Решение по дело №721/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			23.02.2022
					Дупница

 

Номер                                 Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	18.02.		2022

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Милена Кьосева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		721		2021

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, ЕИК *********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров - изпълнителни директори, е предявило срещу Г.Д.Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № **********/08.03.2019 г. сума в общ размер на 3 656, 66 лв., от която: неизплатена главница в размер на 2 720, 16 лв., договорна лихва в размер на 823, 50 лв. за периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 113 лв. за периода 08.03.2019 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. в качеството на кредитор сключил с Г.Д.Р., като кредитополучател, договор за потребителски кредит № ********** за сума в размер на 2 956, 73 лв. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 316, 79 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7, ал.2 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***.

Когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на 316, 80 лв., както и застраховка „Безработица” в размер на 323, 14 лв. Горепосочените суми, ведно с уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит - ГПР в размер на 31, 84% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора) формират общото крайно задължение по договора (чл.10), което възлиза на 5 262, 99 лв. Тази сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 в размер от 109, 65 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 109, 44 лв.

Кредитополучателят се е задължил да възстанови предоставения кредитен ресурс на равни месечни вноски с падеж всяко 15-то число на месеца, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план, с падежи 08.03.2019 г., 15.12.2019 г., 15.01.2020 г. Съгласно чл.16, т.2 от договора са възникнали предвидените предпоставки за автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение поради неплащане на три поредни месечни вноски.

Ищецът направил опит да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.25.8 до чл.25.11 от договора, в които е уговорено взаимната кореспонденция да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора - постоянният и настоящият адрес на ответника. Според чл.25.10, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес, е в тежест на страната, изпратила писмото.

Ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на постоянния и настоящ адрес ***, който го получил на 30.10.2020 г.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДнРС и искането е уважено. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Към датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.), задължението на ответницата било в размер на 2 720, 16 лв. - главница и 823, 50 лв. - договорна лихва. Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 08.03.2019 г. до 16.11.2020 г. в размер на 113 лв.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се неспазване на изискването на чл.5, ал.5 от ЗПК и непредставянето на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Оспорва се получаването на сумата по кредита. Твърди се недействителност на договора за кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Оспорва се дължимостта на претендираната такса за оценка на риска съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Оспорват се като неравноправни клаузите, предвиждащи сключване на застраховка „Живот” и застраховка „Безработица”. Оспорва се истинността на представените от ищеца документи във връзка със сключването на договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил, включително в оригинал по реда на чл.183 ГПК, договор за потребителски кредит № ********** от 08.03.2019 г., сключен между него и Г.Д.Р. - потребител. Съгласно чл.7 от договора размерът на кредита е 2000 лв., общият размер на застрахователните премии е 639, 94 лв. /застраховка „Живот” – 316, 80 лв. и застраховка „Безработица” – 323, 14 лв./. Общият размер на кредита е 2956, 73 лв., като в него е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 316, 79 лв.

Съгласно чл.7.2 в тридневен срок от сключването средствата по кредита се превеждат по банкова сметка ***, а застрахователните премии – директно по банковата сметка на съответния застраховател.

Уговореният годишен лихвен процент е 31, 84 %, ГПР - 46, 19 %, а общо дължимата сума възлиза на 5262, 99 лв. В чл.9, ал.4 е предвидено заплащане на обезщетение за забава при просрочие, а в чл.16, т.2 - автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при неплащане на три поредни месечни вноски. В договора е включен и погасителен план. Съгласно чл.20.1 потребителят има право да се откаже от договора до 14 дни от датата на сключването, без да дължи обезщетение или неустойка. В чл.25.13.1 потребителят е декларирал, че преди сключването на договора му е предоставена необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр.

Представен е и сключеният  на 12.03.2019 г. договор за застраховка по програма „защита живот безработица/хоспитализация” на ЗК „Уника живот” АД между Г.Д.Р. и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в качеството на посредник по полицата. Договорът и съпътстващите го документи са със значително по-дребен шрифт от този на договора за потребителски кредит.

От представената от ищеца справка за извършените от ответницата плащания по процесния договор се установява, че платените суми общо възлизат на 769, 90 лв.

С уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на ответницата лично на 30.10.2020 г., ищецът на основание чл.16 от договора е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Предвид направеното с отговора оспорване на истинността на представените от ищеца документи във връзка със сключването на договора, съдът е открил производство по чл.193 ГПК за оспорване на автентичността на подписите от името на ответницата в документите по кредитното досие. Въпреки даденото указание, че носи тежест за доказване неистинността на оспорените документи, ответницата не е направила доказателствени искания. Поради това оспорването не е доказано.    

Приложено е ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането – сключването на договора за потребителски кредит и за застраховка „Живот” и застраховка „Безработица”, предаването на сумата по кредита, поемането на задължение от ответницата да върне посочената в договора сума, включваща както получения кредит, така и сумите за такса „оценка на риска” и заплатените по сключените застрахователни договори.

Предвид резултата от откритото производство по реда на чл.193 ГПК, по делото е установено сключването между страните на договор за потребителски кредит № **********/08.03.2019 г., съгласно който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., като тя е поела задължение да върне и сумите, предоставени от кредитора за заплащане на застрахователна премия за  застраховка „Живот” и застраховка „Безработица” – общо 639, 94 лв., и за такса „оценка на риска” – 316, 79 лв.

От представената от ищеца справка се установява извършване на плащания от ответницата по процесния договор. Поради това съдът счита за установено предаването на сумата по кредита от ищеца на ответницата; допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и предвидената в договора възможност /чл.20.1/ потребителят да се откаже от договора до 14 дни от датата на сключването, без да дължи обезщетение или неустойка – след като ответницата не се е възползвала от тази възможност, очевидно кредиторът е изпълнил договорното си задължение. Неоснователно е и възражението относно предоставянето на изискуемата преддоговорна информация, което изрично е декларирано от ответницата в чл.25.13.1. Поради това само за пълнота следва да се посочи, че по аргумент от чл.22, ал.1 ЗПК, непредставянето на преддоговорна информация не е основание за недействителност на договора.

Основателно е възражението за неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК: всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изрично в чл.7.2.2 от договора сумите за сключените застрахователни договори са посочени като „частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка”. Следователно предоставеният кредит включва застрахователните премии, документите във връзка с процесните застраховка „Живот” и застраховка „Безработица” са елемент от договора за кредит и за тях се прилага изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Очевидна е разликата във вида и размера на ползвания шрифт при тези документи при съпоставка с текста на договора за кредит, като не е спазено и изискването размерът на шрифта да не е по-малък от 12.

Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.23 ЗПК предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В чистата стойност на кредита се включват сумите, представляващи застрахователни премии по сключените застраховки в полза на кредитополучателя. Сключването на посочените застраховки е установено по делото, както и е установено, че застрахователната премия се финансира от кредитодателя и се заплаща от страна на кредитополучателя ведно с погасителните вноски по кредита.

Неоснователно е възражението за неравноправност на договорите за застраховка – нищо в клаузите на тези договори не води до извод, че са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Във връзка с твърдението, че застрахователната услуга не е поискана от ответницата, по делото не са ангажирани доказателства; от положените от нея подписи в договора за кредит и за застраховане следва извода, че ответницата е поискала тяхното сключване.  

Основателно е възражението, че таксата за оценка на риска противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Тази такса е насочена към покриване на извършени разходи на банката по оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и противоречи на изискването кредитните и финансовите институции да извършват преценка относно кредитоспособността на кредитополучателя преди сключване на договора за потребителски кредит, въведено в чл.8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г. Установените от кредитора (банка и финансова институция) клаузи, съгласно които се дължи съответна такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, са нищожни, тъй като тази оценка е правно задължение на кредитора, поради което той не предоставя на кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи насрещна парична престация. По отношение на клаузата за включване в задълженията на кредитополучателя и на еднократна такса за оценка на риска съдът е длъжен и служебно и без да е направено възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на нищожна клауза, след като ищецът основава вземането си на нея.

Оценката на риска представлява осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на кредита, а не се предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката на риска /респ. одобряването на кредита/ предхожда сключването на договора, тази дейност е във връзка с усвояването на кредита и попада в обхвата на предвидената в чл.10а, ал.2 ЗПК забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези действия. Следователно в чистата стойност на кредита не следва да се включва сумата, представляваща еднократна такса за оценка на риска в размер на 316, 79 лв.

От представената от ищеца справка се установява, че общо погасената част от задълженията по договора възлиза на 769, 90 лв. Поради това от общия размер на главницата /2639, 94 лв./ остава дължима сумата 1870, 04 лв. – главница и за установяването на вземане за тази сума искът е основателен.

Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит № **********/08.03.2019 г., следва да се уважи за сумата 1870, 04 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, а за разликата до претендираните 2 720, 16 лв. - главница по договора, както и за сумите 823, 50 лв. - договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., 113 лв. - обезщетение за забава за периода 08.03.2019 г. - 16.11.2020 г., следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 135, 68 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв.; внесеният депозит за особен представител на ответницата не е изплатен и подлежи на връщане/ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 120, 20 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДнРС /в размер на 73, 13 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 62, 80 лв.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Р., ЕГН **********, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит № **********/08.03.2019 г., в размер на 1870, 04 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (01.12.2020 г.) до окончателно изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане за главница по договора за разликата до претендираните 2 720, 16 лв., както и за сумите 823, 50 лв. - договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 30.10.2020 г., и 113 лв. - обезщетение за забава за периода 08.03.2019 г. - 16.11.2020 г.

ОСЪЖДА Г.Д.Р., ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 120, 20 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 62, 80 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: