№ 333
гр. Шумен, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630102263 по описа за 2024 година
Предявени са пет обективно съединени положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ - по отношение на претенцията
за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва; с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на
претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 24.09.2023
г., с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - по отношение на претенцията за заплащане на такси за периода от
04.01.2023 г. до 29.08.2023 г. и с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 309а, ал.1 от ТЗ - по отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“
№ 260, представлявано от Димитър Шуманов – изпълнителен директор и Милена Ванева -
прокурист, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*** № 8, ет.4, чрез пълномощника си – адв.
Христина Христова Иванова от САК срещу О. Т. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.
Вехтово, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „Хан Аспарух” № 1.
Ищцовото дружество твърди, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между „Юробанк България”
АД, от една страна и О. Т. Н., ЕГН **********, от друга страна, предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 11 152 лв., като ответникът се задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор.
В съответствие с договора, ответникът усвоил изцяло предоставените от банката
парични средства от разплащателна сметка с IBAN: BG67BPBI79461064414701, разкрита на
името на О. Т. Н., при „Юробанк България” АД, в деня на сключване на договора.
Излага, че в чл. 3 от договора, страните се съгласили, че за усвоения кредит през
1
първите 12 месеца, кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане
на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 8.450 %, а от тринадесетият месец на
договора до крайния срок за издължаване на кредита, кредитополучателя дължи на банката
променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка. Посочено било, че за референтен лихвен процент ще се
ползва индексът ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в
съответната валута в лева /за краткост ПРАИМ/, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите надолу. Следователно твърди, че
при сключването на договора възнаградителната лихва била в размер на 8.450% годишно за
първите 12 месеца. От тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на кредита към
фиксирана договорна надбавка се прибавял Референтен лихвен процент. Тя подлежала на
актуализация на тримесечна база, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
договора.
На следващо място сочи, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора за кредит, страните
изрично били уговорили и дължимоста на такси и комисиони за предоставянето на
допълнителни услуги, във връзка с процесния кредит. В този смисъл претендираната от
ищеца сума в общ размер на 93.50лв. - такси, представлявала сбор от:
- 7 бр. непогасени месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита
по потребителски кредит на обща стойност 24.50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от
договора;
- 7 бр. такси на обща стойност 69 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, вр.
с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел XVI, б. „В“, т. 10.
Заявява, че според чл. 7 от договора, процесният кредит се погасявал на анюитетни
месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план,
представляващ неразделна част от договора за кредит. По аргумент от чл. 8, вр. чл. 6 от
договора и видно от представения като доказателство погасителен план, погасителните
вноски се изплащали до 03-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви и такси бил до 03.08.2029 г.
Излага, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да заплати
обезщетение за времето на забава /мораторпа лихва/ върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава, чийто размер се определял от Министерски съвет /по арг. от чл. 9
от Договора за потребителски кредит/.
Заявява, че кредитополучателят не бил изпълнил договорните си задължения по чл. 4,
чл. 7 и чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., а
именно: не бил заплатил на банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и
падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не бил заплатил дължимото
мораторно обезщетение за времето за забава върху просрочените суми в размер на законната
лихва, съгласно чл. 9; не бил заплатил дължимите такси, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от
договора.
Съгласно чл. 14 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноска по кредита, банката можела да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Съгласно договореното в чл. 19 от процесния договор, всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели да се
считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до
адресите на страните, посочени в началото на договора.
Твърди, че на основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради
неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 03.01.2023 г. и следващите,
съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит № FL1209587 от
2
03.08.2021 г., банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да прекратява
действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока
било обективирано в нарочна Покана чрез ЧСИ Даниела Златева с № 876 в регистъра на
КЧСП и район на действие ОС - Шумен, изпратена до ответника О. Т. Н.. Поканата била
достигнала до длъжника на 10.08.2023 г., като това била и датата, която считали за обявяване
на предсрочна изискуемост на процесното задължение.
В исковата молба се уточнява, че претендираната от ищеца сума в размер на 144 лв. -
такси, дължими във връзка с връчване на покана за обявяване на предсрочната изискуемост
по банковата сделка, представлявала сбор от разходите на банката, във връзка с връчване на
поканата до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното
задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на
обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите били действително заплатени
от Банката, в доказателство на което прилагали 2 бр. банкови бордера, удостоверяващи
извършените плащания към съдебните изпълнители. Предвид разрешението, дадено в т. 18
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а
именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков
кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи
доказателства заедно с извлечението от сметка, считали че съобщаването на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост било задължително условие за защита правата на
кредитора. Предвид това, разходите по това необходимо уведомяване за обявяването на
изискуемостта следвало да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника, поради
което същите се претендирали като такси във връзка с договора.
„Юробанк България” АД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по
процесния договор, като на 10.10.2023 г. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника О. Т. Н., ЕГН **********, по
което било образувано ч. гp. дело 2250/2023г. по описа на Районен съд – Шумен.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гp. дело 2250/2023г. по описа на Районен съд — Шумен, срещу длъжника било образувано и
се водило изпълнително дело № 184 от 2024 г., по описа на ЧСИ Даниела Златева.
Издадената Заповед за незабавно изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което на основание чл. 415, ад. 1, т. 2 от ГПК на заявителя било указано да
предяви иск за вземането си.
С настоящата искова молба предявяват пет обективно съединени положителни
установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
първият от които с цена на иска 9 773.71 лева, представляващ главница по Договор за
потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., вторият с цена на иска в размер на
549.06 лева - претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната лихва за периода от
03.01.2023 г. до 10.08.2023 г., третият с цена на иска 352.71 лева - претенцията за заплащане
на обезщетение за мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 24.09.2023 г., четвъртият с
цена на иска 93.05 лева – такси за периода от 04.01.2023 г. до 29.08.2023 г. и петият с цена на
иска 144.00 лева – обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2023 г. до изплащане на
вземането.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството. За него се явява процесуален
представител – адв. Йордан Йорданов от САК, като с оглед събраните в хода на съдебното
производство доказателства счита, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
3
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими и частично основателни. Излага, че по отношение на
клаузата за включване в задълженията на заемополучателя и на еднократна такса за оценка
на кредитоспособността в размер на 300.00 лв., вписана в чл. 5, т. 1 от Договора за
потребителски кредит, счита същата за нищожна. Съгласно чл. 10а , ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска
предхождала сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 от ЗПК, който
предвиждал, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценявал
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и
такава представена от потребителя или в действителност се касаел за осъществяване на
същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за
отпускане на заема, не се касаело за извършване на услуга, още повече, че не било ясно
посочено еднократната такса за оценка на риска как била определена и за какво точно
действие се дължала /чл. 10а, ал. 4 от ЗПК/. Поради което доколкото оценката на риска
предхождала сключването на договора, то тази дейност касаела усвояването на кредита във
връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК била предвидена забрана за кредитора да
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Твърди, че банката не била извършила услуга, за която се дължи заплащане на такса, а
била изпълнила свое законово задължение. Искането за заплащане на такси за такива услуги
противоречала на закона и била довела до неоснователно обогатяване.
Излага, че от представените по делото писмени документи било видно, че между
кредитора „Юробанк България“ АД и потребителя - кредитополучател О. Т. Н. възникнало
валидно правоотношение, формално обективирано в Договор за потребителски кредит № FL
1209587 от 03.08.2021 г. в гр. Шумен, общ. Шумен, като се твърдяло, че била обявена
предсрочна изискуемост на кредита с дата 10.08.2023 г. Не ставало ясно обаче кога било
извършено последното плащане по кредита, но се твърдяло, че погасителна вноска с падеж
03.01.2023 г. не била постъпила в банката.
Счита, че се явяват неоснователни следните претендирани суми и некоректно посочени
периоди: 1. възнаградителна лихва от 549.06 лв. за периода 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г.; 2.
мораторна лихва от 352.71 лв., за периода 03.01.2023 г. до 24.09.2023 г.; 3. такси за периода
от 04.01.2023 г. до 29.08.2023 г. в размер на 93.50 лв. и 4. обезщетение за уведомление за
периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г. в размер на 144.00 лв.
Излага, че не ставало ясно как и на какво основание била формирана и платена на
03.08.2021 г. от ответника сумата от 1 153.00 лв. - плащане на премия по полица към
кредитна сделка, обективирана в приложеното от ищеца извлечение, поради което оспорвал
същата като недължимо платена.
Твърди, че предсрочната изискуемост по договора за кредит настъпвала само за
уговорената главница, чието изпълнение било разсрочено, но не и по отношение на
уговорената, но неизтекла възнаградителна лихва, чието възникване било предпоставено от
съответен период от време, през който длъжникът ползвал предоставеният му финансов
ресурс.
В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. Й. С. от ШАК, като с
4
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения
заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на
договора потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г.,
сключен между „Юробанк България” АД и ответника О. Тонетон Н. бил предоставен кредит
в размер на 11 152.00 лева за текущи нужди. Сумата по договора за потребителски кредит
била усвоена изцяло на 03.08.2021 г. Посочената сума следвало да бъде върната на 96 равни
месечни вноски в размер на 163.72 лева, включващи лихва и главница, при срок за
погасяване - последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от
договора - до 03.08.2029 г. съгласно чл. 7 от договора. Между страните била договорена
падежна дата 3-то число на месеца, а ако падежът на погасителната вноска съвпаднел с
неприсъствен ден, тя следвало да бъде направена в последния работен ден преди падежа
съгласно чл. 7 и чл. 8 от договора. В чл. 3 от сключения договор бил договорен лихвен
процент, който през първите 12 месеца, бил формиран при прилагане на фиксиран годишен
лихвен процент, в размер на 8.450 %, а от тринадесетият месец на договора до крайния срок
за издължаване на кредита, кредитополучателя дължал на банката променлива годишна
лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка, като е посочено, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ
на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите. Т. е. от тринадесетия месец до
крайния срок за издължаване на кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавял
Референтен лихвен процент, която подлежала на актуализация на тримесечна база, при
условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора.. В разпоредбата на чл. 5 от
сключения договор за потребителски кредит са предвидени в тежест на кредитополучателя
такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 300 лв. и месечна такса за обслужване
на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит в размер на 3.50 лв. В чл. 9 от
договора за потребителски кредит е предвидено обезщетение за просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита за времето на забава
върху просрочените суми, в размер на законната лихва за забава. Според чл. 14 от процесния
договор при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката
има право да обяви кредита за изцяло и частично предсрочно изискуем, а съгласно
договореното в чл. 19 от процесния договор, всички уведомления и изявления във връзка с
договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана
поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в
договора.
След усвояването на кредита, кредитополучателят платил следните суми, както
следва: на 04.08.2021 г. – 1 442.88 лв. /остатък от усвоен кредит/, на 30.08.2021 г. – 167.00
лв., на 01.10.2021 г. – 165.00 лв., на 03.11.2021 г. – 175.00 лв., 03.12.2021 г. – 165.00 лв.,
05.01.2022 г. – 165.67 лв., 25.03.2022 г. – 331.33 лв., 16.08.2022 г. – 740.62 лв., 15.11.2022 г. –
292.15 лв. и на 30.01.2023 г. – 399.55 лв. или всичко в общ размер на 4045.48 лв.
Поради неизпълнение на договорните условия, а именно преустановяване
плащанията на месечна вноска с падеж 03.01.2023 г. по кредита, „Юробанк България” АД
обявила кредита за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора на
основание чл. 14 от договора във връзка с чл. 60 ЗКИ, като за това обстоятелство ответникът
бил уведомен с покана чрез ЧСИ Даниела Златева с peг. № 876, с район на действие ОС -
Шумен, съдържаща изявление, че от датата на получаване на писмото от страна на
ответника – кредитополучател кредита се счита за предсрочно изискуем. Поканата за
5
предсрочна изискуемост била връчена на ответника – чрез майка му Атанаска Йорданова
Йорданова на 10.08.2023 г. на посочения в договора адрес, а именно в с. Ветово, обл.
Шумен, ул. „Хан Аспарух“ № 1 със задължение да я предаде на ответника, за което била
съставена разписка. По този начин кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за
изцяло предсрочно изискуем, като длъжникът бил поканен в 7-дневен срок да погаси изцяло
задълженията си по кредита, но изпълнение не последвало.
Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от
банката заявление било образувано ЧГД № 2250/2023 г. по описа на ШРС. По същото в
полза на „Юробанк България” АД били издадени Заповед за изпълнение № 1 000/11.10.2023г.
и изпълнителен лист № 790 от 11.10.2023 г. за 9773.71 лева, представляващи главницата по
Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г.; 549.06 лв. -
възнаградителна лихва за периода 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г.; 352.71 лв. - мораторна лихва
за периода 03.01.2023 г. до 24.09.2023 г.; 95.50 лв. - такси и 144.00 лв. обезщетение за
уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 24.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и
направените по заповедното производство разноски. Тъй като ответникът не е бил намерен
на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за
потребителски кредит FL1209587 от 03.08.2021 г.; заверено копие на Методология за
определяне на референтния лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-
ипотечни кредити; заверено копие на Погасителен план към Договор за потребителски
кредит FL209587 от 03.08.2021 г.; заверено копие на Банково бордеро №
3554385/03.08.2021г., за усвояване на кредита;заверено копие на Извлечение от
разплащателната сметка, обслужваща процесния кредит; заверено копие на Справка
„Трансакции“ за начисляваните лихви и такси по договора; заверено копие на Покана чрез
ЧСИ Даниела Златева с № 876 и район на действие ОС-Шумен; заверено копие на Банкови
бордера — 1бр., за платени такси, във връзка с поканите за обявяване на предсрочна
изискуемост; Нотариално заверено пълномощно peг. № 402 и peг. № 403, том 1, акт 49 от
24.01.2019 г. на нотариус Маргарита Гечева, № 303 в регистъра на НК; Нотариално заверено
пълномощно peг. № 3206 и peг. № 3207, том 2, №107 от 18.05.2017 г. на нотариус Петьо
Петров, № 533 в регистъра па НК; Нотариално заверено пълномощно peг. № 4090 и peг. №
4091 от 22.05.2023 г., на нотариус Юлиан Комсалов, нотариус № 646 в регистъра на НК,
както и материалите, приложени по ч. гр. дeло № 2250/2023 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че по
счетоводни данни на ищцовото дружество от страна на ответника О. Т. Н. били платени
следните суми, както следва: на 04.08.2021 г. – 1 442.88 лв. /остатък от усвоен кредит/, на
30.08.2021 г. – 167.00 лв., на 01.10.2021 г. – 165.00 лв., на 03.11.2021 г. – 175.00 лв.,
03.12.2021 г. – 165.00 лв., 05.01.2022 г. – 165.67 лв., 25.03.2022 г. – 331.33 лв., 16.08.2022 г. –
740.62 лв., 15.11.2022 г. – 292.15 лв. и на 30.01.2023 г. – 399.55 лв. или всичко в общ размер
на 4045.48 лв. С посочените суми били погасени общо 16 бр. погасателни вноски, от които
1 378.29 лева - главница, 1101.67 лева - лихви, застраховки – 1 152.00 лева и такси –413.00
лева. Вещото лице заключава, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 10.10.2023 г. и понастоящем, задълженията на
ответника по Договор за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г. били следните:
9 773.71 лева - главницатата по Договор за потребителски кредит № FL1209587 от
03.08.2021 г., 549.06 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
03.01.2023 г. до 10.08.2023 г.; 407.70 лв. – мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до
6
10.10.2023 г. и 93.50 лв. – дължими такси.
По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която
шрифтът в процесния договор, ведно с условия към него, предоставени на вещото лице е
както следва: текста, с който е отпечатан представения Договор за потребителски кредит №
FL1209587 от 03.08.2021 г. /с малки изключения/ е изпълнен с безсерифен шрифт „Times new
roman“, с големина на символите 11.8 пункта, а изключенията са както следва:
текстът на реквизита „Кредитополучател/и“, находящ се на долната част на всяка една
от страниците на договора и методологията, е изпълнен със серифен шрифт “Саllibri”,
с големина на символите 11.5 пункта;
текстът „Име, Фамилия“, находящ се в областта на кръглия отпечатък от печат на
последната страница на договора, е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman“, с
големина на символите 7.8 пункта;
целия текс, с който е отпечатан представения „Погасителен план по кредит”, е
изпълнен със серифен шрифт „Times new roman“, с големина на символите 11.5
пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Юробанк България” АД, с ЕИК ********* по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу ответника О. Т. Н. в качеството му
на длъжник, на заповед № 1 000 от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2250/2023 г. по описа на ШРС,
и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената
тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. №
2250/2023 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство
и заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 03.08.2021 г. между „Юробанк
България” АД и ответника О. Т. Н. Договор за потребителски кредит № FL1209587.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
7
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 03.08.2021 г. процесната
сума, възлизаща на 11 152.00 лева, е отпусната на кредитополучателя, която изцяло е била
усвоена. Не съществува спор между страните, че „Юробанк България” АД е изпълнило
задължението си по договора за кредит, а О. Т. Н. е забавил плащането на част от падежните
вноски, като последното плащане е постъпило на 30.01.2021 г., като след 30.01.2021 г. не са
постъпвали плащания по кредита, а крайната падежна дата на кредита е 03.08.2029 г., което
се доказа и чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че с
внесените от заемателят парични суми в общ размер на 4045.48 са били погасени 16 бр.
погасителни вноски, както и че ищецът упражнил уговореното в договора свое
преобразуващо право да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, за
което длъжникът е бил уведомен. Установи се, че „Юробанк България” АД отправило
покана до О. Т. Н. на адреса, посочен в сключения договор, както и че поради отсъствието
на последния, ЧСИ приложил нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това уведомление следва да
се счита за извършено, предвид предоставената на ЧСИ удостоверителна власт. В този
смисъл е константната съдебна практика по въпроса и по-конкретно Решение № 86 от
27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., І т. о., Решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2072/2015 г., І т. о., Решение № 60529 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2222/2020 г., І
т. о., които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това следва да се счита, че
ответника бил уведомен за упражненото от банката потестативно право на 10.08.2023 г.
В изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи, настоящият състав назначи по делото съдебно-графична експертиза.
Съобразно заключението по същата, съдът намира, че сключения на 03.08.2021 г. между
„Юробанк България“ АД и О. Т. Н. договор за потребителски кредит е нищожен. В случая е
нарушена нормата на чл. 10 от закона, според която договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Доказа се,
чрез заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, че шрифтовете, с които са
изписани договорът и общите условия към него е изпълнен с безсерифен шрифт „Times new
roman“, с големина на символите 11.8 пункта, а изключенията са както следва: текстът на
реквизита „Кредитополучател/и“, находящ се на долната част на всяка една от страниците на
договора и методологията, е изпълнен със серифен шрифт “Саllibri”, с големина на
символите 11.5 пункта; текстът „Име, Фамилия“, находящ се в областта на кръглия
отпечатък от печат на последната страница на договора, е изпълнен със серифен шрифт
„Times new roman“, с големина на символите 7.8 пункта; целия текс, с който е отпечатан
представения „Погасителен план по кредит”, е изпълнен със серифен шрифт „Times new
roman“, с големина на символите 11.5 пункта. Следователно в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото както договора за потребителски кредит,
така и общите условия към него са били съставени с текст с размер шрифт по-малък от 12 pt.
Доколкото отклонението е съществено, особено по отношение Погасителния план към
договора за кредит се налага извода, че за потребителя е било невъзможно да се запознае с
клаузите на договора без затруднение. Според изрично предвиденото от страните,
Погасителния план е неразделна част от договора и несъобразяването с нормата на чл. 10 от
ЗПК при изписването му, следва да се приеме за нарушение на същата.
8
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че О.
Н. платил на банката сума в размер на 4 045.48 лв. за погасяване на задълженията му.
Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 11 152.00 лв. Т. е., след приспадане на
платената от ответника сума, същият дължи връщане на главница в размер на 7 106.52 лева.
Ето защо, следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на
„Юробанк България“ АД от О. Тонетон Н. за парична сума в размер на 7 106.52 лв.,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума Договор за
потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й
част до пълния предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни
лихви, обезщетение за забава и такси. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 1062.56 лв. и по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 802.58 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от
ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Т. Н., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: с. Вехтово, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „Хан Аспарух” № 1и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „***” № 260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и
Милена Ивайлова Ванева, че съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от О. Т.
Н. в размер на 7 106.52 лева /седем хиляди сто и шест лева и петдесет и две стотинки/,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по Договор
за потребителски кредит № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2023 г., за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1 000/11.10.2023 г. и
изпълнителен лист № 790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен съд
– Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено съществуването
на вземането за парична сума в размер над 7 106.52 лв. до 9 773.71 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу О. Т. Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от О. Т. Н. в размер на 549.05 лв. /петстотин четиридесет и
девет лева и пет стотинки/, представляващо задължение за плащане на договорна лихва за
периода от 03.01.2023 г. до 10.08.2023 г., по Договор за потребителски кредит № FL1209587
9
от 03.08.2021 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1 000/11.10.2023 г. и изпълнителен
лист № 790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу О. Т. Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от О. Т. Н. в размер на 352.71 лв. /триста петдесет и два лева
и седемдесет и една стотинки/, представляващо задължение за плащане на мораторна
лихва, за периода 03.01.2023 г. – 24.09.2023 г. по Договор за потребителски кредит №
FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1 000/11.10.2023 г. и
изпълнителен лист № 790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен съд
– Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу О. Т. Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от О. Т. Н. в размер на 93.50 лв. /деветдесет и три лева и
петдесет стотинки/, представляващо задължение за плащане на дължими такси по Договор
за потребителски кредит № № FL1209587 от 03.08.2021 г., сключен между страните, за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 1 000/11.10.2023 г. и изпълнителен лист № 790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело №
2250/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу О. Т. Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 309а, ал.1 от ТЗ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от О. Т. Н. в размер на 144.00 лв. /сто четиридесет и четири
лева/, представляващо задължение за плащане на обезщетение за уведомяване за периода от
28.07.2023 г. до 24.09.2023 г. по Договор за потребителски кредит № № FL1209587 от
03.08.2021 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1 000/11.10.2023 г. и изпълнителен
лист № 790/11.10.2023 г. по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр.
София направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 1062.56 лв. /хиляда шестдесет и два лева и петдесет
и шест стотинки/.
ОСЪЖДА О. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр.
София, направените деловодни разноски по ч. гр. дело № 2250/2023 г. по описа на Районен
съд – Шумен, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 802.58 лв. /осемстотин и
два лева и петдесет и осем стотинки стотинки/.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10