РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 653 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е
молба от В.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за постановяване на
мерки за защита срещу К.Т.Я. ЕГН **********,***.
Твърди се в
молбата, че молителката и ответника живеели във фактическо съпружеско
съжителство до 08.01.2018 г., от което съжителство имат родено дете – К.К.Я.
ЕГН**********. Излага се, че на 08.01.2018 г. около 02.30 часа в съвместно
обитаваното от тях жилище, находящо се в *** срещу нея е извършен акт на домашно
насилие, изразяващо се в удар с глава в носа, дърпане за косата, поваляне и
блъскане на пода и кръвонасядания по мишниците, с оток на гърба на носа. Сочи
се, че тези действия на ответника били придружени със силно изразена агресия,
викане, крещене и обиждане с думите: „ Мърша, издрод, олигофрен“. Излага, че
всичко това предизвикало страх както за нейния за живот и здраве, така и за
живота и здравето на детето им, което присъствало на инцидента. Твърди се, че
продължава да изпитва страх поради силно изразеното му агресивно поведение,
дължащо се на негова нова връзка. Поради изложеното, молителката сезира съда с
искане за защита.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание молителката лично и, чрез процесуалния си
представител поддържа молбата. Твърди се, че по делото е спорно дали е налице
акт на домашно насилие. Навеждат се
доводи, че такъв е налице и, че същият се установява от приложените по делото
доказателства. Твърди се, че от показанията на свидетелките Н. и А. категорично
се е доказало, че ответника има неуравновесено поведение, както и, че същият на
процесната дата е осъществил груб акт на физическо и психическо насилие в
присъствието на малолетното им дете. Излага се, че всички свидетели категорично
са посочили, че между страните и преди процесната дата е имало напрежение. Излага
се, че съгласно на чл.2, ал.2 от ЗЗДН е
налице домашно насилие когато е осъществено в присъствие на дете. Твърди се, че
в случая детето е присъствало на акта на домашно насилие. в подкрепа на тезата си за доказаността на
акта на домашно насилие процесуалния представител на молителката сочи, че
съгласно трайно установената практика, за да е налице акт на домашно насилие е
достатъчна само декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Твърди се обаче, че в настоящия
случай молбата е подплатена и с гласни доказателства. моли съда да наложи мерки
за защита от домашно насилие, така както са посочени в молбата. Претендират се
и сторените по делото разноски.
Ответникът в
срока за отговор депозира такъв. Счита, че депозираната молба е неоснователна.
твърди, че на процесната дата не е извършил акт на домашно насилие.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва
подадената молба. твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се
е установило, че между страните са били налице дрязги, които в повечето случаи
са били провокирани от молителката. моли
при постановяване на решението да се има предвид, че именно молителката е тази,
която е започнала първа, като е ударила шамар на ответника. поради изложеното
моли съда да отхвърли депозираната молба и да му присъди разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
приложена декларация /л.5/, в която молителката декларира, че на 08.01.2018 г.
около 02.30 часа съжителят й К.Т.Я. е осъществил акт на домашно насилие спрямо
нея в присъствието на детето им.
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане на детето К.К.Я. е, че негови
родители са В.Л.В. и К.Т.Я. /страните по делото/.
От
представеното по делото съдебно медицинско удостоверение №19/2018 г., че след
преглед на молителката на 08.01.2018 г. в 12.10. часа се установили
кръвонасядания по мишниците, оток на гърба на носа, които увреждания са в
резултата на тъпи травми, може да са получени по начин и време, по който
съобщава освидетелстваната.
Установява
се от служебно направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС
няма образувани други дела във връзка с производство по защита от домашно
насилие срещу ответника.
Видно е от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответника не е осъждан.
От
приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД, ОДНБПЗ се
установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ –
Плевен, както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ-
Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
По делото
е представено и становище от Д.П. в което се прави извод, че да правилното
личностово развитие на детето е редно да не се допуска то да става свидетел на
домашно насилие, като е необходимо да му бъде осигурена сигурна, защитена и
безопасна среда, поради което при наличие на съответните доказателства в негов
интерес е молбата да бъде уважена.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на водените от
страните свидетелите.
Свидетелката
Б.И.А. свидетелства, че познава страните от около 3 години,
той като живеят в един вход. Разказва, че не ги познава като задружно
семейство, а по – скоро обратното, като в повечето случай се е усещало
напрежение между тях. Сочи, че между тях е имало публични скандали, често са се
чували се крясъци от техния апартамент. разказва, че на 13.01.2018 г. видяла
молителката и я поздравила по случай рожденния й ден, но че тя се разплакала и
разказала, че с К. са се скарали и, че той й посегнал и започнал да я бие.
Сочи, че В. й споделила, че си извадила медицинско. обяснява, че по – късно
научила, че К. я е изгонил от апартамента. Обяснява, че при срещата им
молителката е била гримирана, затова не може да каже дали са били налице синини
по тялото. Твърди, че молителката е добра жена, като К. е този, който е нервен,
неуравновесен на моменти и агресивен. излага, че това е насочено само срещу В.,
но се е случвало и пред детето.
Свидетелката К.В.М.-Н. свидетелства, че познава страните, като с В. ***, а с
ответника са работили заедно. твърди, че страните не са поддържали много топли
отношения, като в повечето време е имало
обиждания и караници. сочи, че обижданията са били от страната на К., а В. му
отговаряла. Твърди, че в повечето случаи е имало провокации, поради факта, че
тоя я е лъгал, ходил по жени, а тя е разбирала това. Разказва, че на 08.01.2018
г. молителката й се обадила и й разказала какво се е случило през нощта.
Излага, че тя е видяла нещо в неговия
телефон, че си е писал с някакво момиче, казала му, той се е ядосал,
казал й, че е ненормална, след което последвал и шамар от негова страна. сочи
и, че детето е станало свидетел на тези неща. Твърди, че на другия ден си е
личало, че е била бита, тъй като имало синини, носът й бил син и надут и
изглеждала ужасно. Излага, че е била свидетел и на това как я е обиждал
публично. Сочи, че в. е имала желания да
го напусне, но е правила всичко възможно заради детето да преодоляват тези
неща.
Свидетелят Т.К.
Я., баща на ответника свидетелства, че до раждането на детето не е имало
проблеми между тях, че после В. си гледала детето, а те й помагали с каквото
могат. Твърди, че до скоро между сина му и В. не е имало сериозни караници,
като обяснява, че имало „гюрултия” между тях, която била нормална за всяко
семейство. излага, че не е наясно защо са се разделили сина му и снаха му.
Разказва, че в последно време когато са ходили на гости често са стигали до
„гюрултия”, която била провокирана и от двамата и по често е била заради
недостига на пари. Твърди, че В. му казвала, че не става нищо от него, а че
синът му си мълчал и не отвръщал, поне докато е бил там, но, че като останат
сами „какво правят само те си знаят”.
твърди, че синът му не ми у споделял, защо снахата е отишла да живее при
майка си. Сочи, че К. му споделил, че
нещата са нетърпими, че имало караници,
и, че е по – добре да се разделят. Разказва, че В. му натяквала, че
вечер закъснявал, което според него било нормално във връзка с работата, която
има сина му.
Свидетелят П. В. Т. разказва, че познава
страните от около 10 години. Твърди, че между тях винаги е имало скандали и
противоречия. излага, че е присъствал на такива, като нещата, които са ги
провокирали винаги са били различни. Разказва, че разбрал за твърдения акт на
домашно насилие от К., който му споделил, че не е извършил такова. Твърди, че е
видял ответника с надраскана буза и шия, като същия му споделил, че в. го е
нападнала. Обяснява, че К. му споделил, че за да избегне ситуацията се
преместил в кухнята и то главно, за да не гледа детето ” циркове”. Твърди, че
ответника не му е споделял да я удрял, както и, че не я е виждал удряна.
Свидетелят Ц.Д.Х. свидетелства, че познава
страните, тъй като са съседи. сочи, че преди да си тръгне В. са се чували
караници помежду им непрекъснато. Твърди, че нейният глас се е чувал предимно,
като К. само й казвал да спре, а тя продължавала да вика. Твърди, че една вечер имало караница и, че се събудили от нея към 3
часа. Излага, че преди това му бил нагости, като после се чули виканията.
Твърди, че когато отишъл у тях на 20-ти бил надраскан с пресни следи.
В проведеното по делото о.с.з. страните дават
обяснение на случилото се, като всеки от тях поддържа своята теза, като ответникът категорично отрича да е
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката..
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда
от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3, т.2 и т.5 от ЗЗДН, доколкото пострадалата В. е съжителствала на семейни начала с ответника,
а детето станало свидетел на осъщественото домашно насилие е низходящо на
страните и по смисъла на закона също могат да търсят защита.
Същевременно,
сезиралата съда молба от 26.01.2018 г. е
основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката, в присъствието на тьхното дете акт на домашно насилие на 08.01.2018
г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо
насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, е необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно доказване действителното
осъществяване на
твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие в присъствието на детето.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно
от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от ответника действия,
подробно описани и съставляващи осъществено, емоционално, физическо и
психическо насилие по смисъла на закона.
Така
депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН,
регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да
издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
В случая от ответника не бяха представени доказателства, че събитията не са се
случили по описания в молбата начин. Напротив свидетелката Н. сочи, че е видяла
молителката със следи от удари. В подкрепа на тезата за осъществен акт на
домашно насилие е и издаденото съдебномедицинско удостоверение, в което е
посочено, че по тялото на молителката са установени кръвонасядания.
Разпитаните по делото свидетели не са преки
очевидци на случилото се, а само възпроизвеждат казаното от страните по делото.
Същите обаче нееднозначно посочиха, че отношенията между тях са силно влошени,
както и, че постоянно са били налице дрязги, които са провокирани от различни
неща, вкл. и от съмненията на съжителката за връзки на ответника с други жени.
Независимо от влошеното отношение на всеки един
от тях към другия съдът не може да игнорира събраните доказателства, сочещи и
на физическо посегателство от страна на ответника спрямо молителката. Споровете
между тях, разпадането на връзката им, а дори и твърдените връзки на ответника
с други жени, които не са предмет на настоящото производство, не оправдават
такова поведение, което съдът счита, че обосновава предоставянето на закрила по
реда на този закон. Съдът счита, че следва да отбележи, че дори и молителката
да е проявила агресия спрямо ответника,
то същият е могъл също да сезира съда и да търси закрила, която в настоящия
случай не е налице. В отговор на възражението на ответника, че не е осъществен
акт на домашно насилие не се събраха доказателства в тази насока.
С
оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна
да се постанови мярка за защита, а и поради фактът, че ответника не успя да
докаже, че такова не е извършено съдът намира, че последният е осъществил
съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН на
твърдяната дата и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде
уважена и да се издаде заповед за защита в полза на В.Л.В.. Съдът
намира за установен и факта на извършване на акт на домашно насилие и спрямо детето
К., тъй като на основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие над дете, се счита всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие.
По
отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При
констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи
домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
Съобразно
интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счита, че следва
да бъде наложена мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН единствено по отношение на молителката.
Установи се по безспорен начин, че детето е станало свидетел на акта на домашно
насилие, но по делото не се събраха доказателства същото да се е изплашило от
развилата се ситуация между родителите си, която да налага да се постанови тази
мярка за защита. Съдът счита, че доколкото страните имат дете, то тази мярка
защита може да бъде нарушавана и ответникът може да доближава молителката
единствено когато вижда или взема детето.
Съдът
като взе предвид развилите се отношения между страните счита, че не следва да
налага мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в
размер на 25лв.
На основание чл.15,
ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита за период от
шест месеца. Съдът намира, че именно този срок е достатъчен и разумен
страните да успокоят отношенията си с оглед бъдещето на детето, което имат.
В тежест на ответника следва да бъдат поставени и сторените по делото
разноски от молителката за адвокастска защита в размер на 200 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителят К.Т.Я. ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно
насилие спрямо В.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и К.К.Я. ЕГН**********,
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя К.Т.Я. ЕГН **********,***, да не
приближава на по-малко от
ПРЕДУПРЕЖДАВА на
осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя К.Т.Я. ЕГН **********,***, че при
неизпълнение на Заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16,
ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се връчи на ІІ-ро и І –во РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.
Тази заповед се
издава на спрямо В.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и К.К.Я. ЕГН**********.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ
от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на В.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в частта, с която
се иска постановяване на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА
К.Т.Я. ЕГН **********,***, да заплати по
сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
К.Т.Я. ЕГН **********,***, да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на осн.
чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
К.Т.Я. ЕГН **********,***, да заплати на
В.Л.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 200 лева /двеста
лева/, представляващи сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: