№ 15242
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110116372 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу
П... за заплащане на сумата 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода 20.12.2020-24.03.2022 г., в резултат от допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по НОХД № ... г. по
описа на СНС, ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е бил осъден по непредявено обвинение по НОХД № ... г. по описа на
СНС, като ответникът вместо да предприеме законоустановените си функции не предприема
нищо, а протеста срещу присъдата не посочва, че същата е постановена извън предмета на
делото, а именно по непредявено обвинение. Посочва, че в резултат на тези действия на
ответника е претърпял психически и физически тормоз, бил поставен в унизително
положение и изживял стрес и негативни емоционални изживявания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск
като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва да са налице извършени нарушения
на правото на Европейския съюз. Оспорва да е налице причинна връзка между поведението
му и претърпените от ищеца вреди.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Съдът счита, че предявеният иск е допустим, доколкото е предявен пред компетентен
за това съд, а ищецът има правен интерес. В настоящето производство съдът не разглежда
повторно приключило наказателно производство или да разглежда законосъобразността на
действията на прокуратурата в наказателното дело, а единствено следва да провери дали
има извършено достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в
1
резултат на което ищецът е претърпял вреди.
За отговорността на Държавата, чрез орган на Прокуратурата, за нарушение на правото на
ЕС не се установяват предпоставките за това, в който смисъл са решения rankovich and others
v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler на Съда на ЕС, а именно 1. наличие
нарушение на правна норма на източник на правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.
В настоящия случай не се установи нарушение на ХОПЕС, доколкото този нормативен акт
се прилага съгласно чл. 51 ХОПЕС само в случай, че държавният орган е прилагал/не
съюзна правна норма/правото на ЕС.
Няма нарушение и на КЗПЧОС, тъй като е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ,
доколкото ЕС все още не се е присъединил към КЗПЧОС и не е част от правото на ЕС.
Освен това се прилага субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от
вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от Конвенцията.
В настоящия случай твърденията на ищеца са, че ответникът е извършил нарушение, тъй
като не е протестирал или съответно не е въвел в протеста си нарушение, извършено от
съда, а именно осъждане на ищеца по непредявено обвинение.
Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не е
виновна, като въпрос на материална легитимация – кой орган е постановил
незаконосъобразния акт, е по съществото на спора, като органът се посочва от ищеца – този
орган на съдебната власт, за който ищецът счита, че е нарушил правото на Европейския
съюз.
Съгласно твърденията на ищеца му е накърнено правото на защита, тъй като ответникът е
извършил противоправно бездействие, тъй като не е обжалвал противозаконна присъда.
Въпреки това съдът счита, че правото му на защита не е било нарушено от ответника,
доколкото той е имал право да обжалва присъдата, тъй като е бил подсъдим в
производството. Функциите на прокурора в наказателното производство са уредени в чл. 46
от НПК. Съгласно чл. 46 от НПК Прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер. Съгласно чл. 46, ал. 2, т.4 прокурорът взема мерки за
отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и
упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. Прокурорът в
действителност следва да упражнява надзор за законност на постановените присъди по
наказателни дела. Въпреки това гражданският съд няма възможност да установява дали
действията на прокурора са били законосъобразни, както и да проверява
законосъобразността на постановената присъда, а единствено би могъл да провери дали
прокурорът е извършил действия, с който са били ограничени правата на защита на ищеца.
Съдът счита, че ответникът не е извършил противоправно поведение, с което са накърнени
правата на ищеца. В случай, че е .. постановена незаконосъобразна присъда, чиято
законосъобразност не подлежи на проверка от настоящия граждански съд, ищецът е имал
2
възможност да се позове на извършеното нарушение и да обжалва присъдата. С оглед на
това съдът счита, че липсва първият елемент, а именно нарушение на норма на правото на
Европейския съюз от страна на ответника.
Следва да се отбележи на второ място, че не се доказва, че ищецът действително е
претърпял вреди от поведението на ответника в твърдения период. По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ц.. Последният споделя, че с ищеца се
познават от затвора, като знае, че същият е бил затвора заради обир на .., като му е споделял,
че не го бил извършил. Поддържа, че ищецът бил разстроен за това, че не бил получил
присъда по обвинителния акт. Сочи, че не знае точния период, в който ищецът се чувствал
разстроен, но знаел, че тогава водил и друго дело. С оглед на това съдът счита, че не се
доказва безспорно, че ищецът е търпял неимуществени вреди в процесния период.
Свидетелят споделя, че ищецът се е чувствал разстроен, но поради това, че е бил осъден за
престъпление, което не е извършил, както и не си спомня в кой конкретно период. Следва
да се посочи, ищецът е имал и друго дело, поради което е възможно претърпените
неимуществени вреди да са били именно във връзка с това дело.
На следващо място не се доказва причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и поведението на ответника. Дори и да се приеме, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат на осъждането му по обвинение, което не е било
предмет на обвинителният акт, същите са в резултат на поведението на съда постановил
акта, който именно е осъдил ищеца, а не в резултат на това, че ответникът не я протестирал.
Ето защо исковата претенция съдът приема за недоказана и неоснователна, а като такава
подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д..“, бл. ..,
... ет. 2, АП... срещу П..., Булстат: ..., с адрес: гр. София, бул. „В...“ № 2, иск по чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 20000,00 лeва, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди 20.12.2020-24.03.2022 г., в резултат от допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по НОХД № ... г. по
описа на СНС, ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3