ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас , 18.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, вр. с чл.83, ал.2
ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 260910/15.02.2021г. на ЯОС, подадена
от Б. Я. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „Г. Б.“, бл.*, вх.*, ап.*
против разпореждане № 349/22.12.2020г. по в.ч.гр.д.№ 101/2020г. на ЯОС, с
което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за освобождаване от
държавна такса за обжалване на постановеното по същото дело определение
№ 171/15.07.20г. по в.ч.гр.д.№ 101/20202г. на ЯОС и е разпоредено връщана
на жалбата. Мотиви не са изложени, частният жалбоподател се позовава на
служебното начало, вменено на съда по ТР № 6/2017г. от 15.01.2019г. ОСГТК
за извършване на проверка на валидността и правилността на постановения
акт. Впоследствие, с допълнителна молба посочва, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че след като ЯОС е
приел, че дължи държавна такса, не му е дал нов срок за внасянето й, а
незабавно е разпоредил връщане на частната му жалба. Моли за произнасяне
в горния смисъл. Не ангажира доказателства.
Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице,
против допустим съдебен акт и е допустима.
1
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и
съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Видно от преписката по делото, частният жалбоподател е депозирал
жалба против определение № 171/15.07.20г. по в.ч.гр.д.№ 101/20г. ЯОС.
Жалбата е оставена без движение с указание за внасяне на д.т. в размер на
15лв. Постъпила е молба по реда на чл.83, ал.2 ГПК, депозирана от Б.М., за
освобождаване от заплащане на д.такса, без да е подкрепена от каквито и да е
доказателства за липса на доходи и съответно – невъзможност да бъде
внесена дължимата държавна такса. След надлежно връчване на съобщения и
неизпълнени указания за представяне на доказателства за липса на
достатъчно доходи и съответно – при неизпълнение на указанието на съда за
внасяне на дължимата сума от 15лв., е постановено обжалваното
разпореждане.
Настоящият състав, след като подробно се запозна с преписката по
делото, приема, че постановеният от ЯОС акт, предмет на въззивната
проверка по това дело, е допустим, правилен и законосъобразен.
За да възприеме горното, приема следното: след депозиране на частната
жалба против определение № 171/15.07.2020г. по в.ч.гр.д.№ 101/20г. ЯОС,
жалбата е оставена без движение с указание за внасяне на д.т. в размер на
15лв. и указание, че при неизпълнение на горното, ще бъде разпоредено
връщане на жалбата.
По делото е постъпила молба вх.№ 260935/06.10.20г. ЯОС, с която М. е
поискал освобождаване от д.т. по реда на чл.83, ал.2 ГПК. В изпълнение на
процедурата по цитираната законова разпоредба, съдът е изискал писмени
доказателства за липса на доходи. Такива не са приложени, ето защо при
невъзможност да приеме обоснован извод за приложение на разпоредбата на
чл.83, ал.2 ГПК и след като не са изпълнени указанията за внасяне на сумата,
е постановено обжалваното по настоящото дело разпореждане.
Настоящият състав изцяло споделя извода на ЯОС за липса на
основание за освобождаване на Б.М. от заплащане на държавна такса,
доколкото по делото са налице само голословни и неподкрепени от каквито и
2
да е доказателства, молби за липса на липса на доходи и крайно тежко
материално състояние, такова, че да не може да внесе дължимата такса от
15лв. При положение, че частният жалбоподател действително бе в
затруднение да заплати подобен размер такса, би следвало да приложи
доказателства в тази връзка и да обоснове молбата си. Трайното и системно
поведение на частния жалбоподател на депозиране на молби по реда на чл.83,
ал.2 ГПК, без прилагане на доказателства за наличие на основание за
исканията по тях и последващото безкрайно обжалване на актовете на съда,
сочи на явна злоупотреба с процесуалните права, предвидени от законодателя
за действително уязвимите граждани на Република България, крайно
неуважение към съда и представлява демонстрация на пълно незачитане на
законодателството на Държавата.
Ето защо правилно ЯОС е постановил отказ за освобождаване на Б.М.
от заплащане на д.такса.
Що се отнася до оплакването, че след постановяване на отказа за
освобождаване от заплащането на д.такса, е разпоредено връщане на
входираната от него частна жалба, цитирана по-горе – настоящият състав
също го намира за правилно.
Законът не предвижда повторно уведомяване, след постановяване на
определението за отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса и
предоставяне на нов срок, в който неизправният молител да внесе дължимата
държавна такса. Ето защо, след като безспорно не е изпълнил указанията за
представяне на доказателства, че е сред социално слабата част от населението
и не може да заплати сума в размер на 15лв., а в същото време не е внесъл
тази сума, правилно ЯОС е преценил, че в срок на са изпълнени указанията
му и е постановил разпореждане за връщане на жалбата.
Цитираните от жалбоподателя законови норми на чл.160, ал.3 ГПК и
чл.259, ал.3 ГПК са отнесени към други институти – на правната помощ и на
доказателствата по делото. Те са специални норми спрямо останалите и са
приложими за конкретните хипотези – първата: за внасяне на разноски по
събирането на доказателства в процеса, а втората – при предоставяне на
правна помощ. В настоящия случай е налице различен фактически състав и
3
горните законови текстове не са приложими.
Така се налага заключение за потвърждаване на атакуваното
разпореждане и мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 349/22.12.2020г. по в.ч.гр.д.№
101/2020г. на ЯОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4