РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. К.
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. К. Гражданско дело №
20231110142324 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „Е “ АД против ЗАД „ОЗК
– З “ , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден за заплащането на сума в размер на 5000 лева -
частичен иск от общо дължимото на стойност 11 373,22 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни
разноски, по повод настъпило застрахователно събитие на 22.11.2022 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга, както и 241,11 лева – мораторно обезщетение, начислено
върху главното вземане за периода от 02.03.2023 г. до 27.07.2023 г. Ищецът
твърди, че на 22.11.2022 г., на републикански път II-21, в района на
бензиностанция „Картел“, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/,
по вина на водача на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № РВ
7861 МТ, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното
дружество. Наведени са доводи, че лек автомобил /л.а/ „Мерцедес Спринтер“,
не спрял на знак „Стоп“ и навлязъл от крайпътна територия на пътя с
предимство, принуждавайки движещия се по главния път л.а „Фолкваген
Шаран“ с per. № Р 8727 КН да се отклони вляво по посоката си на движение, за
да избегне удар, като навлязъл в лентата за насрещно движение, където
правомерно се движел т.а. „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № Р 5678 КК,
застрахован от ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“.
Вследствие на посочените обстоятелства, водачът на т.а. „Волво ФМ“ отклонил
превозното средство надясно по посоката му на движение, за да предотврати
1
челен сблъсък, като напускайки платното за движение, преминал през канавка и
се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени щети по т.а.
„Волво ФМ“, за обезщетяването на които пред дружеството била образувана
претенция по щета под № **********/23.11.2022 г. В тази връзка, след
извършени оглед и оценка на щетите от експерти на дружеството било
определено застрахователно обезщетение на стойност 11 358,22 лева, изплатено
от ищеца на 23.01.2023 г. Поддържа, че с изплащането на дължимото
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу
застрахователя, осигурил застрахователно покритие на отговорността на
делинквента, поради което с писмо, получено от ответника на 30.01.2023 г.,
отправил регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение, както
и разходите за неговото определяне на стойност 15 лева, като искането му
останало неудовлетворено. Счита, че от 02.03.2023 г. ответникът бил изпаднал в
забава за изплащане на вземането му, поради което му дължал заплащането на
мораторно обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати
процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди че същото е настъпило по вина на
водача И. Г., управлявал увреденото МПС. Излага доводи относно наличието на
съпричиняване, доколкото водачът на т.а. „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № Р
5678 КК, се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл да спре и
да предотврати вредоносния резултат. В тази връзка, при условията на
евентуалност счита че обезщетението следва да се намали на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Оспорва причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
твърдените от ищеца щети по т.а. „Волво ФМ“. Счита, че стойността на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е силно завишена и не
отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва основателността на
акцесорното вземане за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание, страните са редовно призовани, изпращат
представители, които поддържат направените искания.
С протоколно определение от 11.12.2023 г., на основание чл. 214, ал. 1
ГПК, съдът е допуснал изменение на искането на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение за сумата от 11 373,22 лева, вместо заявеното за
изплащане с исковата молба частично вземане в размер на 5000 лева.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните обстоятелствата относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско
на МПС“, сключена между ищеца и собственика на т.а. „Волво“, модел „ФМ“, с
рег. № Р 5678 КК, както и че към датата на процесното събитие отговорността
на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № РВ 7861 МТ, е
била застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисите“. Като безспорен е отделен и фактът, че на
22.11.2022 г. е било реализирано ПТП, както и че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
стойност 11358,22 лева.
2
Предвид отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства по делото, следва че в доказателствената тежест на ищеца е да
докаже механизма на реализираното ПТП, настъпило вследствие на
противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер“, което има
за последица нанесени щети по т.а. „Волво ФМ“, които се намират в пряка
причинно – следствена връзка с процесното събитие, за поправянето на които е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди по
автомобила.
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си водачът на
увредения автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е изпаднал в забава на 02.03.2023 г.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение с предмет
застрахованото имущество – т.а. марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № Р 5678
КК, се установява и от приетата като писмено доказателство застрахователна
полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100450561, с период на
застрахователно покритие от 12.02.2022 г. до 11.02.2023 г., с уговорена клауза
„В – Частично Каско“, съгласно общите условия на застрахователя. По делото
са представени от ищеца и общите условия на дружеството по застраховка
„Каско на МПС“, в сила от 26.03.2018 г, като от съдържанието на чл. 4, ал. 2, т.
2, б. а) от раздел III. „Обект на застраховане. Застрахователно покритие“, се
установява че в обхвата на покритите от застрахователя рискове попада
настъпването на пътнотранспортно произшествие.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата свързани с
механизма на ПТП, както и наличието на противоправно поведение от страна на
водачите на процесните МПС. Ищецът е представил като писмено
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали № 936/332 от
22.11.2022 г. Видно от съдържанието му, в частта „Обстоятелства и причини за
ПТП“ е посочено, че водачът на л. а. „Мерцедес Спринтер“ не е съобразил
поведението си със знак Б2 (Стоп), навлизайки от крайпътна територия на път,
който е двупосочен с по една лента за всяка посока, като принуждава
движещото се в дясната лента МПС – „Фолксваген Шаран“, с рег. № Р 8727 КН,
да се отклони вляво с цел да избегне сблъскване. Отбелязано е, че предвид
посоченото, движещият се в лявата лента т.а. „Волво ФМ“ рязко се е отклонил
вдясно с цел да избегне челен удар, като преминавайки през канавка се е
преобърнал върху пътното платно.
За установяване механизма на ПТП по делото е допуснато събиране на
гласни доказателства чрез разпит на свидетели. При проведения разпит на
водача на т.а. „Волво ФМ“ – И. К. Г., същият е потвърдил участието си в
процесното ПТП, като е посочил че се е движил от гр. Русе към с. Сливо поле, в
района на бензиностанция „Картел“. Изложил е твърдения, че от
бензиностанцията е излязъл малък камион, който се е включил в движението по
посока гр. Русе, като веднага след него имало кола, която навлезнала в
насрещното пътно платно, по което се движил. Поддържа, че за да заобиколи
насрещно движещия се автомобил е навлязъл в банкета, като след
разминаването се е обърнал. Свидетелят е отбелязъл, че пътната настилка била
мокра и с кал отстрани, както и че скоростта на движението му е била 70 км./ч,
при разрешена скорост за движение 80 км./ч.
Като свидетел на ответника по делото е разпитан и водачът на л.а.
3
„Мерцедес Спринтер“ – Н. Г. Н.. Свидетелят е посочил, че не е наясно защо
името му фигурира в съставения протокол за процесното ПТП, както и че след
като е заредил на бензиностанцията е потеглил в посока гр. Русе, като след
връщане по обратния път е разбрал за настъпилото ПТП.
По искане на ищеца, в хода на производството, е допуснато събиране на
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. П. Станева, в качеството й на
лице, участвало в процесното ПТП. Разпитаната е дала показания, че на датата
на процесното събитие е пътувала в посока гр. Русе, управлявайки л.а.
„Фолксваген Шаран“. Посочила е, че при разклона за гр. Мартен има
бензиностанция, от която излизал лек автомобил, който се е включил в
движението по главния път от дясната й страна, без да спази предимството й.
Изложила е твърдения, че за да избегне сблъсъка с посочения автомобил се е
отклонила към осевата линия. Посочила е, че насреща се е движил товарен
автомобил, с който са успели да се разминат, като минутка след това чула
трясък и видяла камиона с обърнати гуми в канавката. Отбелязва, че пътят е бил
влажен. Твърди, че с цел да избегне сблъсъка движещият се срещу нея камион е
излезнал извън асфалта и се е обърнал. Поддържа, че излизащият от
бензиностанцията лек автомобил не е спрял на знак „Стоп“, както и че се е
движила с максимално разрешената скорост за движение на пътния участък – 60
км./ч.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, по която вещото лице е
дало заключение, че процесното ПТП е настъпило на 22.11.2022 г., около 16:30
часа, при следния механизъм: товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ РВ 7861 МТ се е движил на територията на бензиностанция „Картел“, където
водачът предприема маневра за завой надясно за включване в движението по
Републикански път II-21, в посока към град Русе. В същия момент по
Републикански път II-21, в посока от град Силистра към град Русе се движи лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № Р 8727 КН, като водачът за да избегне
удар с навлезлия пред него товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, се
отклонява вляво и навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент, в
обратна на двата автомобила посока се движи товарен автомобил „Волво ФМ“ с
рег. № Р 5678 КК, като за да избегне челен удар с лек автомобил „Фолксваген
Шаран“, водачът се отклонява вдясно, преминава през канавка и се преобръща
на пътното платно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. П. Станева и И. К. Г. като
достоверни, последователни, подробни и подкрепящи се от останалия
доказаталствен материал по делото, като показанията на свидетеля Н. Г. Н.
намира за непълни и спестяващи неблагоприятни за същия факти.
Заключението, изготвено по назначената по делото САТЕ, относно механизма
на ПТП, съдът намира за обективно и компетентно изготвено.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав счита, че процесното ПТП е настъпило при обстоятелствата
посочени от ищеца, вследствие на противоправно поведение от страна на
водача на л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РВ 7861 МТ.
Съгласно чл. 47 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. В чл. 50, ал. 1 ЗДвП е посочено, че на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
4
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. Водач, който навлиза на
автомагистрала или скоростен път, е длъжен да пропусне движещите се по тях
пътни превозни средства, по арг. на чл. 56, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай се
установява, че навлизането към Републикански път II-21, в посока към град
Русе, от бензиностанция „Картел“ е регулирано от поставен пътен знак Б2
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Според чл. 45, ал. 1 от
Правилник за прилагане на ЗДвП, пътните знаци относно предимството
определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища
и стеснени участъци от пътя. В хода на производството се установи, че водачът
на л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РВ 7861 МТ, при предприемане на
маневра за навлизане в Републикански път II-21 не се е съобразил с поставения
пътен знак, изискващ същият да пропусне движещите се по пътя с предимство
МПС. В тази връзка, делинквентът е отнел предимството на л.а. „Фолксваген
Шаран“, с което е създал предпоставки за отклоняването му вляво на пътното
платно и евентуален челен сблъсък с насрещно движещия се т.а. „Волво ФМ“.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване
на ПТП се предполага, като тази законова презумпция не е опровергана в хода
на производството.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване при твърдение, че водачът на увреденото МПС се е движил с
несъобразена с оглед пътните условия и релефа на местността скорост. По
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението
си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да
бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че без приносът не би се
стигнало до уврежданията. В настоящия случай по делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че с поведението си водачът на
увредения автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП. Свидетелят И. К. Г. е
изложил твърдения, че се е движил със скорост от 70 км./ч., при максимално
допустима скорост от 80 км./ч., като посоченото съответства на
законоустановените изисквания в чл. 21, ал. 1 ЗДвП относно максимално
допустимата скорост на движение на товарен автомобил извън населено място.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи наличието
на пътен знак, регламентиращ скорост различна от разрешената по чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Не са ангажирани и доказателства опровергаващи твърденията на
свидетеля И. Г..
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В настоящия случай, свидетелят Г. е посочил, че отстрани на
пътното платно е било мокро и кално, което обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свидетеля Станева, която е посочила че пътят е бил влажен,
както и че при излизане от асфалтовата настилка, за да избегне удара, камионът
се е преобърнал. При така установената фактическа обстановка, съдът счита че
действително водачът на т.а. „Волво ФМ“ е следвало да съобрази скоростта на
движението си с пътната настилка и атмосферните условия. Настоящият
5
съдебен състав приема, че водачът на увреденото МПС е взел предвид
посочените обстоятелство, доколкото се е движил със скорост под максимално
допустимата за съответния пътен участък. От дадените показания от
посочените свидетели, следва че водачът на т.а. „Волво ФМ“ се е отклонил от
асфалтирания пътен участък, шофирайки по пътния банкет, където е било
кално, вследствие на създадената опасност от съприкосновение и челен сблъсък
с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Шарен“. От данните по делото,
следва че именно поведението на делинквента е обусловило отклоняването на
т.а. „Волво ФМ“ встрани от пътното платно, където се е изисквало движение с
по-ниска скорост, предвид пътната настилка. В тази връзка, с оглед
невъзможността да бъдат предварително предвидени обстоятелствата
възниквали при движението по процесния пътния участък, съдът счита че
водачът на т.а. „Волво ФМ“ не е могъл да предотврати настъпването на
произшествието. Ето защо възражението на ответника следва да бъде оставено
без уважение като неоснователно.
За установяване нанесените щети по т.а. „Волво ФМ“ по делото е
представен опис – протокол по щета № **********/23.11.2022 г. С приетата по
делото САТЕ вещото лице е дало заключение, че съгласно механизма на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания се налага изводът, че щетите по увреденото МПС се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 22.11.2022
ПТП. В тази връзка, съдът приема за установено, че нанесените щети по
автомобила са последица от настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят
на вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Спорен по делото е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца с
оглед отстраняването на вредите по застрахованото имуществено, настъпили
вследствие на процесното ПТП.
Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано
имущество обезщетението не може да надвишава действителната им стойност.
Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г.
на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност
на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, стойността,
необходима за възстановяване на вредите по процесното МПС, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 13 533,10 лева.
Заплатеното обезщетение, съответно претендираната сума от ищеца, е в размер
6
на 11 373,22 лева, с включени ликвидационни разходи на стойност 15 лева. При
тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. Като законна последица
от уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъди и законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на претендираното вземане.
По отношение на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. По
делото са представени доказателства, от които е видно, че ответникът е получил
регресна покана от ищеца за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение на 30.01.2023 г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е
следвало да изплати размера на претенцията в 30 - дневен срок от получаване.
Тъй като това не е сторено, към 02.03.2023 г. същият е изпаднал в забава и
следва да заплати мораторна лихва за периода от 02.03.2023 г. до 27.07.2023 г.
Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и
установи, че той е 548,46 лева, поради което искането на ищеца за изплащане на
мораторно обезщетение на стойност 241,11 лева следва да бъде уважено в
цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски, по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил извършените разходи в
хода на производство. Направил е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 150 лева.
Съдът установи, че за претендираните от ищеца разходи за внесен депозит за
изготвяне на САТЕ, в размер на 190 лева, както и относно допълнителната
държавна такса на стойност 254,93 лева, с оглед изменението на иска по чл. 411
КЗ, липсват доказателства, удостоверяващи извършените плащания. В тази
връзка, ищецът следва да бъде осъден за заплащането на определената за
довнасяне държавна такса, в размер на 254,93 лева, за което обстоятелство са му
били дадени указания с протоколно определение от 11.12.2023 г. При
съобразяване на липсата на представени доказателства за заплащането от страна
на ищеца на определения депозит за възнаграждение на вещото лице по САТЕ,
ищецът следва да бъде осъден и за сумата от 190 лева, която следва да внесе по
депозитна сметка на СРС. С оглед представените по делото писмени
доказателства относно направените от ищеца разноски в процеса се налага
изводът, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски на обща
стойност 605 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З , ЕИК на основание чл. 411 КЗ, да заплати на
ЗД „Е АД, ЕИК сумата от 11 373,22 лева, с включени ликвидационни разноски
на стойност 15 лева, представляваща регресно вземане за заплатеното
застрахователно обезщетение по повод настъпило на 22.11.2022 г.
застрахователно събитие, за което пред ищцовото дружеството е била
образувана преписка по щета № **********/23.11.2023 г., ведно със законната
7
лихва за забава от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З , ЕИК на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на ЗД „Е АД, ЕИК сумата от 241,11 лева, , представляваща мораторна лихва,
начислена върху стойността на главния дълг за периода от 02.03.2023 г. до
27.07.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З , ЕИК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на ЗД „Е АД, ЕИК сумата от 605 лева, , представляваща сторените в
производството разноски от ищеца.
ОСЪЖДА ЗД „Е АД, ЕИК да заплати по бюджетна сметка на Софийски
районен съд сумата от 254,93 лева, на основание чл. 74, изр. 2 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Е АД, ЕИК да заплати по депозитна сметка на Софийски
районен съд сумата от 190 лева, представляваща дължимия депозит, определен
за възнаграждение на вещото лице по изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8