Решение по дело №367/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260042
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200367
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      

 гр. Асеновград, 20.11.2020 година

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

        АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

       с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 367  по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

      Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-000493/22.04.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на Н.С.Т., ЕГН: **********,  адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП  е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

        Жалбоподателят Н.Т. в депозираната жалба и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. А.П. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушението, но навежда твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН и респективно за пълната отмяна на НП.

       Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща представител и не   взема отношение  по жалбата.

        Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

       С акт за установяване на административно нарушение от 25.03.2019 г. е било констатирано, че на същата дата, около 10.10  часа в  община  Асеновград на общински път № PDV1012, в зоната на км. 1-ви, жалбоподателят Н.Т. е управлявал л.а. „Форд Фиеста “ с  рег. № РВ 2686 СС, което не е било регистрирано по надлежния ред, като регистрацията му е била прекратена по реда на чл. 143 ал.15 от ЗДвП. За така констатираното нарушение, на водача Т. в негово присъствие бил съставен АУАН. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал без възражения. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.     

       АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания са му наложени съответните административни наказания – глоба, в  размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от шест  месеца. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

       По отношение на  описаното в НП нарушение, съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя К.С. и от приложените по делото писмени доказателства.

       При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

        Нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Съгласно нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В случая, видно от представената справка от АИС на 17.01.2019 г. е регистрирана прехвърлителна сделка по отношение на процесния лек автомобил. Собственикът не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Съответно е последвало и прекратяването на регистрацията по чл. 143 ал.15 от  ЗДвП, което обстоятелство е отбелязано в АИС от 20.03.2019 г. След този момент превозното средство е с юридически статут на нерегистрирано пътно превозно средство. Жалбоподателят Н.Т., като собственик на автомобила е длъжен да знае неговия статут по отношение на надлежната му регистрация, и в конкретния случай съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП е нямал право да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. Като е сторил това на 25.03.2019 г.,т.е. няколко дни след прекратяване на регистрацията и повече от месец от изтичане на срока, в който е следвало да го регистрира на свое име,  същият безспорно е реализирал състава на нарушението.

         Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е  съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-наказателната разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда, че се  наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. При оразмеряване на административните наказания съдът намира, че не са  приложени прецизно критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. И двете кумулативно предвидени наказания са определени в минималния размер на предвидения в закона диапазон, което съответства на сравнително невисоката тежест на нарушението, както и със степента на обществена опасност на дееца, изводима от сравнително ниската му наказуемост по административен ред за други нарушения по ЗДвП, както и със сравнително малкия период от прекратяване на регистрацията, след който същият е управлявал автомобила, поради което е и безпредметно да се обсъжда въпроса за тяхната допълнителна редукция.

    Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по своята същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни характеристики по принцип реализира и състав на престъпление по чл. 345 ал.2 от НК и именно поради неговата по–ниска степен на обществена опасност същото е квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл тежестта на деянието, както и останалите обуславящи квалификацията като административно нарушение и отговорността обстоятелства, каквито са степента на обществена опасност на нарушителя и данните за неговото здравословно, семейно и материално положение вече са взети в предвид, като му са наложени административни наказания в минималния възможен размер. Липсват обаче основания в горния контекст да се приеме, че нарушението се отнася към хипотезата на маловажен случай, поради което и възражението в тази насока е неоснователно.    

По отношение на разноските. Съгласно нормата  на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.Такива обаче не се претендират и не се доказват по размер от никоя от страните, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.  

        Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р  Е  Ш  И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 19-0239-000493/22.04.2019 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на Н.С.Т.,                    ЕГН: **********,  адрес: ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Административен съд – Пловдив.

 

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: