РЕШЕНИЕ
№ 235
гр.
Пловдив, 18.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на втори
декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
при участието на секретаря Мариана
Апостолова
и прокурора Румен Боев, като разгледа докладваното от
съдията ВАСИЛ ГАТОВ вчнд № 573 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от ЗПИИРКОРНФС.
С обжалваното решение състав
на Пловдивския окръжен съд е признал Решение BLS2-V-18-74715/3,
постановено на 23.10.2018г., за налагане на финансова санкция, постановено от
несъдебен орган в Република *, влязло в сила от 22.02.2019г., с което на
българския гражданин В.П.Х. за извършено на
15.07.2018г. административно нарушение в Република *, е наложено
наказание „Парична глоба” в размер на 450,00 евро, както и са възложени разходи
по производството в размер на 5,00 евро, или общ размер на финансовата
санкция - 455,00 евро, с левова
равностойност 890 лева по курса на БНБ към момента на постановяване на
решението, чието признаване се допуска – 23.10.2018г.
Срещу решението е постъпила жалба
от служебния защитник на засегнатото лице, като се претендира отмяна на
решението и отказ за допускане на изпълнение на финансовата санкция.
Съображенията са насочени към несъответствие на Удостоверението с изискванията
на Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции във връзка с липсата на данни Х. да
пребивава обичайно в Република България.
В
съдебно заседание прокурорът
пледира за неоснователност на жалбата и иска решението следва да бъде оставено в
сила, като обосновано и законосъобразно.
Защитникът поддържа жалбата с
релевираните в нея доводи за незаконосъобразност на решението.
Засегнатото лице не се явява и
не ангажира становище.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Решение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови атакувания
съдебен акт, Пловдивският окръжен съд, след подробен анализ е установил,
че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия съд
съдържат всички изискуеми реквизити на ЗПИИРКОРНФС относно прилагане принципа
на взаимно признаване на финансови санкции.
Съдът е
приел, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за извършено нарушение
по законодателството на Република * с наложена парична санкция и съответното удостоверение
по образец, придружени от превод на български език.
Окръжният
съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и приложените към него
документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като е заключил, че не са налице
нито едно от основанията за отказ за признаване на решението на чуждия орган за
налагане на финансова санкция, изброени в
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Изложил е и подробни съображения,
с които е отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото лице Х., като
неоснователни.
Предвид всичко това, Окръжният
съд не е намерил основание за отказ да
изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за
обосновано и законосъобразно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата
държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво нарушение
е извършила В.Х.. Точно е преценено, че санкционираното нарушение попада сред визираните в чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, по отношение на които не се
прилага принципа за двойна наказуемост, като е отчетена и съотносимостта му и
по българското законодателство.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените съображения относно липсата на основанията
за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС и не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Процедурата
по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР
на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Възраженията, изложени от
защитата на засегнатото лице, касаещи липсата на данни за постоянно пребиваване
на лицето на територията на Република България са лишени от състоятелност. Те
са били поставени и на вниманието на съда в първоинстанционното производство и
със солидни и правно издържани доводи са били отхвърлени като неоснователни.
Настоящият състав споделя изцяло така поднесената от първата инстанция правна
аргументация и не намира за необходимо да я преповтаря.
Така посочени, тези
възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат възприети и на друго основание.
Удостоверението е представено с четлив и ясен превод, от който става ясно, че
на засегнатото лице е била предоставена възможност да упражни правата си пред
съответния съд в Република *.
На
внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд и всички други
обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на
забранителните предпоставки, изискуеми
от ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.,
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на
атакуваното решение и решаването на процесната проблематика по същество от настоящата
инстанция.
Всичко това налага извода, че обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и при липса на процесуални нарушения,
водещи до неговата отмяна, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС, Пловдивският
апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/12.11.2019г. по чнд № 1996/19г. на
Пловдивски окръжен съд, с което е признато Решение BLS2-V-18-74715/3,
постановено на 23.10.2018г., за налагане на финансова санкция, постановено от
несъдебен орган в Република *, влязло в сила от 22.02.2019г., с което на
българския гражданин В.П.Х. за извършено на
15.07.2018г. административно нарушение в Република *, е наложено
наказание „Парична глоба” в размер на 450,00 евро, както и са възложени разходи
по производството в размер на 5,00 евро, или общ размер на финансовата
санкция - 455,00 евро, с левова
равностойност 890 лева по курса на БНБ към момента на постановяване на
решението, чието признаване се допуска.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.