Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Габрово, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на трети септември през две хиляди деветнадесет и първа година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието на секретаря Б.Михова, сложи за разглеждане т.д.№110 по описа за 2018г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени при условита на субективно съединяване
искове от Р.М.Х. ,Х.М.Х. , П.М.Х. и Т.М.П.
, чрез процесуалните представители адв.В. и адв.Г. срещу ответника „Дженерали Застарховане”АД , за заплащане на
претендирано от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв.
В исковата
молба са изложени твърдения,че ищците са законни наследници на М.Х. П., който е
починал в резултат на удар при ПТП , настъпило на 19.09.2016г., което е
причинено по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№** - С.С..
Смъртта на бащата на ищците им е
причинила неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания и тъга
от неочакваната липса на своя
родител, към когото са били привързани и в близки отношения. При настъпване на
ПТП, за управлявания от С.лек автомобил, е имало валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество. Ищците са
предявили претенция пред него по реда на чл.380 КЗ ,за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди, като по образуваната преписка не е извършено плащане.
Прави се
искане да бъде постановено
решение ,с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати
на всеки от ищците сумата от 120 000лв. ,обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател М.Х. П. в резултат на ПТП
на 19.09.2016г. ,ведно със законната лихва ,дължима на основание
чл.497,ал.1,т.1 и т.2 от КЗ.
С уточняваща молба вх.№260954/16.04.2021г. ищците,чрез пълномощника си адв.В. са заявили
като начална датата ,от която се претендира лихвата – 11.02.2017г.
В депозирания в законния срок писмен отговор,
ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Твърди се ,че по
отношение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника ,не е
осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане и няма основание за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество за обезщетяване на вреди от процесното ПТП. При
евентуалност са направени възражения относно размера на исковата претенция,
като се твърди ,че претендираното обезщетение е силно завишено, както и относно
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Сочи се ,че същият се е
движил неправомерно по пътното платно, в тъмната част на денонощието, извън
населено място ,в нарушение на чл.5,ал.1,т.1; чл.6,т.1; чл.108; чл.113 и чл.114
от ЗДвП. Оспорва се и искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, основано на чл.497,ал.1,т.1 и т.2 от КЗ.
Твърди се ,че нито една от двете хипотези, не е осъществена.
По
отношение на ищцата Т.М.П. производството по делото е прекратено с определение от
13.05.2021г., поради липсата на данни за отправена претенция до застрахователя
по чл.380 КЗ.
Съдът
,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи, прие за установено следното :
От
събраните по делото доказателства се установява ,че на 19.09.2016г. е настъпило ПТП, при което бащата на ищците М.Х. П. бил ударен от лек
автомобил ”Мерцедес” с рег.№**, управляван от С.М. С.и по-късно починал.
От ответника е признат фактът за наличие на валидно
застрахователно правоотношение за управлявания при настъпване на процесното ПТП лек автомобил
„Мерцедес” с рег.№**, по застраховка „Гражданска отговорност“ .
С влязлата в сила присъда на АС-Велико Търново ,постановена
по внохд. №360/2019г., след отмяна на първоинстанционната присъда на ОС-Габрово
по нохд.№98/2018г., подсъдимият С.М. С.е признат за виновен в това,че на 19.09.2016г.,
при управление на л.а.”Мерцедес” с рег.№**, нарушил
правилата за движение по пътищата –
чл.20,ал.2 ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на М.Х. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия –
престъпление по чл.343а,ал.1, б”б” във вр. с чл.343,ал.1,б”в” във вр. с
чл.342,ал.1 НК.
От заключението на САТЕ и
изготвената към него скица се установява,
че ПТП е протекло на прав пътен участък ,в
тъмната част на денонощието, извън населено място, в землището на с.Д., общ.Севлиево.
Пешеходецът М.П. се е движил в посока с.С.-с.Д., насрещно на лекия автомобил
„Мерцедес“,управляван от С.М. С.. Движил се е успоредно на оста на пътното
платно, около средата на платното за движение, притичвайки зигзагообразно, бил
е облечен в тъмни дрехи. Няма дадености на терена, които да ограничават
видимостта. Пешеходецът е имал видимост към приближаващите се превозни средства
на разстояние над 150-200м. Няма данни
да е реагирал на приближаващите се автомобили и да е предприел действия за
предотвратяване на сблъсъка между него и приближаващия се автомобил. Ударът е
настъпил при насрещно движение на пешеходеца и автомобила, когато автомобилът е
отклонил направлението си на движение на ляво между дясна част на предна броня,
на разстояние около 0,30м. на ляво от
десен габарит.На мястото на удара няма регистрирани спирачни следи. Скоростта
на лекия автомобил в момента на удара с пешеходеца, е скоростта му на движение
Мястото на удара е в лентата за движение
на л.а. „Мерцедес“, на разстояние около 2,4 до 2,9м. на ляво от десния край на
пътя ,при широчина на лентата за движение 2,9м. и на платното за движение 5,80м.,
като мястото на удара е онагледено на скицата към заключението. Водачът на леки
автомобил „Мерцедес“ се е движил в посока с.Д.-с.С., в лявата част на лентата
си за движение, със скорост 50-60 км/ч, с включени къси светлини. Пешеходецът М.П.
се е движил около средата на пътното платно, отпред отляво /пред ляв фар/ за автомобила, управляван от С.,
като осветеността пред десен фар на неговия автомобил се покрива от първия
автомобил / разстоянието между двата автомобила е било в границите на 30-40м./.
Видимостта на водача на втория автомобил – на водача С., е в границите от 84 до 99м. пред автомобила му при
движение на къси светлини. И за двамата участници в ПТП ударът е бил
предотвратим. Водачът на лекия автомобил
е разполагал с технически изправна осветителна система на автомобила и е имал техническа възможност за своевременно възприемане на движещия се
насрещно пешеходец. При своевременно реагиране на водача на автомобила за екстремно спиране, ударът е
бил предотвратим .Пешеходецът е имал възможност да възприеме насрещно движещите
се автомобили от достатъчно разстояние ,за да избегне настъпването на ПТП чрез
напускане на платното за движение или
движейки се в края на платното за движение.
От обясненията на в.л. Х. в с.з. се установява,че ,че
на мястото на инцидента, от около 150м. и повече, могат да се възприемат
фаровете на автомобилите. Мястото е равно, прав участък. Пешеходецът може да
види, особено в тъмната част , от 150 м. приближаващите светлини.Пострадалият е
бил по средата на платното. ПТП е станало в платното на движение на автомобила,
а не в насрещното, поради което вещото
лице определя, че най-вероятно пешеходецът е тичал наляво и водачът е тръгнал
да го избягва наляво, но ударът е станал
в дясната лента за движение. Дали е бил проходим банкета вещото лице не
може да отговори ,поради отдалечеността във времето,когато е стало ПТП – 2016г.
Банкетът е около 50-60см. От двете страни има банкет, който към момента е
обрасъл с храсти. За 2016г. вещото лице няма данни дали е почиствано и какво е било тогава.
От показанията на св.В., съпруг на
ищцата Р. Х., се установява,че бащата на ищцата е живеел при тях в с.Д.. Идвал
два-три пъти седмично. През останалото време ходел да работи в с.С.. Търсели го
за земеделие, животновъдство, цепел дърва. В с.С. оставал при едни хора, които
го наели да им пазарува и се грижи за тях.Те му дали нещо като фургонче. Пийвал
нормално. Поради изкривяване на краката , като ходел се люшкал и давал вид,че е
монго пиян. За катастрофата им съобщили по телефона от РУ-Севлиево.
Впоследствие им казали, че е починал в
болницата в Габрово. Свидетелят съобщил
на роднините от Гърция за катастрофата и те пристигнали на другия ден. Останали в България 20-30 дни. И двете деца, които
са в Гърция, имат свои семейства там. Поддържал връзка с децата си чрез телефона на свидетеля. Ходил
при тях в Гърция два-три пъти, стоял там за по една година при
сина си Х.. Доколкото си спомня свидетелят, последното ходене на М.в Гърция е било около три години преди инцидента. В Гърция е живял
при синовете си П. и Х.. Децата тежко изживяли загубата, плакали на
погребението, било им тъжно и доста тежко, не могат да се хранят, да спят .
От показанията на св.Р. се установява,че наследодателят на ищците е живеел в с.С. и се е занимавал със земеделска работа. За
инцидента разбрала от брат си /св.В./. Присъствала е на погребението. Там били и
четирите деца, плачели много. Описва пострадалия като добър човек, не бил „пиандурица”.Бил здрав.
Неговите близки не са преживели загубата. М.живеел повечето време при брата на свидетелката и ищцата Р.Х..
Викали го отвреме навреме на работа. Работел тежка работа – копане,цепене на
дърва. Постоянно живеел при брат й, преспивал някой път при приятели. Ходил е и в Гърция, но не помни кога, това е чувала в
селото .Според свидетелката Т. и Х. са изживели тежко загубата на баща си , като счита така от това ,което е видяла на самото
погребение. Р. все още страда ,плаче ,
ходи на гробищата, тя най-мого го обичала и се е грижила за него. М.имал проблеми с краката,
имал изкривяване,на това се дължала походката му.
От показанията на св.И. , който е свидетел на ПТП ,се
установява,че то е настъпило между с.Д.
и с.С.. Свидетелят е пътувал от гр.Севлиево към гр.Априлци ,с около 50 -60
км/ч.Времето било по смрачаване, карал на къси светлини. Видял как човек бяга
на зиг-заг и вика. Движил се в посока от
С. към Д.,тичал наляво - надясно, по
една - по две крачки. Не си спомня как е бил облечен, но е бил без
светлоотразителна жилетка., с тъмни дрехи. Бил по средата на платното и леко в другото платно. Свидетелят продължил направо и не го ударил.В огледалото
за обратно виждане не видял сблъсъка, но
разбрал,че става проблем.Станало много бързо,чул сблъсъка, видял човека
да лежи.Бил зад адвотомобила, на средата
на пътното платно. По автомобила имало увреждания по денсия фар,бронята,капака.
По вървенето, викането и залитането,свидетелят е възприел човека като много
пиян, така му изглеждал. Пътят е бил
широк, имало е малък банкет, като според свидетеля по него може да се движи човек.
От показаанията на св.С. се установява,че същия ден,
след настъпване на ПТП, е пътувала от гр.Севлиево към с.С. и видяла,че има
спрени коли на средата на пътя между с.С. и с.Д., в местността „Пчелинът”.
Спряла и когато се приближила ,видяла М.да
лежи близо до осовата линия, имал кръв по главата. Бил употребил алкохол. Тогава
по този път свидетелката пътувала всяка вечер
и го виждала често да шари по
пътното платно с разперени ръце. Виждала го е в нетрезво състояние. Ходел си в Д., когато не спял във фургон в с.С. .Не
е контактувала с него. Нестабилността в походката му е отдавала на алкохола. Виждала
го е да криволичи от едната страна до
другата страна на платното. Налагало се е колите да спират като криволичи и е разперил ръце. На това
място свидетелката не е обръщала внимание дали има банкет.През деня там минават
само пастирите, не е виждала други пешеходци.
От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза и дадените в с.з. обяснения от вещото лице С.
се установява,
че при пострадалия от ПТП М.Х. П. се
касае за хронична злоупотреба с алкохол,
изградена зависимост към него. Виждан и друг път в нетрезво състояние по
пътя между с.С. и с.Д., движещ се на
зиг-заг , със залитаща походка. С оглед установеното количество алкохол в
кръвта на пострадалия М.П. при настъпване на ПТП от 1,14 промила , същото отговаря
на лека степен на алкохолно описване. Той не е преценявал,че това нещо е опасно
към момента ,но е разбирал свойството и значението на действията си , можел е
да ръководи постъпките си, но това му е
било традиция ,правил го е обичайно. Когато
се е напивал е имал такова поведение, отпадане на задръжките като последица от
алкохола. Той осъзнава ,че е на платното,придобива смелост,и това води до
неговото поведение, което е частично некритично.
Предвид установеното от събраните по
делото доказателства, е осъществено основанието на чл.432,ал.1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване
претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им М.Х. П.
в резултат на ПТП на 19.09.2016г. От представените писмени доказателства се
установява,че тримата ищци са деца на починалия М.Х. П. и по отношение на тях е
приложима нормата на чл.478,ал.2 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е
предявен след като тримата ищци като наследници на М.Х. П. са заявили пред ответника претенцията си за
обезщетяване по предвидения в КЗ ред .
Фактическият състав на чл.45 ЗЗД
е доказан , като са установени авторството, противоправността на диянието и
вината на водача на л.а.”Мерцедес” рег.№**
С.М. С.за настъпване на ПТП на 19.09.2016г. и причиняването по непредпазливост
смъртта на М.Х. П. ,за което има постановена влязла в сила присъда, ползваща се
с доказателствената сила по чл.300 ГПК.
При настъпване на процесното ПТП , за управлявания от С.лек автомобил е
имало сключена с ответното застрахователно дружество застрахова ГО, което не е
предмет на оспорване по делото и се установява от представената справка на
л.148 от делото.
При настъпване на
ПТП на 19.09.2016г. пострадалят М.Х.
П. е бил на 61 г., а ищците, съответно Р.Х.
на 39г. , Х.Х. на 42 и П. Х.
на 37 г. Не са живели в едно домакинство , всеки от ищците е живеел
самостоятелно и не е бил социално и материално свързан и зависим от подкрепата
на баща си , но са поддържали естествената връзка родител – деца, установено от
показанита на двамата свидтели В. и Р..От техните показания се установява,че с
децата, които са живеели в Гърция, бащатаа е подържал връзка по телефона и че е
оставал при синовете си в Гърция. При дъщеря си в с.Д. е ходел два-три пъти
седмично, като през останалото време е живеел в с.С.. Тези твърдения на св.В. и
Р. не са опровергани от останалите
доказателства по делото,предвид на което съдът намира,че няма основание в тази част показанията им, ценени по реда на
чл.172 ГПК, да не бъдат кредитирани. Показанията на св.Р. в частта ,в която
твърди, че бащата е живеел постоянно при
ищцата в с.Д. ,се опровергават от нейните
собствени твърдения,че е живеел в с.С.,както и
от показанията на св.С. и заявеното от св.В.,че е работел в с.С. и е
идвал при тях два-три пъти седмично. Няма данни да е имало конфликти,
неразбирателства и трайно установило се отчуждаване между ищците и техния баща ,което да
обосновава липсата на понесени душевни страдания от неговата загуба и
осъществяването на хипотезата на т.3 от ППВС №4/1961г.
,изключваща правото на тримата ищци да
получат обезщетение.
Загубата е била внезапна и е породила за ищците
негативни изживявания, каквито са съпътстващите загубата на родител чувство на
скръб, тъга, мъка , изпитвани при
съществуващи нормални взаимоотношения при такава връзка родител-деца и за
каквито се установява от показанията на св.В. и Р.. Няма данни загубата да се е
отразила на емоционалното, психическо и физическо състояние на ищците в
значително по-висока степен , с
изпадане в състояние на продължителен
стрес, дискомфорт и психическо
разстройство от смъртта на техния баща. Заявеното от св.В. и Р. не дава
основание да се обоснове такъв извод.Съобразявайки тези обстоятелства ,както и
икономическата обстановка в страната и лимита на застраховане към датата на
ПТП, съдът намира ,че
за неимуществените вреди от
претърпените негативни изживявания от смъртта на техния баща , на всеки от
ищците следва да се опрдели
обезщетение от 80 000лв. В
исковата молба не се твърди и не са установени
по делото данни, от които да се
изведе,че страданието за всеки от ищците е било различно и следва да им се присъди различно обезщетение.
Направеното
от ответника възражение за съпричиняване
от пострадалия на вредоносния резултат , е основателно.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква
поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е в
причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди.
Ответното застрахователно дружество се е позовало на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия при проценото ПТП поради нарушаване от него
на чл.5,ал.1,т.1 ; чл.6,т.1;чл. 108, чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се
установява, че извършеното от водача на лекия автомобил нарушение по чл.20,ал 2 ЗДвП не е единствената причина за настъпване на
процесното ПТП. Поведението на пострадалия също е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. И за двамата участници в ПТП ударът е бил
предотвратим.
От показанията
на свидетеля И. и САТЕ се установява, че непосредствено преди ПТП пострадалият
се е движил по пътното платно, около средата на платното за движение, насрещно
на автомобила,управляван от С.. В този участък от пътя, от двете страни има
банкет ,който е 50-60 см. съгласно
възприето от вещото лице Х.,като от
показанията на св.И. се установява,че при ПТП по банкета е можело да се движи
човек. Неговите показания са на очевидец ,който е преминал по същият пътен
участък непосредствено преди настъпване на ПТП, същите не са опровергани от
останалите доказателства по делото и
следва да бъдат кредитирани. По делото не е установено в пътния участък,където
е настъпило ПТП ,да е съществувала
обективна невъзможност за пострадалия да се движи по банкета,както и да е имало
препятствие на пътя,което да е налагало да се движи по средата на платното за
движение,а не в неговия край до лявата
му граница.От показанията на св.И. се установяа,че подсъдимият се е движил на
зиг - заг, бил е облечен в тъмни дрехи.
Поведението на пострадалия е било повлияно от употребата на алкохол, като
приетата съдебно-психиатрична експертиза определя състоянието му като лека степен на
алкохол опиване, като последица от въздействието на алкохола е отпадане на задръжките и неадекватната
преценка за съществуването на опасност .
При
така установените данни, пострадалият М.П. е нарушил вменените на всеки
участник в движението задължения по чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП , както и на пешеходците
по чл.108 ЗДвП, чл.113 и чл.114 ЗДвП. Не е нарушил чл.6,т.1 от ЗдвП,който
изисква участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, предвид установения от САТЕ
механизъм на настъпване на ПТП и свидетелските показания.
В нарушение на чл.108 от ЗДвП пострадалият П. се е движил по средата на
пътното платно, а не е използвал банкета, нито
да се предвижва най-близо до лявата граница по платното за движение.
Същият е имал обективна възможност да
възприеме идващите към него автомобили по фаровете и да напусне платното за
движение или да се движи в неговия край.
При предприемане на такова поведение вредоносният резултат на би настъпил,
каквито са и констатациите на САТЕ, предвид на което нарушаването от
пострадалия на чл.108 ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП.
Пострадалият се е движил по платното за движение в
тъмната част на деня, извън населено място, облечен с тъмни дрехи,
зигзагообразно, притичвайки, което поведение е било повлияно и от стоянието му
на обикновено алкохолно опиване,което
състояние е оказало въздействие на неговата адекватна преценка и реакция относно възникването на опасност на пътя , каквато са
насрещно движещите се автомобили,които е могъл да възприеме на разстояние от
150м. при осветеността от фаровете. Това негово поведение не е съобразено с чл.113 и л.114 ЗДвП , определящи като
задължения на пешеходците да бъдат особено внимателни както при хипотеза на пресичане, така и изобщо
при движение по пътното платно, което е
място предназначено за движение на ППС, а не за движение на пешеходци. Нарушил е и чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП,който установява задължение за всеки участник в движението да съобразява
поведението си и да не създава опасност
и пречки , включително да поставя в опасност живота и здравето си. С
неадекватните си реакции и необмислени действия, повлияни от употребата на
алкохол, пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като при
правилна преценка на ситуацията е могъл своевременно да възприеме и реагира на
опасността и избегне удара като напусне платно за движение или движейки се в
неговия край.
При определяне степента на съпричиняване , отчитайки
обстоятелствата , при които е настъпило процесното ПТП и поведението на всеки
от участниците в него, съдът намира,че в случая пострадалият и водачът на лекия
автомобил са допринесли в еднаква степен
за настъпването на пътния инцидент и на вредите, като искането на ответника за
определеня на значително по-голям принос на пострадалия за настъпване на ПТП –
80/20,намира за неоснователно. Всеки от участниците в процесното ПТП ,при
спазване вменените му от ЗДвП правила за движение по пътищата като участинк в движението, е могъл да
предотврати настъпването на удара. Водачът на лекия автомобил е нарушил
чл.20,ал.2 ЗДвП , като при наличието на техническа възможност своевременно да
възприеме пешеходеца в зоната на осветеност от късите светлини на автомобила и
да задейства спирачната система за аварийно спиране, не е предприел тези
дествия,в резултат на което е настъпило ПТП. Обстоятелството,че ЗДвП поставя по–засилени
изисквания към водачите на МПС ,обуславящи и степента на тяхната отговорност, не освобождава останалите
участници в движението да съобразят поведението си с изискванията на ЗДвП и да
не поставят в риск своя живот и
здраве,както и на останалите. В случая от страна на пострадалия пешеходец
извършените нарушения и конкретния принос за настъпване на процесното ПТП,съпоставени
с тези на водача на лекия автомобил,не обосновават определянето на по-нисък
процент съпричиняване от този на водача на лекия автомобил.Пострадалият не е
положил каквато й да е грижа за своята безопасност, при наличието на обективна
възможност да се движи извън платното за движение,по банкета, както и
своевременно да реагира за избягване на удара с насрещно движещия се лек
автомобил. Неговото поведение е създало предпоставките за
настъпване на ПТП. Същият не е имал основание да се
движи по средата на пътното платно.Предприемайки такива действия се е поставил
в риск и обективно е допринесъл за настъпването на вредата. Движил се е извън населено място,
в тъмната част на деня, облечен в тъмни дрехи,което го прави трудно зебележим
на пътя, бил е под въздействието на алкохол, което е повлияло на възможността
му правилно да оцени пътната обстановка
и да предприеме обмислени и адекватни действия, с което също е допринесъл за повишаване
на риска за всеки от участниците в
движението и за настъпване на ПТП.
Предвид изложеното,следва съпричиняването да бъде определено на 50% за
всеки от участниците в ПТП.Поради това и на основание чл.51,ал.2 ЗЗД размерът на
обезщетение за всеки от ищците следва да се намали от 80 000лв. на 40 000лв., до който
размер бъде уважен всеки от предявените искове , като в останалата част
бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.
Горепосочените суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва,
като нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е посочена в чл.493,ал.1,т.5 КЗ. Съгласно тази
разпоредба застрахователното покритие
обхваща и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава,когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл. 429, ал.
3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава,дължима от
застражования,считано от по-ранната от
двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие -
от самия застрахован по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция).В случая застрахователната претенция е предявена
пред ответника на 11.11.2016г. Ищците са претенидрали присъждането на лихвата
от по-късен момент - от изтичане на тримесечния срок от уведомяване на
застрахователя,предвид на което и с
оглед диспозитивното начало ,върху определеното обезщетение от 40 000лв.
по всеки от трите предявени иска,следва да се присъди законна лихва от
11.02.2017г.
При частичното уважаване на предявените искове и на основание чл.78 ГПК ,на
всяка от страните следва да се присъдят разноски съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете.
От пълномощника на ищците са претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство при
условията на чл.38 ЗА. В представения договор от 25.09.2016г. между ищците
и пълномощника адв.В., е посочено,че страните уреждат отношенията за
възнаграждение при условията на чл.38 ЗА. Съобразно цената на исковите
претенции, размера на уважената част на всеки от трите субективно
съединени искове и обема на
осъщественото процесуално представителство, следва да се определи адвокатско възнаграждение на
адв.В. като пълномощник на тримата ищци в настоящото производство , на осн. чл.
38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2,т.5
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , в размер на 1350лв. за
всеки от исковете за неговата уважена част / представляващо 1/3 от 4050лв./ -
общо за трите в размер на 4050лв.,което
да се заплати от ответника.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван по делото от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт в случая следва да се определи в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На това основание и предвид материалния интерес ,степента на фактическа и правна сложност на делото и извършените по делото процесуални действия , съдът счита, че следва възнаграждението да се определи в размер на 300 лв. по всеки от исковете, без приложението на нормата на чл.25, ал.2 от същата наредба, като съразмерно отхвърлената част от исковете ,за всеки от тях следва да се присъди възнаграждение от 200лв. – общо 600лв. Направените разноски от ответника по делото са 693,50лв.- 20лв. за разпит на свидетели, 283,50лв. заплатено възнаграждение на в.л. за СПЕ и 390лв. заплатено възнаграждение на в.л. за САТЕ. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят на ответника част от тези разноски в размер на 462лв.
На основание чл. чл.78,ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение по всеки от трите иска. Относно предявения от ищцата Р. Х.дължимата д.т. е 1600лв. При частичното освобождаване на останалите двама ищци от д.т., по предявения иск от Х.Х. ,по който е внесена такса от 100лв., съразмерно уважената и отхвърлена част остава дължима от ответника върху присъденото обезщетение в размер на 1567лв. По предявения иск от П.Х. , по който е внесена такса от 400лв., съразмерно уважената и отхвърлена част, остава дължима от ответника върху присъденото обезщетение в размер на 1467лв
На основание изложеното ,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ „ АД , ЕИК030269049,
със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” 68
да заплати :
на Р.М.Х. ,
ЕГН**********,*** сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени верди от смъртта на нейния баща М.Х. П., следствие
настъпило на 19.09.2016г. ПТП, ведно със законната лихва от 11.02.2017г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част в размер над 40 000лв. до размер на
120 000лв.;
на Х.М.Х., ЕГН********** *** сумата от
40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени верди от
смъртта на неговия баща М.Х. П., следствие настъпило на 19.09.2016г. ПТП, ведно
със законната лихва от 11.02.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част в
размер над 40 000лв. до размер на 120 000лв.;
на П.М.Х.,ЕГН********** *** сумата от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени верди от смъртта на
неговия баща М.Х. П., следствие настъпило на 19.09.2016г. ПТП, ведно със
законната лихва от 11.02.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
част в размер над 40 000лв. до
размер на 120 000лв.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ „ АД , ЕИК030269049, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.”Княз Александър
Дондуков” 68 да заплати на процесуалния
представител на ищците адв. П.А.В. *** адвокатско възнаграждение в размер на 4050лв
.на основание чл.38, ал.2 от ЗА и съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ „ АД , ЕИК030269049, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.”Княз
Александър Дондуков” 68 да заплати по
сметка на Окръжен съд –Габрово сумата от
1600лв. държавна такса върху присъденото обезщетение по предявения от Р.М.Х.
иск; сумата от 1567лв. държавна такса
върху присъденото обезщетение по предявения от Х.М.Х. иск и сумата от
1467лв. държавна такса върху присъденото обезщетение по предявения от П.М.Х.
иск.
ОСЪЖДА
Р.М.Х. с ЕГН**********, Х.М.Х. с ЕГН********** и П.М.Х. с ЕГН**********,***, да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ „ АД , ЕИК030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”
68 сумата от 1062лв. разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :