Решение по дело №4282/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260118
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330104282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ№260118

гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4282 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Канонит Велд” ООД, ЕИК *********, против „Астра Билдинг Груп” ЕООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с  чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 807, 32 лв. с ДДС, представляваща незаплатена част от стойността на извършените по договор от 24.06.2019 г. строително-монтажни дейности – шлайфана бетонова настилка от 1 017 кв.м. с вложен бетон С30/37-133м3, дилационна фуга – 11 м., рязане на бетон с дебелина 15 см. – 16 м. и доставка на стоманени фибри – 240 кг., за които е издадена фактура № **********/26.07.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.03.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 717, 49 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.07.2019 г. до 20.03.2020 г.

 Ищецът твърди, че между страните са налице търговски взаимоотношения по договор от 24.06.2019 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект “Винарско имение Д.”, УПИ I, кв. I, с. Б., Община Родопи, Област Пловдив, общо около 1 000 кв.м. бетонова настилка на кота 0.00, в съответствие с представена оферта с изх. № К 1225/12.06.2019 г. Посочва, че цената на работите е установена на 28, 50 лв. на кв.м. или общата първоначална стойност на възложените работи е от 28 500 лв. без ДДС, като изпълняемия обем е установен с подписан протокол, подписан от представители на двете страните. Ищецът издал фактура за заплащане на аванс на 27.06.2019 г. за сумата от 10 000 лв. с ДДС, който бил изцяло заплатен от ответника. С протокол от 12.07.2019 г. страните установили, че са изпълнени следните строително – монтажни и ремонтни работи - шлайфана бетонова настилка от 1 017 кв.м. с вложен бетон С30/37-133м3, дилационна фуга – 11 м., рязане на бетон с дебелина 15 см. – 16 м. и доставка на стоманени фибри – 240 кг. С протокол от 15.07.2019 г. за установяване завършването и заплащането на СМР се конкретизирал общия обем на завършената работа на стойност от 30 627, 76 лв. без ДДС. След приспадане на заплатения аванс по фактура от 27.06.2019 г. от 8 333, 33 лв., остатъкът за плащане бил в размер на сумата от 26 807, 32 лв. с ДДС. За тази сума била издадена фактура № **********/26.07.2019 г. с падеж на 26.07.2019 г. Твърди, че по така издадената фактура ответникът заплатил сумата от 16 000 лв. Останалата стойност за заплащане била в размер на сумата от 10 807, 32 лв. Твърди, че към настоящият момент посоченото задължение останало непогасено след многократни опити за доброволно уреждане на правния спор между страните, поради което длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „Астра Билдинг Груп” ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Не оспорва следните обстоятелства: че между страните е сключен договор от 24.06.2019 г., по който ищецът като изпълнител е приел по възложение на ответника да изпълни общо от около 1 000 кв. м. бетонова настилка; че между страните са подписани Протокол № 1/12.07.2019 г. и Протокол от 15.07.2019 г. за установяване завършването на възложените строително-монтажни работи. Не се оспорва издаването и осчетоводяването на фактура № **********/27.06.2019 г. и на фактура № **********/26.07.2019 г. Твърди, че ищецът изпълнил шлайфана настилка с площ от 1 017 кв.м. Твърди, че описаните строително-монтажни дейности са некачествено изпълнени от страна на изпълнителя – ищец, изразяващо се в следното: по изпълнените шлайфани бетонови настилки са се появили мазни тъмни петна с неясен произход, които са били навсякъде по бетоновите настилки и не са били отстранени при измиване, а напротив – увеличили са се, за което било издадено Уведомление за некачествено изпълнение на шлайфани бетони с изх. № 27-001/02.08.2019 г. от “Джи Ти Бранд” ЕООД – дружеството, упражняващо инвеститорски надзор и Уведомление от ответника до ищеца от 02.08.2019 г. Твърди, че било констатирано некачествено изпълнение и при изрязването на фугите по шлайфаната бетонова настилка, същите били крив, с обрушени ъгли и назъбени, като последните не могат да бъдат коригирани. За така констатираното неточно изпълнение било издадено Уведомление за некачествено изпълнение на шлайфани бетони с изх. № 27-001/02.08.2019 г. от “Джи Ти Бранд” ЕООД. Твърди, че първоначално е приел възложената работа и е подписал посочените протоколи, тъй като недостатъците са се проявили около месец след приключване на дейностите. Твърди, че поради некачествено изпълнение на така описаните дейности, дружеството инвеститор и възложител на строителството – “Винарско имение Д.” ООД, по което строителство ответникът бил изпълнител, отказало да приеме и заплати некачествено извършените дейности на шлайфани бетонови настилки и фуги, за полагането на които ответникът – изпълнител сключил договор с ищеца в качеството му на подизпълнител. Твърди, че в качеството му на изпълнител е уведомен от възложителя за установените недостатъци, като в същия ден писмено уведомил подизпълнителя – ищец за констатираните недостатъци. Последвали неколкократни опити за доброволно уреждане на правния спор, предмет на производството по делото. Прави искане за привличане на “Винарско имение Д.” ООД в качеството му на трето лице – помагач. Твърди, че предвид отказа на ищеца да поправи недостатъците на възложената работа и предвид отказът на главния възложител на работата да я приеме и заплати работата по полагане на шлайфани бетонни настилки, последните са били изцяло премахнати и извършени наново и качествено от друг изпълнител, на който работата е заплатена. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „Винарско имение Д.“ ООД, е депозирало становище по делото, в което твърди, че по силата на договор за извършване на строително-монтажни работи е възложил на ответника „Астра Билдинг Груп“ ЕООД изпълнението на обект – „***“. Сочи, че в хода на изпълнение на възложените строително-монтажни дейности са констатирани недостатъци на бетоновите елементи, за което са отправени възражения и са постановили отказ за приемане на шлайфаните бетонови настилки.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с  чл. 266 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен Договор за строителство от 11.05.2018 г., по силата на който „Винарско имение Д.“ ООД е възложил на ответника „Астра Билдинг Груп“ ЕООД извършване на строително-монтажни работи за комплексно изпълнение на строеж по проект за обект „Винарска изба Д., УПИ I, кв. I, с. Б., Община Родопи“ до степен на готовност за въвеждане в експлоатация. Установено е, че изпълнителят се задължава да осъществи възложената дейност със свои средства за труд, материали и механизация, на свой риск и срещу възнаграждение съгласно договора от 350 000 лв. без ДДС, като при осъществяване на работата се осъществява надзор от консултант, избран от възложителя, който има правата да проверява, изисква корекции и приема изпълнение на СМР. В разпоредбата на чл. 7.6 от Договора е установено, че изпълнителят няма право да ползва подизпълнители без предварително писмено одобрение от консултанта, като одобрението не освобождава изпълнителя от задълженията му по договора като изпълнителят отговаря за действията на своите подизпълнители като за свои.

С Договор от 24.06.2019 г. ответникът „Астра Билдинг Груп“ ЕООД е възложил на ищеца „Канонит Велд“ ООД осъществяване на строително-монтажни работи в обект „Винарска имение Д., УПИ I, кв. I, с. Б., Община Родопи“ – общо  около 1 000 кв.м. бетонова настилка на кота +0.00. С договора е установено, че възложителят осигурява подготовка на основата, доставка и монтаж на линейни и точкови отводнители, доставка на бетон с клас по якост С30/37, клас по консистенция S4 и максимален размер на едрия добавъчен материал от 16 мм, за външни бетонови настилки – клас по въздействие XF4, както и влагане на доставените от изпълнителя стоманени фибри тип 3D 80/60 Dramix по 10 кг/куб.м. и полипропиениви фибри по 0, 600 кг/куб.м.; осигуряване на едра строителна механизация (бетон помпа) – при необходимост; изнасяне на материали и строителни отпадъци. С договорът изпълнителят е поел задължение за доставка и полагане на фолио от полиетилен, доставка и монтаж на заварена мрежа 1 ф6 (20/20) в зоната около каналите – по 50 см. от двете страни на канала, доставка на полипропиениви фибри по 0, 600 кг/куб.м.; доставка на тип 3D 80/60 Dramix по 10 кг/куб.м. съгласно оразмеряване на Bekaert, неразделна част; полагане на нива на бетон С30/37, площно вибриране и шлайфане; осигуряване на миничелен товарач; доставка и полагане на повърхностен втвърдител Monoshake по 2 кг./кв.м.; доставка и нанасяне на импрегнатор за бетон Sealcrete 03; фуги – отделяне от вертикални елементи и рязане на бетонова настилка и фугиране. С разпоредбата на чл. 4.1. от Договора е установена цена от 28, 50 лв. за кв.м. без ДДС, като общата очаквана стойност на описаните работи е от около 28 500 лв. без ДДС. Установено е, че възложителя заплаща аванс от 8 333, 33 лв. без ДДС срещу предоставена от изпълнителя фактура. С клаузата на чл. 4.4. е договорено, че изпълненият обем работа се установява с подписан протокол за изпълнени количества на натурални СМР, като работите се заплащат в 5-дневен срок от представяне на следните документи: количествено-стойностна сметка (обр. 19) с пропорционално приспадане на предоставения аванс и издадена фактура. Установено е, че в случай, че неравностите в основата доведат до влагане на по-голямо от предвиденото количество бетон, то за всеки допълнително вложен бетон се заплаща цена от 48, 40 лв./кв.м. По делото е представен технологичен офертен разчет за изпълнение на бетонова настилка на кота +0.00 с приблизителна площ 1 000 кв.м.

От представените доказателства се установява, че между страните по делото е възникнало правоотноешение по договор за изработка, по силата на който ответникът – в качеството му на изпълнител по договор за строителство, сключен с третото лице – помагач, е възложил на ответника част от строително-монтажните дейности по договора, свързани с полагане на бетон, осигурен от възложителя с влагане на доставените от изпълнителя фибри, на кота +0.00 в обект „Винарска имение Д., УПИ I, кв. I, с. Б., Община Родопи“.

Правното действие на процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши СМР съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните СМР, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. С аргумент от обратното основание възложителят не дължи заплащане на уговореното възнаграждение за неизпълнена работа.

По делото е представен Протокол № 1 от 12.07.2019 г., подписан от представители на двете страни, в който е установено, че е изпълнена шлайфана бетонова настилка от 1 017 кв.м., с рязане на бетон и доставка на стоманени фибри. С Протокол № 1 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни работи от 15.07.2019 г., подписан от представители на двете страни, са установени завършените и подлежащи на плащане работи, като е определена крайна цена от 30 672, 76 лв., като след приспадане на аванса от 8 333, 33 лв., е останала за заплащане сумата от 22 339, 43 лв. без ДДС или сумата от 26 807, 32 лв. с включен ДДС.

От представените по делото доказателства се установява, че за задължението за заплащане на аванс от 8 333, 33 лв. е издадена фактура № **********/27.06.2019 г., като авансовата сума от 10 000 лв. с ДДС е заплатена от ответника възложител с платежно нареждане от 27.06.2019 г.

Ищецът – в качеството си на изпълнител, е издал фактура № **********/26.07.2019 г. за сумата от 26 807, 32 лв. с ДДС, която е подписана от представители на двете страни, като с отговора на исковата молба ответникът не оспорва правнорелевантното обстоятелство, че фактурата е надлежно осчетоводена в счетоводството на ответното дружество. Установява се, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от общо 16 000 лв. по издадената фактура, както следва: с платежно нареждане от 26.07.2019 г. за сумата от 12 000 лв. и с платежно нареждане от 16.08.2019 г. за сумата от 4 000 лв.

Между страните в производството по делото не е налице спор, че е останала незаплатена сумата от 10 807, 32 лв., като ответникът – в качеството си на възложител, релевира възражение за некачествено изпълнение на възложената работа, като счита, че цената следва да бъде намалена, като отбивът е в размер на останалата за доплащане сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемане на работата възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до строителни работи. Относно реда за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД е формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С Решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

В случая в хода на съдебното производство възложителят е упражнил правата си по чл. 256, ал. 1 ГПК като е направил възражение за отбив от цената, като е поискал намаляване на уговореното възнаграждение, който отбив счита за равен на останалата незаплатена сума за осъществяване на възложената работа от страна на ищеца. Възражението, основано на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, съдържа изявление за неточно, вкл. некачествено изпълнение на възложеното.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с подписване на протокола от 12.07.2019 г. работата е приета от възложителя. С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.

Следователно релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В този смисъл е Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.

Установява се, че с писмо от 02.08.2019 г. консултантът на строителния обект „Джи Ти Бранд“ ЕООД е уведомил ответника, че не приема изпълнението на шлайфаните бетони, тъй като изпълнените настилки имат мазни петна с неясен произход, които са навсякъде, не се махат при измиване, а се увеличават, като е констатирано, че изрязаните фуги по шлайфаната бетонова настилка са криви, с обрушени ъгли и назъбени. С писмото ответникът - в качеството му на главен изпълнител на строителството на процесния обект, е уведомен, че не се приема изпълнението и на други строително-монтажни работи, извън процесните, а именно: монтаж на линеен отводнител в приемно помещение, видими бетонови стени и тавани и изрязване на шлицове в гипсократонни стени.  

След получаване на писмото ответникът е изпратил писмо от 02.08.2019 г., с което е уведомил ищеца – в качеството му на подизпълнител, за възникналия проблем, като е насрочена среща за установяване на проблема, за което е уведомен и производителя на бетона „Хидробетон“ ООД. За констатациите от огледа на обекта е представен Протокол от 05.08.2019 г., подписан от представители на ищеца и ответника, както и от представител на консултанта „Джи Ти Бранд“ ЕООД и на „Стрикт“ ООД, в който протокол е удостоверено изпълнението на бетоновата шлайфана настилка, като е констатирано, че при измиване на настилката се появяват „мазни петна‘, които покриват цялата площ на настилката и не се почистват, като при изтръгване на петното с ръка се изважда черно камъче, което прилича на въглен, като петната се появяват на всички места, където е положена импрегнацията на бетона, а изрязаните фуги са криви с обрушени ъгли. В протокола е посочено, че изпълнената шлайфана бетонова настилка не се приема на всички нива от консултанта – в качеството му на представител на главния възложител на строителството на обекта.

С Протокол за оглед на изпълнена бетонова настилка от 08.10.2019 г., подписан от представители на ищеца, ответника, „Хидробетон“ ООД и „Веста инд“ ООД се установява, че при огледа представители на страните са констатирали, че бетона на кота +0.00 е импрегниран, като е поставена влагозадържаща мембрана, която защитава бетона про зреенето му и тя ще се износва при трафик и механично въздействие, като мембраната се отделя вследствие на проникване на вода през порите на въгленчетата на бетона. Установено е, че при експлоатация мембраната ще се отдели изцяло, което не пречи на по-нататъшната експлоатация на настилката.

В производството по делото са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелката Г.И. Т.– Д. се установява, че последната е представител на „Джи Ти Бранд“ ЕООД, което дружество има договор за управление на строителен процес на обект „Винарско имение Д.“, като работата била свързана с осъществяване на контрол по отношение на „Астра Билдинг Груп“ ЕООД. Свидетелства, че на този обект е изпълняван шлайфан бетон във всички помещения, като ***та е на две нива – на първото ниво шлайфан бетон бил поставен във всички производствени помещения, а на втория етаж – във всички общи помещения. Свидетелства, че част от дейността по полагане на бетона била възложена на „Канонит Велд“ ООД, положил бетон на първо ниво – в склад готова продукция, ферментационна, коридори и помещение за съхраняване на бъчви – почти всички помещения на първия етаж, като ищецът не е изпълнявал бетон по външната част на обекта. Сочи, че в част от помещенията се появили проблеми – на много места се появили петна по бетона, като бетонът приличал на „пантера“. Петната били черни, относително мазни и ставали все по-силни при измиването на бетона. Отделно се наблюдавало олющване на повърхностния слой, като това било основно в двете помещения – ферментационно и помещение за съхраняване на бъчви. Това било свързано с т.нар повърхностен импрегнатор на бетона. Свидетелства, че проблемите се появили две седмици след полагането на бетона – във ферментационна при първо измиване. Сочи, че след установяване на недостатъците на бетона бил уведомен изпълнителят на обекта „Астра Билдинг Груп“ ЕООД, като на една от срещите присъствали и представители на ищеца. Твърди, че през месец август започнали да се монтират ферментатори, а през месец септември започнала кампания по събиране на грозде, като впоследствие била наета друга фирма от възложителя за отстраняване на проблема, а именно – „Кепта България“ ООД, която фирма не е полагала настилка, а е репарирала вече положения шлайфан бетон.

В производството са снети показанията на свидетеля И.К.Ч., полагащ труд при ответника на длъжност „****“ от м. юни 2019 г., като бил техник в строителен обект „Винарско имение Д.“. Свидетелства, е голяма част от шлайфания бетон на обекта се изпълнила от фирма „Канонит Велд“ ООД, като малка част от последния била изпълнена от техни работници. Сочи, че бетонът се доставял до входа на обекта, след което с бобкат  се разнасял навътре в помещенията, като ответното дружество пренасяло бетона с бетон-помпа навътре в помещенията, тъй като при използване на бобкат бетонът се разслоявал и се получавало отделяне на материали. Свидетелства, че след подписване на протоколите за приемане на работа, около седмица – седмица и половина след това, след измиване на помещенията се появили сиви петна по бетона. Сочи, че решили да измият бетона от хигиенична гледна точка, като използвали само вода. Уведомили ищецът за появата на петната, като той присъствал на една от срещите. Бетонът, който бил използван от двете дружества бил един и същ – от един и същи бетонов възел, като производителят на бетона заявил, че последният отговаря на стандартите, доколкото бил изследван. По същият начин се измили и частите, които били шлайфани от ответника, но такива петна не се забелязали. Излага пред съда, че инвеститорът отказал да заплати работата, свързана с бетона и доколкото знае последната не е заплатена, като инвеститорът наел друга фирма, за да оправи бетона. Сочи, че при наливане на бетона би се забелязало наличието на примеси, като в случая имало метални фибри от около 5-6 мм. Ответникът обработил складовите помещения на кота 0, както и приемното помещение, като използвали същия импрегнат като „Канонит Велд“ ООД само в складовото помещение. Присъствал на всички срещи между страните, както и на такава, в която ответникът поискал от ищеца да поправи бетоновата настилка.

В производството по делото е изслушан и свидетелят Т. А. О., който бил един от проектантите на винарската изба и имал задължения да наблюдава изграждането на обекта и неговият вид и качество. Свидетелства, че знае къде в обекта е заложено изпълнението на шлайфан бетон. Сочи, че имало проблеми при изпълнението на бетона на кота 0, които и сега били установими, въпреки че част от проблемите били отстранени. Имало напуквания по бетона, неправилно изрязване на фугите и петна. Петната били частично отстранени. Имало неестествени оцветявания, а също и петна от червено вино и гроздов сок, които при разливане върху бетона са попили и не е нормално. Появили се ръждиви метални фибри. Бетонът бил неправилно импрегниран, което създало проблем, защото част от импрегнацията се надигнала. Сочи, че ако бетонът е положен правилно – при разливане на червено вино и гроздов сок не би следвало да остават петна. Тези проблеми били налични преди отстраняването им, като възложителят организирал среща по този повод. Тези проблеми, освен функционални, технологични дефекти, създавали и визуални, естетични неприятни усещания, даже неприемливи. Отстраняването започнало късната есен на 2019 г., като част от проблемите – пукнатини и неправилни фуги, останали дори след запълването. Не е сигурен кои от помещенията са изпълнявани от „Канонит Велд“ ООД, но мисли, че са почти всички с изключение на една покривна тераса от юг. Такива недостатъците били констатирани на всички нива на сградата, където шлайфани бетонни настилки били поставени от „Канонит Велд“ ООД.

От показанията на свидетеля А. Д. К.се установява, че последният работи като ***в „Коникс Трейд“ ООД и е работил като служител на тази фирма във винарска изба „Д.“. Фирмата била наета, за да репарират и впоследствие полират бетонова настилка, която имала много проблеми. Проблемите по бетона били свързани с отлепен топинг, пукнатини, последвани от каверни, язви и дупки, като имало места с нетипични оцветявания, по – точно – загар от машините. Свидетелства, че няма как да се положи нов бетон, като направили шлайфане – сваляне на 1-2 мм., и полиране. В случая те полирали бетона, което е пак един вид шлайфане. Сочи, че топингът се полага в деня на изливането на бетона – при шлайфането на бетона. Не знае какъв топинг е използван и дали е бил качествен – те само полирали и поставили импрегнатор. Сочи, че полирали бетонът на 95 %, като в останалите 5 % се извършила репарация – без полиране. Не може да изброи помещенията, в които е правен ремонтът, тъй като сградата била голяма. Сочи, че в бетона имало фибри и при полиране може да се отпуши малка каверна, но не и да се отчупи парче бетон. Репарирали и на двата етажа, но най-големите недостатъци, свързани с отлепяне на топинга били на първия етаж в помещението, в което се съхранявали цистерните за вино.

Между страните в производството по делото е безспорно обстоятелството, че от страна на ищеца – в качеството му на подизпълнител е изпълнена бетоновата настилка в обекта на ниво 0.00 на площ от 1 017 кв.м.  в следните помещения: помещение 116 – зала за бутилиране, помещение 117 – изба за бъчви, помещение 118 – зала за ферментация, помещение 121 – енотека, помещение 104 – коридор и помещение тамбур. Страните не спорят, че бетоновите настилки са изпълнени с бетон, осигурен и транспортиран от възложителя – ответник, както и че останалите помещения с бетонова шлайфана настилка – извън посочените, са изпълнени от ответника.

От представените по делото доказателства се установява, че възражения по изпълнение на шлайфаната бетонова настилка са направени от възложителя – „Винарско имение Д.“ ООД по отношение на положената бетонова настилка на всички нива. Така от писмо от 07.07.2019 г., изпратено от консултанта на обекта до изпълнителя – ответник са констатирани недостатъци на шлайфана бетонова настилка пред вход на сграда на северната фасада между оси 8 и 9 с предписание да се разруши и изпълни отново; проблем при изпълнение на бетонови стъпала. С писмо от 22.07.2019 г. ответникът е уведомен, че шлайфаният бетон пред главния вход следва да се коригира – като се разруши и изпълни отново. В план за обсъждане на въпроси на среща от 25.07.2019 г. е посочено, че не се приема изпълнение нарязани фуги във фоайе (204) и коридор (205). С протокол от проведена седмична оперативка от 16.09.2019 г. са констатирани пукнатини на шлайфани бетонови настилки – с препоръка да се предложи вариант за репарация от „Канонит“, като са установени и други недостатъци, включително по отношение на бетоновите елементи по южна и северна фасада, както и по отношение на шлайфана бетонова настилка на южна тераса.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства и показанията на изслушаните свидетели, намира, че възложителят е възразил по отношение на качеството на осъществената работа по поставяне на шлайфан бетон в помещенията на кота +0.00, в законоустановения за това срок по чл. 264, ал. 2 ЗЗД.

Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок - чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. - чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - например Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г., ВКС, ТК, І т. о. и други.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 13 от 10.09.2010 г. по т. д. № 242/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, общата отговорност за недостатъци по чл. 265 ЗЗД в строителството възниква от датата на приемане на работата. Началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 265 ЗЗД при липса на завършен и предаден обект с акт образец 15 е моментът на приемане на завършен подобект или етап от него, но когато той не е бил завършен по вина на възложителя, изпълнителят не носи отговорност нито по правилата на ЗЗД, нито гаранционно установената в ЗУТ. Протоколите образец 19 се съставят за установяване на количеството извършени строително-монтажни работи и когато са двустранно подписани те се ценят като доказателство за приета от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД работа. Когато обаче предмет на спора е отговорността на изпълнителя за недостатъци, относим към него е само съставеният за приемането на изпълнен подобект или етап протокол.

От показанията на свидетелите Г.И. Т.– Д., И.К.Ч. и Т. А. О. се установява, че след изпълнението на работата от ищеца и нейното приемане от ответника, по шлайфания бетон са се появили недостатъци – тъмни петна, установени след измиване на бетона, както и отлепване на повърхностния слой на бетона на места. Тези недостатъци са били скрити по своя характер, тъй като са се появили след осъществяване на работата и нейното приемане, при което е осъществен външен оглед на изпълнената бетонова настилка.

Възражението е изпратено от страна на ответника на 02.08.2019 г., непосредствено след констатиране на недостатъците от страна на фирмата, осъществяваща строителен надзор на обекта, за което ответникът – в качеството му на главен изпълнител е уведомен. Този извод на съда остава непроменен, макар след тази дата да е осъществено частично заплащане на цената – чрез превеждане на сумата от 4 000 лв. в полза на ищеца на 16.08.2019 г. Това е така, доколкото с осъществяване на частичното плащане следва да се приеме, че ответникът имплицитно е осъществил правата си по отбив от цената.

Недостатъците на престирания резултат пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1. отстраняване на недостатъците; 2. заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3. намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.

В практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора.

С Решение № 84/30.07.2015 г. по т.д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.

По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение - това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.

Съдът в настоящия съдебен състав, при съобразяване на посочената съдебна практика, намира, че в полза на възложителя е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за осъществените строително-монтажни дейности, като следва да се приеме, че работата е частично приета, доколкото е налице възражение досежно наличието на недостатъци в последната, които възложителят е оценил в размер на незаплатения остатък от цената.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че по процесния договор за изработка е осъществена възложената дейност по полагане на шлайфан бетон с обща площ от 1 017 кв.м. В производството по делото не е спорно и обстоятелството, че по издадените от страна на изпълнителя – ищец издадена фактура № **********/26.07.2019 г. е останало незаплатено възнаграждение в размер на сумата от 10 807, 32 лв.

В производството по делото обаче се установи, че възложената работа е изпълнена с недостатъци, които са неотстраними и които се изразяват в разминаване между възложената и осъществената работа в качествено отношение.

В производството по делото е прието заключението на вещото лице Ж. по първоначалната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че от представените сертификати и декларации за съответствие, включително и от извършените лабораторни изпитвания на проби от лицензирана лаборатория при изпитателен център по строителството „НИСИ“, предоставената бетонова смес отговаря на клас С 30/37, който е посочен и в проектната документация. Вещото лице е посочило, че бетонът е обикновен – за строителни конструкции, като е следвало съобразно проектните предвиждания да се осигури водоплътност на бетона, както и в него да се вложат микрофибри и предвидена по размер армировка. Следвало е да се съобрази и обстоятелството, че на площите в експлоатационни условия, ще има обработка с вода на повърхностите, както и разливи на активни вещества от вино и други спиртни продукти. Експертизата е посочила, че някои компоненти на добавъчните материали могат да повлияят отрицателно на повърхността на бетона, като причинят образуване на петна, оцветяване, набъбване или изхвърляне, ако се намират близо до повърхността – пример за такива примеси са железни сулфиди и кафяви (лигнитни) въглища. Установено е, че при наличие на примеси от кал, глина и други – нехарактерни за бетоновата смес, е възможно да се появи оцветяване на повърхността, като това се появява особено при наличие на реакция с вода. Експертът е посочил, че е възможно примесите да са попаднали в бетоновата смес при пренасянето й с мини челен товарач, а не с бетон – помпа. Вещото лице е посочило, че петна могат да се получат и при влагане на некачествени фибри.

В производството по делото е прието заключението на вещото лице Д. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, което при огледа на обекта е установило наличие на кривини в част от изпълнените фуги, като запълването на фугите на места е било компрометирано. Установено е, че бетоновата смес отговаря на вложения клас, като за да се установи произхода на появилите се мазни петна е необходимо да се вземат проби на място от лицензирана лаборатория, която да изготви анализ на вложените материали. Установено е, че при наличие на органични примеси при полагането на бетона е възможно да се забележи на някой места, които са на повърхността, като отстраняването им по време на полагането е невъзможно. Наличието на органични примеси може да повлияе на бетона като доведе до образуването на петна. При огледа вещото лице не е констатирало разрушена или премахната бетонова настилка на кота +0.00, доколкото същата е изпълнена от друга фирма.

Съдът цени заключенията на вещите лица като компетентно и безпристрастно дадени, като възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които експертите са достигнали.

От събраните в производството по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил възложената работа, като положената бетонова настилка може да бъде използвана по своето предназначение – за настилка на помещение, което изпълнява функции на производствена база. Установи се обаче, че работата е изпълнена с недостатъци, доколкото след полагане на шлайфаната бетонова настилка върху последната са се появили тъмни петна. Установява се, че посочените тъмни петна не променят предназначението на настилката и нейното качество от гледна точка на същественото й предназначение. Появата на тези петна обаче следва да се възприеме като недостатък, доколкото нарушава естетичния вид на поставената настилка, която следва да е еднородна и да изглежда като останалите настилки от този вид, за да може да изпълнява обичайното си предназначение. Нещо повече – в случая настилката е поставена в обект с предназначение „винарско имение“, което неминуемо е свързано с посещение на хора и неговата основна цел не е единствено производство на вино, но и неговата продажба. Предвид изложеното изпълнението е следвало да бъде естетически издържано. Следва да се посочи, че независимо от предназначението на обекта и дори последният да се ползва единствено за производствена база, естетически неиздържаната изработка винаги е неприемлива, доколкото при влагането на средства се очаква резултата да е цялостно завършен – като единство от качествено изпълнение и естетически издържан вид.

Съдът намира, че отговорността за некачественото изпълнение е на изпълнителя. От приложените по делото писмени доказателства и от заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установявам че вложеният бетон, осигурен от страна на възложителя е отговарял на установените за това стандарти, като е преминал изследване в лицензирана лаборатория съобразно установените стандарти за работа при полагане на бетонова настилка. Наистина посочените изследвания са досежно якостта на бетона, което е съществено изискване с оглед осъществяване на основната му функция. След полагането на бетона и вземането на необходимите проби последните не са изследвани за наличие на примеси в бетона, доколкото няма установени стандарти по отношение допустима норма на примеси. При изслушване на вещите лица в съдебните заседания се установява, че наличието на примеси в бетона е недопустимо и ще доведе до компрометиране на неговото качество. От събраните в производството по делото доказателства обаче се установява, че в доставения и осигурен от страна на ответника бетон не са били налични примеси, като бетонът е отговарял на законоустановените изисквания за качество. Това е така, доколкото в производството по делото бе безспорно установено, че част от бетоновата настилка е изпълнена от страна на ответника - в качеството му на главен изпълнител на договора за строителство, като при изработката е използван бетон със същото качество – осигурен от един и същ бетонов възел. От показанията на свидетелите и представените от инвеститора и строителния надзор протоколи от осъществени огледи на работата по безспорен начин се установява, че недостатъци, свързани с външния вид на положената настилка и наличието на множество петна по външния слой на бетоновата настилка са се появили единствено на кота +0.00 по отношение на настилките, полагани от ищеца, а не и по отношение на положената от ответника настилка. Установяват се налични и констатирани множество недостатъци и възражения по отношения на работата на ответника в качеството му на изпълнител по договора за строителство, включително във връзка с положения бетон във външната част на обекта и на южната тераса на втория етаж на обекта. Тези недостатъци обаче са били свързани с изпълнение на работата от ответника, а не с появата на петна на положения бетон. В този смисъл доказателствата в своята съвкупност водят до извод, че причината за възникналия недостатък не е свързан с качеството на бетона, а с начина на неговото полагане. Некачественото изпълнение на възложената работа е породило правото на ответника по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да релевира възражение за намаляване на цената.  

Съдът при определяне на размера, с който следва да бъде намалено дължимото в полза на подизпълнителя възнаграждение, съобрази разходите, които главният възложител „Винарско имение Д.“ ООД е сторил за отстраняване на недостатъците на положения бетон.

По делото е представен Договор за изпълнение на бетонна настилка от 22.11.2019 г., сключен между „Винарско имение Д.“ ООД и „Кепта България“ ЕООД, по силата на който „Винарско имение Д.“ ООД е възложил на „Кепта България“ ЕООД да изпълни полиране на бетонна настилка с приблизителна площ от 850 кв.м., като в различните помещения се изпълнява технология съгласно необходимостите – полирана и импрегнирана, гладка, лъскава повърхност с повишена непроницаемост на течности. Установено е, че възложителят дължи възнаграждение от  15 725 лв. без ДДС. Представен е Протокол за приемане, установяване и заплащане на извършени натурални видове строителни и монтажни работи от 07.01.2020 г., в които е установено задължение от 16 645, 07 лв. с ДДС за следните дейности: полиране с високи нива на затваряне на повърхността и бляскав финиш в малки помещения (стаи и коридори) на стойност от 7 434, 36 лв., полиране до стъпка 400 и матов финиш в големи помещения (изба за бъчви и зала за ферментация) на стойност от 5 973, 91 лв. и допълнителни надници от 2 236, 60 лв. С Протокол за приемане, установяване и заплащане на извършени натурални видове строителни и монтажни работи от 17.01.2020 г. е установено задължение от 12 105, 84 лв. с ДДС за следните дейности: полиране до стъпка 400 и матов финиш в големи помещения (изба за бъчви и зала за ферментация) на стойност от 10 905, 84 лв. и допълнителни надници от 1 200 лв. Следователно с изготвените протоколи е установено окончателно възнаграждение за репариране и полиране на бетона в процесния обект на обща стойност от 28 750, 91 лв. с ДДС. Установява се, че в полза на трето лице е заплатена сумата от общо 27 750, 92 лв. с ДДС, от която авансово плащане от 9 435 лв. по фактура от 05.12.2019 г., сумата от 7 822, 54 лв. с платежно нареждане от 22.01.2020 г. и сумата от 10 493, 38 лв. с платежно нареждане от 11.02.2020 г.

Доколкото от показанията на свидетеля А. Д. К.– работник при „Кепта България“ ЕООД, се установява, че полиране и поставяне на импрегнатор на бетона е осъществено на всички нива на обекта, а не само на кота 0.00 +, при определяне на цената на отбива следва да бъдат съобразени единствено разходите, сторени по отношение на помещения „изба за бъчви“ и „зала за ферментация“, работата по които е била възложена на ищеца. Т.е. цената на отбива, при съобразяване на представените протоколи за приемане на заместващата работа, осъществена от „Кепта България“ ЕООД, е в размер на сумата от общо 16 879, 75 лв. Възражението на ответника за намаляване на размера на дължимото възнаграждение е основателно, като отбива от цената е в размер на сумата от 16 879, 75 лв. с включен ДДС, с който размер, следва да бъде намалено претендираното от изпълнителя възнаграждение.

Следователно и доколкото се претендира останало незаплатено възнаграждение от 10 807, 32 лв., предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради осъществено намаляване на цената на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД с размера на обезценката на вещта вследствие на осъществяване на работата с недостатъци. 

С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. Ответникът е доказал извършването на разноски в общ размер на сумата от 1 310 лв., от които сумата от 100 лв. – депозит за изслушване на свидетели. 130 лв. – депозит за вещо лице и 1 080 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Канонит Велд” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 1, против „Астра Билдинг Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Куклен, ул. „Пейо Яворов“ № 23 б, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с  чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 807, 32 лв. с ДДС, представляваща незаплатена част от стойността на извършените по договор от 24.06.2019 г. строително-монтажни дейности – шлайфана бетонова настилка от 1 017 кв.м. с вложен бетон С30/37-133м3, дилационна фуга – 11 м., рязане на бетон с дебелина 15 см. – 16 м. и доставка на стоманени фибри – 240 кг., за които е издадена фактура № **********/26.07.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.03.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 717, 49 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.07.2019 г. до 20.03.2020 г.

ОСЪЖДА Канонит Велд” ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Астра Билдинг Груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 310 лв. – разноски в производството по гр.д. № 4282/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Винарско имение Д.” ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. София, ул. “Христо Белчев” № 40, ет.1, ап. 1 – адв. К., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника - „Астра Билдинг Груп” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и третото лице – помагач.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/