Решение по дело №3022/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Зам.-кмета на Община Варна, чрез юрисконсулт С. Д., против Решение № 1276/04.11.2024 г. по АНД № 1215/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 100436/23.02.2024 г., с което на „А1 България“ ЕАД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 123, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна (Наредбата), във връзка с чл. 110, ал. 2 от Наредбата.

С жалбата се настоява, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че в хода на админнистративнонаказателното производство (АНП) не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, правилно е квалифицирано нарушението и е определено наказанието. Релевира се, че извършеното нарушение не е маловажен случай по чл. 28 ЗАНН с оглед целите на административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН. По изложените съображения се иска от съда да отмени оспореното решение и да се потвърди отмененото НП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание юрисконсулт Д. - процесуален представител на касатора, поддържа изложените доводи и направените искания с касационната жалба.

Ответникът – „А1 България“ ЕАД чрез старши юрисконсулт Я. З., в съдебно заседание отправя искане съдът да остави без уважение жалбата, като остави в сила решението на РС – Варна.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, срещу решение което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна ВРС приема следното:

На 13.10.2023г. била извършена проверка от служители на КЗП в офис на „А1 България“ ЕАД, находящ се в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“ №57А. Установени били, нарушения на законодателството и с протокол КП №003037/13.10.2023 г., били дадени предписания, както следва:

1. Да представи в Община Варна договор с лице по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за дейности по събиране и транспортиране, както и последващо третиране на образуваните отпадъци от хартиени и картонени опаковки.

2. Да се обособи и обозначи място за съхраняване на цитираните отпадъци, за което писмено да се уведоми Община Варна.

Дадените предписания били със задължителен срок за изпълнение 20.10.2023 г. , като протоколът бил връчен на М. С., за която няма приложени доказателства, че е упълномощено лице да представлява дружеството.

На 23.10.2023 г. било установено, че „А1 България“ ЕАД не е изпълнило предписания по т.1 и т. 2, дадени в КП №003037/13.10.2023 г.

Нарушението било установено след извършена проверка в административната информационната система ИМЕОН при Община Варна, отразена в КП 003048/15.11.2023 г., като е било констатирано, че „А1 България" ЕАД не е представило документация/информация, относно изпълнението на дадените предписания за периода от 13.10.2023 г. до 15.11.2023 г.

На 16.11.2023 г. била изпратена покана за съставяне на АУАН срещу „А1 България" ЕАД с peг. № ЕООС23000847ВН/16.11.2023 г. с указани дата, час и адрес за явяване, а именно 05.12.2023 г. в 10:00 часа в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 67А (Норвежка къща) етаж 2. Поканата била получена на 20.11.2023 г., от лице с посочено фамилно име А. съгласно представено в Община Варна известие за доставяне.

На 05.12.2023 г. в 10:00 часа в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 67А (Норвежка къща) етаж 2 не се явили г-н А. Д. и г-н М. М. изпълнителни директори на „А1 България" ЕАД или нотариално упълномощен представител, поради което на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, актът за установяване на приетото за установено административното нарушение бил съставен в отсъствие на нарушителя на 06.12.2023 г.

Съставеният АУАН № 000805/06.12.2023 г. бил за това, че на 23.10.2023 г. е установено, че дружеството не е изпълнило дадените писмени предписания на основание чл. 110, ал. 2 Наредбата, като с тези деяния „А1 България“ ЕАД е нарушило законовите разпоредби на чл. 123, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 110, ал. 2 от същата нормативен акт.

На основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, АУАН №000805/06.12.2023 г. бил изпратен до Е. Б. - кмет на Столична община район „Илинден“ в два еднообразни екземпляра с писмо peг. № ЕООС23000913ВН/11.12.2023 г., за предявяване и връчване на изпълнителните директори на „А1 България“ ЕАД или нотариално упълномощен представител. АУАН бил връчен на 15.01.2024г. на Я. З. - нотариално упълномощен представител на „А1 България“ ЕАД, за което Община Варна била информирана с писмо №ЕООС23000913ВН_001ВН/26.01.2024 г. ведно с подписан екземпляр на АУАН и копие от пълномощно.

В законоустановения срок в Община Варна не постъпило възражение от „А1 България“ ЕАД срещу АУАН №000805/06.12.2023 г.

Предвид горното и съгласно съдържанието на НП АНО приел липса на предпоставки за прилагане на хипотезата за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН и вземайки предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи/отегчаващи вината обстоятелства, преценил, че „А1 България“ ЕАД е нарушило чл. 123, ал. 1 от Наредбат, във връзка с чл. 110, ал. 2 от същата Наредба и на 23.02.2024г. издал НП, предмет на въззивната проверка, с която наложил на дружество наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

За да отмени процесното НП, районният съд приел, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От съдържанието както на АУАН, така и на НП, е посочена единствено датата на установяване на нарушението, но не и датата, на която актосъставителят и АНО приема, че е извършено нарушение нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Посочен е определен срок за изпълнение на дадени предписания, но когато нарушението е обвързано с изпълнение на предписания в този срок нарушение няма как да бъде извършено. Срокът за изпълнение на предписанията е бил 20.10.2023г., но на тази дата нарушение няма как да бъде извършено, тъй като срокът за изпълнение не е изтекъл, а в АУАН и НП се сочи, че нарушението е установено на 23.10.2023 г. и в крайна сметка не е ясно по безспорен и категоричен начин на коя дата се приема, че има нарушение и за кое нарушение, извършено на определена дата е прието, че следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството. Отделен е въпросът, че не е посочено по ясен и категоричен начин мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, отчитайки факта, че датата на извършване на нарушението е изключително съществен реквизит на НП, един от основните белези, индивидуализиращи нарушението, съдът, от една страна е лишен от възможността да отстрани горепосочения порок на НП, тъй като няма възможност да подменя волята на АНО, а от друга страна приема, че АНО е наложил административно наказание на въззивника за нарушение, за което не е ясно, кога точно се приема, че е извършено.

Освен изложеното ВРС приема и, че не е ясно дали санкционираното дружество е било уведомено за дадените предписания и в кой момент е започнал да тече срокът а изпълнението му, тъй като протоколът с предписанията е бил връчен на М. С.-мениджър, за която не са ангажирани доказателства по преписката, че е лице, натоварено да поема книжа за сметка на дружеството по смисъла на чл. 180, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр.чл. 84 ЗАНН и в този смисъл е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като е била ангажирана отговорността на дружеството за нарушение, което не е било доказано по категоричен и несъмнен начин, доколкото няма доказателства, че съставеният КП по надлежния ред е достигнал до представляващите санкционираното дружество.

С оглед направените изводи, районният съд отменя изцяло обжалваното НП.

Решение на ВРС е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с материалния закон.

Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Неизписването, грешното изписване или неточно определяне на датата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, при описанието на нарушението, следва да се посочи и датата, на която е извършено същото. Датата на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит, както на АУАН (чл. 42, т. 3 от ЗАНН), така и на НП (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Правилното посочване на датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на всяко едно наказателно постановление, защото от датата на извършване на нарушението започват да текат както сроковете по чл. 34 ЗАНН, така и сроковете по чл. 80 и 81 от Наказателния кодекс НК). В оспореното НП не може да се установи датата на извършване на нарушението, което поставя не само съда в невъзможност, но и нарушителят да разбере кога точно и в какво се е изразило нарушението. Именно поради това, следва да е правилно конкретизирана датата на извършване на действието, което органа е приел за нарушение за закона. От една страна в АУАН и НП се посочва, че предписанията са със задължителен срок за изпълнение 20.10.2023 г., на второ място се посочва, че на 23.10.2023 г. е установено, че „А1 България“ ЕАД не е изпълнило предписанията, дадени в КП 003037/13.10.2023 г. и на трето място се посочва, че отразеното в КП 003048/15.11.2023 г е констатирано, че наказаното дружество не е представило документация/информация, относно изпълнение на дадените предписания за периода от 13.10.2023 г. до 15.11.2023 г. На следващо място, нито в АУАН, нито в НП не е посочено мястото на извършване на нарушениетпо. Неяснотата по отношение на датата и мястото на извършване на вмененото на санкционираното дружество нарушение, безспорно е накърнило правото му на защита от една страна, а от друга възпрепятства възможността съдът да упражни редовен контрол за законосъобразност на процесното НП.

Правилно е прието от ВРС, че непосочването на описаните по - горе данни в НП е липса на реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение на административно производствените правила. Обстоятелствената част на НП следва да съдържа всички основни факти, релевантни за изясняване обективната страна на констатираното нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на административно наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство.

Касационният състав счита, че не може част от нарушението, каквито са датите, съответно мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП.

От събраните по делото доказателства и представената административна преписка се констатира, че КП 003032/13.10.2023 г. с дадените предписания със срок за изпълнение до 20.10.2023 г. е връчен на М. С. – мениджър. Правилно въззивният съд е приел, че С. не притежава качеството на длъжностно лице, натоварено да приема книжата на юридическо лице по смисъла на чл. 180, ал. 5 НПК. По делото не са представени доказателства това лице да е упълномощен служител от „А1 България“ ЕАД да получава книжа. „А1 България“ ЕАД е търговец по смисъла на ТЗ, регистриран със седалище в България и за него важи правилото, че кореспонденцията с него следва да става на регистрирания адрес на управление на дружеството, където да осигури лице по чл. 180, ал. 5 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, натоварено да поема книжата. Апропо както е отбелязано и във въззивното решение, АУАН е изпратен до адреса на наказаното дружество, където е получено от упълномощен представител на същото да получава книжа от негово име. Връчването на книжа (в конкретния случай КП 003032/13.10.2023 г.) на лице, което не е пълномощник, не изпълнява изискванията за връчване на юридическо лице по чл. 180, ал. 5 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, доколкото лицето не е упълномощено да извършва както правни, така и фактически действия от името на управителя на дружеството.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно несъобразяване със събраните по делото доказателства, както и че не са обсъждани извършените от нарушителя нарушения по същество. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административнонаказващият орган преписка. Правилно съдът е преценил, че са налице съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото НП, поради което и ВРС е приел, че не е необходимо да разглежда въпроса по същество, както и не е необходимо да преценява дали действително е извършено нарушението.

В този смисъл Административен съд – Варна счита, че решението на ВРС е правилно и в тази му част, тъй като допуснатите процесуални нарушения по никакъв начин не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, като по принцип нарушаването на правото на защита на нарушителя, каквото е безспорно в настоящия случай, е съществено процесуално нарушение. Налице е и нарушението на материалния закон, изразяващо се в нарушение на чл. 180, ал. 5 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, при връчването на книжа на лице без представителна власт. Изложеното обосновава самостоятелни и достатъчни основание за отмяна на оспореното НП.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. НП е незаконосъобразно, поради което и решението на ВРС, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на „А1 България“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1276/04.11.2024 г. по АНД № 1215/2024 г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 100436/23.02.2024 г., с което на „А1 България“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 123, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 110, ал. 2 от същата.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.