Определение по дело №2809/2020 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Съдът с определение №994/10.04.2023г. в закрито съдебно заседание е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес от оспорване у "Хипер врати ЕООД. Действително в прекратителното определение липсва обсъждане на въпроса относно разноските.

Горецитираното определение е било съобщено на "Младост Проджект" ЕООД на 18 април 2023г. в 7-дневения срок за обжалването му е постъпила молби с едно и също искане с.д. № 6301/25.04.2023г. и с.д. № 6302/25.04.2023г. от заинтересованото дружество, с която е поискано присъждане на съдебни разноски, както следва: 250 лева депозит за вещо лице и 3000 лева адвокатско възнаграждение, във връзка с което са представени договор за правна защита и съдействие, два броя фактури от 08.11.2022г. и от 28.02.2023г., както и банкови извлечения за заплащането му по банков път / приложени към молба с.д. № 6301 от 25.04.2023г./. Във втората молба е конкретизирано, че се иска допълване по реда на чл.248 ал.1 от ГПК на определение №994/10.04.2023г. в частта за разноските.

След съобщаване на молбите до останалите страни по делото, с която "Младост Проджект" ЕООД, конституирано като заинтересовано лице в настоящото административно дело, е поискало присъждане на сторените в производството съдебни разноски е постъпило само становище с.д. №8070/29.05.2023г. от "Хипер врати" ЕООД. В него се възразява срещу присъждането на съдебни разноски за заинтересованото лице, като се изтъква довод, че искането не е направено своевременно ведно с представяне на доказателства и списък по чл.80 от ГПК преди прекратяване на делото. В условията на евентуалност е поискано намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

Съдът намира молбата за допустима, защото е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.

Заинтересованата страна "Младост Проджект" ЕООД е конституирана като такава в съдебното производство въз основа на нейна молба с.д. №15733/21.10.2022г. /стр.174/ и уточняваща молба с.д. № 16163/31.10.2022г. /стр.191/. Самото конституиране на дружеството е сторено с протоколно определение от съдебното заседание, проведено на 2 ноември 2022г. С молба с.д. № 16977/14.11.2022г. /стр.208/ „Младост Проджект“ ЕООД е поискало включване с допълнителни въпроси към допуснатата съдебно-техническа експертиза, чиято окончателна задача е обобщена с определение № 3412/29.11.2022г.

След съдебното заседание, проведено на първи март 2023г., на което е присъствал пълномощника "Младост Проджект" ЕООД – адв.Н.С. е постъпила молба с.д. №4096/17.03.2023г. /стр.275/ от заинтересованото юридическо лице, в която е изразено становище по съществото на спора, като е изтъкнато, че жалбата на "Хипер врати ЕООД е недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. В тази последна молба, както и в предходните цитирани по-горе липсва искане за присъждане на съдебни разноски, макар и във всяка едно от тях да се твърди недопустимост на жалбата на „Хипер врати“ ЕООД, поради което няколкократно е искано прекратяване на съдебното производство.

След последната молба на "Младост Проджект" ЕООД от 17.03.2023г. Производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание на 10 април 2023г.

Въпреки прекратяването на делото в закрито съдебно заседание, заинтересованото дружество е имало възможност да предяви претенцията си за присъждане на разноски, както в уточняващите си молби /изброени по-горе/, така и в съдебното заседание на 01.03.2023г. и дори в молбата си от 17 март 2023г.

При преценка допустимостта на молба с.д. № 6301/25.04.2023г. и на молба с.д. № 6302/25.04.2023г., двете на "Младост Проджект" ЕООД, съдът съобрази Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на Върховния касационен съд, в което по т.11 от диспозитива на решението, върховните касационни съдии са постановили: „Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.“. За да си съпостави относимостта на цитирания тълкувателен отговор, следва да се разгледат и мотивите в тълкувателното решение по т.11, които са: „Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл.8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия – при фактическа и правна сложност на делото. Чл. 149,ал. 3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149,

ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в

която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда,

респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с

писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно

искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.“.

Уважаването на претенцията за разноски е обусловено от изхода на делото, но за разлика от спора по същество, отговорността за разноски е правна последица, по която съдът дължи произнасяне, само ако тяхното присъждане е било поискано /ако е бил сезиран с такова искане/, т.е. не го дължи служебно. Съдът може валидно да допълни своя съдебен акт само, ако е пропуснал да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски.

В настоящия случай, искането за допълване на определение №994/10.04.2023г. с присъждане на разноски в полза на "Младост Проджект" ЕООД е недопустимо, защото не е направено своевременно, като това е можело да стане в откритите съдебни заседания, предхождали прекратяването на делото, на които е присъствал пълномощника на заинтересованото дружество или в уточняващите молби, представени в хода на съдебното дирене.

Процесуалните предпоставки за разглеждане на дадено искане са обусловени от условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на дадени процесуални права, а в случая – правото на присъждане на разноски. За да е валидно предприетото процесуално действие, същото трябва да е разписано в императивна правна норма /в дадения казус – чл.143 ал.4 от АПК/ и свързаното с него процесуално право да е надлежно упражнено, т.е. упражнено в преклузивния срок или до преклудиращия момент. Съдът следи служебно дали е налице изискуемата от процесуалния закон предпоставка – съществуването на даденото процесуално право и неговото своевременно упражняване. Ако се установи обратното, действието ще е опорочено и като такова не може валидно да сезира съда, т.е. да породи задължение за произнасяне по него. Именно тази зависимост между нормативно-определеното и надлежно упражнено право, определя допустимост на процесуалното действие, когато те са в съответствие, а когато е налице несъответствие между тях – недопустимост. Тоест, несвоевременно упражненото процесуално право, макар и да е регламентирано от закона ще доведе до недопустимост на процесуалното действие.

За да внесе яснота, защо разглежданата молба е недопустима, вместо неоснователна, съдът намира за необходимо да допълни, че основателността като правно понятие предполага съответствие между вече предприетото процесуално действие и неговия фактически състав. Наличието на факти, относими към този фактически състав ще доведат до извод за основателност на процесуалното действие, а липсата на такива факти ще обоснове заключение за неоснователност.

Преценката на съда, която се извършва служебно е относно допустимостта на дадено процесуално действие и тя винаги предхожда тази по основателността, защото недопустимостта съставлява пречка за обсъждане на доводите по съществото на искането.

Следователно, молба с.д. № 6301/25.04.2023г. и молба с.д. № 6302/25.04.2023г., двете на "Младост Проджект" ЕООД за допълване в частта на разноските на определение №994/10.04.2023г. трябва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, поради ненадлежно упражненото право по чл.143 ал.4 от АПК от заинтересованото лице, за което актът е благоприятен.

Воден от изложеното, и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с.д. № 6301/25.04.2023г. и молба с.д. № 6302/25.04.2023г., двете на "Младост Проджект" ЕООД за допълване в частта на разноските на определение №994/10.04.2023г., постановено по административно дело № 2809/2020г. по описа на Варненския административен съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: