№ 112
гр. Свищов, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
в присъствието на прокурора Блага Димитрова Георгиева (РП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100730 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Молба с правно основание чл. 19 ал. 1 от Закон за гражданската регистрация
Молителят М. ИВ. Т. от гр. Свищов твърди, че при раждането си бил
именуван с имената М. ИВ. Т., въпреки, че семейството им било с турска етническа
принадлежност. Посочва, че той самия също бил възпитан и от малък се самоопределял
така. По тази причина в семейството, близките му и познатите му винаги го наричали Д..
Заявява, че с това име се представял при нови запознанства, никой не се обръщал към него с
името М., с което им фигурирал единствено в официалните си документи. Твърди, че през
2019 година баща му, който до тогава също носел български имена /И.Г. Т./ променил
имената си, като върнал турско-арабските си имена И. Ю. М.. Освен това и останалите
членове на семейството му също били с турско-арабски имена. Заявява, че желае да бъдат
променени българските му имена с турско-арабски. Счита, че налице били важни
обстоятелства за исканата промяна, като от понятието „важни обстоятелства“ не следвало
да се изключват субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато
това било свързано със съображения от етнически или религиозен характер, предвид
правото му на свободно самоопроделяне по тези признаци. Позовава се на практика на ВКС,
според която, разликата в собственото, бащиното и фамилното име на молителя и имената
на членовете на семейството му създава неизбежно затруднения както в социален план, така
и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност, което се
1
явявало също важно обстоятелство по смисъла на ЗГР. Моли съда да постанови решение, с
което да допусне промяна на собственото, бащиното и фамилното му име , като
собственото име М. бъде променено на Д., бащиното И. да бъде променено на И. и
фамилното име Т. да бъде променено на Ю..
Заинтересованата страна Община Свищов, редовно призовани не изпращат
представител, не вземат становище по молбата.
Представителят на Районна прокуратура Велико Търново счита молбата за
основателна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Видно от удостоверението за раждане по акт за раждане № 0200/20.05.1991
година на Община Свищов, молителят е роден на 17.05.1991 г. , като фигурира с имената
М. ИВ. Т.. Видно от същото е, че майката на молителя е с имена Н.Е. Т.а , а баща му е с
имена И.Г. Т.. Според удостоверение за раждане по акт за раждане № 0071/28.06.1963 г. на
Община Дряново, И. Ю. М. е роден на 25.06.1963 г. от родители Е.И. Т.а и Г.И. Т..
Съгласно Решение № 5/13.12.2019г. на Кмета на Община Дряново, е
допусната промяна на имена по акт за раждане № 71/28.06.1963г. съставен в гр. Дряново, от
И.Г. Т. на И. Ю. М..
Установи се от приложеното заверено копие на лична карта на молителя,
същият фигурира с имената М. ИВ. Т..
Съгласно приложеното свидетелство за съдимост, молителят не е осъждан.
Срещу същия има наложено административно наказание глоба, като с Решение от
20.09.2011г. по НАХД 403/2011г. на РС Свищов, влязло в сила на 14.10.2011г..
Разпитани по делото бяха св. С.А. и св. Ш.А.. Св. А.– баба на молителя, заяви,
че още от малък го наричат Д.. Същата изнесе, че при раждането му го кръстили М., по
документ никога не бил носил името Д., но така се обръщали към него и близките и
приятелите му. Според показанията й, бащата на молителя се казва И., като същия бил с
българско име, но след това името му било променено с турско име. Тя допълни, че бащата
на молителя първо бил с турски имена, после с български, а след това отново с турски имена.
Тази свидетелка изнесе, че молителят бил женен, съпругата му била с турско име – Е..
Видно от нейните показания, „повечето хора му викат Д., по-близките му викат Д.“, затова и
искал да си промени името.
Св. А. изнесе, че познава молителя от малък. Посочи, че когато той се родил
го записали с българско име, но те му викали Д. И. Ю.. Тя заяви, че той никога по
документи не е бил с турско име. Според показанията й, бащата на молителя се казвал И.,
съпругата на молителя също била с турско име – Е., както и на децата на молителя им
2
викали с турските имена, но не знаел те как били записани по документи. Те се обръщали
към тях с имената Н. и Д.р, като имали и още едно дете, но му забравила името. Тази
свидетелка изнесе, че целият град, всички които познавали М. му казвали Д..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Молбата е процесуално допустима. По същество е основателна.
Предвид на тези данни по делото, съдът намира, че са налице т.н. “важни
обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, поради което молбата, като основателна
следва да се уважи и да се допусне исканата промяна. По делото се установи, че молителят
при раждането си е записан с имената М. ИВ. Т., като майката и бащата на същия също
фигурират с български имена – Н.Е. Т.а и И.Г. Т.. Установи се, че към момента бащата на
молителя носи турско-арабски имена – И. Ю. М. /удостоверение за раждане по акт за
раждане № 0071/28.06.1963г. на Община Дряново и Решение № 5/13.12.2019г.. на Кмета на
Община Дряново/. Последното се потвърди и от показанията на св. А. и св. А.. Видно от
показанията им, бащата на молителя в момента бил с турското име И..
Установи се от показанията на свидетелите А. и А., че молителят е известен сред близки и
познати с името Д.. Св. А. – баба на молителя заяви, че още от малък го наричат така,
въпреки, че при раждането му бил кръстен с името М.. Според показанията й, всички така се
обръщали към него , с името Д., затова и било желанието му да си промени името. Св. А.
потвърди, че още от малък на молителя му казвали Д., въпреки, че бил записан при
раждането му с българско име. И двете свидетелки установиха с показанията си, че
съпругата на молителя била с турско име, а свидетелката А. допълни, че и децата на
молителя наричали и се обръщали към тях с турски имена.
По този начин се получава явно несъответствие между собственото му име по
документа за самоличност и собственото име, с което молителят е известен в обществото.
Разпоредбата на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация посочва предпоставките,
допускащи промяна на имената. Същата предвижда, че промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то
е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В случая, обстоятелството, че молителят е известен сред
близки, познати с това име, представя се при запознаване с това име, е предпоставка за
допускане на исканата промяна. Същевременно се установи, че причина да използва името
Д. при запознаване е установеното, че той желае да носи турско-арабски имена. Турско-
арабски имена носят и бащата на молителя, и съпругата му, както и с турско-арабски имена
се обръщат към децата на молителя. Установи се, че молителят желае да носи турско-
арабски имена. Установи се, че същият е известен сред близки и познати с името Д., както
и, че собственото име на баща му е И., а бащиното име на баща му - Ю.. Всички свидетели
3
депозират еднопосочни показания, че сред близки и познати, при представянето си,
молителят използва турското име Д.. Не може да му се отрече правото като пълнолетен да
избере кои имена да носи – български имена с които е именуван при раждането си, или
турски имена,с оглед личното му усещане и възприемане от обществото. Името е част от
личностното самоопределяне на лицата и в тази връзка субективното желание на дадено
лице да носи определено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“.
Настоящите имена на молителя не са осмиваши, опозоряващи или обществено неприемливи
по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, но нуждата от тяхната промяна е породена от факта, че
молителят не се идентифицира с тези имена в обществото, известен е с лично име Д., като
желае да носи турско-арабски бащино и фамилно име, образувани от собственото и
бащино име на баща му. Искането на молителя е бащиното и фамилното му име да бъдат
образувани от собственото и бащиното име на баща му, които носи в момента. Съгласно чл.
14 ал. 1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка –ов или –ев и оканчание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго т.е. семейните,
етнически и религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската регистрация като
важно обстоятелство, налагощо отклонение в общия режим за образуване на имената на
българските граждани. В случая молителят желае фамилното му име да бъде образувано от
бащиното име на баща му, с които е в момента, което е съобразено с чл. 14 ал. 1 от ЗГР, а и
както се установи от показанията на св. А., той е известен именно с фамилия Ю.. С
настъпването на зрелостта всяко дееспособно лице има субективното право да прецени дали
имената му, дадени от други лица/родителите/, го удовлетворяват и да поиска промяната им
по съдебен ред, стига зад искането да не стоят намерения за въвеждане в заблуждение на
органите на реда или други институции. Субективното желание на лицето, търсещо
промяна, също е „важно обстоятелство“ по смисъла на закона и следва да бъде зачетено.
Молителят не е осъждан, няма данни същият да има някакви висящи наказателни
производства. Налице са в случая напълно житейски фактори, налагащи търсената промяна.
Предвид горното молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Следва да се допусне промяна в собственото, бащиното и фамилното име на
молителя, като собственото му име се променя от М. на Д., бащиното име се променя от
И. на И.ов, а фималното име се променя от Т. на Ю., и препис от решението да се изпрати
на Община Свищов за отбелязване на промяната в регистрите на населението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.19 ал.1 от ЗГР, ДОПУСКА ПРОМЯНА на имената на
молителя М. ИВ. Т., с ЕГН ********** от гр. Свищов, ***** като собственото му име се
променя от М. на Д., бащиното му име се променя от И. на И., фамилното му име се
променя от Т. на Ю..
4
Препис от решението да се изпрати на Община Свищов за отбелязване
допуснатата промяна в регистрите на населението. Препис от решението да се изпрати на
Бюро съдимост при Районен съд Свищов за отбелязване.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5