№ 13929
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАР-А
С-И РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета г-ина в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110105436 по описа за 2023 г-ина
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
в-ите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването
на парични задължения в размер на сумите, както следва:
сумата от 2 113.47 лв.- главница за пери-а 28.07.2021 - 28.07.2022г., 638.63 лв. - мораторна
лихва за пери-а 28.08.2021 - 28.07.2022г., както и законна лихва от датата на п-аване на
заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по образуваното частно гражданско дело., за
които суми по ч. гр. дело № 58276/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.12.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. П-държа, че за пери-а от 03.11.2016 г. до
19.10.2019 г. е предоставил на ответника такива до обект, нах-ящ се в ...., с договорна
(съдебна) сметка № ********** и клиентски № **********, чиято стойност не е била
заплатена. Сочи, че качеството потребител на В и К услуги по смисъла на §, ал. 1, от ДР на
ЗРВКУ произтича от факта, че ответникът В. е въведен като титуляр на партида, отнасящата
се за процесния имот, тъй като е бил негов наемател, позовавайки се на уведомително писмо
№ **********/15.05.2017 г.
Допълва, че съгласно общите условия за предоставяне на В и К
услуги /в сила от 28.08.2016 г./, които са общ-остъпни на интернет – страницата на
дружеството, потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените
такива в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, което ответникът не е сторил,
поради което претендира същата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е п-ал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
че няма облигационно отношение и че е налице собственост. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази дов-ите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за в-ите.
Основателността на иска за цена на потребена в-а се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Ответникът
да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение; 2. доставянето през исковия пери- на твърдяните В и К услуги в
претендираните количества до посочения обект, чиято стойност възлиза на исковите суми.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на в-оснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на в-оснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на в-оснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни в-и, на жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост и на в-оснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно в-опров-но отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при п-адена от наемателя нарочна писмена декларация за това,
каквато по делото не е представена.
В случая, за установяване на качеството на ответника на потребител на В и К услуги по
отношение на процесния имот, от страна на ищеца е представена настанителна заповед №
7700/25.02.2013 г. на кмета на район Искър, по силата на която М. Кърстева, заедно с
членовете на 4-членното си семейство, е настанен в общинско жилище, нах-ящо се в жк.
Дружба, бл.6, вх. Г, ет.1, ап.74, като видно от мотивите на заповедта, същата е издадена на
основание чл. 19 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО).
В случая, при съвкупен анализ на данните, удостоверени в така обсъдените писмени
доказателства по делото, съдът приема, че от страна на ищеца не се установява при
условията на пълно и главно доказване наличието на първия елемент от фактическия състав,
обуславящ основателността на исковете, а именно: наличие на валидно възникнало
облигационно правоотношение с ответника М. К. чийто предмет е предоставянето на В и К
услуги до обект, нах-ящ се в жк. Дружба, бл.6, вх. Г, ет.1, ап.74.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (в
редакцията към момента на издаване на настанителна заповед № ЖН-04-38/29.04.2013 г.)въз
основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем
(пообразец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата и задълженията на
наемателя и наем-ателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет;
отговорността при неизпълнение; п-държането (текущи и основни ремонти) и други условия
по наемното правоотношение.
2
По делото не са ангажирани никакви доказателства, въз основа на които по безспорен
начин да се установи, че между Столична община, в качеството й на собственик на в-
оснабдения имот, и М. К., е възникнало валидно наемно правоотношение по силата на
договор за наем, сключен по реда на Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, както и, че въз
основа на това наемно правоотношение същият е предприел действия за откриване на
индивидуална партида на негово. Твърдението, че открит клиентски номер не се установи
по делото, тъй като за него няма предавани доказателства.
Изрично в настанителната заповед е посочено, че в
следва да се сключи договор за наем с кмета на район до 28.02.2013 г. , което обаче няма
данни да се е случило.
Нещо повече, в чл. 20, ал. 5 от горната Наредба се предвижда, че
настанителната заповед влиза в сила от датата на фактическото предаване на жилището с
протокол – опис, какъвто обаче от страна на ищеца не се твърди, а и не се доказва да е бил
съставен, като липсата на такъв е пречка за установяване както на влизането в сила на
обсъдената настанителна заповед, така и за фактическото предаване на имота на ответника
В., т. е. че той и членовете на семейството му фактически са обитавали процесния имот в
рамките на исковия пери-.
Ето защо, с оглед липсата на данни по делото, че между ответника М. К., в качеството му на
трето, ползващо имота със съгласието на неговия собственик лице, от една страна, и
ищцовото дружество, в качеството му на доставчик на в-оснабдителни услуги до него, от
друга страна, е бил сключен нарочен договор за тази услуга, то следва да се приеме, че
задължено лице за заплащането пр-ължава да бъде нейният собственик – Столична община.
Безспорно е по делото и се установява от заключението на СТЕ, че процесния имот е в-
оснабден. В чл. 39 от приложимата в отношенията между страните Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на в-
оснабдителните и канализационните системи са регламентирани начините за определяне на
изразх-ваните количества в-а. Принципът е, че изразх-ваните количества в-а се определят
въз основа отчетените количества в-а, преминали през общия в-омер /в-омерът на в-опров-
ното отклонение/ и въз основа показанията на индивидуалните в-омери.
Според една от хипотезите - по чл. 39, ал. 3 от Наредбата, по изключение в случаите, когато
сградната в-опров-на инсталация е проектирана така, че индивидуални в-омери в жилищата
не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразх-ваното количество в-а и
отчитането на отведената и пречистената в-а се извършват съобразно броя на обитателите на
жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на индивидуални в-омери и броя на
обитателите на всеки обект се съставя протокол, п-писан от оператора и от упълномощения
представител на етажната собственост. Според друга хипотеза – тази на чл. 39, ал. 4 в
обекти с повече от един потребител, в които индивидуални в-омери имат само някои от
потребителите, изразх-ваното количество в-а след общия в-омер на в-опров-ното отклонение
се разпределя, както следва: 1. отчитат се преминалите количества в-а през общия в-омер; 2.
отчитат се преминалите количества в-а през индивидуалните в-омери; отчитането по т. 1 и 2
се извършва съгласно ал. 2, т. 1; 3. за потребителите без индивидуални в-омери количествата
в-а се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между данните по т. 1 и сбора от
отчетените по т. 2 и 3 количества в-а се разпределя пропорционално на изразх-ваните
количества, определени в т. 2 и 3; 5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват
на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал.
5.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани в-омери на в-опров-ните отклонения и индивидуални в-омери, месечното
количество изразх-вана, отведена и пречистена в-а да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб.
м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател.
Т. е. видно е от цитираните разпоредби, че за липсата на индивидуален в-омер, когато това
се дължи на техническа невъзможност, следва да се състави съответният протокол, какъвто
3
по делото липсва. Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 се
налага изв-, че за да са налице предпоставките за такова служебно начисляване на
количества в-а е необх-имо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на
монтиран в-омер на в-опров-ното отклонение /общ в-омер по см. на чл. 11, ал. 2, изр 2 от
Наредбата/ и липса на индивидуален в-омер. В случая не се твърди и не се установява липса
на общ в-омер на сградата етажна собственост.
Ищецът не е основал исковете си на твърдения за осъществяване на някой от
горепосочените юридически състави –т. е. за начисляване на дължимите суми служебно – на
база осъществяване на предпоставките на някой от предвидените юридически състави за
това, поради което и те са останали извън предмета на делото и респективно – извън
предмета на доказване.
Видно е, че за някои от тези състави задължения съществуват и за ищцовото дружество и
неизпълнението на тези задължения ще в-и до изв- за неосъществен такъв състав и респ. – за
изв- за неправилно начисляване на дължимите суми. Исковете са основани единствено на
твърдения за реално отчитане на потребени количества в-а, като не са въведени
твърдения за начисляване на количества ползвани ВиК услуги при наличието на фактически
състави, съставляващи изключения от общия случай изразх-ваните количества в-а и респ. –
стойността им да се определят въз основа отчетените от в-омерите количества. Ищецът не е
твърдял и по делото не са представени доказателства кое от изключенията е налице – дали
се касае за техническа невъзможност за поставяне на индивидуален в-омер, което следва да е
удостоверено с нарочно съставен протокол между оператора и представител на етажната
собственост, какъвто по делото липсва, дали се касае до липса както на общ в-омер, така и
на индивидуални, или до бездействие на потребителя да постави индивидуален в-омер, като
последната хипотеза е най-малко възможна с оглед обстоятелството, че по делото няма спор
и се установява от вещото лице, че сградата е присъединена към в-оснабдителната мрежа на
"С-а в-а" АД. Последното е така, защото съгласно разпоредбите на Наредбата – чл. 14 и сл.
при присъединяване на сградата към в-оснабдителната система на оператора се п-писва
предварителен договор, в който се посочват и броя и местоположението на индивидуалните
в-омери. Т. е. обективно невъзможно е в процесния имот да не е имало никога
индивидуален в-омер. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата, при сгради - етажна собственост,
и в-оснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя
индивидуални в-омери. Според ал. 5 доставката, монтажът, проверката, п-държането и
ремонтът на индивидуалните в-омери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 34а, ал.
4 операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите,
която включва демонтаж на индивидуалните в-омери, пери-ична проверка от лицата по ал.
2, монтаж и пломбиране. Видно е, че поставянето на индивидуален в-омер е както
задължение на потребителя и е за негова сметка, така е задължение и на оператора.
Нещо повече от експертизата е видно, че поисканите документи във връзка с имота не са
предоставени от ищцовото дружество. Няма доказателства кога е започнало начисляване на
база и как е определена тя. Не са представени документи и за броя на обитателите.
По делото не се установи каква е причината за начисляване за апартамента на ответницата
количества в-а по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата, поради което за съда е невъзможно да
прецени кой фактически състав п-лежи на проверка, респ. – да направи обоснован изв-, че
изразх-ваните от ответницата количества в-а са начислени съобразно действащите
нормативни изисквания.
При така изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените
искове – издаване на фактури за стойността на потребените и начислени количества ВиК
услуги на база отчетени показания - и с оглед на това – при така очертания предмет на
доказване по делото, от събраните доказателства не могат да се направят изв-и за
законосъобразно служебно начисляване на ползвани количества ВиК услуги в процесния
пери-, т. е. ищецът не е доказал пълно и главно обстоятелствата, включени в основанието на
предявения иск за главница, поради което той п-лежи на отхвърляне.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
4
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорната
претенции за обезщетение за забава .
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „С-А В-А” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1618, бул. “Цар Борис III” 159, ет. 3, срещу М. В. К., ЕГН
**********, с адрес: 1592 СОФИЯ, ж.к. „Дружба 1“, бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 74,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за в-ите и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 2 113.47 лв.- главница за
предоставените услуги по доставка на питейна в-а, отвеждане на отпадъчни в-и и
пречистване на отпадъчни в-и за пери-а 28.07.2021 - 28.07.2022г., сумата от 638.63 лв.
- мораторна лихва за пери-а 28.08.2021 - 28.07.2022г., както и законна лихва от датата
на п-аване на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по образуваното частно
гражданско дело., за които суми по ч. гр. дело № 58276/2022 г. по описа на СРС, 53
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.12.2022 г.
ОСЪЖДА „С-А В-А” АД, ЕИК *** да заплати на адвокат Н. И. И. с ЕГН:
********** сумата от 755, 20 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО п-лежи на обжалване с въззивна жалба пред С-и градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при С-и районен съд: _______________________
5