователя за настъпилото на
22.1.2018 г. застрахователно събитие, с което е изпълнил и вменените му по
застрахователното правоотношения задължения за своевременно уведомяване на
застрахователя.
Въз основа на заключението от в.л. инж.Хр.К.,кредитирано
напълно от съда, съдът прави извод, че за възстановяване на щетата по лекия автомобил
сумата от 59,20 лева е напълно недостатъчна.Дори по Методиката на самия
застраховател в.л. е пресметнало че сумата необходима за отремонтиране на л.а.
75,30 лв. а по пазарни цени тази стойност е 376,16 лв.
Ясно и мотивирано е
заключението на автоексперта защо точно тази сума се получава като сбор от
стойността за пълното възстановяване на общо увредения детайл при ПТП –то от 22.1.2018 г., при което самият застраховател
при изготвения описи на щета е вписал увредения детайли.
Именно сумата от 376,16
съдът приема за необходима за възстановяване на увредения л.а. на ищеца. Предявеният
иск е частичен 10 лв. от 317,68 л, респективно
за настоящия съдебен състав искът е доказан и по основание и по
размер,независимо от това дали ще се приеме за приложима Методиката на
ответника –застраховател или пазарната стойност на имущество от същия вид.Съдът
счита, че вещото лице правилно е посочило пазарната стойност на необходимите
материали и труд за отремонтиране на автомобила, определяйки пазарните цени към
датата на застрахователното събитие, съобразявайки се с доказателствата по
делото и в частност и с описания от ответното дружество застраховател увредени
детайл.Именно поради факта, че заключението на вещото лице К. кореспондира
напълно с останалия писмен доказателствен материал, съдът приема, че въз основа
на това заключение и съобразно събраните по делото доказателства се налага
извод, че действителната сума, която
е следвало да бъде заплатена от ответната страна на ищцеца възлиза на общо 376,16 лв.
С изплащането на застрахователно обезщетение от 59,20 лв. застрахователят е
изпълнил частично задължението си като оставащата разлика за доплащане е равна
на 376,16 лв. минус 59,20 лв. – т.е. 316,96 лв.Размерът от 316,96 лв. ВРС
приема за дължим от ответника към ищеца, поради което и частичния иск с цена
10,00 лева е напълно доказан и по основание и по размер. За пълнота на мотивите настоящият състав намира за необходимо да посочи,че
въпросът за определяне на размера на застрахователното обезщетение и че
същият е равен на действителната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие е разрешен
еднозначно с нормата на чл.208 КЗ (отм.)
, както и с трайната съдебна практика,
поради което съдът не намира за основателни възраженията на ответника за
тясното приложение на иначе императивните разпоредби на Общите условия към застрахователния договор. В същия смисъл са и
мотивите в решенията постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 235
от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Боян Балевски; Решение № 115
от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Емилия Василева, които са
задължителни за съда.В заключение и за пълнота на мотивите съдът намира за
необходимо да посочи, че съгласно част от трайната практика на ВКС, цитирана
по-горе ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането.В решение №
235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден отговор
на релевантния за спора въпрос как
следва да се определи размера на обезщетението, като е посочено,че
принципният отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ
вр. с чл. 203, ал.2 КЗ вр. с ал.4, като последната изрично урежда, че когато
между страните по застрахователния договор не е угово*друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество
като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В
тази насока съдията докладчик Б.Балевски е цитирал и други решения на ВКС а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д. 627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д.
1069/2010 ІІ т.о. , ТК , постановени също по реда на чл.290 ГПК.По изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК.С
оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с
правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / - аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм. за основателен изцяло и напълно доказан по
размер, поради което следва да бъде уважен .
На последно място, съдът е длъжен да изложи мотиви по направеното
в първото открито съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца
възражение /л. 69-ти гръб /.В о.с.з. адв.А. е заявил, че уговорки от Общите условия по
застраховка „ Каско „ на които се позовава ответникът са нищожни, акцентирайки
върху факта, че застрахователят дори не е посочил конкретни клаузи на които се
позовава. Поради това и процесуалният представител на ищеца е направил общо оспорване считайки, че непосочените клаузи на които се е позовал
ответника са нищожни съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречащи на закона на
Кодекса за застраховането и Закона за защита на потребителите . Съобразно
това възражение, съдът
следва да прецени кои от ОУ позволяват възможност на застрахователя да приложи Методиката за определяне на застрахователни обезщетения и извършване
на ликвидационна дейност по застраховки „Каско „ на сухопътни превозни средства
и „Гражданска отговорност „ на автомобилистите.Съгласно Решение
№ 23/07.07.16 г. постановено
по т.д.№ 3686/14 г. на ВКС, първоинстанционният, а също и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Нормите на
ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни.В
чл. 143 ЗЗП, точки от 1-ва до 18-та е възпроизведен примерния списък от приложението към чл. 3, пар. 3
на Директива 93/13, а в т. 19 е предвидено,
че неравноправни могат да бъдат и клаузи, които поставят „други подобни
условия“.
Следователно изброените хипотези по чл. 143 ЗЗП са в съответствие с Директива 93/13, като изводът,
който се налага е, че неравноправна клауза в потребителски договор е налице при
наличието на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП /чл. 3, пар. 1 от Директивата/
– уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна би била клауза, която
отговаря на посочените условия, независимо дали има за предмет или постига
някой от изброените в разпоредбата на чл. 143, т. 1-18 ЗЗП конкретни резултати.
Ограничаването на преценката за неравноправен характер до изследване единствено
на основанията по чл. 143, т. 1-18 ЗЗП е в нарушение както на националния закон
/т. 19 на чл. 143 ЗЗП/, така и на Директива 93/13. Преценката се прави на база (не)съответствието
на клаузата
с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на
страните и защитата на потребителя като по-слаба страна в правоотношението (арг. от Решение № 237/20.01.2017
г. по т.д. № 2927 по описа за 2015 г. на ВКС).Характерът на уговорката,разписана в чл. 19 (1) от ОУ /л.23/ поставена
под формата на общи условия обуславя невъзможност за индивидуално договаряне и
промяна на същата от страна на застрахования. Тази особеност на така
формулираната разпоредба от Общите
условия на застрахователя-ответник
поставя застрахованото лице в неравноправно положение спрямо застрахователя,
имащ правото да плати по-малко отколкото
е действителната пазарна цена на застрахованото,увредено имущество.От
гореизложеното следва, че дори да се приеме, че са налице твърдените от
ответника уговорки в ОУ към сключения с потребителя (ищец в производството)
застрахователен договор, същите са сключени в негова вреда, което противоречи
на принципа на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца (ответното дружество) или доставчика и потребителя.
Налице е злоупотреба на ответното дружество с позицията му на стопански
по-силната страна в правоотношенията с ищеца, като конкретно посредством
позоваването на ОУ към застрахователния договор не се позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на застрахователния договор.Не
на последно място следва да бъде отбелязано,че въобще ОУ не носят подписа на
потребителя, поради
което и този единствен факт е достатъчен съда да изведе извод, че като част от
застрахователния договор и съгл.чл.20а ЗЗД ОУ не са влезли в сила спрямо
потребителя ищец,респ. не могат да породят правно действие.
В
връзка с приложимостта на Методиката /или неприложимостта й /съдът разглежда и възражението
на ответника касаещо САТЕ.
Следва да се има предвид, че САТЕ не е оспорена въобще а изявлението, че не
следва да се кредитира не представлява оспорване.
В обобщение, и съобразно трайната
съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008
г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др. настоящият състав приема, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
С оглед горното и ВРС приема, че ищецът е провел пълно и главно
доказване и на основанието и на размера на предявения осъдителен иск, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло. В зависимост от изхода по главния иск
съдът присъжда в полза на ищеца и законната лихва върху сумата от 10,00 лева,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането
(съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД ) .
Предвид основателността на
исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът
присъжда в полза на ищеца сторените разноски по делото, за които са представени
доказателства за реалното им извършване.Видно от списъка по чл. 80 ГПК
приобщен на л.66–ти ищецът претендира следните разноски : 50 лв. за
първоначално платена държавна такса, 484,72 лв. доплатена такса за изменение на
иска , 100 лева депозит за САТЕ и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС – общо
сумата от 510,00 лева (петстотин и десет лева ).Тези
разноски като доказани и по основание и размер съдът присъжда изцяло в полза на
ищеца, като отчита, че възнаграждението за процесуално представителство
съответства на минимума на Наредба №1/ 2004 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „О. З.“, ЕИК *, със седалище ***, представлявано от А.
П. Л.и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Р.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, *, СУМАТА от 10 лв., представляваща частичен иск от общо 317.68 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на задна броня,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
0020090201700084 от 23.01.2017г. за Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ на л.а.
марка „*“ модел „*“, с peг. № *, както и законната лихва,считано от датата на
подаване на исковата молба в съда -31.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното
дружество ЗАД „О. З.“, ЕИК *, със седалище ***,
представлявано от А. П. Л.и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Р.Д.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, * СУМАТА
от общо 510,00 лева (петстотин
и десет лева ) сторените от ищеца пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски,вкл. и за защита от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
ПЛАЩАНЕТО
може да бъде извършено по посочения от ищеца начин в исковата молба,
съгл.чл.127, ал.4 ГПК-чрез пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :