№ 729
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500407 по описа за 2021 година
С решение № 26137 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело № 8741/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 18 състав, е признато за установено по иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от
ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, предявен „Уникредит Булбанк“ АД против Е. Н. К., че Е. Н. К.
дължи да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата 58 263,58 лева – главница
по Договор за банков ипотечен кредит № 107/04.12.2008г., Анекс № 1/13.04.2010г.
и Анекс № 2/08.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от
28.11.2017г.; възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора в размер 1046,56 лева за
периода от 20.02.2017г. до 21.06.2017г.; наказателна лихва по т. 4.2 от договора в
размер 2834,66 лева за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г. и наказателна лихва
по т. 4.3 от договора в размер на 1477,73 лева за периода от 27.01.2017г. до
28.11.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК по гр. д. № 83630/2017 г. по описа на СРС, 68 състав, искът е отхвърлен за
разликата над сумата 58 263,58 лева – главница до предявения размер 59109,10
лева и над сумата 1046,56 лева – договорна лихва до предявения размер 1665,11
лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Е. Н. К. е осъдена да плати на „Уникредит
Булбанк” АД разноски по делото, сторени в заповедното и в исковото
производство в размер 9871,29 лева, съразмерно уважената част от иска.
Въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковете са уважени е
подадена от Е. Н. К., чрез особения представител адв. Х. В., с оплаквания за
недопустимост и неправилност. Жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител сочи, че исковата молба е подписана от лице, за което липсва
учредена представителна власт, поради което предявеният иск е недопустим.
1
Сочи, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като не
е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, поради
това, че кредитополучателят не е подписал общите условия към договора за
кредит. Поддържа, че издадената в полза на банката заповед за изпълнение е
незаконосъобразна, тъй като представените в заповедното производство
извлечения от сметка не са заверени от управител или счетоводител на банката.
Твърди, че приложения по делото погасителен план не е относим към процесния
договор за банков кредит, поради което и изготвеното въз основа на този
погасителен план заключение на ССчЕ не следва да се кредитира. В жалбата са
изложени подробни съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора
за кредит и в ОУ към него, които са и нищожни. Твърди се, че банката неправилно
е определила размера на претендираната главница, поради незаконосъобразно
увеличаване размера на договорната лихва, както и че анексите, с които банката е
уговорила нови срокове за погасяване на задълженията за просрочени лихви,
формирайки ги като част от главницата, са недопустими. Сочи се, и че
кредитополучателят не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита. Предвид всичко изложено, се иска да бъде отменено решението в
обжалваната части вместо това да бъде постановено ново, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец „Уникредит Булбанк” АД,
чрез пълномощника адв. Г. С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна и в който са изложени съображения за
правилност и обоснованост на решението в обжалваните части.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Уникредит
Булбанк” АД, с която против Е. Н. К. е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД- да се признае за установено, че
ответницата дължи на банката сумата 59 109,10 лева – главница по договор за
банков ипотечен кредит за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г., договорна
лихва в размер 1665,11 лева за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г. и 4312,39
лева – за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.08.2008г. между страните е сключен
договор за банков ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на
ответницата сумата 70 000 лева със срок за погасяване 20.11.2028г. сочи се, че
солидарно с кредитополучателя са се задължили и Д. С. М. и „Жоли клуб” ООД.
Твърди се също, че с Анекс № 1 от 13.04.2010 г. и Анекс № 2 от 08.06.2011 Г.
С.аните са предоговорили условията на кредита като са въвели два
2
дванадесетмесечни периода на облекчено погасяване на кредита и солидарно с
кредитополучателя се е задължил Г. В. П..
Ищецът сочи, че на 20.12.2016г. кредитополучателят е преустановил
плащанията на дължимите месечни вноски за договорени лихви и главница и от
тази дата бил изпаднал в забава, като на основание чл. 17 от договора – поради
допуснати просрочия на седем вноски за договорни лихви и главница, дължими в
периода от 20.12.2016 г. до 20.06.2017г. банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, считано от 21.06.2017г. и с нотариални покани банката уведомила
длъжниците за обявената предсрочна изискуемост и ги поканила доброволно да
погасяват задълженията си в пълен размер. Твърди, че поради неизпълнение на
задължението Банката поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и
такава била издадена. Сочи, че ответницата възразила срещу заповедта и за
банката е налице правен интерес да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК-
да се признае за установено, че ответницата дължи посочените суми. Претендира
и направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответницата Е. Н. К., чрез назначения
от съда особен представител адв. Х. В. оспорва иска. Сочи, че исковата молба е
пописана от лице без представителна власт, поради което смята, че следва да се
приеме, че исковата молба не е депозирана в указания от заповедния съд срок. Не
оспорва твърденията, че между страните по спора е сключен договор за банков
кредит и два анекса към него. Сочи, че кредитополучателят не е подписал ОУ към
договора за кредит, поради което не е обвързан от тях. Поддържа, че клаузита в
договора за ипотечен кредит и в общи условия, даващи право на банката
едностранно да променя лихвения процент са неравноправни клаузи. Сочи, че
поради това банката е претендирала по-висока лихва от реално договорената.
Твърди, че неправомерно банката е формирала нов кредит от страна главница и
просрочени лихви, както при подписването на двата анекса, така и при
обявяването на предсрочната изискуемост. Оспорва твърденията на ищеца, че
ответницата е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
Прави възражение за погасяване по давност съгласно чл. 111 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.12.2008г. е сключен договор за банков ипотечен кредит между
„Уникредит Булбанк“ АД, като кредитор, и Е. Н. К. , като кредитополучател и Д.
С. М. и „Жоли Клуб” ООД, като солидарни длъжници, по силата на който банката
е предоставила на ответницата и солидарните длъжници като кредит сумата 70
000 лева, със срок на усвояване на сумата до 19.12.2008г. и със срок на
издължаване до 20.11.2028г., като страните не спорят, че кредитът е усвоен.
В чл. 4.1а от договора е посочено, че годишният лихвен процент върху
редовната главница за кредитите, изплащане чрез анюитетни вноски, е формиран
от БЛП и надбавка към него за редовен дълг, като към датата на сключване на
договора БЛП е в размер 8,426%, надбавка в размер 2,574 % годишен лихвен
процент 11 %. В чл. 4.2 от договора е посочено, че годишният лихвен процент
3
върху просрочената главница е в размер 13%, формиран от БЛП8,426% и
надбавката към него за просрочена главница в размер 4,574%. В чл. 4.3 е
посочено, че годишният лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс
просрочена главница) при просрочие на главницата и/или лихва и главница е
дължим допълнително в размер 5 %, независимо от лихвите по чл. 4.1 и чл. 4.2.
Според чл. 11.2 от договора, кредитополучателят дава съгласието си кредиторът
да променя едностранно размера на ГЛП по чл. 4.1а, съответно размера на
аниютетната вноска, при условията на чл. 9.4 от Общите условия. В чл. 17
страните са посочили, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на
кредитополучателя по договора и/или при неплащане на което и да е от паричните
задължения по него, кредиторът има право да обяви кредитът за предсромно
изискуем.
В т.9.3.1 от ОУ към договора е посочено, че при кредити в лева базовият
лихвен процент се определя едностранно от банката при прилагане на
едноседмичен или едномесечен SOFIBOR, равен на индекса, публикуван на
страницата SOFIBOR на REURTES в 11.00 часа българско време два работни дни
преди първия работен ден от всяка седмица или месец и се прилага при първия
работен ден на седмицата, съответно от месеца до деня, предхождащ първия
работен ден на следващата седмица, съответно месец включително. В раздел IX от
Общите условия са посочени предпоставките, при които банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
На 13.04.2010г. между страните е сключен анекс № 1 към договор за банков
кредит № 107, с който те приемат, че към датата на подписване на анекса е
погасена по кредита сумата 1 998,78 лева, остатъкът е в размер 68 001,22 лева –
редовна главница; начислена неизискуема лихва в размер 445,73 лева или общо
68 446,95 лева. Според чл. 4.1а от анекса е изменен размерът на дължимата
годишна лихва, като базовия лихвен процент към датата на сключване на анекса е
4,224 %, а надбавката по чл. 4.1 от договора е увеличена на 6,876 %. Направено е
изменение и в размера на надбавката по чл. 4.2 от договора, а именно тя е
увеличена на 8,876 % при базов лихвен процент от 4,224 %. В чл. 7 от анекса е
посочено, че страните приемат нов погасителен план, според който дължимите
вноски са 224 общо, от които 12 вноски с гратисен период по главница. Договорът
е обезпечен, както с учредената при сключването му ипотека, така и с
поръчителството на Г. В. П..
На 08.06.2011г. между страните е сключен и анекс № 2 към договора за
банков кредит № 107/04.12.2008г. Според този анекс страните са приели, че към
датата на подписването му редовната главница е в размер 68242,43 лева, а
начислената неизискуема лихва е в размер 399,79 лева или общо 68642,22 лева.
Посочено е, че тази сума представлява размера на редовния дълг. В този анекс е
изменен размерът на годишния лихвен процент по редовната и по просрочената
главница, като е определено, че базовият лихвен процент е 3,911 %, а надбавката
за редовна главница е 8,659 %, а за просрочена - 10,695 %. Приели са нов
погасителен план с общо 210 погасителни вноски, от които 12 броя
стабилизиращи месечни вноски с гратисен период по главницата.
Представена по делото е нотариална покана с рег. № 12906/03.08.2017г. на
нотариус В. И., изготвена от „Уникредит Булбанк” АД, адресирана до Е. Н. К., с
4
която банката уведомява ответницата, че по договора за банков ипотечен кредит
№ 107/04.12.2008г. има допуснато просрочие, поради което банката обявява
кредита за предсрочно изискуем и предоставя 7 дневен срок на ответницата да
изпълни зедълженията си. Според нотариалното удостоверяване на помощник
нотариус П., на 06.10.2017г. адресът на К. е посетен три пъти, като лицето не е
намерено на адреса; не е намерено и лице, което да предаде съобщението, поради
което на основание чл. 47 ГПК е залепено уведомление на входната врата и
такова е пуснато в пощенската кутия.
На 28.11.2017г. от „Уникредит Булбанк” АД е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на 29.01.2018г. по гр.дело №
83630/2017г. по описа на СРС, 68 състав, в полза на банката е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни сметки,
срещу длъжниците Е.К., Д. М., Г. П. и „Жолио Клуб” да платят солидарно на
Банката 59 109,10 лева – главница по договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 107/04.12.2008г., Анекс № 1/13.04.2010 г. и Анекс № 2 от
08.06.2011 г., сключени между банката и длъжниците; сумата 5 977,50 лева- сбор
от лихви по договора за кредит общо за периода от 20.12.2016г. до 28.11.2017 г.,
заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на заявлението – 29.11.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата 3109,29
лева – разноски в заповедното производство.
Установява се от приложеното заповедно производство по гр.дело №
83630/2017г. по описа на СРС, 68 състав, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК
длъжникът Е.К. е подала възражение срещу заповедта и заповедният съд е указал
на банката, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за това разпореждане е
връчено на заявителя 31.05.2018г. и на 29.06.2018г., в указания месечен срок
банката е предявила иска по чл. 422 ГПК.
В първоинстанционното производство е допуснато и прието заключение на
ССчЕ, изготвено от вещото лице Л. Б.. Вещото лице е посочило, че към
28.11.2017г. -датата на извлечението от счетоводните книги, дължимата главница
и лихва по договора за кредит е в размер 59109,10 лева. Обяснило е, че при
формиране на главницата са отразени плащания общо в размер 11 736,42 лева и
капитализиране на лихви по Анекс № 1/13.04.2010г. – 445,73 лева и по Анекс №
2/08.06.2011 г. – 399,79 лева. Констатирало е, че към 28.11.2017г. начислените и
неизплатени лихви са общо в размер 5 977,50 лева, от които 1 665,11 лева –
договорна лихва за периода от 20.02.2017г. до 27.11.2017 г. и 2 834,66 лева –
договорена лихва за просрочена главница, начислена по т. 4,2 за периода от
20.12.2016г. до 28.11.2017г. и 1477,73 лева – наказателна лихва при просрочие на
главница и/или лихва, начислена по т. 4.3 от договора за периода от 27.01.2017г.
до 28.11.2017г.
Експертът е посочил, че след 28.11.2017г. не са извършвани плащания по
договора за кредит. Установил е, че до 01.06.2017г. са платени по договора общо
61 885,52 лева, от които 11 736,42 лева главница; 40 012,44 лева-договорена лихва
по редовна главница; 2 950,75 лева – договорена лихва по редовна главница за
гратисен период; 85,43 лева-договорена лихва за просрочена главница; 7 100,48
лева-наказателна лихва при просрочие на главница и/или лихва.
5
Вещото лице е установило, че към 21.06.2017г. – датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем са дължими 57 444,72 лева – предсрочно
изискуема главница, 2 826 лева – лихва върху просрочена главница и наказателна
лихва в размер 1313,54 лева. Установило е, че за периода от сключването на
договора до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на кредитополучателя
са начислявани лихви в размер 45473,82 лева, които са по – малко от дължимите
при първоначалните условия с 14 469,73 лева, а начислените вноски са 58 029,10
лева, които са с 15985,94 лева по-малко от първоначално определените. Вещото
лице дава заключение, че в периода на действие на договора за кредит базовия
лихвен процент определян от банката е намалявал постоянно през периода, което е
довело до заплащане от кредитополучателя на по-малки суми за възнаградителни
лихви и съответно на месечни вноски. Посочило е, че с Анекс № 1 и Анекс № 2
към Договора за кредит са капитализирани лихви върху редовна главница в общ
размер 845,52 лева, което е довело до увеличение на редовната главница с тази
сума, а капитализирането на лихва към главницата е довело до увеличаване на
начислените лихви по кредита с 618,55 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК, в
производството, по който банката-ищец цели да установи, че ответницата й
дължи парична сума по сключен договор за банков кредит, за която има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Уважаването на
иска по чл.422 ГПК предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки: между страните през процесния период да е съществувало валидно
договорно правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е
изпълнил своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна
престация; да е налице изпадане в забава – т.е. вземането да е изискуемо.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения или в хода на
производството по иск по чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното
право е възникнало, а в тежест на ответника е да установи фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават, тоест ответникът следва да проведе
насрещно пълно и главно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.
Решението на СГС в обжалваната част - тази, с която е уважен искът по чл.
422 ГПК, е валидно и допустимо. Налице са процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Налице е правен
интерес от предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване
съществуване на процесните вземания, дължими по договор за банков кредит, тъй
като те са предмет на издадена в полза на ищцовата банка заповед за изпълнение,
срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответника -
длъжник К.. Установителният иск на „Уникредит Булбанк” АД против Е.К. е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че предявеният иск е недопустим, тъй като исковата молба е
подписана от лице без представителна власт. Съгласно трайната и
непротиворечива практика на ВКС пълномощникът се легитимира като такъв с
6
представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33
ГПК, което се прилага към исковата молба и в конкретния случай пълномощни,
отговарящи на изискванията на цитираната разпоредба са представени по делото.
Въз основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема
на представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е
ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не
и дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Доколкото извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от неГ. С.ана и пораждат действие само по
отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита
за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен
интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване
на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, че по делото е установена валидността на облигационната връзка между
„Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя Е.К., като по делото остана
недоказано възражението на ответника за неистинност на подписа на
кредотополучателя върху приложените ОУ към договора за кредит. Установено е,
че ищецът е изправна страна по договора за кредит и е изпълнил своите
задължения за предоставяне на договорената сума; че кредитополучателят е
преустановил плащането на дължимата насрещна престация на 20.12.2016г. и
според заключението на ССчЕ до 28.11.2017г. –датата на извлечението от
счетоводните книги, липсват данни за плащане, тоест длъжникът – ответник
изпаднал е в забава. Следователно още в към м. юли 2017г. (с неплащането на 7
месечни погасителни вноски, съгласно чл.17 от договора за кредит и чл. 7 от ОУ)
за Банката-кредитор несъмнено е възникнало правото да се позове на предсрочна
изискуемост.
Волеизявлението на банката-кредитор, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да
обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът
може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във
всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва
да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
Обсъдените писмени доказателства установяват категорично, че на
03.08.2017г. ищцовата банка е изготвила нарочно уведомление, оформено в
нотариална покана, адресирано до длъжницата, с което кредиторът изрично е
заявил, че смята кредита за предсрочно изискуем. Установява се от
удостовереното от помощник нотариуса П. върху нотариалната покана, че същата
е връчена по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление на
06.10.2017г. В решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, І ТО е
7
посочено, че удостоверяването на връчването на съобщението за обявената
предсрочна изискуемост на кредита може да се извърши и чрез нотариална покана
по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) с приложение на правилата на чл. 37-
чл.58 ГПК , като при удостоверено от длъжностното лице по реда на чл. 47, ал.1
ГПК отсъствие на адресата, съобщенията се считат за връчени. Съобразно чл. 47,
ал. 1 ГПК връчването се осъществява чрез залепване на уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея, в случай, че ответникът не може да бъде намерен
на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. САС е на мнение, че удостовереното от помощник-нотариуса
връчване на нотариалната покана по реда на чл. 47, ал.5 ГПК съдържа
достатъчна пълнота на обстоятелствата по чл. 47, ал.1 ГПК (в приложимата
редакция), наложили връчването чрез залепване на уведомление. Предвид това
намира и че по делото категорично се установи, че е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото задължение, като в тази връзка е неоснователно
направеното във въззивната жалба оплакване, че не е осъществено надлежно
уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Неоснователни са направените за първи път във въззивната жалба
възражения, че издадената заповед за незабавно изпълнение в полза на банката е
незаконосъборазна, тъй като представените пред заповедния съд извлечения от
счетоводните книги на банката не са заверени от представител на банката и
защото заповедта е издадена в противоречие с практиката и правото на ЕС.
Приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение
извлечение от сметка на Банката, е изготвено от нейни длъжностни лица,
посочени поименно и положили подпис под документа в удостоверяване на
данните, съдържащи се в него. Извлечението от счетоводните книги на банката,
съдържа пълна индивидуализация на сключения договор, името на длъжника,
датата на последното валидно плащане, настъпилата изискуемост, размерът на
цялото задължение, включително и по пера. Към извлечението са представени
договорът за кредит и анексите към него, Общите условия и нотариалните покани.
С оглед данните от представения със заявлението договор за банков кредит,
според чл.17 от който при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска
от дължимата главница или лихвата по кредита вземането на Банката става изцяло
предсрочно изискуемо и нотариалните покани, адресирани до длъжниците, следва
да се приеме, че е налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл.
417, т.2 ГПК, удостоверяващ претендираното вземане срещу конкретните
длъжници.
Жалбоподателката, чрез процесулания си представител поддържа във
въззивната жалба, че клаузите в договора, даващи право на банката едностранно
да променя БЛП и клаузата на чл. 9.2 от ОУ не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Въззивният съд напълно споделя извода на състава на СГС, че в случая не се
установи в договора за кредит или в Общите условия към него наличието на
неравноправни клаузи. В клаузата на чл. 9.2 от ОУ е посочено, че БЛП по кредита
се формира, като сбор от съответния пазарен индекс, определен в зависимост от
8
валутата на кредита и периода на олихвяване и премия, като банката може
едностранно да променя размера на премията, по реда, установен в ОУ. Според
чл. 9.6 от ОУ при промяна на нормативната база и/или условията на финансовите
пазари и/или вазникване на други обективни обстоятелства, водещи до
съществено повишаване разходите на банката по привлечения ресурс и/или до
допълнителни разходи по представените кредити, Банката има право да привежда
БЛП в съответствие с пазарните условия, като към приложимия за периода на
олихвяване договорен лихвен индекс начислява допълнителна, респективно
променя съществуващата премия в размер 2 %, за което банката уведомява
кредитополучателя.
Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като
възнаграждение за ползвания финансов ресурс - чл.430, ал.2 ТЗ и представлява
стойността на заетия капитал за определен период от време. Съществуват два
основни начина за определяне на нейния размер: първият начин – фиксирането й
като точно определен процент за целия период на договора и вторият начин -
променлива лихва, която се състои от два компонента-базисно /реферативно/
лихвено равнище – динамичен компонент, доколкото лихвената стойност на
капитала зависи и се променя с промяната на определени икономически условия и
надбавка /марж/ над него – постоянен и неподлежащ на промяна компонент. В
случая страните са уговорили с договора за банков кредит, че възнаградителната
лихва се състои от два компонента – банков лихвен процент, определен въз основа
на показатели на СОФИБОР и фиксирана надбавка. Доколкото клаузата на
чл.11.2, препращаща към клаузите на чл.4 от договора и чл. 9.4 от ОУ въззивният
съд намира, че същата не е неравноправна. Съдът е на мнение, че валидността на
клаузата на чл.4.1а от договора и от Анексите № 1 и № 2 е несъмнена -
уговарянето на точен лихвен процент на възнаградителната лихва в посочен
размер и отбелязване на компонентите за образуването му е нормалният начин на
договаряне цената на една услуга-в случая финансова - предоставения паричен
кредит. Налице е пределна яснота и определеност на престацията, по която
страните са постигнали съгласие, като това нито противоречи на закона, нито е
налице неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Липсва основание за обявяване
по реда на ЗЗП на нищожността на посочените клаузи, доколкото се касае и за
индивидуално уговорени клаузи, за които важи изключението на чл.146 ал.1 ЗЗП.
Освен, че са индивидуално договорени между банката и кредитополучателя, в
клаузите относно лихвата ясно са посочени и условията, при които може да се
стигне до промяната й. Законодателят в разпоредбата на чл. 144 от Закона е
ограничил приложението на разпоредбата на чл. 143, т. 12, при сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и друГ. С.ки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В случая годишният лихвен процент се определя
от СОФИБОР, който е обективен критерий и следователно този лихвен процент е
извън контрола на банката и съответно приложното поле на разпоредбата на чл.
143, т. 12 от ЗЗП е изключено.
Както е посочил и състава на СГС, в конкретния случай банката е изменяла
лихвения процент съобразно уговореното, лихвата е променяна с допълнителни
споразумения, в които е иднивидуално уговаряна е начислявана в по-малък размер
9
от първоначално уговорения между страните. Предвид това, е очевидно, че рискът
от променливия компонент не е възложен само върху потребителя. Следователно
не е налице и нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал.1, т.
19 от ЗЗП.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК е основателен. С оглед изводите, направени в обсъденото заключение на
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и професионално изготвено,
размерът на дължимата главница следва да бъде уважен до сумата 58 263,58 лева
– вноски по главница с настъпил падеж и предсрочно изискуема главница; до
сумата 2 834,66 лева възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. до
28.11.2017г. и до сумата 1046,56 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.02.2017г. до 21.06.2017г., както и за сумата 1477,73 лева-наказателна лихва за
периода от 27.01.2017г. до 28.11.2017г. неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че приложеният по делото погасителен план, по който е
работило и вещото лице е относим към друг договор. Погасителният план,
намиращ се н л.34 и сл. в делото на СГС е изготвен на 13.04.2010г. и е неразделна
част от подписания между страните анекс № 1 от същата дата.
Изводите на въззивната жалба съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателката
следва да бъде осъдена да плати на въззиваемата страна разноските, които същата
е направила за заплатен депозит във въззивното производство на особения
представител на ищцата. Доказателства за друГ. С.рени пред САС разноски не са
представени.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26137 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело №
8741/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, в обжалланите части.
ОСЪЖДА Е. Н. К. за плати на „Юробанк България” АД разноските, сторени
във въззивното производство в размер 2 130 лева за депозит за процесуален
представител, назначен от съда.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11