Р Е Ш
Е Н И Е № …
гр.
София, 15.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№ 2162 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на "А.С." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***,
предявена срещу „А.Д." ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и „Н.и п."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, за обявяване на сключения помежду им договор
за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том І, рег. №
3573, дело № 135/2020 г. на нотариус К.Б.№ 043 на НК, за
относително недействителен по отношение на ищеца.
Ищецът твърди, че е
кредитор на ответника „А.Д." ЕООД по договор, сключен на 30.05.2008 г., в
рамките на който му се дължала част от възнаграждението за изпълнени СМР,
задържана като гаранция за добро изпълнение. Вземането в размер на 42784,91
лева било присъдено на ищеца с решение от 06.08.2020 г., постановено по ВАД №
125/2016 г. на АС при БТПП, като въз основа на същото бил издаден изпълнителен
лист по търг. дело № 1559/2020 г. на СГС, VI-22 състав. В рамките на
образуваното производство по принудително изпълнение било установено
съществуването на публични задължения в значителен размер и липсата на
имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение.
Дни преди
постановяване на арбитражното решение ответникът „А.Д." ЕООД прехвърлило в
полза на ответника „Н.и п." ЕООД притежавани права на собственост върху
недвижими имоти, изградени в поземлен имот с идентификатор 68134.901.151 и
представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор 68134.901.151.140, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с
идентификатор 68134.901.151.1.27 и 32/1854 идеални части от общия подземен
гараж, с разпределено ползване на място за паркиране № 29. Продавачът и
купувачът по договора се представлявали от едно и също физическо лице – Р. Н.Р..
Извършената продажба
представлявала увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът се разпоредил с
ликвидни имуществени права в полза на свързано с него лице при наличие на
изискуемо парично вземане към ищеца, което не погасявал и при липса на друго
имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, като сделката била извършена
при знание за увреждането. При тези твърдения предявява конститутивни искове за
обявяване на договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №
142, том І, рег. № 3573, дело № 135/2020 г. на нотариус К.Б.№ 043 на НК за
относително недействителен по отношение на "А.С." ЕООД в качеството
му на неудовлетворен кредитор.
Ответникът „А.Д."
ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който признава факта, че "А.С."
ЕООД е негов хирографарен кредитор, но искът бил неоснователен, тъй като
разпореждането с имуществени права не увреждало ищеца. Сделката била извършена
срещу цена в размер на 295000 евро, която била пазарната такава и в полза на
лице, което имало вземания от „А.Д." ЕООД около 1000000 лева, съответно
дружеството имало и кредитори с привилегия, които биха се удовлетворили преди
ищеца. Сключената сделка довела до погасяване на задълженията на „А.Д."
ЕООД и преустановила начисляването на лихви. Върху част от продажната цена в
размер на 56337,68 лева бил наложен запор от съдебния изпълнител, ангажиран от
ищеца, като сумата била напълно достатъчна за неговото пълно удовлетворяване.
Публичното вземане на държавата било предмет на съдебен спор, поради което не
застрашавало удовлетворяването на ищеца.
В
депозирания от „Н.и
п." ЕООД отговор на исковата молба се
възпроизвеждат фактическите твърдения и доводи на „А.Д." ЕООД, като
се сочи, че към сключване на атакуваната сделка купувачът не е имало как да знае
за вземанията на "А.С." ЕООД, тъй като решение в производството по
ВАД № 125/2016 г. не било постановено. Това означавало, че преобретателят не е
знаел, че с разпореждането се увреждат интересите на ищеца. Сделката и по
принцип не била увреждаща, тъй като „Н.и п." ЕООД бил кредитор със значително по-голямо по размер вземане, с
което било извършено прихващане на 30.07.2020 г..
В
допълнителната искова молба "А.С." ЕООД
твърди, че вземането му е признато за съществуващо още към 20.04.2012 г.,
поради което към извършване на сделката ответниците са знаели за увреждането.
Върху запорираната от ЧСИ сума 56337,68 лева права имало трето лице – „ОББ“ АД,
което извършило нетиране.
В
отговора на допълнителната искова молба „А.Д." ЕООД поддържа възраженията си,
като сочи, че на 28.04.2021 г. придобило вземания в общ размер от 279366,69
лева от „П.Х.“ АД, за които разполагало с изпълнителен лист, поради което
дружеството разполагало с активи, достатъчни за удовлетворяване на кредитора
"А.С." ЕООД.
Допълнителният
отговор на „Н.и п." ЕООД не съдържа нови фактически твърдения, а
възпроизвежда вече релевираните такива.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Осъществените в
правната действителност факти не са спорни. Ищецът е снабден с изпълнителен
лист, издаден въз основа на неподлежащо на обжалване арбитражно решение, с
което „А.Д." ЕООД е осъдено да му заплати сумата 42784,91 лева по договор
за строителни работи от 30.05.2008 г., заедно със законната лихва от 25.05.2016
г. и разноските в производството. Длъжникът по изпълнителният лист, на
29.07.2020 г. се разпоредил в полза на „Н.и п." ЕООД, чрез договор за
продажба, оформен в нотариален акт № 142, том І, рег. № 3573, дело № 135/2020
г. на нотариус К.Б.№ 043 на НК, с права на собственост върху СПА ЦЕНТЪР,
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ И 32/1854 идеални части от общ подземен гараж, срещу насрещна
престация на сума в размер на 295000 евро, с част от която е извършено прихващане
с насрещни вземания на купувача.
По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТР, се установява, че ответникът „А.Д." ЕООД е дружество, капиталът на което
се притежава еднолично от Р. Н.Р., който е и негов управител към сключване на
оспорвания договор за продажба, като същото физическо лице претежава капитала и
управлява „Н.и п." ЕООД много преди сключване на продажбата.
Други доказателства от значение за спора не са
представени, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими.
Относно конститутивните искове с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а при възмездно разпореждане,
съдоговорителят на длъжника също следва да е знаел за увреждането.
Следователно
основателността на предявните пасивно субективно съединени конститутивни
искове, се обуславя от: 1. възникнало между "А.С." ЕООД и „А.Д."
ЕООД предхождащо извършване на процесната сделка (продажба на недвижими имоти)
правоотношение, което да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е
носител на неудовлетворено право на вземане, 2. сключването на сделка, с която
длъжникът се е разпоредил със свои секвестируеми права в полза на ответника „Н.и
п." ЕООД и 3. при знание у представляващите дружествата, които са едно и
също физическо лице, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно
засегната от правните последици на извършеното възмездно разпореждане.
Исковете са
основателни.
В ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено
естеството и правните последици на успешно проведен отменителен иск. Искът по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така
и на непарично вземане (ППВС № 1 от 29.03.1965 по г.д. № 7/1964 г.). Касае се
за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в
случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т. е. накърнява "общото
обезпечение на кредитора" (чл. 133 ЗЗД). Целта на иска е да бъдат обявени
за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го
уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното
действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея
(прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за
нестанала) по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението
за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е
преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се
упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата,
получена от принудителното изпълнение върху вещта, обект на договора между
длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1
предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от
изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на
праводателя си, като след това търси възмездяване от него (Тълкувателно решение
№ 5/29.12.2014 по тълк. д. № 5/13, ОСГТК на ВКС). Предвид горните характеристики
искът съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл. 133 ЗЗД.
Това потестативно право
възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав -
наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко
пък следва да е установено с влязло в сила съдебно решение.
Правоотношението, от
което произтичат вземанията на кредитора, не става предмет на делото по
Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществува това правоотношение,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането му не е отречено с
влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл. 135 ЗЗД,
установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на
твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правния си интерес, като длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношението, което легитимира ищеца като
кредитор. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на
провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с
прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната
сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение („А.Д."
ЕООД) и кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните
права, предмет на оспорените действия. Ако субективното право на вземане не
съществува в полза на кредитора, постановеното съдебно решение по
конститутивния иск няма да засегне правната сфера на страните по оспорената
сделка, тъй като дефинитивно последната е действителна и поражда целените със
сключването й правни последици. По точно тези съображения правната сфера на
ответниците не би била засегната от уважаващо исковете съдебно решение и при
удовлетворяване на ищеца като кредитор. Погасяването на дълга на прекия длъжник
на "А.С." ЕООД би обезсмислило провеждането на принудително
изпълнение върху придобитите от „Н.и п." ЕООД имуществени права.
В приложение на уеднаквената
от ВКС съдебна практика, следва да се приеме, че "А.С." ЕООД
принципно не следва да установява, чрез провеждане на пълно и главно доказване,
че е носител на изискуеми вземания от „А.Д." ЕООД, тъй като изискуемостта
не е релевантен елемент от фактическия състав на иска, нито в производството
могат да бъдат разглеждани възражения за валидността на сделката, от която
ищецът извежда кредиторовото си качество. Въпреки това, ищецът установява
кредиторовото си качество с постановено арбитражно решение, въз основа на което
изпълнителен лист е издаден. Ответникът „А.Д." ЕООД не твърди вземането,
за което "А.С." ЕООД разполага с изпълнителен лист да е погасено,
въпреки че не го оспорва по същество.
Вземанията на ищеца произтичат от договор,
сключен през 2008 г., т. е. възникнали са преди сключването на договора за
продажба, обективиран в нотариален акт № 142, том І, рег. № 3573, дело №
135/2020 г. на нотариус К.Б.№ 043 на НК.
Действията, които
могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори,
сключени между длъжника и трето лице (възмездни и безвъзмездни), едностранни
правни сделки, други правни действия, например плащане. Разпореждането с право
на собственост, което има за обект недвижими имоти представлява увреждаща
сделка, независимо от възмездния й характер и по дефиниция затруднява
удовлетворяването на кредитора, поради това, че материален актив, който е
известен на кредитора и осребряването му
изисква определено технологично време, съответно фактът на разпореждане/осребряване публично се
оповестява, се трансформира в парична сума, която е най-бързо (практически
мигновено) ликвиден актив и установяването на факта на преминаването й от
длъжника в полза на трети лица е значително затруднен.
Задължителна
предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го
уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла
на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или
безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва
разпореждане със свои публично (включително и на кредиторите му) известни
имуществени права, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като получената
парична сума като насрещна престация, е лесно укриваем актив. Наличие на знание
у третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато
увреждащото действие е възмездно, например при едностранен възмезден договор
или двустранен възмезден договор, какъвто е продажбата. При двустранните правни
сделки (договори) двете страни правят волеизявления, поради което следва да се
отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите
с длъжника и са придобили права. Ако договорът е безвъзмезден, достатъчно е
знание на длъжника, тъй като другата страна не е престирала насрещно. Ако
договорът е възмезден, необходимо е съконтрахентът на длъжника също да знае, че
договорът уврежда кредитора. С оглед обстоятелството, че продавачът и купувачът
се представляват от едно и също физическо лице - Р. Н.Р., т. е. представляват
„свързани лица“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 ДР на ТЗ, знанието на третото
лице „Н.и п." ЕООД се презюмира, а доказване, насочено към опровергаване
на презумпцията не е проведено.
Според решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора. Предназначението на отменителния иск е кредиторът да се
удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие, което в
отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната недействителност
е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото
съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. Упражняването на правото
по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както
и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с
него.
В настоящия спор,
увреждащите действия имат за предмет разпореждане с вещни права от имуществото
на длъжника „А.Д." ЕООД в полза на ответника „Н.и п." ЕООД, които
права имат за обект недвижими имоти. В решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д.
№ 422/2012 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, е прието, че доколкото увреждане е налице
при осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника,
имуществото на длъжника се намалява, но ако сделката е възмездна, срещу
отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация – в случая цена (парична
сума). Размерът на тази парична престация би могъл да е по-висок от пазарната
стойност на прехвърлените права, но независимо от това, трансформирането на
вещно право в пари, винаги затруднява удовлетворяването на кредитора,
независимо каква парична сума е получена срещу него. Без всякакво значение е и
фактът, че с тази сума е удовлетворено вземане на евентуално конкуриращ
кредитор (взискател).
Затова и в унифицираната
практика на ВКС се приема, че възражението, че длъжникът разполага и с друго
имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е
равностойна на стойността на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не
е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника
- същият не плаща свой дълг, както в случая, да му се предостави възможност за
избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително
изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага наличност на инструмент
за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и
кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово-икономическо състояние на длъжника и основателността на иска му да се
обуславя от общото имуществено състояние на „А.Д." ЕООД. Длъжникът е
недобросъвестен и при избирателно удовлетворяване на някои свои кредитори, тъй
като по този начин затруднява равното удовлетворяване на всички при прилагане
на общите правила на изпълнителното производство или на несъстоятелността.
Обявената относителна
недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника
имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
По тези съображения
следва да се приеме, че сключеният договор за продажба на недвижими имоти има
увреждащ характер. Възражението на ответниците, че „А.Д." ЕООД разполага с
достатъчно имущество при твърдения да не изпълнява вземане, за което в полза на
ищеца е издаден изпълнителен лист, е негодно защитно средство в настоящото
производство. Необходимо е да се отбележи, че упражняването на потестативно
право, предвидено в закона от неудовлетворен кредитор няма как да бъде
шиканьозно поведение, каквито доводи навежда „А.Д." ЕООД.
С оглед изложеното,
всички елементи от фактическия състав, обуславящ основателност на предявените конститутивни
искове са налице и същите следва да бъдат уважени. При този изход на спора,
право на присъждане на разноските за производството, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, се поражда за ищеца, който претендира такива в размер на общо 10560,52
лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, формиран от заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева и държавна такса от 5560,52
лева, които разноски следва да се възложат в тежест на ответниците по спора.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "А.С."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, сключения между „А.Д." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище *** и „Н.и п." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, договор
за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 142, том І, рег. №
3573, дело № 135/2020 г. на нотариус К.Б.№ 043 на НК, с предмет възмездно разпореждане
с права на собственост върху недвижими имоти, изградени в поземлен имот с
идентификатор 68134.901.151 и представляващи СПА ЦЕНТЪР с идентификатор
68134.901.151.140, ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с идентификатор 68134.901.151.1.27 и
32/1854 идеални части от общия подземен гараж, с разпределено ползване на място
за паркиране № 29.
ОСЪЖДА „А.Д."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и „Н.и п." ЕООД, ЕИК *******, със
седалище ***, да заплатят на "А.С." ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 10560,52 лева (десет хиляди петстотин и
шестдесет лева и петдесет и две стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: