№ 40
гр. Свиленград, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200061 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Общинско предприятие „Благоустрояване и
озеленяване” с БУЛСТАТ 0009038251445, със седалище и адрес на
управление: град Свиленград, бул.„България” № 198, област Хасково, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 Б, област
Хасково, чрез адвокат И. Д., представлявано от Директора И. А. А., се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), с който на Общинското предприятие - жалбоподател
за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2
500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 34 лв. – такса по чл. 10б,
ал. 5 от ЗП. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно
1
издаване на ЕФ – в противоречие с материалноправните норми и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Посочено е че Общинското предприятие – жалбоподател не било извършило
нарушението, тъй като за процесните дата и час превозното средство
притежавало Маршрутна карта и техническо устройство, от което
автоматично се заплащала дължимата ТОЛ такса. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната фаза Общинското предприятие - жалбоподател, редовно
призовани, не изпращат представител. С Писмена молба процесуалният им
представител - адвокат И. Д., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен, тъй като бил издаден в нарушение на правота на
Европейския съюз (ЕС). Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес:
град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител –
юрисконсулт Росица Белева, която пледира за потвърждаване на ЕФ.
Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за
потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. Наведено е мотивирано възражение за недължимост и алтернативно
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 23.03.2023 година в 10.39 часа в извъннаселено място, а именно: по
път № 88, при км. 1+372, на територията на община Свиленград, област
2
Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор №
10731 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна
система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето
движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС)
– товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел 814Д с държавен
регистрационен № ****** с технически допустима максимална маса 7 490 кг,
брой оси 2, екологична категория – евро 3, което е собственост на
Общинското предприятие - жалбоподател (видно от Справката за
собствеността, приложена в преписката), за което не е заплатена дължимата
такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ
№ ********** на Общинското предприятие - жалбоподател в качеството му
на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е
изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на
Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на
дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на Общинското предприятие -
жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и 34 лв. - такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на Общинското предприятие -
жалбоподател на 14.12.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието
за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в Административнонаказателната преписка, с отбелязване от кого
е получено. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок
на Общинското предприятие - жалбоподател да плати компенсаторната такса с
3
оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, Общинското предприятие -
жалбоподател не плаща компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е
съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и
по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се
установява, че е заснето ППС – товарен автомобил с държавен
регистрационен № ******. От приложените снимки стават ясни датата и часа
на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението. В съдебно заседание
процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал,
цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и
същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е
посочен номерът на контролното устройство 10731, което отчита данните в
посока нарастващ километър.
Налични са доказателства, видно от които Общинското предприятие -
жалбоподател е закупело Маршрутна карта, но за ППС с други
характеристики - брой оси 3 и екологична категория – евро 0, а за процесното
ППС характеристиките са следните: брой оси 2 и екологична категория – евро
3.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
4
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със
събиране на пътни такси по ЗП.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, посочени в
Писмената молба на адвокат Д.:
1. Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по
приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на
Съда съобрази Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 21.11.2024 година по дело С-
61/2023 година.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл са Решение от 17.04.2018 година, С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
Националния съдия.
5
С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 година, следва да се има предвид и дело
С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с
Определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на
Административен съд – Хасково. В Решение на СЕС от 21.11.2024 година по
дело С-61/2023 година, Съдът е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателната отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса” с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена
санкция” във фиксиран размер от 2 500лв., противоречи на принципа на
пропорционалността/съразмерността. Съдът намира, че налагането на
процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява
крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия
размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с
правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, Държавите -
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по
настоящата Директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че Решението на СЕС по преюдициално запитване е
задължително за всички Съдилища и учреждения в Република България. При
съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство –
Решение от 21.11.2024 година по дело C-61/2023 година на СЕС, се налага
изводът, че оспореният пред настоящата Съдебна инстанция ЕФ е издаден в
6
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури.
Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП
в размер на 34 лв.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени
през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ
да бъде отменен като незаконосъобразен.
В изложения смисъл са и Решение № 405 от 16.01.2025 година,
постановено по КАНД № 20247260701141/2024 на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова, Решение № 903 от 05.02.2025
година, постановено по КАНД № 20247260701227/2024 на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова, Решение № 904 от
05.02.2025 година, постановено по КАНД № 20247260701297/2024 на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова и
много други.
7
2. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на
ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не
допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по
установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”.
Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е
допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната
разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС
при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или
частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани
данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
8
административно наказание. Не се установява безспорно дали Общинското
предприятие - жалбоподател е наказано заради това, че е нарушило забраната
по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснало движението на ППС, без
едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е
заплатило дължимата пътна такса. Изложеното е основание за отмяна на ЕФ
поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява
обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.
В изложения смисъл е и Решение № 601 от 18.07.2023 година,
постановено по КАНД № 492/2023 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Петър Вунов.
3. Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата,
по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
Общинското предприятие - жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни нарушения
(АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, „АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват Докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.”.
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, „при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
9
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на
първоначално издадения АУАН не се издава НП и
административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално
издаденият ЕФ се анулира.”.
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, „АУАН по чл. 179, ал.
3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване
на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на АУАН, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП. Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността
за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни
от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б. В случаите, при които таксата по
чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в
Платежното нареждане да посочи номера на АУАН. При заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване
на сумата по сметката на АПИ, нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в АУАН. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател
и водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б
във връзка с конкретното ППС за съответния случай на движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. НП за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от Председателя на Управителния
съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. За съставените
АУАН и издадените НП по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1
– 3 и ал. 13 – 16.”.
10
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо (в приложимата редакция към
датата на деянието) и ал. 7 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
Глоба или Имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.”.
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на Общинско предприятие „Благоустрояване и
озеленяване” е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е
издаден ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от
ЗДвП (в приложимата редакция към датата на деянието), ЕФ може да се
издаде (правна възможност за наказващия орган), когато се установи
нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и че нормите
на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се
предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са
субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона
различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за
осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Предвид това се формира
извод, че за извършеното от Общинското предприятие „Благоустрояване и
озеленяване” нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е
издаден ЕФ. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето
11
на АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават
правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла
на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения.
Установените към датата на деянието непълнота и неяснота на правната
уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не
могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове.
В изложения смисъл са и Решение № 903 от 05.02.2025 година,
постановено по КАНД № 20247260701227/2024 на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова, Решение № 904 от 05.02.2025
година, постановено по КАНД № 20247260701297/2024 на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова и др.; а в изложения в т.
2 и в т. 3 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022 година, постановено по
КАНД № 758/2022 година по описа на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Биляна Икономова.
Т.е. видно от изложеното, в случая към датата на деянието липсва
изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен
ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила
от 13.02.2024 година, законодателят е предвидил възможността за издаване на
ЕФ за налагане на Глоба или Имуществена санкция при установено и заснето
от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До
изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което
изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Отделно от изложеното дори и да се приеме с оглед цитираното
изменение на ЗДвП в сила от 13.02.2024 година, че може да се издава ЕФ и за
нарушения, констатирани преди посочената дата, с оглед принципът,
действащ в наказателното, респ. административнонаказателното право, че
12
законът винаги се тълкува в полза на подсъдимия, респ. нарушителя, то
отново не следва да се приложи разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в
сегашния й вид към конкретното нарушение, тъй като е извършено преди тази
дата (13.02.2024 година), когато въпросната разпоредба не дава възможност за
издаване на ЕФ за нарушение като процесното.
4. На следващо място следва да се посочи, че по делото е налице неяснота
по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на
нарушението – посочено е само и единствено че пътят е с № 88, което поставя
в невъзможност както Съда, така и наказаното лице да разбере за кой точно
път става дума в настоящия случай, тъй като не е посочено това първокласен
път ли е, второкласен и т.н.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъд отменен и на това
самостоятелно основание.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за
процесното нарушение нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда
наказание „Имуществена санкция” в абсолютен размер от 2 500 лв., поради
което същото не може да бъде ревизирано от Съда (аргумент и от чл. 27, ал. 5
ЗАНН и от т. 1 на ППВС № 10 от 28.09.1973 година, с което е отречена
възможността в производството по обжалване на НП, респ. ЕФ да намери
приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което нито за АНО, нито за
Съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално
предвидения в закона размер). Отделно от това в ЗАНН са възприети съвсем
други принципи при определяне на административните наказания – забрана за
условно наказание (чл. 19 от ЗАНН), забрана за замяна на наказанията с по-
леки по вид, освен в случаите по чл. 15, ал. 2 от ЗАНН (чл. 27, ал. 4 от ЗАНН),
а също и забрана за определяне на наказанието под най-ниския предел, освен в
случаите, предвидени в закона (чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) (както вече бе
посочено). Тези случаи са единствено разпоредбите на чл. 58г, ал. 8 и чл. 79б,
ал. 1 от ЗАНН, което също води до извода, че ако законодателят е предвидил
определяне на наказанието, под най-ниския предел, това изрично щеше да
бъде посочено в разпоредбите на чл. 63б, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН, вкл. и
рамките, в които може да бъде сторено това.
На следващо място Съдът държи да отбележи, че чл. 27 от ЗАНН не
противоречи на принципа за съответстващо тълкуване на правото на ЕС, а и
13
самият АНО не сочи на коя точно конкретна правна норма от общностното
право противоречи посочената правна разпоредба. В изложение смисъл е
Решение № 729 от 31.01.2025 година по КАНД № 997/2022 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
Общинското предприятие - жалбоподател в размер на 550 лв. за адвокатски
хонорар, съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и
Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
Общинското предприятие - жалбоподател действително следва да бъдат
присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
Общинското предприятие - жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
В настоящия случай като съобрази размера на наложената санкция,
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
14
на Жалбата, но и представяне на Писмена молба по хода на делото и по
същество с посочен конкретен мотив за отмяна на ЕФ, ведно със Списък на
разноските, както и кабинетна работа, свързана с проучване на съдебната
практика, Съдът намира, че заплатеният размер на адвокатския хонорар се
явява справедлив и обоснован, т.е. налице е съответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права. В конкретния случай Съдът не намира, че така заплатеният хонорар
(550 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този
размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено
в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година на Съда на
Европейския съюз.
Предвид изложеното, Съдът намира, че не е необходимо да обсъжда
искането на АНО за неприсъждане на разноски. Само за пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че неявяването на процесуалния
представител в съдебно заседание не е основание за отказ да се присъдят
разноски при наличие на други своевременно извършени процесуални
действие от същия.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на Имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП № **********, издаден от АПИ, с който на Общинско предприятие
„Благоустрояване и озеленяване” с БУЛСТАТ 0009038251445, със седалище и
адрес на управление: град Свиленград, бул.„България” № 198, област
Хасково, представлявано от Директора И. А. А., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и 34 лв. – такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АПИ с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
15
инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на Общинско предприятие „Благоустрояване и озеленяване” с БУЛСТАТ
0009038251445, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.
„България” № 198, област Хасково, представлявано от Директора И. А. А.,
сумата от 550 лв., представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 61/2025 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16