Р
Е Ш Е Н И Е
№260045/26.4.2021г.
гр.
Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненски
райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР В.
при
секретаря Антоанета Станева катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 443
пo oписа за 2020 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени са от К.В.Д., ЕГН **********
*** ЕООД, ЕИК ***, искания за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължими
възнаграждения по договор за възлагане на управление на ***с
№1007-25/22.01.2014г за периода м.07.2015г. – м.12.2015г. в общ размер от 6744
лв, ведно с лихва за забава за период 01.08.2015г – 07.07.2020г. в общ размер
от 2639,11 лв, обещетение за неплатен годишен отпуск в общ размер от 1451,30 лв
/ 694,10 лв за 11 дни неползван отпуск и 757,20 лв за 12 дни отпуск / ведно с
лихва за забава в общ размер от 740,60 лв. от 01.01.2015г. до 07.07.2020г.
Процесуалният представител на ищеца,
надлежно упълномощен с правата с по чл. 34, ал.3 ГПК съгласно пълномощно на
л.14 от материалите по делото, в отговор на указанията на съда с молба от
05.08.2020г. преди първото по делото о.с.з. е заявил, че не предявява иск по
чл.220, ал.1 КТ, без впоследствие да уточни в така определения му от съда срок,
дали оттегля или се отказва от исковата претенция. Тъй като не е налице
признание за неоснователност на иска съдът намира, че производството по
претенцията да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 800
лева обещетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал1 КТ по договор за
възлагане на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г. ведно със законната лихва
от датата на завеждането на исковата молба – 08.07.2020г., до окончателното
плащане на сумата, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 100 лева, представляваща обещетение за забава от 08.12.2015г.
до 07.07.2020г. върху сумата, представляваща обещетение за неспазено
предизвестие по договор за възлагане на управление на ***с
№1007-25/22.01.2014г. следва да се прекрати на основание чл.232 ГПК поради
оттегляне на така предявените искове.
Ответната страна въпреки
предоставената й възможност не е депозирала отговор на исковата молба, в който
да е изразила становище по допустимостта и съществото на същата, по
обстоятелствата, на които се основава, в който да е изложила възражения срещу
исковата молба, а съответно и обстоятелствата, на които същата се основава,
както и в срока за отговор на исковата молба не е посочила доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени
доказателства, с които евентуално разполага на основание чл. 133 от ГПК и
предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че
ответника е загубил възможността да упражни впоследствие тези си права в хода
на делото.
Доказателствата по делото са писмени,
изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С. по
назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза.
Видно от представените писмени
доказателства по делото Заповед №1002-37 от 22.01.2014г., Договор №1007-25 от
22.01.2014г. за възлагане на управление на ***и Заповед №677/08.12.2015г.,
връчена на 20.01.2016г., се установява, че ищецът е изпълнявал длъжност
управител на ответното дружество с определено възнаграждение в размер на 280%
от отчетната средномесечна брутна работна заплата на лечебното заведение, но не
повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата,
увеличено с полагащото се допълнително възнаграждение за прослужено време по КТ
–т.14 от Договора. Видно от заключението на съдебно–счетоводна експертиза на
ищеца не са били изплатени възнаграждения
по договора за управление в брутен размер на същите от 6744,66 лв както
следва : за м.07.2015г – 1379,98 лв, за м.08.2015г. – 1149,41 лв., за м. 09.2015г
– 1190,94 лв, за м.10.2015г – 1446,31 лв., за м.11 2015г – 1325,02 лв., за
м.12.2015г. -253 лв. В тежест на ответника е да установи плащане на дължимите
възнаграждение с надлежни платежни документи, като същият не е сторил това в
настоящото производство, поради което съдът намира претенцията на ищеца за
основателна. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване
на исковата молба. При изготвяне на заключението си вещото лице се е ръководило
от декларации обр.1. Общоизвестно е обстоятелството, че последните се подават
от работодателя към НАП, като данните които се отразяват от тях, могат да бъдат
почерпени единствено и само от съставените от работодателя разчетно-платежни
ведомости. Следователно декларациите следва да съдържат подробна информация
както за брутното трудово възнаграждение, така и за нетното такова на ищеца по
делото.
Съгласно разпоредбата на т.14 от
Договора за възлагане на управление възнаграждението е платимо до 25 число на
месеца, следващ този, за който се дължи, поради което се дължи и обещетение за
забава върху неплатените суми за възнаграждения от падежа на същите до сочената
от ищеца дата -07.07.2020г. След
извършване на изчисления чрез аритметични операции и при използване на
общодостъпна програма за изчисление на законна лихва calculator.bg, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи
размера на дължимите обезщетения за забава върху размера на дължимите
възнаграждения, както следва: за м.07.2015г. е в размер на 558,02 лв. за
периода 25.08.2015г. до 07.07.2020г. и претенцията следва да се уважи за
размера от 558,02 лв, като се отхвърли за горницата до претендираните 565,56
лв., както и за периода от 01.08.2015г. до 25.08.2015г.; за м.08.2015г. е в размер на 442,80 лв. за
периода 25.09.2015г. до 07.07.2020 г и претенцията следва да се отхвърли за
горницата до претендираните 448,89 лв., както и за периода от 01.09.2015г. до 25.09.2015г.;
за м.09.2015г. е в размер на 445,75 лв. за периода 25.10.2015г. до 07.07.2020г.
и претенцията следва да се уважи за размера от 445,75 лв., като се отхвърли за
горницата до претендираните 451,98 лв.,
както и за периода от 01.10.2015г. до 25.10.2015г; за м.10.2015г. е в размер на
567,44 лв. за периода 25.11.2015г. до 07.07.2020г. и претенцията следва да се
уважи за размера от 567,44 лв., като се отхвърли за горницата до претендираните
575,53 лв., както и за периода от 01.11.2015г. до 25.11.2015г ; за м.11.2015г.
е в размер на 507,98 лв. за периода 09.12.2015г. до 07.07.2020г. и претенцията следва
да се уважи за размера от 507,98 лв., като се отхвърли за горницата до претендираните
510,41 лв., както и за периода от 01.12.2015г. до 09.12.2015г; за м.12.2015г. е
в размер на 86,88 лв. за периода 09.12.2015г. до 07.07.2020г., като съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес претенцията следва да бъде уважена
за претендирания размер от 86,74лв.
Съгласно разпоредбата на т. 26 от
Договора платеният годишен отпуск на ищеца е в размер на 30 дни. За времето на
ползването му следва да се заплати възнаграждение в размер, изчислено въз
основа на последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
управителя е изпълнявал задълженията си
поне 10 дни. Заключението на вещото лице по допусната съдебно–счетоводна
експертиза, посочва, че размера на
дължимото обещетение е в размер на 572,44
лв за неползвани 11 дни платен годишен отпуск и 624,48 лв за 12 дни платен отпуск, поради
което исковите претенции на ищеца следва да бъдат уважени. След като същите
данни относно дължимо обещетение за брой дни отпуск от ищеца са отразени в
съдържанието на Заповед №677/08.12.2015г., с която е прекратено правоотношението
между страните по договора за възлагане
на управление, то съгласно правилата на ГПК същите съставляват и извънсъдебно признание
на декларираните в тях данни. Следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Паричните задължения за обещетения за
неползван отпуск са от вида на обезщетенията по чл.86 от ЗЗД и при липса на
изрична законова уредба относно наличието на падеж или срок за изплащането им
са безсрочни и дължими след покана. По делото не са представени доказателства
за писмена покана, отправена от ищеца и действително достигнала до ответника за
заплащане на такива обещетения. След като няма доказателства в тази насока претенциите за заплащане на обещетение за
забава в размер от 388,65 лв за период от време 01.01.2015г- 07.07.2020г. върху
сумата от 694,10 лв обещетение за 11 дни неизползван отпуск и за заплащане на
обещетение за забава в размер на 351,95 лв за период от време
09.12.2015г.-07.07.2020г. върху сумата от 757,20 лв. обещетение за 12 отпуск,
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на възражението на проц.
представител на ответника, направено с молба от 23.02.2021г. за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания - същото не е заявено в срока за
отговор на исковата молба и е преклудирано – в този смисъл Решение
№ 111/08.10.2010г. по т. дело № 1068/2009г. по описа на I т. отд. на ВКС, допуснато до
касационно обжалване по въпроса „В кой момент се преклудира правото на
ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност „ , Решение
№ 177/26.11.2010г. по т. дело № 46/2010г. по описа на II т. отд. на ВКС,
допуснато до касационно обжалване по въпроса „ в кой момент се преклудира
правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради
изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или
възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв
път пред въззивната инстанция „ , Решение № 236/20.01.2010г. по гр. дело №
4551/2015г. по описа на IV гр.
отд. на ВКС, в мотивите на което се казва , че „с увеличение размера на иск,
който не е предявен като частичен не възниква ново право на отговор по чл. 131 ГПК, вкл. за въвеждане на възражения за погасяване по давност на вземането за
увеличения размер „ .
С оглед изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 1647,40 лева съразмерно с уважената част
от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати
на К.В.Д., ЕГН **********,***, сума в общ размер от 6744,66 лева / шест хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева и 66 стотинки / , представляваща сбор от
неизплатени възнаграждения от м.07.2015г до м.12.2015г по договор за възлагане
на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г.., както следва : сумата от 1379,98
лева дължимо възнаграждение за м. 07.2015г. по договор за възлагане на
управление на ***с №1007-25/22.01.2014г., сумата от 1149,41 лева дължимо
възнаграждение за м.08 2015г. по договор за възлагане на управление на ***с
№1007-25/22.01.2014г., сумата от 1190,94 лева дължимо възнаграждение за месец 09.2015г.
по договор за възлагане на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г., сумата от 1146,31
лева дължимо възнаграждение за месец 10.2015г. по договор за възлагане на
управление на ***с №1007-25/22.01.2014г., сумата от 1325,02 лева дължимо
възнаграждение за месец 11.2015г. по договор за възлагане на управление на ***с
№1007-25/22.01.2014г., сумата от 253 лева дължимо възнаграждение за месец
12.2015г. по договор за възлагане на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 08.07.2020г.,
до окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати
на К.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 2608,73 лева / две хиляди шестотин и
осем лева и 73 стотинки /, представляваща сбор от лихвата за забава върху сумите, представляващи неизплатени
възнаграждения от м.07.2015г до м.12.2015г по договор за възлагане на
управление на ***с №1007-25/22.01.2014г.. както следва : за м.07.2015г. сумата
в размер на 558,02 лева за периода 25.08.2015г. до 07.07.2020г., като отхвърля претенцията
за горницата до претендираните 565,56 лева, както и за периода от 01.08.2015г.
до 25.08.2015г.; за м.08.2015г. сумата в размер на 442,80 лева за периода
25.09.2015г. до 07.07.2020г., като отхвърля претенцията за горницата до
претендираните 448,89 лева, както и за периода от 01.09.2015г. до 25.09.2015г.;
за м.09.2015г. сумата в размер на 445,75 лева за периода 25.10.2015г. до 07.07.2020г.,
като отхвърля претенцията за горницата до претендирания размер от 451,98 лева,
както и за периода от 01.10.2015г. до 25.10.2015г; за м.10.2015г. сумата в
размер на 567,44 лева за периода 25.11.2015г. до 07.07.2020г., като отхвърля претенцията
за горницата до претендирания размер от 575,53 лева, както и за периода от
01.11.2015г. до 25.11.2015г ; за м.11.2015г. сумата в размер на 507,98 лева за
периода 09.12.15г. до 07.07.2020г., като отхвърля претенцията за горницата до
претендирания размер от 510,41 лева,, както и за периода от 01.12.2015г. до 09.12.2015г;
за м.12.2015г. сумата в размер на 86,74 лева за периода 09.12.2015. до 07.07.2020г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати
на К.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1451,30 лева / хиляда четиристотин
петдесет и един лева и 30 стотинки/, представляваща сбор от сумата в размер на
694,10 лева, представляваща обещетение за 11 дни неползван отпуск и сумата от
757,20 лева, представляваща обещетение за 12 дни платен отпуск по договор за
възлагане на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г., ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба – 08.07.2020г., до
окончателното плащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ искането на К.В.Д., ЕГН **********,***,
против ***, ЕИК ***, ***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 740,60 лева / седемстотин и четиридесет лева и 60 стотинки /,
представляваща общ сбор от лихвата за забава
върху сумите, представляващи обещетение за 11 дни неползван отпуск и 12
дни платен отпуск по договор за възлагане на управление на ***с
№1007-25/22.01.2014г. както следва : обещетение за забава в размер от 388,65
лева за период от време 01.01.2015г- 07.07.2020г. върху сумата от 694,10 лева
обещетение за 11 дни неизползван отпуск и обещетение за забава в размер на
351,95 лева за период от време
09.12.2015г.-07.07.2020г върху сумата от 757,20 лева обещетение за 12 отпуск
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете на К.В.Д.,
ЕГН **********,***, против ***, ЕИК ***, ***, да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 800 лева / осемстотин лева / обещетение
за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ по договор за възлагане на
управление на ***с №1007-25/22.01.2014г. ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба – 08.07.2020г., до окончателното плащане на
сумата, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 100 лева / сто лева /, представляваща обещетение за забава от 08.12.2015г.
до 07.07.2020г. върху сумата, представляща обещетение за неспазено предизвестие
по чл.220, ал.1 КТ по договор за възлагане на управление на ***с
№1007-25/22.01.2014г., поради оттегляне на иска
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, да заплати
на К.В.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1647,40 лева / хиляда шестстотин
четиридесет и седем лева и 40 стотинки/ разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете
В частта, с която се прекратява
производството по делото по претенциите на К.В.Д., ЕГН **********,***, против ***,
ЕИК ***, ***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
800 лева / осемстотин лева / обещетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 КТ по договор за възлагане на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г.
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба –
08.07.2020г., до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 100 лева / сто лева/,
представляваща обещетение за забава от 08.12.2015г. до 07.07.2020г. върху
сумата, представляща обещетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал1. КТ по
договор за възлагане на управление на ***с №1007-25/22.01.2014г. поради
оттегляне на иска, съдебното решение може да се обжалва с частна жалба пред ОС
Варна в седмичен срок от уведомяването за това, а в останалата част съдебното
решение подлежи на въззивно обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ……………….