Р Е
Ш Е Н
И Е № 32
гр.Кюстендил,
09.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№482/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Т.И.Т., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, адвокат А.А. оспорва решение №КПК-53/13.08.2020г. на директора на ТП
на НОИ - Перник, с което е отхвърлена
жалбата й срещу разпореждане №17/26.06.2020г. на длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО при ТП на НОИ - Перник. С последното не е приета за трудова
злополуката станала на 08.06.2020г. с Т.И.Т., тъй като същата е настъпила при
придвижване на територията на собствения имот – къща с двор. Иска се отмяна на
решението като постановено при съществени процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон и несъответно на целта на закона. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Заинтересованата
страна Районен съд - Радомир не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването на
оспорения административен акт е започнало по подадена от Районен съд - Радомир
декларация за трудова злополука вх.№1/12.06.2020г. в качеството му на
осигурител, за пострадало лице Т.И.Т.,
заемаща длъжността „съдия“, с място на злополуката жилището, където живее –
външни стълби, дата 08.06.2020г., час около 07.55ч., начин на увреждане и
материален фактор, причинил увреждането – стъпване на криво при слизане по
стълби, вид на увреждането – множествени счупвания на подбедрицата на ляв крак.
Със заповед №130/11.06.2020г. на административния
ръководител – председател на Районен съд – Радомир е назначена комисия, която
да извърши разследване на декларираната злополука. Резултатите от проверката са
обективирани в Протокол №1/12.06.2020г., като е установено, че на 08.06.2020г. около
07.50 - 07.55 ч. в гр.Перник, ул.“И. Б.“ №3, тръгвайки за работа, Т.Т. при
слизане по стълбите между първи етаж и сутерена на сградата, в която живее,
стъпва на криво и пада. Транспортирана е до Спешен център при МБАЛ „Р.Ангелова“
гр.Перник, където е назначена рентгенография на глезена и е насочена за лечение
при лекар – специалист. Издаден е болничен лист за временна неработоспособност
№Е2020138566 за периода 08.06.2020г. – 07.07.2020г. с диагноза „Множествени счупвания на подбедрицата“.
Последвали са още болнични листове.
С
Разпореждане №17/26.06.2020г. длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО към ТП на
НОИ - Перник не е признало станалата с Т.И.Т. злополука за трудова с мотив –
злополуката е настъпила при придвижване на територията на собствения имот –
къща с двор. Актът е обжалван по административен ред от пострадалото лице с
жалба вх.№Ц-1012-13-52/13.07.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Перник постановил
решение №КПК-53/13.08.2020г., с което отхвърлил като неоснователна жалбата с
мотивите, че злополуката е станала в дома на Т.Т., а не по обичайния път от
дома до местоработата й, поради което не попада в обхвата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО.
В хода на
съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства. Св.Т.–
съпруг на жалбоподателката сочи, че
живеят в гр.Перник на ул.“И. Б.“ №3. Жилището представлява къща със сутерен,
два етажа и тавански стаи, като той и съпругата
му обитават първи етаж. Останалата част от къщата се ползва от родителите на Т.
и сестра й. На 08.06.2020г., след като излязъл за работа, към 08.20 ч.
съпругата му позвъняла и казала, че е паднала по стълбите и не може да се
изправи. Връщайки се свидетелят я намерил на стълбите, помогнал й да стане и я
закарал в Спешен център. Заявява, че обичайния път до работата й – Районен съд
– Радомир, е излизане от етажа, слизане по стълбите, качване в колата и
пътуване до гр.Радомир. При инцидента е била с чантата и багажа за работа.
Св.Иванов заявява, че познава жалбоподателката от около 10 години и знае, че
живее в гр.Перник, на първи етаж в къща на три етажа, както и че е разбрал за
падането по стълбите.
Приета по
делото е техническа експертиза вх.№469/25.01.2021г. на вещото лице Д.С., която
заключава, че етажът, който обитава Т.Т. отговаря на критериите за жилище по
чл.40, ал.1 от ЗУТ, §5, т.30 от ДР ЗУТ, чл.108, ал.1 и ал.2 и чл.110, ал.1 и 2
от наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Обектът отговаря и на определението за
„самостоятелен обект в сграда“ по §1, т.1 от ЗКИР. Съгласно планировъчното
решение на жилищната сграда са обособени два аналогични жилищни етажа, които
сами по себе си представляват отделни
самостоятелни жилища. Достъпът до жилището на жалбоподателката се осъществява
по следния начин: От входната врата на сградата се влиза във входно преддверие,
откъдето е достъпно стълбището на сградата. От него се изкачват две рамена, за
да се достигне до жилището на Т..
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд /срав. определение на ВАС по
адм.д.№10280/2020г./. След проверка на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК и
на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема следното:
Оспореното решение №КПК-53/13.08.2020г.
на директора на ТП на НОИ - Перник е индивидуален административен акт, издаден от
компетентен орган по см. на чл.117, ал.1, б.“г“ във вр.с чл.60, ал.4 от КСО,
притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са установените конкретни обстоятелства
във връзка със злополуката, вида на увреждането, както и всички други данни,
които са от значение за определяне на характера й. В този смисъл отразените в
решението фактически констатации се намират в корелация с правните такива. Волята
на органа за формиран извод за неналичие на трудова злополука по см. на чл.55,
ал.2, т.1 от КСО може да бъде преценена ясно и недвусмислено.
В хода на административното
производство по издаването на оспореното решение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелни
отменителни основания. Проверката и анализът на събраните писмени доказателства
установява спазване на процедурата по разследване на декларираната трудова
злополука по чл.58, ал.3 от КСО, респ. по чл.2-11 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки; по откриване на
досие, съдържащо документите по чл.59, ал.1 от КСО; и издаване на разпореждане
по чл.60, ал.1 от КСО, с което не е призната злополуката за трудова.
Актът по
чл.60, ал.1 от КСО е констативен, доколкото длъжностното лице, овластено от
закона да го издава, с властническо волеизявление констатира /установява/ или
отрича съществуването на факт с правно значение – трудовата злополука.
Разпореждането е и официален диспозитивен документ, който следва да се издаде
по установените форма и ред. Съобразявайки разпоредбите на КСО относно
разпореждането, съдът счита, че е спазен както редът за издаване на
разпореждане №17/26.06.2020г., така и неговата форма - законодателят не въвежда
задължителни реквизити на акта, а посочва единствено, че се издава въз основа
на документите в досието, т.е. след като са налични съответните писмени
доказателства по чл.59, ал.1 от КСО длъжностното лице издава акта по чл.60,
ал.1, с който признава или отрича трудовия характер на злополуката.
Съдът счита,
че не е приложен правилно материалния закон. Материалноправната норма на чл.55,
ал.1 от КСО дефинира понятието „трудова злополука“ като внезапно увреждане на
здравето, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт и е станало при наличие на две кумулативно дадени
предпоставки – през време и във връзка с извършваната работа или по повод на
тази работа или въобще всяка работа, извършвана в интерес на предприятието. С
нормата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО към трудова злополука се приравнява и
злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път
при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене
или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.
От анализа
на доказателствата съдът приема за безспорно установено, че Т.И.Т. има
качеството на осигурено лице, доколкото заема длъжността „съдия“ в Районен съд
– Радомир, че на 08.06.2020г. към 07.50 ч. е тръгнала за работа от жилището си
в гр.Перник, ул.“И. Б.“ №3 /срав. обяснения на пострадалото лице, свидетелските
показания на св.Тодоров/, както и че на стълбите в жилищната сграда, в която се
намира апартаментът й е претърпяла внезапно увреждане на здравето – множествени
счупвания на подбедрицата на ляв крак /срав. декларация за трудова злополука
№1/12.06.2020г., протокол за трудова злополука №1/12.06.2020г. и болнични листове/,
което е довело до временната й неработоспособност.
Спорът по
делото е в това дали злополуката е
станала в основното място на живеене на жалбоподателката /битова злополука/ или
по време на обичайния път от основното място на живеене до местоработата й /трудова злополука/. Законодателят не дава
легална дефиниция на понятието „основно място на живеене“, поради което за да
се прецени стълбищната клетка, посредством която се достига до жилището на
жалбоподателката попада ли в основното място на живеене или не, следва да се
изведе съдържанието на понятието чрез логическото тълкуване на близки по
значение понятия в законодателството на база тяхното функционално
предназначение. С оглед гласните доказателствени средства и техническата
експертиза съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката живее в
жилище, представляващо първи етаж от триетажна жилищна сграда /сутерен и два
етажа/, изградена в УПИ ХІ, кв.40 по плана на гр.Перник. Всеки от етажите
представлява самостоятелен обект в сграда по см. на §1, т.1 от ДР ЗКИР,
доколкото има самостоятелно функционално предназначение и покрива изискванията
за жилище по см. на §5, т.30 от ДР ЗУТ. Според легалната дефиниция на „жилище“
по посочената разпоредба, това е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. А в §5, т.29 от ДР ЗУТ е посочено, че „жилищна
сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или
повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена
площ. Във връзка с така изложеното съдът счита, че като основно място на
живеене по чл.55, ал.2, т.1 от КСО следва да се разбира мястото, което
задоволява основните жилищни нужди на лицето и което има самостоятелно функционално
предназначение в сградата. В този смисъл стълбището на сградата, чрез което се
осигурява достъп до жилището на Т.Т. не попада в обхвата на основно място на
живеене, тъй като се използва от всички обитатели на самостоятелните обекти в
сградата и няма самостоятелна
функционална организираност на жилище. Следователно то се явява част от
обичайния път на жалбоподателката от основното й място на живеене до работното
й място. И след като на такова място, при отиване на работа, е настъпило внезапно
увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност на пострадалото
лице, то е налице трудова злополука по чл.55, ал.2, т.1 от КСО.
Като е достигнал до извод, че злополуката е
битова, директорът на ТП на НОИ – Перник, респ. длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО са постановили неправилни и незаконосъобразни административни
актове, които ще бъдат отменени. Преписката ще бъде върната на органа за ново
произнасяне с оглед правилното приложение на материалния закон.
Разноски се присъждат на жалбоподателката на основание
чл.143, ал.1 от АПК в размер на 324.50 лв. – възнаграждение за вещо лице,
платими от ответника. Ответникът дължи и на пълномощника
на оспорващата адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., определено с
оглед разпоредбите на чл.38, ал.2 от ЗА във вр.с чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /представено е
пълномощно и договор за правна защита и съдействие при хипотезата на чл.38,
ал.1 от ЗА/.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №КПК-53/13.08.2020г. на директора на ТП на НОИ
- Перник и потвърденото с него разпореждане №17/26.06.2020г. на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Перник, с което не е приета за
трудова злополуката станала на 08.06.2020г. с Т.И.Т., ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при правилното прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
Перник, ул.“Отец Паисий“ №50 да заплати на Т.И.Т., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на
324.50 лв. /триста двадесет и четири лв. и петдесет ст./.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
Перник, ул.“Отец Паисий“ №50 да заплати на А.А., ЕГН ********** с адрес ***
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. /триста и петдесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: