№ 14150
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С.НА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от С.НА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20211110137074 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК и чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба, инкорпорирана във въззивна жалба на ищеца „Ес Ти Ем
Груп“ ЕООД от 30.01.2024г., чрез процесуалния му представител адв. Б. – Величкова, с
която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение №
218/05.01.2024г. в частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени
сторените от него разноски в пълен размер, съобразно уважената част от иска,
възлизащи на сумата от 104,34 лв. Излагат се доводи, че претендираният разход за
преводи на документи е направен в заявения размер от 38,44 лева независимо от
размера на претендираната сума, съответно следва да бъде присъден именно
последния.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника. Излага
съображения в насока неоснователност на молбата при правилно приложение на
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения.
В мотивите на постановеното по гр.д. № 37074/2021г. решение №
218/05.01.2024г. съдът се е произнесъл по въпроса за отговорността на страните за
сторените в производството разноски, като е разпределил същите, съобразно изхода на
спора. Предвид обстоятелството, че част от исковите претенции са уважени, съдът е
формирал мотиви, че в полза на ищеца по делото „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД се следват
1
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази насока е приел, че ответникът дължи
заплащане на сторени разноски за държавна такса в размер на 125,20 лева, адвокатско
възнаграждение в размер от 500 лева, както и разходи за превод на документи, които
на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, възлизат на сумата в общ размер 66,36
лева. Следва да се посочи, че в рамките на последната са включени пропорционално и
разноските за извършен превод, определени именно по нормативно установените
правила, съответно доводите на ищеца за дължимост в пълния заявен и реално сторен
размер, се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба
на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка.
Съгласно задължителните за съдилищата указания на т.7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл. 247, 250 и 251 ГПК намират
на общо основание приложение в заповедното производство.
За да е налице очевидна фактическа грешка следва да бъде установено
наличието на противоречие между правните изводи на съда, обективирани в мотивите
на съдебния акт и волята му, отразена в диспозитива на същия.
В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че действително
формираната воля на съда в постановеното решение по гр.д. № 37074/2021г. по описа
на СРС е за отхвърляне на главната претенция с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.367 ТЗ вр. чл.1, § 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
за сумата 1842 лева, поради извършено прихващане със сумата 1647,88 лева,
представляваща удържана от получателя на товара срещу ответното дружество сума,
равняваща се на стойността на повредения товар, както и чрез плащане от ответника в
хода на производството по делото на сумата 194,12 лева. В крайния си акт съдът
неправилно е изписал сумата 1647,88 евро, поради което същият следва да се поправи,
като се посочи правилната валута, а именно, че се касае за сума в размер на 1647,88
лева. В допълнение към това некоректно е посочено в диспозитива на решението и че
се отхвърля лихвата за забава върху пълния размер на главното вземане – 1842 лева,
доколкото такава действително се дължи по отношение на платената в хода на процеса
сума - 194,12 лева, като законна последица от уважаването на иска до посочения
размер, последният отхвърлен поради извършено плащане, съобр. разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от ищеца „Ес Ти Ем Груп“
ЕООД, ЕИК ********* за изменение на решението от 05.01.2024г., постановено по
2
гр.д. № 37074/2021г. по описа на СРС, 81 състав, в частта за присъдените в полза на
ищеца разноски.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание чл.
247 ГПК на решението от 05.01.2024г., постановено по гр.д. № 37074/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, като диспозитива в отхвърлителната му част да се чете:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 27, ет.6 срещу Електростарт”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Вършец, бул.
„Република“ № 23 осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), за сумата от 1842 лева, представляваща дължимо възнаграждение
(навло) за извършен международен превоз на стоки по направление България – Полша
по заявка-договор за международен транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., за което е
издадена фактура № **********/07.01.2021г., поради извършено прихващане по чл.
103, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки със сумата от 1647,88 лева, представляваща удържана от
получателя на товара срещу ответното дружество сума, равняваща се на стойността
повреден товар и чрез плащане на сумата 194,12 лева, както и иска по чл.309а, ал.1
ГПК за сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени разноски по
извънсъдебно събиране на вземането.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3