Р Е Ш Е Н И Е № 260136
гр. ВРАЦА,
25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на 23.04.2021 год., в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
при участието
на секретаря Христина Цекова като разгледа докладваното от съдията Ангелова в.
гр. дело №132 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с
вх.№262316/08.02.2021г., депозирана от "ПЛАТИ" ЕООД с ЕИК *** гр.
Враца, представлявано от управителя Ц. В. Д., чрез адв. Л.В. и адв. Е.М.,***, против
Решение №260027 от 25.01.2021г. постановено по гр.дело №1596/2020г. по опис на
Районен съд – Враца, с което е уважен изцяло предявен от Агенция по заетостта
чрез Д.Г. ***, иск по чл.415, ал.3 ГПК, с който е признато за установено, че "ПЛАТИ" ЕООД с ЕИК *** гр. Враца дължи сумата от
4835,70 лв., представляваща недопустим разход, във връзка с неизпълнени
договорни задължения по договор № 03-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2020 г. до окончателното й
изплащане.Присъдени са и разноски.
Твърди
се, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е постановено от граждански, а
не от административен съд. Наведени са доводи, че трайна и последователна е съдебната
практика, че решението, постановено от граждански съд по административен спор,
подведомствен на специализираните административни съдилища е нищожно. Твърди
се, че Агенцията за заетостта се явява
бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските
структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и администратор
на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за държавните помощи,тъй
като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата от Европейския
социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ по смисъла на
§ 1. т. 7 ЗДП. Поддържа се в жалбата, че за тази помощ е налице изискване за
спазване на разпоредбите на Регламент № 1407/2013 и Регламент № 1408/2013.В
тази насока се развиват и съображения, че претендираната от ищеца неправомерно получена минимална помощ или
помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския
съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се
установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на
публичното вземане по реда на АПК.
Поддържа
се още, че законодателят е предвидил специален ред за установяване на
неправомерно получена минимална помощ, а именно - по реда на АПК, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 415, ал.3 ГПК е недопустим,
неподведомствен на гражданския съд, а постановеното по такъв иск решение е
нищожно. В тази насока се прави искане, въззивния съд да обезсили решението на
Районен съд - Враца и да присъди в полза на "Плати"ЕООД, гр.Враца
сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В
случай, че въззивния съд невъзприеме доводите за нищожност на постановеното
решение, се развиват съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост.
Твърди се във въззивната жалба, че
първоинстанционния съд, за да уважи исковата молба е приел, че "Агенция по
заетостта" е изправна страна по процесния договор и като такава, на
основание чл.10.3, буква "а" от Общите условия, правомерно е
прекратила неговото действие и е поискала възстановяване на изплатените по
договора суми. Приел е още, че е
налице виновно неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на
ответника, поради което процесната
сума се явява недопустим разход. Според жалбоподателя, тези изводи на съда са
неправилни, необосновани и незаконосъобразни и не се подкрепят от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че от страна на Агенция по
заетостта са извършени проверки в двата обекта на работодателя в рамките на
обявеното работно време и е констатирано че: за обекта в гр. *** при извършена
проверка на 08.04.2019г. наетото по проекта лице Е. М. не е намерен на обекта,
но работодателя е представил в Агенция по заетостта заповед за командироване
№05/01.04.2019г., оправдаваща отсъствието на лицето от работното му място. Сочи
се, че на 10.06.2019г. е извършена проверка, при която лицето не е намерено на
обекта, но пак е била представена заповед за командировка №15/10.06.2019г. В
жалбата се навеждат доводи, че при извършена проверка на 18.06.2019г., лицето
не е намерено на обекта, поради неговото закъснение, което се установява от
представените от работодателя документи. Твърди се, че за втория обект, който
се намира в с. *** също са били извършени проверки, на 12.03. и на
22.03.2019г., като контролните органи са
констатирали, че наетото по програмата лице В. Г. не е бил на
обекта. За да оправдае отсъствието на
наетото лице, жалбоподателя твърди, че е издал и представил по делото заповед за
командировка №01/12.03.2019г., съгласно
която наетото лице е било командировано на посочените дати. Поддържа се в жалбата, че аналогични са и случаите при извършени проверки на 08.04., 10.06. и 24.06
2019 г., за които са представени заповеди за командировки съответно №
04/01.04.2019г.; 16/10.06.2019г.; 22/ 24.06.2019г. Наведени са и доводи, че работата на наетите лица е изисквала чести командировки, които те са
изпълнявали въз основа на заповеди за командировка - един, два пъти седмично, в
рамките на установеното работно време, което не нарушава установения от
работодателя график.
Посочва се в
жалбата, че задълженията на работодателя
са изчерпателно посочени в т.6 от процесния договор, като нито едно от тях не
включва ангажимент за предварително уведомяване на Агенцията по заетостта, в
случаите на командироване на наети по проекта лица, както и предоставяне на
документи, свързани с командироването. Поддържа се, че въпрос на
целесъобразност е организацията на работния процес и командироването на
определени служители за изпълнение на свързани с този процес задължения. Обстоятелството, че наетите
лица са продължили да работят при същия работодател и след прекратяване на
договора с Агенция по заетостта е допълнително доказателство, в подкрепа на
тезата, че "Плати" ЕООД, е изпълнило стриктно задължението си по
договора, като е постигнато ефективно социално включване на лицата с трайни
увреждания на свободния пазар на труда и, че реално са се извършвали дейности,
съгласно сключения договор за осигуряване на заетост. Иска се, обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като предявения иск
против въззивника да бъде отхвърлен. Не се правят доказателствени
искания.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в
който въззиваемия заема становище,че спорът между Агенция по
заетостта и "ПЛАТИ" ЕООД, правилно е разгледан по реда на ГПК от компетентния граждански съд. Поддържа
се, че Договор № О3-ХУ-05-05-2414#6 от 19.02.2019 г., сключен
между Агенция по заетостта и "ПЛАТИ" ЕООД, писмото за неговото
прекратяване, респективно цялата кореспонденция между страните във връзка с
изпълнението на правата и задълженията по договора, се реализират на база на
договорни гражданско-правни отношения между страните, възникнали със
сключването на посочения договор за осигуряване на заетост и не са реализация
на властнически правомощия от страна на Агенция по заетостта. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 19а от АПК, в производство пред
административните органи страните могат да сключат административен договор по
въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален
закон. Поддържа се, че в § 1, т.1. от
допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, е дадено легално определение за
административен договор, съгласно което административен договор е
изричното волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне
на финансова подкрепа със средства от Европейски структурни и инвестиционни
фондове /ЕСИФ/, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават
за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Посочва
се, че административният договор се оформя в писмено споразумение между
ръководителя на управляващия орган (МТСП) и конкретния бенефициент (АЗ),
заместващо издаването на административен акт. Тълкувайки допълнителната
разпоредба на ЗУСЕСИФ и даденото от законодателя определение за административен
договор следва, че административен договор е само и единствено договорът,
сключен между Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и Агенция по
заетостта (АЗ), на основание чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ, с който ръководителят на
Управляващия орган (МТСП) предоставя на Конкретния бенефициент (Агенция по
заетостта) безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект "Обучения
и заетост". Същият се сключва в следствие на одобрено от МТСП проектно
предложение на Агенция по заетостта, по силата на което, в качеството й на конкретен
бенефициент, й се предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на
проект "Обучение и заетост". Дейностите, свързани с реализацията и
изпълнението на проекта се възлагат на Агенция по заетостта в качеството й на
конкретен бенефициент/КБ/. Поддържа се в отговора, че Агенция по
заетостта като Конкретен бенефициент носи отговорност за законосъобразното
разходване на средствата по оперативната програма, като в тази връзка се сочи,
че договора сключен между Агенция по заетостта и "ПЛАТИ" ЕООД, в изпълнение
на проект "Обучение и заетост" не попада в приложното поле на ЗУСЕСИФ
и не представлява административен договор по смисъла на закона.
Поддържа се в отговора, че неправилно е изложеното във
въззивната жалба, че "ПЛАТИ" ЕООД, не е било уведомено по надлежния
ред, кое точно от изчерпателно изброените задължения, не е изпълнил
Работодателят. Твърди се, че това е посочено изчерпателно, в изпратено от
Агенция по заетостта до въззивника писмо с изх.№ 03-ХУ-05-05-съгласно от
върнато от "Български пощи" ЕАД известие за доставка "обратна
разписка", както и в писмо № О3-ХУ-05-05-2414#42 отг.,
получено от Ц. Д., управител на "ПЛАТИ" ЕООД. Възразява се и срещу
изложеното във въззивната жалба, че командироването на един служител не променя
графика на работа. Поддържа се, че съгласно т. 6.3.4 от сключения между
страните договор за осигуряване на заетост, работодателят трябва да представя в
Бюрото по труда график /поименен/ за
работното време и местонахождението на обектите на работа на лицето/лицата от
целевата група, както и същия е длъжен при промяна, да уведоми Бюро по труда и
да представи нов график, не по - късно от един работен ден преди настъпване на
промяната. Това дава възможност за проследяемост и контрол. Поддържа се, че командироването
на служител променя графика за работното време, защото наетото лице не е на
обичайното си място на работа, и не е подадена информация за него в графика
като командирован, с което въвежда в заблуда контролните органи, след като не
го намират на работа. Поддържа се, че съгласно договора, работодателят е длъжен
да предостави график, в който изрично да бъдат описани точни времеви диапазони,
в които наетите лица ще бъдат на посочения адрес, при непредставяне на графика,
работодателят търпи санкция. В тази насока се твърди, че издадените
от работодателя командировъчни
заповеди трябва да се отразяват с изходящ номер във входящо/изходящ деловоден
регистър, който да отразява действителността.Искането е обжалваното решение да
бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
Настоящият състав
приема жалбата за редовна от външна страна, и процесуално допустима. Подадена е
в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и
интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Агенция по заетостта
гр.София, с БУЛСТАТ ***, представлявана от Д. Д. Н. – изпълнителен директор,
чрез Д. Б., като пълномощник е сезирала Районен съд – Враца със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с вх. №5450
от 31.03.2020г. срещу "Плати"ЕООД
с ЕИК ***, за сумата в размер на 4835.00 лв. главница,представляваща
недопустим разход по договор №ОЗ-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 96.71 лв. държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение №417/13.04.2020г. по ч.гр.дело №813/2020г. по описа на Районен съд – Враца. Заповедта за
изпълнение е връчена лично на управителя на"Плати" ЕООД с ЕИК *** – Ц. Д. на 18.05.2020г.,
и в последствие е депозирано възражение с вх. №7446/04.06.2020г. срещу издадената заповед за изпълнение.
Районният
съд е указал на заявителя с разпореждане №2700/05.06.2020г. постановено по
ч.гр.дело №813/2020г., че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 15.06.2020г. и в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК - на 14.07.2020г., същият е предявил иск пред РС Враца, за
което е уведомил и заповедния съд, образувано е гр.дело №1596/2020г. по опис на
Районен съд - Враца.
В исковата молба са
наведени доводи, че между
Агенция по заетостта, в качеството на "Възложител" и "Плати"
ЕООД, в качеството на "Работодател" е сключен договор № ОЗ-ХУ-05-05-2414#6
от 19.02.2019 г. за осигуряване на заетост по проект "Обучения и заетост".
Поддържа се, че по силата на сключения договор "Възложителя" Агенция
по заетостта е предоставила на ответното дружество средства от бюджета на
проекта за всяко насочено и одобрено безработно лице с трайни увреждания по
условията на Проект "Обучения и заетост", наето по трудово
правоотношение на пълно или не пълно време по Кодекса на труда за срок от 24
месеца като по договора са назначени две лица, а средствата по настоящия
договор, представляват минимална помощ, съгласно разпоредбите на Регламент на ЕК
1407/2013 от 18.12.2013г. Поддържа се, че тези средства са били предоставени за
всяко наето от работодателя лице, за действително отработеното време като по
време на договора на работодателя са превеждани средства: разходите за трудови
възнаграждения за наетите по проекта лица в размер на минималния осигурителен
доход за съответната основна икономическа дейност и единични групи професии от 2-ри
до 9-ти клас от НКПД 2011; разходи за допълнителни възнаграждения по минимални
размери, съгласно Кодекса на труда и нормативните актове за неговото прилагане
върху средствата, както и всички доплащания по приложимото национално
законодателство; разходи за възнаграждения за
платен отпуск, съгласно КТ; разходи за
възнаграждения по чл. 40, ал. 5 от КТ; обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ;разходи за дължимите
осигурителни вноски за сметка на Работодателя за фонд "Пенсии", фонд "Безработица",
фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо
заболяване и майчинство", както и за фондовете за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса,
съгласно КТ, КСО и 330. Подържа се, че сумите,
които са преведени на ответника са в общ размер от 4835,70 лв.
В
изпълнение на проекта, експертите от Дирекция "Бюро по труда" Враца, Дирекция
"Бюро по труда" Бяла Слатина, Дирекция "Регионална служба па
заетостта" Монтана и сектор "Верификация - Монтана" към ГД ЕФМП,
са извършили 9 бр. проверки в обекти на ответното дружество в
гр. *** и с. ***, ***.
Сочи се, че при извършване на проверките експертите на Агенция по
заетостта са констатирали, че само на един от обектите, едно от наетите лица е
на работа и изпълнява дейности по проекта. На всички останали проверки, лицата
не са били на обекта на работа, съгласно представения график за работното време,
като за констатиците са съставени били констативни протоколи и ответното
дружество е било уведомено.
Поддържа
се, че в отговор на тези проверки и направените констатации, ответника с писмо
от 18.04.2019г. е бил представил актуализирани длъжностни характеристики за
длъжността "отчетник уреждане на застрахователни полици" и документи,
оправдаващи отсъствието на наетото лице за датата на извършване на проверката от
Агенция по заетостта. Ищецът навежда доводи, че представената длъжностна
характеристика е с дата утвърждаване и
връчване 16.04.2019г., след датата на проверката. Излагат се и
съображения, че ответника е представил командировъчни заповеди, по силата на
които заетите в процесните обекти лица, за датите на проверките са били в
командировка. Според ищеца, представените командировъчни заповеди не са били попълнена
съгласно българското законодателство /Наредба за командировките в страната/, не
е бил попълнен доклад за извършената работа, не са положени дати нито от страна
на лицето, нито от страна на ръководителя
Твърди се,
че представения регистър на входяща/изходяща поща се различава значително от
представения по време на проверката. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за
командировките в страната – "командировките се извършват въз основа на
предварително издадена писмена заповед", изискване, което към датата на
извършване на проверката не е било спазено.
Поддържа
се, че при извършените проверки от служители на различни Дирекции на Агенция по
заетостта, наетите по договора лица не са откривани на работните им места, в
съответствие с представения от работодателя график /поименен/ за работното
време и местонахождението на обектите.
Твърди се,
че за всички извършени проверки са съставяни констативни протоколи, в който са
отразявани отсъствията на наетите лица и с горните действия работодателя е нарушил т. 6.3.4 от
Договора.
Поддържа се,
че е установено нарушение на договора и неизпълнение на поетите задължения от
страна на ответното дружество и че реално не са извършвани дейности, съгласно
сключения договор за осигуряване на заетост и всички действия от страна на "Плати"
ЕООД водят до недопустимост разходи по договора.
Наведени
са и доводи, че Агенция по заетостта е отправила до "Плати" ЕООД
уведомление от 29.07.2019г., с което едностранно прекратява сключения договор №
ОЗ-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019 г. на основание чл. 10.3, буква "а" от
Общите условия и писмото е получено като в писмото е посочена банкова сметка ***ените
от възложителя средства по входираните искания за междинни плащания за месеците
март, април и май 2019г.
Поддържа
се, че след като не възстановяват средствата в указаният в писмото срок,
Агенция по заетостта повторно отправя покана за доброволно плащане от
11.10.2019г., като писмото е получено лично от представляващия ответното
дружество управител- Ц. Д. на 16.10.2019г., но въпреки този факт, не са
възстановени претендираните суми.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответното
дружество "Плати" ЕООД е постъпил писмен отговор, с който са наведени
подробни съображения, че предявения иск е процесуално недопустим и родово не е
подсъден на районен съд. Твърди се, че
Агенцията за заетостта се явява бенефициер на безвъзмездна финансова
помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда
на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9,
ал. 5 от Закона за държавните помощи,тъй като предоставяната на работодателите
помощ чрез средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е
именно държавна помощ по смисъла на § 1. т. 7 ЗДП. Поддържа се в жалбата, че за
тази помощ е налице изискване за спазване на разпоредбите на Регламент №
1407/2013 и Регламент № 1408/2013.В тази насока се развиват и съображения, че
претендираната от ищеца неправомерно
получена минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с
акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява
публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване
на акт за установяване на публичното вземане по реда на АПК.
Поддържа се още, че законодателят е предвидил
специален ред за установяване на неправомерно получена минимална помощ в чл.37
ЗДП, а именно - по реда на АПК, поради което предявеният иск с правно основание
чл. 415, ал.3 ГПК е недопустим, неподведомствен на гражданския съд, а
постановеното по такъв иск решение е нищожно.
Алтернативно
са изложени съображения по същество на спора. Твърди се, че в изпълнение на
Договор № ОЗ-ХУ-05-05- 2414#6/19.02.2019г. са назначени две лица като
изпращането на предвидените по проекта средства се предоставят за
действителното отработено време от всяко наето лице. Твърди се, че органът не е
посочил кое точно задължение от изброените в чл.6 от договора не е изпълнил
работодателя и не е посочил фактите, които обосновават конкретната хипотеза при
прекратяване на договора. Твърди се, че работодателят е представил в Агенция по
заетостта командировъчни заповеди оправдаващи отсъствието на лицата от
работните им места. Поддържа се, че задълженията на работодателя са
изчерпателно посочени в т.6 от процесния договор, като нито едно от тях не
включва ангажимент за предварително уведомяване на ищеца в случаите на
командироване на наети по проекта лица, както и предоставяне на документи,
свързани с командироването като преценката дали е било необходимо командироване
на едно лице, както и качественото и своевременно изпълнение на възложените
задачи е кадрова политика, която не подлежи дори на съдебен контрол.Наведени са
доводи, че част от трудовите задължения на наетите работници са свързани именно
с пътуване до други офиси, банкови институции и клиенти, поради което са
изпълнявали възложените им задължения и няма нормативно изискване възможността
за командироване на работника да е изрично предвидена в длъжностната му
характеристика, каквито доводи се навеждат в исковата молба на Агенция по
заетостта.
Поддържа
се, че реда предвиден в т.17 от договора за възстановяване на пълния размер на
предоставените средства не е бил спазен от ищеца.
Твърди се,
че е неоснователна претенцията на Агенция по заетостта, че претендираната сума
представлява недопустим разход поради неизпълнени договорни задължения, тъй
като не е налице неизпълнение отстрана на работодателя. Поддържа се, че
верифицираните и изплатени от страна на възложителя суми са за месеците март,
април и май, а за останалия период от действието на договора, Агенция по
заетостта не е изпълнила поетите задължения за предоставяне на средства от
бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено безработно лице с трайни
увреждания, наето по трудово правоотношение на пълно или непълно работно време
по Кодекса на труда, като липсва решение за отказ за верификация на разходите,
при което се твърди, че ищеца е неизправната страна по договора. Сочи се, че
ответника е изпълнил стриктно задължението си по договора, като е постигнато
ефективно социално включване на лицата с трайни увреждания на свободния пазар
на труда и, че реално са се извършвали дейности, съгласно сключения договор за
осигуряване на заетост.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски.
Пред първоинстанционния
съд са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите П. Т. Н. - управител на дружество застрахователен брокер и И.
П. М., работеща в ответното дружество на длъжност "отчетник".
Св. П. Н. сочи,
че познава
управителката на ответното дружество от около 5 години, като двете дружества са
в партньорски взаимоотношения, имат съвместната дейност по обслужване на клиенти,
издаване на застрахователни стикери, консултиране при сключване на
застрахователни договори. Св.Н. установява, че всяка седмица са идвли служители
от ответното дружество, офис на дружеството застрахователен брокер, който се
намира на ***, в гр.Враца за получаване на стикери, зелени карти и други
документи, свързани със застраховки на клиентите. Свидетелката посочва, че служителите
на ответника Емил и Валентин са идвали през 2019г. – месец февруари, месец март
до октомври в рамките на работното време между 8.30ч. и 17.30ч., като същите са
носели командировъчни заповеди издадени от ответника и служители на фирмата ги
подпечатвали. Свидетелката установява, че двамата служители понякога са
оставали за около 1-2 аса, в зависимост от обема на работа, понякога и
по-малко.
Св. И. М. посочва, че познава служител на име В. Д. Г., който е работел при
тях, а Е. М. не познава. Св.М. твърди, че В. Г. е работел от месец февруари
2019г. до месец октомври - ноември същата година и е бил отчетник. Според нея, се е налагало да пътува
до гр.Враца, да носи отчетите, стикери донасял. Св. М. установява, че св.Г. е
пътувал до гр.Враца, фирма "Слава 4", на която управител е св.П. Н..
Свидетелката установява, че В. Г. е пътувал до гр.Враца два три пъти седмично,
в рамките на работното време и докато е бил командировка се е случвало да има
проверка от Монтана. Свидетелката поддържа, че В. Г. е пътувал с командировъчни
заповеди, подписани и подпечатвани от дружеството което е посещавал. Св.М. посочва,
че Г. е пътувал и до други фирми до с.Манастирище, с.Хайредин и не се е
случвало да отсъства и да не идва на работа без повод.
Приложено е ч.гр.дело №1596/2020г.
по описа на Районен съд – Враца.
При така изведеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
следното:
Видно от представените по делото Договор № ОЗ-ХУ-05-05- 2414#6/19.02.2019г. и Общи условия по проект
"Обучения и заетост" се установява, че процесният
договор е съфинансиран от
Европейския социален фонд чрез Оперативна програма Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси"2014-2020г. и държавния бюджет, като
дейността се осъществява
Агенцията
за заетостта се явява бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, предоставена
от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за
държавните помощи,тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата
от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ
по смисъла на § 1. т. 7 ЗДП.
Предоставеният по
силата на договора финансов ресурс е публичен - европейски и национален.
Условията на договора са определени от императивни правни норми, в това число и
Регламент №1407/2013г. на ЕС. Императивните норми на правото на ЕС определят и
кога е налице неизпълнение на договора.
Съгласно
правната уредба, действаща пряко на територията на Р България по силата на чл. 288
от ДФЕС – регламент
(ЕС, Евроатом) 966/12 г. на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г. относно
финансовите правила, приложими към общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО,
Евроатом) № 1605/2002 г., бюджетът на Европейския съюз е единен и общ и се
разходва по определения в същия принципи. Принципите и финансовите правила,
които са регламентирани целят добро и ефективно управление, контрол и защита на
финансовите интереси на Съюза и увеличава прозрачността на разходване. Тези
принципи следва да се съблюдават при издаване на всички правни актове и от
всички институции. Тази правна регламентация, е от значение за възникналите
между страните правоотношения, тъй като предвижда отстраняване на всякакви
нередности и отговорност на Държавите членки за пълноценно разходване на
средствата на Европейския съюз. Отстраняването на нередовностите при разходване
на средствата е предвидено с регламент 1083/2006
г. на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за
отмяна на Регламент
№ 1260/1999 г. На основание чл.
70 от Регламент 1083/2006 г. Държавите членки отговарят за управлението и
контрола на оперативните програми като са длъжни да предотвратя, откриват и
отстраняват нередности. При констатирани такива се нанасят корекции, които се
състоят в анулиране на всички или на част от публичния принос за оперативната
програма, т. е. отменя се финансирането.
Легалната
дефиниция на понятието "нередност", което обективира неизпълнение на
договора, е дадено в чл.
1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г.
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Императивни
норми на правото на ЕС определят правните последици от неизпълнението на
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, обективирано в нарушение
по смисъла на чл.
1, § 2 Регламент № 2988/95. Член 4 на регламента установява общото правило,
че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: а) чрез
задължението да се плати или възстанови сумата, която се дължи или е придобита
незаконно, или б) чрез усвояване на предоставеното обезпечение. Преценката за
неизпълнение на договора е нормативно установено правомощие на управляващия
орган - чл.
60 Регламент № 2988/95. Нормативно установено е и правомощието на
сертифициращия и одитиращия орган (чл.
61 и 62
Регламент № 2988/95), както и контролните правомощия на органи, служители
или оправомощени представители на Комисията (чл.
72 и 73
Регламент № 2988/95), и на национални специализирани органи и структури
(чл. 6, т. 2, 3 и 4 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране
на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС (ДВ, бр.
97/8.12.2009 г.)). Разпоредбата на чл. 62
от Закона за публичните финанси установява задължението на органите,
отговорни за финансовото управление на средствата от ЕС, да предприемат
необходимите действия за събирането на недължимо платените или надплатените
суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране. С императивни
правни норми са уредени и процедурите за администриране на нередностите по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС /чл. 1 от Наредбата за
определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от ЕС/.
Цялостната
уредба на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ сочи, че
същият не е средство за генериране на търговска печалба - чл.
125, § 4 Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет
на Съюза и за отмяна на Регламент
(ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. Правната му уредба сочи на следните
негови характеристики: договорът за отпускане на помощта не е между
равнопоставени субекти; съдържанието на договора не е резултат на свободно
договаряне; договорът е избраната в националното право правна форма, чрез която
се извършва индивидуализацията на правата и задълженията на бенефициера и
административния орган, разрешаващ отпускане на финансовата помощ; правата и
задълженията на страните по договора императивно следват от нормативни актове,
а не от волята на страните по договора. Следователно сключеният вече договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е източник на частноправни
отношения, а на административноправни такива, включително във фазата по
изпълнение и контрол на изпълнението, както и при констатирано неизпълнение на
този договор, с легален термин на неизпълнението "нередност".
С влезлия в
сила на 25.12.2015г. Закона
за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
българският законодател определи националната инстутиционна рамка за
управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове/ДВ.
бр.101/22.12.2015г./, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез
безвъзмездна финансова помощ, специални правила за определяне на изпълнител от
бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и
сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията по финансови
корекции.
От друга
страна, с изменение и допълнение на АПК, направено с ДВ бр. 74/ 20.09.2016г. е
осъществена общата правна уредба на административният договор, в която
категория попадат и договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. С § 6, ал. 3 ЗР
на ЗИДАПК в сила от 25.12.2015 г./ е изменен § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и в подведомственост
на гражданските съдилища са поставени определена категория правни спорове,
разглеждането на които е заварил ЗИДАПК /ДВ бр. 74/ 2016 г./.
С решение №
14/21.02.2017 г., гр. д. № 50320/2016 г., ВКС, ГК, I ГО, постановено по реда на
чл.
290 от ГПК са разяснени разпоредбите на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в трите негови
алинеи. Върховният касационен съд приема, че те уреждат развитието на
заварените административни и съдебни производства и не следва да се тълкуват
разширително.
В случая се
претендира вземане, което представлява недопустим разход по договор
№ОЗ-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019г., който е сключен след влизането в сила на Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове/в сила от
25.12.2015г./.
От една
страна, вземането представлява наложена финансова корекция, поради регистрирана
нередност по изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма, финансирана от Европейския социален фонд. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ ясно определя
финансовата корекция след осъществено окончателно плащане като публично
вземане. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.
162, ал.2, т.8 ДОПК публични държавни вземания са вземанията за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на ЕС.
Следователно
вземането в размер на 4853.70 лв. – е публично държавно вземане. Като такова
събирането му следва да се осъществи по реда на ДОПК. Обосновката за това лежи
в нормата на чл.
163 и чл.
165 от ДОПК, съгласно които събирането на държавните публични вземания се
извършва по реда на ДОПК и въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е
установено друго. С оглед гореизложеното е недопустимо събирането на публично
държавно вземане по реда на ГПК и снабдяване с изпълнителен титул (заповед за
изпълнение и изпълнителен лист).
Следва
да се посочи и обстоятелството, че в чл. 15 от Общите условия към договор
№ОЗ-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019г. е регламентиран реда и начина на
възстановяване на средствата по сключения между страните договор. В чл.15.6. от тези общи условия, e регламентирано, че в случаите на неправомерна
получена помощ по смисъла на т.19 от допълнителните разпоредби на ЗДП/минимална
помощ, предоставена в нарушение на регламент за минимална помощ/ Агенция по
заетостта се прилага чл.37 от Закона за държавните помощи. Неправомерно
получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване
с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява
публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване
на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Изявлението на този орган за връщане на сумата по договора
представлява изявление за налагане на финансова корекция, което представлява
индивидуален административен акт. Следователно, не е гражданско делото по повод
правните последици от индивидуалния административен акт, който е изявление за
финансова корекция, но и установява публично държавно вземане по чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. По това дело е изключена компетентността на
общите съдилища. Ако индивидуалният административен акт е влязъл в сила,
управляващият орган следва да го представи на публичния изпълнител за
принудително събиране по ДОПК (чл.
269, ал. 1, вр. чл. 268
от АПК).
По изложените
съображения настоящият състав на въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение е процесуално недопустимо, като постановено по съдебен спор, който е
неподведомствен на гражданските съдилища, поради което следва да бъде
обезсилено на основание чл.
270, ал. 3 ГПК и производството по делото да бъде прекратено.
При този
изход на спора въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство
носи отговорността за разноските по делото, включително и тези, направени от
въззивника – ответник в първоинстанционното производство. Агенция по заетостта
следва да бъде осъдена да заплати на "Плати" ЕООД сумата 1297.00 лв.,
представляваща платена държавна такса по въззивното производство и адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък на
разноските в съдебно заседание на 23.04.2021 г.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 260027/25.01.2021 г. по гр. д. № 1596/2020г. като недопустимо поради
неподведомственост на правния спор.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, с което РС Враца е уважил предявения иск по чл.415, ал.3 ГПК, с който е признато
за установено, че "ПЛАТИ" ЕООД с ЕИК *** гр. Враца дължи сумата от 4835,70 лв., представляваща
недопустим разход, във връзка с неизпълнени договорни задължения по договор №
03-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
ПО ЗАЕТОСТТА, чрез юрисконсулт Д.Г. ***, със съдебен адрес ***,
"Регионална служба по заетостта" гр. Монтана да заплати на "Плати"
ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. ***, представлявано от Ц. В. Д. сумата в размер на 1297.00
лв., представляваща платена държавна такса по въззивното производство и
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на 280 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........