Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 98
01.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря
Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1051 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №11276/15.07.2019г.,
подадена от П.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се обжалва Решение №1071
от 13.05.2019г. по гр.д. №4087/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от П.Р.Д., ЕГН: **********,
срещу Кооперация „ЗПКУ Нов живот“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. „Лозово“, представлявана от П. Н. - Председател,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 6 710 /шест хиляди седемстотин и
десет/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на изкоренени лозови насаждения и нанесени щети на
опорна конструкция на лозови насаждения в Поземлен имот с идентификатор
№07079.4.986 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, начин на трайно ползване: лозе, находящ се в
гр.Бургас, местност „Баа тарла“, с площ от 4 099 кв.м. и в Поземлен имот с
идентификатор №07079.4.987 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, начин на трайно ползване:
лозе, находящ се в гр.Бургас, местност „Баа тарла“, с площ от 4 098 кв.м., като
неоснователен.
Осъден е П.Р.Д., ЕГН: **********, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Кооперация „ЗПКУ Нов живот“, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лозово“, представлявана от
П. Н. - Председател, сума в размер общо на 1 100 /хиляда и сто/ лв.,
представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеното
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че районният съд е
нарушил процесуалните правила за анализ и преценка на събраните доказателства,
като част от тях са тълкувани превратно, а някои относими доказателства са
изключени от доказателствения материал. Въвежда се оплакване, че фактическите и
правни изводи на съда не кореспондират с действителното положение и правилното приложение на материалния закон.
Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че естествената амортизация на лозята изключва
отговорността на ответната кооперация за състоянието, в което те са заварени
след близо двегодишното им ползване от нея.
Като неправилен се оспорва и изводът на
районния съд, че поддържането на плододаването на насажденията е различно от
грижата за обслужващата инфраструктура.
Излагат се обстойни доводи в подкрепа на
твърдението, че районният съд в нарушение на закона е приел за неотносими и е
изключил от доказателствения материал, представените по делото Анкетна карта за
регистрация на ответната кооперация като земеделски стопанин и справките от ДФ
„Земеделие“ за участие в субсидии и мерки, като се настоява, че тези
доказателства са относими и необходими за изясняване на спора.
Твърди се още, че процесните имоти са
били заявени пред надлежните органи с тяхното предназначение като „винени
лозя“, кооперацията е получавала различни плащания за тях. Субсидиите и
плащанията били спрени след проверки от различни комисии, които установили, че
лозята не се обработват и поддържат според необходимите изисквания. Посочва се
още, че ако се приеме становището, че лозята за периода на действие на договора
за наем 2015-2017г. са били негодни за ползване, то това представлява измама и
злоупотреба със средства от европейски фондове и води до ангажиране на
съответната наказателна отговорност на председателя на кооперацията.
На следващо място се посочва, че с
нанесените вреди, ответната кооперация е лишила въззивника от възможността да
отдаде процесните лозя на друг земеделски стопанин – Д. Д., който след
сключването на договора с въззивника, на място е констатирал влошеното
състояние на имотите.
Оспорва се като неправилен и изводът на
първоинстанционния съд, че ако ответната кооперация е полагала грижи за лозето,
то това би довело до неоснователно обогатяване на наемодателя.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от ЗКПУ
„Нов живот“, с който подадената жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че изложените в жалбата оплаквания срещу
първоинстанционния съдебен акт са необосновани и не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Посочва се, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от районния съд и въз основа на нея са направени съответни
на закона правни изводи. Оспорват се всички възражения на въззивника.
Иска се от съда да потвърди първоинстанционното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
С отговора на въззивната жалба се
представят Постановление на БРП от 10.07.2017г. за отказ за образуване на
досъдебно производство и Постановление от 22.06.2018г. на БОП за отказ за
образуване на досъдебно производство, за опровергаване на твърдението на
въззивника, че бившият председател на кооперацията В. И. е извършил измама и
злоупотреба със средствата от европейските фондове.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът П.Р.Д. се явява лично, поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна ЗКПУ „Нов
живот“ се явява председателят П. Н. лично и с адв. Арнаудов, оспорва
въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от П.Д. срещу ЗКПУ „Нов живот“, с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди
от изкоренени лози и изкъртени колове в собствен на ищеца недвижим имот.
Твърди се в исковата молба, че на
01.12.2015г., e
сключен договор за наем на земеделска земя между наследниците на Й. Х. Д.
/един, от които е ищецът/, като договорът e
със
срок на действие до 30.09.2016г., съгласно сключен анекс към него. В договора
били включени всички земеделски земи, правото на собственост върху които е
възстановено на Х. К. П. Ищецът се легитимира като собственик по силата на
договор за доброволна делба на недвижими имоти от 24.03.2017г., на ПИ лозе с
идентификатор 07079.4.986 и ПИ лозе с идентификатор 07079.4.987, които до края
на стопанската 2016-2017г. се ползвали от ответната кооперация. Твърди се, че до
септември 2017г. ищецът получавал рента. На 01.08.2017г. бил сключен договор за
наем с Д. Д. /последващ наемател/, но при оглед на имотите се констатирало, че
част от парцела е празен, а в другата част има изкъртени лози и начупени колове.
Сочи се, че отговорност за състоянието на имотите носи ответната кооперация,
тъй като само тя ги е използвала и обработвала.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ЗКПУ „Нов живот“, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството,
че ищецът е собственик на процесните имоти, както и това, че между страните е
бил сключен договор за наем на същите за селскостопанско обработване. Оспорва
се предназначението на имотите, като се твърди, че само в една част са лозя.
На следващо място се оспорва твърдението
на ищеца, че лозята не са гледани добре и поради това са оредели, а коловете са
начупени. Изложени са обстойни доводи, относно полаганите за лозята грижи от
страна на ответната кооперация. Посочва се, че всички лозя са стопанисвани от
кооперацията с грижата на добрия стопанин, но лозята са стари, с изтекъл
амортизационен срок и подлежат на изкореняване. Твърди се, че наемателят няма
право да извършва подобрения в лозята, нито да ги изкоренява и да засажда нови,
като това би могло да стане единствено по волята на собствениците.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът се легитимира като собственик на
процесните имоти с Решение №6 за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Лозово;
удостоверение за наследници изх. №94-01-15805/14.05.2018г.; удостоверение за
наследници изх. №94-01-17783/31.05.2018г., договор за доброволна делба от
24.03.2017г, сключен между ищеца П.Р.Д. и **** му Х. Р.Д.
Пред първата инстанция са представени Договор
№2 за наем на земеделска земя от 01.12.2015г., сключен между П.Р.Д. и Х. Р.Д.
от една страна като наемодатели и ЗКПУ „Нов живот“ като наемател и анекс към
него от същата дата, видно от които срокът на договора е до 30.09.2016г.
Представени са пред районния съд договор
за отдаване под наем на земеделска земя от 01.08.2017г. и протокол от
01.10.2017г., от които е видно, че
ищецът е сключил договор за наем на процесните имоти с друг наемател, който при
оглед на същите констатирал, че част от парцела е празен, а в другата част има
много изкъртени лози и начупени колове.
Представени са от ответника
доказателства за състоянието на процесните имоти още преди сключване на
договора за наем с ищеца: протоколи на ОС от 13.04.2008г. и от 01.11.2008г.;
списък на член-кооператорите; протокол на комисията, избрана на събранието от
13.04.2008г. Видно от представените писмени доказателства, въпросът за
състоянието на лозята и евентуалното им изкореняване, ако има съгласие от
страна на собствениците за това, е бил обсъждан на проведени събрания на
кооперацията много преди сключването на процесния договор за наем.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Я. А., Д. Д., Т С. и А. П. Според свидетеля Я. А., който лично е
обработвал лозята преди време, състоянието им е „абсурдно“, лозята са оставени
на изживяване, всичко е занемарено, за разлика от времето, в което председател
на кооперацията е бил И. и тогава тези масиви са били в добро състояние.
Свидетелят Д. Д. – последващият наемател
на процесните имоти посочва, че в половината от парцела има направен път, има и
нива, а лозето „не е гледано“.
Свидетелят Т С. също е работил в
кооперацията до 2006г. и твърди, че докато е бил там имотите са били „много
добре гледани“. Заявява, че има полски път, който дели лозята. Свидетелят П. твърди,
че са правени всички обработки на лозята и че въпросът с изкореняването се е
обсъждал още докато председател на кооперацията е бил И. Докато е работил в
кооперацията лозята са били в добро състояние, но сега не може да каже как са.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-геодезическа експертиза, от чието заключение се установява, че
границата на лозовите насаждения, попадащи в ПИ 07079.4.986 и ПИ 07079.4.987
към момента на създаването им и към настоящия момент е полски път, който
откъсва части от тях. Границите на лозовите насаждения, касаещи имотите не
съвпадат с границите на имотите, тъй като в последните попадат части от полски
път и нива. Вещото лице е посочило къде попада стабилизираният път и с колко,
както и каква част от имотите представлява нива.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвена и приета и съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение се установява, че процесните имоти са възстановени като лозя, но
част от тях представляват ниви. Вещото лице посочва, че лозето е с изтекъл срок
на годност, същото е 44 годишно. Поради липса на съгласие на собствениците за
изкореняване се планува добив, макар и по-малък – 5-6 пъти по-нисък добив от
нормалния. В двата имота не се забелязват следи от изкоренени лозя, но същите
са занемарени. Разреждането е около 40%. Лозята са с изтекъл амортизационен
срок и носят само финансови загуби на кооперацията, като лозето е надживяло възрастта
си с 19 г. и е на минус, поради което не може да се оценява. Според експертното
заключение лозята са без стойност, поради изтеклия амортизационен срок. Посочва
се още, че неразделна част от лозята е конструкцията, изградена от бетонови
колове и два реда тел, като същата не е подменяна с години /най-вероятно
откакто е създадено лозето –л.173 от първоинстанционното производство/. Вещото
лице е остойностило щетите в лозето и конструкцията, като в съдебно заседание е
уточнено, че цената, която е дадена за коловете е цена за нов кол и нова тел. Вещото
лице посочва, че договорните отношения между ЗКПУ „Нов живот“ и ищеца са
спазени. Д. е получил рента за 2016/2017г. на стойност 119,23 лв. Според вещото
лице не са полагани достатъчно грижи за лозята.
В съдебно заседание вещите лица дават
подробни уточнения.
В съдебно заседание пред първата
инстанция, проведено на 21.02.2019г., ищецът е увеличил размера на исковите си
претенции от 5000 на 6710 лв. /съобразно заключението на вещото лице/.
Съгласно чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през
време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за
която той не отговаря.
За да бъде уважен така предявеният иск
следва ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи: наличието на
лозови насаждения в процесните имоти, състоянието им при предаването за
ползване на кооперацията, причинените щети и причинно-следствената връзка с
поведението на наемателя. Ответникът носи тежестта да установи обстоятелството,
че имотите не са приети в добро състояние като лозя, както и това, че
евентуалните вреди по тях не се дължат на причина, за която той отговаря.
В настоящия случай, от събраните
доказателства се установява, че само в част от процесните имоти е имало лозови
насаждения, а в останалата си част са били ниви, както и че между имотите
минава полски път.
За да се установи дали са причинени
вреди следва да се направи съпоставяне между състоянието на процесните лозя при
сключването на договора за наем, при предаването им с това при прекратяването
на договора и връщането им. В настоящия случай липсва приемо-предавателен
протокол, подписан от страните при сключването на договора за наем на
01.12.2015г. Относно състоянието на лозята, от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че лозето е 44 годишно, с
изтекъл амортизационен срок, носи само финансови загуби на кооперацията. Лозето
е било с изтекъл амортизационен срок още към момента на сключване на договора
за наем на 01.12.2015г. В заключението е посочено, че конструкцията не е сменяна
откакто е създадено лозето. Отразено е още, че в двата имота не се забелязват
следи от изкоренени лозя, но същите са занемарени /л.171 от първоинстанционното
производство/. Освен това по делото са представени доказателства, че въпросът
за лошото състояние на лозята е бил поставян преди сключване на процесния
договор за наем с ищеца. Ето защо не може да се приеме, че е настъпила вреда за
наемодателя, тъй като още към момента на отдаване под наем процесните лозя са
били с изтекъл амортизационен срок и поради това без стойност.
По отношение на телената конструкция, изградена
от бетонови колове и два реда тел, вещото лице заявява, че представлява
неразделна част от лозето. В същото време обаче от експертното заключение се
установява, че конструкцията не е сменяна „вероятно откакто е създадено
лозето“. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че амортизационият срок на
конструкцията е 7-10 години в зависимост от дебелината, като следва да бъде
отглеждана ежегодно, а не да се чака 44 години. След като конструкцията не е
сменяна откакто е създадено лозето, а е необходимо да се сменя на 7-10 години,
следва, че същата е предадена на наемателя с отдавна изтекъл амортизационен
срок и не може от него да се търси отговорност за състоянието ѝ след
прекратяване на наемното правоотношение. Стойността, която е дадена от вещото
лице е за изцяло нови тел и бетонни колове. Ако се приеме, че е задължение на
наемателя да ги смени, това би довело до неоснователното му обогатяване,
предвид състоянието, в което ги е получил при сключването на договора за наем. Следва
да се отбележи, че в самия договор страните са уговорили, че наемателят няма
право да изменя договорения начин на трайно ползване на имота, както и да
извършва в него подобрения без предварително писмено съгласие на наемодателя,
което води до извод, че не следва да се възлага в тежест на наемателя подмяната
на телената конструкция.
Поради гореизложеното настоящият състав
намира, че повреждането на наетата вещ в разглеждания случай не е станало по
време на действие на договора за наем и не може да се търси отговорност на
наемателя за причинени вреди, на вещ, която към момента на сключване на
договора е била амортизирана и е имала нулева стойност.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за присъждане на разноски, на въззивника такива не му
се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна
има право на разноски, направила е искане в този смисъл своевременно. Представен
е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че същите са в
размер на 665 лв. – адвокатски хонорар. В договора е отразено, че
възнаграждението е заплатено, но не е посочен начин на плащане. Съгласно ТР
№6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане
в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
настоящия случай не са представени доказателства за заплащане на договорената
сума по банков път, нито е отразено в договора, че възнаграждението е заплатено
в брой. Поради това претендираното възнаграждение от 665 лв. не следва да се
присъжда в полза на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1071/13.05.2019г.,
постановено по гр.д.№4087/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.