Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                    № 137/02.03.2018г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

        

  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на двадесет и шести февруари ,  през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                                                                   

                                                                           Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№58/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.4 от ЗДвП,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

          Образувано е по подадена жалба от Д.Л.К., чрез адв.Л.А. ***,офис 11 против Заповед за прилагане на ПАМ№18-0996-000047/18.01.2018г. на началник- сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП - „ изземване на свидетелството за управление на водач на МПС ,на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ ,поради липса на форма на акта,съществени нарушения на  материалния и процесуалния закон ,а в съдебно заседание,чрез процесуалния си представител адв.А. иска отмяна на заповедта за ПАМ ,като излага подробни съображения за това.Претендира и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – началник- сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 22.01.2018г., а жалбата срещу заповедта е депозирана директно  до съда на 24.01.2018г.,което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на жалбоподателя са съставени пет броя актове за административни нарушения и пет броя наказателни постановления ,посочени в писма ,вх.№272/02.02.2018г.и вх.№415/21.02.2018г.,двете на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана.Установено е от административния орган  ,че жалбоподателя е изчерпал лимита от 39 контролни точки/видно от писмо на л.19/ ,послужило като основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ№18-0996-000047/18.01.2018г. от началник- сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДП - „ изземване на свидетелството за управление на водач на МПС ,на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.Тази заповед се обжалва и  е предмет на настоящето съдебно производство. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.На основание чл.172 от ЗДП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По разбиране на съда ,заповедта е издадена от компетентен орган-Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Обстоятелството ,че заповедта на министъра на вътрешните работи е подписана от зам-министъра Ф*** Г*** не я прави незаконосъобразна ,като издадена от лице без представителна власт ,доколкото е приложена по делото и заповед за заместване№8121з-1496/06.12.2016г.за периода на отсъствие на министъра на вътрешните работи.В този смисъл оспорената в настоящето производство заповед е издадена от компетентен орган ,при наличие на необходимата по закон материална и териториална компетентност.

 По отношение на формата обаче , същата не отговаря на изискванията на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,не е мотивирана с фактически и правни  основания, което е пречка съдът да изследва нейната законосъобразност.Не е посочено за какъв период от време  на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, с кои точно издадени и влезли в сила наказателни постановления ,колко точно контролни точки са отнети ,не са посочени  наказателните постановления,по които отнетите точки са дали основания за издаването на заповедта.Посочването само на правното основание –чл.171,т.4 от ЗДвП е недостатъчно да мотивира издаването на заповедта.Порокът във формата на акта влече след себе си и съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на заповедта.След като не са изяснени фактите и обстоятелствата по делото ,което е задължение на органа ,издал заповедта по чл.35 от АПК , не може да се изисква съдът да мотивира обжалвания административен акт. Липсва и предложение за издаване на заповедта, в което  да са посочени фактическите обстоятелства за издаване на акта. За определен период може да са отнети всички контролни точки на водача, но за друг период да не са, тъй като законът предвижда и служебно възстановяне на контролни точки./ в т.см. Р. по адм. д. № 2040/2016 г.на ВАС/.Отделно, от значение е и липсата на уведомление до жалбоподателя за образуваното срещу него административно производство по издаване на заповедта за ПАМ,което е нарушение на процедурата по чл.26 от АПК.Това е пречка същият да се запознае с материалите и да вземе отношение на фаза административно производство ,което е нарушило правото му на защита.Всички тези нарушения обуславят порок във формата на акта и наличие на съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на заповедта-основания за нейната отмяна по чл.146,т.2 и т.3 от АПК.

Заповедта е постановена и при нарушение на материалния закон.Приложени са по делото две наказателни постановления-НП№16-0996-003594/18.01.2017г. и НП №16-0996-003507/18.01.2017г.,които са последните ,наложени на жалбоподателя, съгласно справка картон на водача/на л.26/ ,от които е видно ,че и по двете са отнети по 6 к.т. и на водача остават 39бр.контролни точки.Няма данни и колко точки са били възстановени в отговор на възражението на адв.А. в съдебно заседание.При липса на данни за влезлите в сила наказателни постановления ,послужили като основание за отнемане на всички 39 броя контролни точки ,заповедта противоречи и на материалния закон.

Заповедта  не съответства и на целта на закона,доколкото с ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДП се цели спазване на дължимо поведение –връщане на свидетелството за правоуправление при отнети всички контролни точки ,поради загуба на правоспособност и явяване на изпит за правоспособност ,с оглед недопускане възможността водача да създава опасност за движението по пътищата.В този смисъл основателни са възраженията в жалбата досежно незаконосъобразността на заповедта за ПАМ.

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган  , е постановена при неспазване на изискуемата форма на акта и при неспазване на административнопроизводствените правила ,материалния закон и  целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна следва да се уважи. Водим от гопреизложеното административния съд

                                  

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ№18-0996-000047/18.01.2018г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП - „ изземване на свидетелството за управление на водач на МПС ,на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4“,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на Д.Л.К., чрез адв.Л.А. ***,офис 11   сумата общо от 510/петстотин и десет/лв.,от които 500/петстотин/лв. за адвокатско възнаграждение и 10/десет/лв. държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението му на страните.

                                                                  

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: