МОТИВИ към присъда № 20 от 18.12.2019
г. по ВЧХНД № 269/ 2019 г. /изготвени на 14.01.2020 г./:
С присъда № 484 от 30.08.2018 г.,
постановена по НЧХД № 1749/2017 г. по описа на Районен съд – Перник,
подсъдимият К. М. Б. е
признат за невиновен в това на 03.04.2016 год. в с. ***, в масив „***“ да е
причинил на С.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – мозъчно сътресение с открита
вътречерепна травма и множество кръвонасядания по крайниците – престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал изцяло по повдигнатото с тъжбата
обвинение. Съдът с присъдата си е отхвърлил предявения от частния тъжител С.С.К. срещу подсъдимия К. М. Б. граждански иск за сумата
от 5 000 лева, причинени в резултат на претендираното деяние по
чл.130, ал.1 от НК на 03.04.2016 г. в с. ***, масив „***“ неимуществени вреди
като неоснователен и недоказан.
Против така постановената присъда в
срок е постъпила жалба от частния тъжител С.С.К. чрез повереника му адвокат Е.Т..
В жалбата се правят възражения, че неправилно и незаконосъобразно, в разрез със
събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не е установено подсъдимият да е автор на деянието, предмет
на наказателното производство. Прави се искане въззивната инстанция да
отмени оправдателната присъда и да бъде
постановена нова присъда, с която да бъде признат подсъдимият Б. за виновен по
повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК, да бъде уважен в пълен размер
гражданския иск и да му бъдат присъдени направените разноски.
Подсъдимият К.Б., чрез защитника си, е
направил възражения по подадената жалба,
които се поддържат и в съдебно заседание. Излагат се съображения за правилност
и законосъобразност на присъдата, поради което се иска същата да бъде
потвърдена и да му бъдат заплатени направените разноски и пред въззивната
инстанция за заплатено възнаграждение за ангажирана адвокатска защита и
съдействие.
Подсъдимият при упражняване правото си
на последна дума пред въззивната инстанция е заявил, че не е виновен и моли
присъдата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Въпреки, че страните не са направили
доказателствени искания, настоящият съдебен състав е преценил, че следва да се
разпита отново свидетелката В.М.Й., както и да се изслушат обясненията на подсъдимия,
в случай, че същият желае да даде такива.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция процесуалният представител на частния тъжител иска
обжалваният акт да бъде отменен и да се постанови нова присъда с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде осъден, а гражданският иск да
се уважи в пълен размер.
Защитата на подсъдимия
изразява становище, че присъдата на Районен съд - Перник е правилна и
законосъобразна, постановена е при обстоен анализ на доказателствата, водещ до
несъмнения извод за недоказаност на престъплението, предмет на обвинение по
делото.
Настоящата инстанция на
въззивния съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните доказателства и в пределите на проверката по реда на чл.313 и чл.314 НПК намери следното:
За да постанови
атакувания акт в неговия оправдателен смисъл, районният съд, след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел, най-общо, че същите
не са достатъчно убедителни, несъмнени и еднопосочни, за да обосноват извод, за
това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
В проведеното въззивно
следствие пред настоящият състав се събраха нови доказателства, които налагат
фактическите и правни изводи на първия съд да бъдат коригирани в следния
смисъл:
Въззивният съд прие за
установена следната фактическа обстнавока:
На 03.04.2016 г.,
частният тъжител С.С.К. и свидетелите Г.Г.Р. и Р.В.С. се занимавали с дейност,
свързана с извозване и засаждане на дървета, като за извозването на дърветата
частният тъжител използвал притежавания от сина му И. С. товарен автомобил
„Фолксваген ЛТ 35“ с ДКН ***. Тримата се намирали в местността „***“, в
землището на с. ***, общ. Перник, като около 11.00 часа частният тъжител
тръгнал с посочения автомобил да закара част от дърветата в друг масив в същия
район. В близост до масив 03221 в масив „***“ частният тъжител забелязал, че
подсъдимият К.М.Б. пасе животни /овце/ в парцела, нает от частния тъжител. С.С.
подкарал автомобила по посока на подсъдимия, като искал по този начин да го
изплаши. Тъй като автомобилът на С.К. забуксувал, той слязъл и се развикал на
подсъдимия, че пасе животните в неговия парцел. Подсъдимият също се развикал, приближил
се до камиона на частния тъжител и нанесъл с тоягата, с която пасял овцете, няколко
удара по предното панорамно стъкло на управлявания от частния тъжител автомобил,
при което стъклото се напукало силно, като в него се образувала дупка с
диаметър 8-10 см. След това подсъдимият започнал да нанася удари по главата и
по тялото на частния тъжител. След известно време към мястото на инцидента се
приближил свидетелят К. К.Б., син на подсъдимия, който се опитал да прекрати
ударите, но подсъдимият продължил да нанася удари по главата и тялото на
тъжителя и след идването на сина си. Нанасянето на ударите било възприето
непосредствено от свидетелката В.М.Й., която се занимавала със застопоряването
на крава в близост до мястото на инцидента. Докато свидетелката В.Й. се
приближавала към мястото на инцидента, подсъдимият и свидетелят К. Б. се
оттеглили от мястото. След като тъжителят подал сигнал на тел. 112, на мястото
на инцидента била изпратена линейка, която закарала частния тъжител в ЦСМП гр.
Перник, като след това С.С. постъпил на лечение в МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. Перник,
където престоял до 07.04.2016 г. когато бил изписан.
Така изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката В.М.Й., отчасти
от показанията на Г.Г.Р., Р.В.С., Б.Ц.Д., К. К.М., И.С. С., заключението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза и събраните писмени
доказателства.
Настоящият съд кредитира
изцяло показанията на свидетелката В.М.Й., тъй като впечатленията й са
непосредствени, а структурно са логично подредени. Те се потвърждават относно
нанасянето на уврежданията отчасти от показанията на останалите свидетели и
изцяло от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза. Независимо, че по това време свидетелката е работела при частния
тъжител, показанията й не би могло да не бъдат кредитирани единствено поради
това обстоятелство, още повече, че към момента на разпита й пред въззивната
инстанция свидетелката вече не работи при частния тъжител. В показанията си В. Й.
категорично твърди, че е възприела пряко и непосредствено нанасянето на удари с
тояга от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител, като ударите са нанасяни
предимно в главата и горната част на тялото, но след това е имало и още удари,
също нанесени от подсъдимия. Свидетелката е категорична, че не е видяла частния
тъжител да нанася удари на подсъдимия. Също така В.Й. не е възприела свидетелят
К. М. /син на подсъдимия/ да нанася удари на С.С.. Свидетелката В.Й. всъщност описва два етапа на инцидента – първия
етап е когато на мястото на инцидента са се намирали само подсъдимият и
тъжителят /който е възприела единствено тя самата/, и втория етап – когато на
мястото е пристигнал и свидетелят К. М. /и който е бил възприет и от
свидетелите Р.С. и Г.Р., но от доста по-далечно разстояние/. Свидетелката В.Й.
твърди, че не е видяла свидетелят К. М. да нанася удари на частния тъжител
/каквото твърди и самия свидетел К.М./.
От показанията на
свидетеля Р.С. се установява, че същият е наблюдавал инцидента от сравнително
голямо разстояние /около 150 метра/, като е възприел вторият етап от развитието
на инцидента – когато вече на мястото е пристигнал и свидетеля К.М.. От това
разстояние свидетелят твърди, че е разпознал тъжителя по яркия цвят на
облеклото му /червено или оранжево яке/, както и че е забелязал, че
по-възрастния от другите двама е държал в ръцете си дълъг предмет, с който е
нанасял удари на тъжителя. Съществен момент е обстоятелството, че свидетелят Р.С.
е наблюдавал инцидента по-внимателно от другия свидетел – Г.Р., тъй като Г.Р. е
звънял по телефона на тъжителя и е разговарял с него по време на инцидента и
при това положение не е могъл да задържи вниманието си върху случващото се през
цялото време. Свидетелят Р.С. заявява, че никой от участниците в инцидента не е
падал на земята, което се потвърждава и оп показанията на основния свидетел по
делото – В.Й..
От показанията на
свидетеля Г. Р. се установява, че същият, заедно със свидетеля Р.С. е
наблюдавал втория етап от инцидента, при което е различил частния тъжител /тъй
като същият е бил с червени дрехи и се е виждал отдалече/, както и че други две
лица дърпат тъжителя, а едното от тях замахвало с тояга и нанасяло удари върху С.К..
От показанията на Г.Р. се установява, че по-възрастния мъж е нанасял удари по
частния тъжител. По отношение на твърденията на Г.Р. относно това с каква коса
е било лицето, което е нанасяло ударите, самият свидетел не е сигурен, като е
заявил, че му се е сторило, че е с бяла коса и е накуцвал. Но самият свидетел
сочи, че разстоянието е било доста голямо и не е сигурен дали това, което е
видял, е било точно така. Ето защо, съдът не кредитира показанията му в частта,
която свидетелят Г.Р. твърди, че тъжителят е падал на земята няколко пъти,
както и че и двете лице са нанасяли удари на С.К.. Тези негови твърдения
противоречат на показанията на основния свидетел по делото – В.Й. /която се е
намирала в непосредствена близост до мястото на инцидента и не е възприела
такива обстоятелства/, както и на показанията на Р.С., който е бил по-концентриран
при възприемането на ситуацията, а също и на показанията на К.М., поради което
съдът не кредитира показанията на свидетеля в тези части.
Районният съд изцяло е
отхвърлил показанията на свидетелите В.Й., Г.Р. и Р.С., тъй като твърденията им
били изключително противоречиви и дори нелогични. Не би могло да се възприеме
изложеното от първия съд, че заради изявлението на свидетелката В.Й., че
подсъдимият продължил да нанася удари по главата на тъжителя и след като на
мястото дошъл свидетелят К. Б. и застанал между К.Б. и С.С., не може да се
кредитират показанията й. Свидетелката всъщност е заявила, че след като
свидетелят К. Б. е дошъл на мястото на инцидента и е застанал между подсъдимия
и тъжителя, К.Б. е продължил да се опитва да замахва с тоягата и дори е
възприела, че е успял да нанесе още един удар на тъжителя, което не е нито
невъзможно, нито нелогично. Основните твърдения на свидетелката В. Й. се
потвърждават и от показанията на останалите свидетели. Например, свидетелят К. М.
потвърждава казаното от В. Й., че тъжителят не е нанасял удари на подсъдимия.
Обстоятелството, че тъжителят е бил целият в кръв непосредствено след
инцидента, също се потвърждава от К. М., както и обстоятелството, че
подсъдимият не се е оплаквал да има наранявания след инцидента, а и К. М. не е
възприел баща му да има такива.
Показанията на свидетеля Р.С.
в основни линии потвърждават показанията на основния свидетел В.Й.. Както се
посочи, от неговите показания се установява, че той е наблюдавал случващото се
от по-голямо разстояние от свидетелката В.Й. /около 150 метра, докато В. Й. е
наблюдавала инцидента от около 20-30 метра/ заедно със свидетеля Г.Р., като
същият твърди, че е възприел трима души при инцидента, като единият от тях е
нанасял удари по главата на тъжителя /когото свидетелят разпознал по яркия цвят
на дрехите, с които бил облечен/ с предмет, който е държал в ръцете си.
Причината, поради която районният съд е отбелязал, че не кредитира показанията
на свидетеля Р.С. е заради твърденията му, че докато траел инцидентът,
свидетелят Г.Р. се обадил на тъжителя по телефона, като последният му бил казал
да идват, понеже го бият, което било нелогично. Следва да се посочи, че
обстоятелството, че свидетелят Г.Р. се е обаждал на тъжителя по време на
инцидента се потвърждава и от показанията на свидетеля К. М., който заявява, че
свидетелите Г.Р. и Р.С. са дошли на мястото на инцидента след като тъжителят ги
е извикал по телефона /лист 44 от НЧХД 01749/17 г., стр. 16 от протокол от
съдебно заседание от 03.05.2017 г./ и за да няма други инциденти, той и
подсъдимият /негов баща/ се прибрали към вкъщи. Те се потвърждават и от
обясненията на подсъдимия, в частта, в която твърди, че частният тъжител се
обадил по телефона да дойдат и да ги бият тези свидетели, които /според
подсъдимия/ били на 500 метра разстояние от мястото на инцидента. Т.е. това
обстоятелство настоящият състав на въззивния съд приема за безспорно установено
по делото.
Показанията на свидетеля
Г.Р. съдът кредитира по отношение на обстоятелствата, че едно лице е замахвало
с тояга и е нанасяло удари върху тъжителя, който е бил с ярки дрехи и се е
виждал отдалече. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която свидетелят
твърди, че и свидетелят К. М. е нанасял удари на тъжителя, както и относно
това, че тъжителят е падал на земята и то неколкократно, поради това, че в тази
им част показанията му са изолирани от останалите доказателства по делото и
противоречат на показанията на свидетелката В.Й., която е била най-близо до
мястото на инцидента, както и на показанията на свидетеля Р.С., който
категорично твърди, че никой от тримата участници в инцидента не е падал на
земята. Наистина, описанието на другите двама участници в инцидента /освен
тъжителя/, направено от свидетеля Г. Р. не е много точно, но от разстоянието,
от което същият е наблюдавал развоя на събитията не би могло да се очаква, че
същият ще забележи всички детайли в облеклото и външния вид на тези участници.
По-важното е, че в основната си част показанията на Г.Р. кореспондират с
показанията на В.Й. и с обсъдените по-горе показания на свидетеля Р.С., както и
с медицинските документи, поради което в посочената част съдът дава вяра на
показанията на този свидетел.
Ето защо, направеният от
районния съд извод, че показанията на тримата свидетели В.Й., Р.С. и Г.Р. са
объркани, непоследователни и противоречиви, не се споделя от настоящия състав
на въззивния съд. При направения по-горе анализ на показанията на тримата
посочени свидетели, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Първият съд е заявил, че
възприема съдебномедицинската експертиза като професионално и безпристрастно
изготвена, който извод настоящият състав на въззивния съд възприема напълно.
Районният съд е посочил какви обстоятелства са установени с изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, като един от основните изводи на експертизата е,
че описаните при освидетелстването травматични увреждания са получени в
резултат на действието на твърд тъп предмет, каквито са дърво, метален прът и
други и същите би могло да бъдат получени по време и начин, както е съобщил
пострадалият.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Б.Ц. в частта, в която същият обяснява последователността
на действията, които е възприел във връзка с инцидента. Макар и да не е
очевидец на инцидента, свидетелят Б. Ц. е възприел виковете от страна на
първоначалните участници в инцидента – тъжителя и подсъдимия /като сочи, че
основно е викал подсъдимият/, както и времето, когато към тях е отишъл и
свидетелят К. М.. От показанията му се установява, че свидетелят К. М. се е
приближил към двамата първоначални участници в инцидента по-късно, едва след
като двамата с Б. Ц. са чули викове и шум от удар. Тези негови показания
кореспондират с показанията на свидетелката В.Й., която е наблюдавала инцидента
от непосредствена близост, поради което съдът им дава вяра. От показанията на
свидетеля Б.Ц. се установява също, че когато се е приближил към мястото на
инцидента, е видял подсъдимия да държи в ръцете си тояга, която подсъдимият му
подал и му казал „Аз не мога да паса овцете, ти ще ги пасеш“. Разположението на
автомобила, с който е пристигнал на място частният тъжител съвпада напълно с
описанието, което е направила свидетелката В.Й., което съставлява още едно
основание за кредитиране на показанията на последната. От показанията на
свидетеля се установява и обстоятелството, че в близост до мястото на инцидента
се е намирала свидетелката В.Й., а към това място са се приближавали и свидетелите
Р.С. и Г.Р., с които свидетелят Б.Ц. се е разминал по пътя си по нанадолнището.
При описанието на косата на подсъдимия свидетелят Б.Ц. дава противоречиви
показания – посочил е, че К.Б. е без коса, след това е уточнил, че косата му е
черна, а в края на разпита си е заявил, че същият няма коса на темето, а само
над ушите и че му е леко прошарена косата, поради което в тази им част
показанията му не могат да бъдат кредитирани.
От показанията на
свидетеля К. М. се установява, че когато той се е приближил до мястото на
инцидента, последният почти е бил приключил. Съдът кредитира показанията на
свидетеля К.М. в частта, в която твърди, че той самият не е нанасял удари на
частния тъжител, както и че частният тъжител не е нанасял удари на подсъдимия,
което се потвърждава и от показанията на свидетелката В.Й.. За правдиви съдът
намира и показанията на К.М. относно обстоятелството, че същият е възприел
кръвта по главата и нараняванията по частния тъжител, въпреки, че е заявил, че
не си обяснява откъде са се появили те. Същественото противоречие в показанията
на свидетеля се състои в обстоятелството, че свидетелят твърди, че когато е
пристигнал на мястото на инцидента, е видял, че подсъдимият е с голи ръце, т.е.
не е държал в ръцете си тояга. Това обстоятелство противоречи на показанията на
всички свидетели по делото, включително и с тези на свидетеля Б.Ц., който е
поискан от защитата.
От показанията на
свидетеля И.С. С., който е пристигнал на мястото на инцидента скоро след
приключването му, се установява, че същият е възприел кръвта по главата на баща
си /частния тъжител/, както и по тялото му, нараняванията тялото му, които
разбрал, че са нанесени от подсъдимия с дърво.
Обясненията на подсъдимия
съдът възприема в по-голямата им част /най-вече в частта, че не е нанасял удари
по главата и тялото на частния тъжител/ като негова защитна теза, тъй като те
са в противоречие с целия останал събран по делото доказателствен материал,
включително и с показанията на свидетеля К.М.. На първо място, подсъдимият
твърди, че е ударил един-единствен път предното панорамно стъкло на автомобила
на тъжителя, при което то се било сринало. Това негово твърдение се опровергава
както от показанията на всички свидетели, така и от фотоалбума от ДП №265/2016
г. по описа на Първо РУ на МВР – Перник. Дори и свидетелят К.М., който е син на
подсъдимия заявява, че стъклото цялото е било „счупено и мрежесто“, а дупката в
стъклото е била около 8-10 см диаметър. Свидетелят И. С. също дава сведения за
стъклото, като също заявява, че са си личали лентовидните удари по него. На
следващо място, подсъдимият отрича въобще да е нанасял удари на тъжителя, което
е в противоречие както с показанията на основния свидетел В.Й., така и със
събраните многобройни медицински документи, съставени непосредствено след
инцидента, а също и със заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Не би могло да бъде кредитирано и твърдението на подсъдимия, че не
е давал тоягата си на свидетеля Б.Ц. непосредствено след приключването на
инцидента, тъй като самият свидетел Б.Ц. заявява, че подсъдимият му я е дал с
думите „Аз не мога да паса овцете, ти ще ги пасеш“.
От така направения анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
безспорно установено по делото, че подсъдимият е извършил деянието, предмет на
обвинение с тъжбата.
Безспорно установено е по
делото, че първоначално възникналия словесен конфликт между подсъдимия и
частния тъжител е прераснал във физически сблъсък, при който като резултат е
налице противозаконно повреждане на чуждо движимо имущество /предно панорамно
стъкло на автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с ДКН ***/, както и нанасяне на няколко
леки телесни повреди на частния тъжител – изразяващи се в разкъсно-контузна
рана в лява теменна област на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане по
задна повърхност на дясно рамо, кръвонасядане по задна повърхност на ляво и
дясно бедро и на дясна подбедрица. Щетите от нанесените удари по стъклото на
автомобила /нанесените удари са няколко на брой и опровергават защитната теза
на подсъдимия, че е счупил предното панорамно стъкло на автомобила, захвърляйки
тоягата си по стъклото, т.е. от един – единствен удар не е възможно да се
получат белезите по стъклото, което от приложения фотоалбум от приобщеното към
настоящото дело ДП №265/2016 г. по описа на Първо РУ на МВР – Перник/ личи, че
по стъклото са нанесени поне пет удара с продълговат предмет/ са възстановени
от подсъдимия, който ги е заплатил на собственика И.С. С. – син на тъжителя. В
резултат на нанесените удари с тоягата, подсъдимият е причинил на частния
тъжител няколко леки телесни повреди, описани в приложената по делото
медицинска документация. Така нанесените леки телесни повреди са наложили
превозването от пристигналата на мястото на инцидента линейка на частния
тъжител в болнично заведение, където С.К. е престоял няколко дни, а след това е
бил в болничен отпуск. Извършването на деянието, предмет на обвинение с
тъжбата, се доказва не само от многобройните медицински документи, но и от
събраните гласни доказателства – на първо място от показанията на свидетелката В.Й.,
която се е намирала в непосредствена близост до мястото на инцидента, както и
отчасти от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, предмет на
анализ по-горе. Макар и частично да се различават в детайлите, по отношение на
основите факти, гласните доказателства не се намират помежду си в съществено
противоречие, поради което, в съответствие с направения по-горе анализ, съдът
намира, че в случая обвинението е доказано по несъмнен начин.
Така приетите за
установени факти налагат от правна страна извода, че с деянието си подсъдимият К.Б.
е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил престъплението с деяние - нанасяне на удари с тояга в главата
и по тялото на пострадалия.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето
на удари по описания начин ще причини телесно увреждане на пострадалия и пряко
е целял настъпването на този обществено опасен вредоносен резултат. Настоящият
съд намира, че пострадалият е предизвикал с провокативно поведение дееца К.Б.,
но няма данни същият да е бил в състояние на силно раздразнение по смисъла на
чл.132 от НК, предизвикано с насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие.
Причина за извършването
на деянието е незачитането на телесната неприкосновеност на отделния индивид.
Всичко изложено дотук
обуславя извода, че обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразно следва
да се отмени изцяло и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
След като намери К. М. Б.
за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, настоящият
състав съобрази, че спрямо същия са налице предпоставките по чл.78а от НК и на
същото основание го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. За да отмери този размер
на глобата съдът взе предвид възрастта на подсъдимия, механизма на извършване
на деянието, както и обстоятелството, че К.Б. е бил провокиран до известна
степен от пострадалия.
По гражданският иск:
Предявеният граждански
иск от тъжителя С. е доказан в своето основание- налице е деяние, което
съставлява престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извършено е виновно
от подсъдимия К.Б. и е налице пряка причинно-следствена връзка между действията
на последния и причинения вредоносен резултат, изразяващ се в лека телесна
повреда. При преценката на размера на иска, съдът съобрази механизма на
извършване на деянието, естеството на причинената увреда и във връзка с това
периода на възстановяване от пострадалия и търпените болки през това време.
Съдът отчете и приноса на самия пострадал, при което намери, че сумата от 1000,00
/хиляда/ лева ще репарира в достатъчна степен неимуществените му вреди. За
разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лева искът се явява
неоснователен, поради което съдът го отхвърли в тази му част.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия К.Б. да плати в полза на държавата, по сметка на Висшия
съдебен съвет, чрез Пернишкия окръжен съд сумата 50,00 /петдесет/ лива -
държавна такса върху уважената част на гражданския иск /4% върху интереса, но
не по- малко от 50 лв./, а на частният тъжител и граждански ищец сумата 1184,00
/хиляда сто осемдесет и четири/ лева за такси и разноски.
Водим от всичко изложено
дотук и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд постанови диспозитива на
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.