Решение по дело №41/2019 на Окръжен съд - Добрич

 

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№    351                                     16.12.2019 год.                                  гр.Д.                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд                                        гражданско отделение

На четвърти ноември                                                                        2019   год.

В открито заседание в следния състав:

                                                             

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                                                                                          

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа гражданско дело  № 41 по описа  за  2019 год. за     да се произнесе съобрази следното:

 

С искова молба рег.№ 5880/21.03.2018 год.,  молби за уточняването й и такива по чл. 214 от ГПК с  рег. №№ 7759/18.04.2018 год.;21049/06.11.2018 год.; 21761/15.11.2018 год.  и 22789/28.11.2018 год.  са заявени осъдителни претенции на А.Г.М. ,ЕГН ********** *** и Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** срещу  Р.П.Н., ЕГН **********,*** и “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., ***.

Изложени са твърдения,че ищците съжителстват на семейни начала от 2010 год.,а на дата *** год. им се е родил *** -Е.Я.Д.. В периода *** год. – *** год., първият ответник – *** на *** и лекарите, работещи по трудово правоотношение при втория ответник провели лечение на *** им-прегледи в кабинета на ***а,домашно посещение,спешния кабинет и интензивен сектор на *** на ***,където настъпила смъртта му.Дължимия обем и вид медицински действия и мероприятия,които е следвало да бъдат извършени,съобразно добрите медицински практики и стандарти,за да бъде предотвратен леталния изход,не са били осъществени или пък са били несвоевременни,заболяването не е било компетентно диагностицирано и лекувано, лекарите не са изпълнявали добросъвестно  професионалните си задължения,медицинската документация не била надлежно водена и съставяна . Неадекватното лечение,неотговарящо на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, както от личния ***,така и от лекарския екип от болничното заведение, било  в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата  на дата *** год. смърт на *** им . Загубата на първородно дете потресла родителите му,ужасът от непоправимата загуба ги смазвала,мъката им била неописуема.

С оглед на горното е отправено искане ,ответниците да заплатят обезщетение за причинените им неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на *** им Е.Я.Д.,определено първоначално в  размер от по 1 000 лв. за всеки от ищците,а  след допуснато с определение от 19.12.2018 год. по гр.д.№ 1158/2018 год. на ДРС увеличение в размер  от по 100 000 лв.Исковете са заявени  като частични от такива по 150 000 лв.Искането е за солидарното осъждане на ответниците по причина,че порочно проведеното от персонала на втория ответник  лечение,представлява обективно продължение на това от първия ответник,а в условията на евентуалност и при липса на основание за солидарна отговорност на  ответниците  за разделното им осъждане в рамките на общо заявената сума.Претендира се присъждане на законната лихва върху обезщетенията ,считано от датата на увреждането -*** год. и до окончателното  им изплащане.

Съгласно чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК в исковата молба ищецът следва да направи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.Прието е в съдебната практика,че  когато претенцията е за вреди в резултат на лекарска намеса ,това изискване на процесуалния закон не следва да се тълкува буквално, като от ищеца се изисква формулирането на всички неблагоприятни последици от действията на *** или лекарския екип в смисъл на изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние . Ищецът ако твърди да е пострадал от лекарска грешка, не е длъжен и да обозначава изложените с иска обстоятелства нито с езика на закона, за да имат те значение за фактическия състав, нито с езика на медицината за да бъдат те годно въведени като спорен предмет с оглед защитата на ответника.Недопустимо е обаче едва в представени от адвокат на ищците писмени бележки  да се въвежда ново твърдение,обуславящо ангажиране отговорността на първия  ответник ***Р.П.  Н. ,а именно ,че е налице негово бездействие да приложи единствената профилактична мярка,която е могла да предпази или поне да предотврати настъпилия  тежък ход на заболяването с фатален изход -  противогрипна ваксинация.Предмета на спора е концентриран до оказването на доболнична помощ  от ***а по повод лечение на конкретно заболяване и в периода ***-*** год.Доказателствените усилия и защитата на ответника е основана на първоначално заявеното с исковата молба ,по отношение на което  твърдението не е смислово уточняващо или поясняващо .

Касае за ново обстоятелство, на които искът се основава,поради което приложими са ограниченията за  въвеждането му .Съгласно чл. 149 ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи и възражения, страните излагат своите тези относно фактите по делото и тяхната правна квалификация, на които следва да бъде отговорено в решението и които формират становището на съда по въведеното с исковата молба спорно право. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при фактическа и правна сложност на делото. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149 ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда–така т. 11 ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/12 год.

С оглед на горното,доводите на ищците във връзка с поставянето на грипна ваксина ,няма да бъдат обсъждани.

В срока  и по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ***Р.П.Н. е представил писмен отговор рег.№ 13127/2018 год., с който е оспорил   основателността на исковете поради липса на деликтния фактическия състав – виновно противоправно деяние и причинна връзка с вредата,както и по размер с твърдение за тяхната прекомерност.Признава, че *** на ищците е било негов пациент от пролетта на 2013 год. Излага твърдения по фактите, осъществили се след плановото посещение на *** на *** год., като счита, че поведението му не е било неправомерно. Изтъква, че е било водено досъдебно производство, прекратено с влязло в сила постановление на Окръжна прокуратура , потвърдено с определение от Апелативен съд – Варна, защото в хода му е установено, че смъртта на *** не е резултат от престъпление, нито от каквото и да е друго неправомерно поведение, а е настъпила в резултат на обективни причини, които не е можело да се овладеят и предотвратят. Така с влязъл в сила съдебен акт било доказано, че той няма никаква вина за настъпилото събитие.

 В срока и по реда на  чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „***“ АД, е представил писмен отговор рег.№ 10687/29.05.2018 год., с който е оспорил иска по основание - поради неосъществяване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност -липса на противоправно деяние от медицинските специалисти, работещи по трудово правоотношение с болничното заведение  и по размер - поради прекомерност на претендираното обезщетение. Излага твърдения по фактите, осъществили се след приема на *** в Интензивен сектор-поставена диагноза,проведени изследвания,предприето лечение,като счита предоставената медицинска помощ за адекватна,а правилата на добрата медицинска практика,стандарти и законодателство  за спазени.

Ответникът по делото „***“ АД е предявил  по реда на чл. 219 ал. 3 от ГПК и при условията на евентуалност (при уважаване на предявения против „***“ АД иск по чл. 49 от ЗЗД)  с молба рег.№ 10687/29.05.2018 год. , уточняващи молби рег.№№ 16099/21.08.2018 год. и 21271/08.11.2018 год.,както и   молба по чл.214 от ГПК рег.№ 2645/16.04.2019 год. обратни осъдителни искове против привлечения от него помагач „Дженерали застраховане“ АД  за сумата от общо 200 000 лева -по 100 000 лева за всеки от ищците по главните искове, всеки от които - частичен иск за 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането *** год. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодните разноски.

Изложени са твърдения,че между болничното заведение и „Дженерали застраховане“ АД е сключена застрахователна полица от дата 13.11.2013 год. за застраховка”Професионална отговорност на хуманни лекари и медицински персонал” със срок на действие за периода 22.11.2013 го.-21.11.2014 год.,като увреждането,за което се претендира заплащане на обезщетение от болничното заведение  е извършено по време на действието на застрахователния договор.

Отправено е искане да бъде осъден ответникът по обратните искове да плати на ищеца по обратните искове, след като ищецът по обратните искове изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск.

В срока и по реда на  чл. 131 ал. 1 от ГПК застрахователното дружество-ответник по обратните искове е представил писмен отговор рег.№ 19752/08.10.2018 год. ,с който е изразил становището си за неоснователност на осъдителната претенция срещу болничното заведение поради неосъществяване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност -липса на противоправно деяние от медицинските специалисти, работещи по трудово правоотношение с болничното заведение  и по размер - поради прекомерност на претендираното обезщетение. Заявено е оспорване на исковете  по основание и размер.Отправено е възражение ,че по смисъла на Общите условия за застраховане на професионални отговорности не е налице застрахователно събитие,доколкото  срокът на полицата е с начало 22.11.2013 год. и край 21.11.2014 год.,увреждането е настъпило на *** год.,а искът срещу дружеството е предявен на   29.05.2018 год.,извън срока на застраховката.Процесното събитие можело да се покрие от договора,само ако в условията на кумулативност  вредите  са настъпили по време на застраховката и искът също  е предявен по  време на застраховката.В условията на евентуалност заявява възражение за  изключен риск ,тъй като съгласно ОУ, застрахователят не покрива отговорността на застрахования за вреди,причинени от действия в нарушение на правилата за добра медицинска практика.Отговорността по застрахователната полица била само за виновно неизпълнение на професионални задължения при упражняване дейността,съгласно Закона за здравето.С влязъл в сила акт на компетентен орган,служители  на болницата не били признати за виновни в подобно нарушение,нито пък била ангажирана наказателната им отговорност.

Първоинстанционният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по  претенцията:

Е.Я.Д. е роден на дата *** год. и е починал на дата *** год.,като негови наследници по закон са родителите му А.Г.М. и Я.Г.Д.,съжителстващи на семейни начала от 2010 год.А.Г.М. и Я.Г.Д. са родители и на още две деца,родени след смъртта на Е. Д.- Г. Я. Д., род.*** год. и Х. Я. Д., род.*** год.

През периода 02.07.2012 год. – 29.12.2013 год. личен лекар на *** е ***К. П., а към 01.01.2014 год.  – ***М. К.. От 29.04.2013 год. *** на *** бил ***Р.Н. – ***.Близките до семейството на починалото дете свидетели М. П. Д.   са дали показания,че ищците са търсили най-доброто за своето дете . Направили са  избора си  заради доброто име на ***  и отзивите за него в града.До момента на инцидента не са споделяли недоволство от ***а и му имали пълно доверие.

За изясняване причините за смъртта на Е.Я.Д. е било образувано на дата 12.02.2014 год.  досъдебното производство № 3 /2014 год. по описа на сектор“ПКП“ при ОД на МВР гр.Д.  срещу „Неизвестен извършител” за това, че на *** год. в гр. Д. причинил смъртта на Е.Я.Д. *** поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК.

В хода на разследването са били проведени подробни разпити в качеството на свидетели на  страните по настоящото дело,както и на целия медицински екип от : лекари, медицински сестри и  лаборанти от “МБАЛ” АД гр. Д., който е  взел участие при провеждане лечението на ***.

В хода на разследването са били изготвени: 1./ съдебно-медицинска експертиза № 78/2014   от вещи лица от  ***-1.1./доц.***П. И. Л., ***,***;1.2./проф.***В. Н. Н., ***,*** и 1.3./ ***М. Р. Б.,гр.***;2./допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 78/2014 А  от същите вещи лица ;3./ допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 78/2014 Б от същите вещи лица;4./ допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 78/2014 В от същите вещи лица,както и 5./съдебно-медицинска експертиза №71/2017 от вещи лица от ***-5.1./доц.***М. Н.,***,***;5.2./доц.***П. Ш.,***-*** в ***;5.3./***М. П.-*** в ***,5.4./***В. Д.,***,*** в *** и 5.5./***Д. Г.,*** в  *** .

При разследването не е било предявявано обвинение.  

С постановление  от дата 11.10.2017 год. и на основание чл.199 ал.1 от НПК,във  връзка с чл.243 ал.1 т.1 от НПК ,във връзка с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК ,  ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА гр.Д. е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 3 /2014 год. по описа на сектор“ПКП“ при ОД на МВР гр.Д.,водено срещу “Неизвестен извършител“ за това, че на *** год. в град Д. причинил смъртта на Е.Я.Д., ЕГН ********** *** поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

С определение № 13/12.01.2018 год. по в.н.ч.д.№ 450/2017 год.,АПЕЛАТИВЕН СЪД- Варна  е потвърдил постановление  от 11.10.2017 год.,с което  е прекратено  наказателно производство по досъдебно производство № 3 /2014 год. по описа на сектор“ПКП“ при ОД на МВР гр.Д..

От приложените в досъдебното и настоящото производство писмени доказателства-медицинска документация; дадените в хода на досъдебното производство от   родителите на *** (ищци по гр.д.№ 41/2019 год. ) и неговия *** (ответник по гр.д.№ 41/2019 год. ) свидетелски показания , с характер на извънсъдебни признания в настоящото производство по смисъла на чл.175 от ГПК;както дадените в с.з. от дата  11.03.2019 год.  показания на свидетелите : М. П. Д.  (далечна роднина на ищцата,в близки отношения със семейството й ,посещаваща всекидневно дома  и помагаща в отглеждането на децата,гледаща на починалото ***,като  на свое внуче),Е. Г. Д. (*** на ищеца),***В. Г. Ц. Т. (в трудовоправни отношения с ***, дежурен *** в “***“ в деня на смъртта на ***) и ***Й. И. Й. (*** “***“) и дадените в съдебно заседание от дата 03.06.2019 год. показания на  св. С.М.П. (в ***,Й. И. Й. *** в “***“ по повод  протичането и лечението на заболяване на *** Е.Я.Д.,довело до смъртта му се установява  следното:

През деня на *** год. *** е заведено на  профилактичен преглед от неговата майка  при ответника ***Р.Н., тъй като на следващия ден предстояло поставяне на ваксина против морбили, паротит и рубеола. При прегледа се установило, че *** е здраво и майката и доктора се уточнили ваксината да бъде поставена на обяд на следващия ден. След това майката  и *** се прибрали в дома си, като до вечерта то било в добро здравословно състояние, било жизнено, играело. Вечерта, около 21. 00 ч., майката решила да му измери температурата, тъй като по указание на личния лекар, винаги я измервала в рамките на няколко поредни дни преди поставяне на ваксина и установила, че е 39 градуса. Дала му сироп за деца „Нурофен“ и малко по – късно отново измерила температурата, която вече била спаднала.

Сутринта на *** год. ищцата А.М. отново измерила температурата на *** и тя била с нормални стойности. Звъннала по мобилния телефон на ответника ***Н., тъй като искала да го уведоми, че вечерта *** е имало висока температура и да отложи поставянето на ваксината. Не могла да се свърже с него и затова в ранните следобедни часове отново посетила  кабинета му заедно с ***. Разказала му, че вечерта е било с температура, той го прегледал и предписал лечение със сироп „Имуносъпорт“, капки „Ксезал“ и витамин С. В интервала от време от следобяд до вечерта, когато *** си легнало, то било в добро здравословно състояние, било жизнено, играело. Малко след полунощ, около 01. 00 ч. майката чула, че то прохърква, станала и установила, че диша много тежко. Свързала се по телефона с ***Н. и обяснила за състоянието му. Докторът я посъветвал да му даде 7 капки „Ксезал“, да постави ректално свещичка „Ефералган“ и да му направи инхалация със сода бикарбонат, след което отново да звънне, за да го уведоми за състоянието на ***. Ищцата  изпълнила указаното от ***, измерила отново температурата на ***, която първоначално била 40 градуса, а след това спаднала до 38 градуса, позвънила няколко пъти по телефона на ***, но не успяла да се свърже с него. Вечерта здравословното състояние на *** не се подобрило, то спало неспокойно, бълнувало, имало позиви за повръщане.

Сутринта на *** год., около 08. 00 ч., майката се свързала по телефона с ***Н., който я уведомил, че около 10. 00 ч. ще дойде на домашен преглед, като дотогава следвало да продължи с предписаното лечение. В уговореното време ***т ги посетил, прегледал *** и предписал лечение с антибиотик „Седакс“, капки „Вентолин“ и „Ксезал“, сироп „Имуносъпорт“ и витамин „С“. С майката се разбрали да заведе *** в кабинета му около 14. 00 ч., за да проследи състоянието му и да прецени дали се е повлияло от лечението. Около 13. 30 ч. – 14. 00 ч. родителите завели *** в кабинета на доктора, който преценил, че състоянието му не се е подобрило, поставил му инжекция „Урбазон“ и ги насочил за прием към болницата, като преди това разговарял с дежурния лекар в „Спешно отделение“ и го уведомил за пациента.

Около 15. 00 ч., след преглед в Спешното отделение, *** било прието в *** при „МБАЛ“ АД гр. Д. в крайно тежко общо състояние и ***. В отделението били извършени необходимите изследвания – клинично изследване, кръвна картина, газов анализ, рентгенова снимка на бял дроб, проведени били реанимационни действия с подаване на кислород, медикаментозно лечение с „Урбазон“, корекция на ацитозата, „Новфилин“, „Салбутамол“, „Пулмикорт“, „Дексаметазон“, „Фурантрил“, „Адреналин“, „Атропин“, но въпреки това към 19. 30 ч. с ***а на ***, отчетена в 20. 43 ч.

Със съгласие на родителите в болничното заведение била извършена аутопсия на ***, като видно от аутопсионния протокол е, че същото е било с клинична диагноза “***“ При аутопсията била поставена патологоанатомична диагноза “****.“ 

Материята по делото е сложна,строго специфична ,поради което са възложени експертизи на  доказани специалисти,посочени на съда по отправените искания до  Медицински университет-С.  и Медицински факултет при *** ,като за вещи лица     по делото  са били  назначени :

1./***Д.Т.С., *** ,*** към ***“ ,гр. С., изготвил съдебно медицинска експертна справка рег.№ 3589/27.05.2009 год. ;

2./***Е.Н.П. – Г., ***,*** – *** ЕАД ,гр. С.,***,посочени от Ректора на Медицински университет-С. , изготвила експертно становище рег.№ 3361/27.05.2019 год.,както и 

3.1./доц.***А.Х.М., ***н.-*** и ***,*** ,гр. С. ;3.2./доц.***М.И.Т., ***н.-***; 3.3./доц. ***М.М.Г. ,  ***,***,*** при *** и 3.4./***Р.Т.Х., ***,*** *** при ***,*** при ***,изготвили комплексна съдебномедицинска експертиза рег.№ 5874/12.09.2019 год.

Съгласно посоченото в тях  ,болестното състояние на Е.Я.Д.  е с признаци и симптоматика на ***. Става въпрос за инфекция с ***с развитието на едно от най - тежките (фатални) усложнения — ***. Грипът е остро респираторно заболяване с епидемична и пандемична характеристика на разпространение, протичащо с висока заболяемост и смъртност, особено в епидемична обстановка.Заболяването е почти винаги фатално - развива алвеоларна белодробна хеморагия, която води до остър респираторен дистрес.В съдебното заседание от 03.06.2019 год.,вещото лице ***С. е дало пояснения,че две са заболяванията,способни да нанесат такива поражения-чумата и грипа от тази разновидност и с този ход на протичане. Грипният вирус притежава   особена поразителна способност и  не случайно е едно от заболяванията причинило пандемии с толкова жертви, колкото  нито един  друг инфекциозен причинител и е служело  като един от естествените подбори в историята и в еволюцията. Заболяването започва с картината на вирусна инфекция, с вълнообразен (подмолен) ход. Вирусът на грипа предизвиква хеморагично — некротичен процес на дихателните пътища с прогресиращ мълниеносно възпалителен процес - фебрилитет, тежка интоксикация, трахеит с хеморагична некроза, впоследствие десцендира в долните дихателни пътища и обхваща белодробния паренхим. Това е свързано с характерната структура на вирусната частица и особености на цикъла на размножаване. Веднъж започнал процесът на хеморагична некроза е практически необратим. Острата дихателна недостатъчност води до тежък респираторен дистрес синдром, който е всъщност шоково състояние на организма. Срива се кислородната доставка до тъканите и органите, срива се функцията на сърдечния миокард, което от своя страна засилва стазата в белодробния паренхим, хеморагичните прояви, развива се порочен кръг, чийто звена взаимно се утежняват, агравират. Освен това грипната инфекция е заболяване на целия организъм,чийто имунитет срива. Така в хода се намесва допълнителна инфекция с бактериална флора, интоксикация вследствие парадоксалната синтеза на медиатори, ефект върху мозъчната циркулация с развитие на мозъчен оток.

         Заболяването се диагностицира по следния начин : щателно снета анамнеза и статус, физикален преглед, изследвания: пълна кръвна картина, кръвно-газов анализ, рентгенография на бял дроб и сърце, изолиране на вируса от назофарингеален смив. Това става в „идеалния вариант“, когато се мисли целенасочено в тази насока (в случая например на грипна епидемия). Антителата в този случай не биха могли да бъдат достоверни, тъй като по принцип при вирусните заболявания те се синтезират на по- късен етап, 5 до 10-14 дни. Изолирането на вируса от назофарингеален смив изисква време, тъй като вирусната идентификация става посредством молекулярногенетични методи (PCR) и става в специализирана лаборатория. При такъв развой на протичането практически и няма как да се синтезират антитела, тъй като процесът протича толкова бързо, че организмът няма време да „отговори“ серологично (антителата са един от елементите на протективния имунитет). Лечението,  става на базата на наблюдаваната клинична симптоматика; статира в зависимост от степен и тежест на определени симптоми с медикаментите, които биха били ефективни в определната ситуация. В случая, предполагайки вирусна инфекция при едно дете стартира със симптоматични средства - антипиретици, антихистамини и бронходилататори, особено при персистиране на оплакванията при алергична предиспозиция с анамнеза за прекаран(и) бронхиолит(и) в миналото, при което на фона на фебрилитета се развиват някакви прояви на дихателни смущения. При персистиране на симптомите и неповлияване от неколколкратни поредни приложения е желателно извършване на допълнителни изследвания, рентгенография, кръвна картина (тя е с ориентировъчен характер) и кръвно-газов анализ. При нужда се провеждат вирусологични изследвания. Те изискват време.          Лечението на състоянието в този случай изисква кислородотерапия,         бронходилататори,кортикостероиди - медикаменти с дезобструктивно и противовъзпалително действие,подобряващи оскигенацията и перфузията. Прилага се и антибиотик, поради вторичната намеса на бактериална суперинфекция. В случай на липса на повлияване и задълбочаване на проявите, сериозни отклонения в КАС с хипоксемия и хиперкапиния се налагат реанимационни мероприятия - ендотрахеална интубация и апаратна вентилация. Това е сериозна инвазивна манипулация, налагаща прилагането на медикаменти за премедикация, които от своя страна имат депресиращ ефект върху дихателната функция и налага строги индикации. При все това леталитетът при тежки белодробни причини за дихателна недостатъчност остава висок, тъй като режимът на обдишване в тази ситуация включва подаване на кислород с позитивно налягане, което от своя страна може да доведе до „разкъсване“ на и без това сериозно страдащия белодробен паренхим; отново се получава картина тип „порочен кръг“. Съществуват и противовирусни лекаства за грип (Zanamivir и Oseltamivir). Прилагат се в случай на потвърдена инфекция с грипен вирус. Тук отново се стига до дискутираната вече „идеална ситуация, в която е налице изолиран причинител, точно предначертана схема за поведение при конкретен пациент. Но и тогава нещата не винаги протичат по предполагеамите правила. Медикаментите имат странични ефекти, стига се до момента съотношение полза/риск и даването им „на сляпо“ и незабавно например при симптом повишена температура в случай, че не се мисли конкретно за това заболяване в епидемична ситуация (епидемия от грип, контакт с болен с доказан причнинител) е немислимо дори и да се обсъжда. Освен това тези противовирусни средства нямат ефект върху изхода от заболяването. Те имат ефект върху времетраенето на симптомите и тежестта на протичането. Медикаментите имат технологично време за абсорбция и действие. В случая на скоростта на протичане на проявите в конкретния случай на практика тук тези препарати нямат или по-скоро не биха имали технологично време да окажат действието си по ефективен начин.

         При Е.Я.Д. се касае за фулминантно протичащ възпалителен процес с вълнообразен, „подмолен“ ход, с подобряване и влошаване,както на етапа на доболничното,така и на болничното лечение. От една страна това е вследствие на прогресиращия фудроянтен ход, спрямо който, практически организмът, особено на едно дете, „няма отговор“ - репликацията на вирусните частици, цитопатичният ефект, напредването на хеморагичните прояви (хеморагично — некротичния процес).

         На съответните етапи първият ответник, *** е осведомен за клиничното състояние и назначава съответното за целта лечение и когато вече е регистрирано невъзможност за менижиране на проблема в извънболнична обстановка е предприето насочване към болнично заведение.  В началото на разгръщането на оплакванията е на практика невъзможно да се мисли за прогресия в посока състояние, чиито прояви впоследствие стават ясни след аутопсията и окончателното патоанатомично становище. Проследяващият *** е бил непрекъснато в течение на настъпващите промени в състоянието на *** и давал указания или назначавал, а също и прилагал медикаменти за лечение, които са адекватни за целта. В рамките на непълни три денонощия се развива болестна картина с висок фебрилитет, ***. По време на цялостното разгръщане на болестния процес родителите са били в практически непрекъснат контакт с уважаван от тях и откликващ на потребностите им специалист / приема телефонно обаждане в 1ч през нощта, далеч извън времето на официалното му работно време/. Той инициира прегледи през няколко часа и в момента, в който установява рязко влошаване в състоянието на пациента своевременно го насочва за хоспитализация като предупреждава за това дежурния екип в Спешно отделение-отново адекватно решение.

         Оттук нататък при приемането в болницата *** е с прогресиращи явления на дихателна недостатъчност, задълбочаващ се фулминантен процес. *** процесите стават необратими. Извършените действия - прегледи и назначаване на лечение са съобразно оптималните възможности на звеното в този момент. Извършени са рентгенография на бял дроб и сърце (и то двукратно), приложение на кортикостероиди, бронходилататори, консултация със завеждащ отделение, реаниматор, спешна реанимация, интубация, вазопресорни субстанции, борба с белодробния и мозъчен оток, кардиопулмонална ресусцитация.

          Доболничното и  болничното лечение на Е.Я.Д., ЕГН ********** е било  адекватно , съобразено с медицинските стандарти, добрата медицинска практика и изискванията за своевременност, достатъчност и качество

         Непосредствената причина за смъртта на Е.Я.Д. е ОСТРО ВИРУСНО, ФУДРОАЯНТНО ПРОТЕКЛО ЗАБОЛЯВАНЕ, довело до ***.В случай,че  става въпрос за много бърза динамика на промените и хода на обстоятелствата с фулминантен ход на необратими процеси, които веднъж започнали, не биха могли да бъдат  върнати назад със знанията на науката на този етап, причинно-следствена връзка между медицинските действия/ бездействия и настъпилата смърт на Е.Я.Д. няма.

         Като грешка може да се посочи липсата на документиране на съответните прегледи, становища, решения и назначения.В случая, обаче, при подобен ход на обстоятелствата тези записи по никакъв начин не биха могли да окажат въздействие или влияние върху хода на заболяването. В хода на болничния престой също няма напълно подробни описания на провежданите действия — какви и от кой специалист и времето на извършването им, за тях на моменти се съди косвено чрез разглеждане на наличната документация. Това също не би могло да повлияе на хода на протичането.Като грешка може да се посочи закъсняването на изследванията (около 3 часа). Те, обаче винаги се интерпретират съобразно с клиничната картина, моментното състояние на пациента, отговор в хода на лечението. И не биха могли да повлияят, особено в този случай, хода на терапевтичния подход или изхода на заболяването.

Заключенията на вещите лица са пълни,ясни и обосновани. Базирани са на множество обективни факти, установени от събраните доказателства-  официална медицинска документация и свидетелски показания,като същите са съпоставени с научни данни за зависимостите  между тях ,поради което няма основание съдът да откаже да възприеме предложените от вещите лица  изводи по релевантните факти, за които се изискват специални знания. Въз основа на тях,направените в съдебни заседания допълнителни пояснения  и другите събрани по делото доказателства писмени и гласни доказателства  фактическата обстановка е точно и ясно установена,в хронологична последователност.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявените от родители на починало дете искове   са за присъждане на обезщетение за  неимуществени вреди от непозволено увреждане - смъртта на *** им,резултат на лекарските грешки  на ответниците *** и персонал на лечебно  заведение ,като задължението за обезвреда е претендирано като солидарно.Исковете черпят правното си основание в разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД , чл.49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД. Претендирани са   и  обезщетения за неизпълнение на парични  задължения, определени по размер на законната лихва за периода от  увреждането  и до завеждане на исковата молба,заявени с исковете по  чл.86 от ЗЗД.

Предявени са и от  ответника -лечебното заведение срещу застрахователното дружество трето лице помагач искове   за  застрахователно обезщетение в размерите на исковете  за увреждането  , доколкото е  извършено по време на действието на застрахователния договор.Обратните искове черпят правното си основание в разпоредбите на чл.193 ,чл.223 и чл.229 от КЗ/отм./.

Относно главните искове:

Претендираната отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина "да не се вреди на пациента", който е специфичен израз на общия принцип "да не се вреди другиму", обективиран в чл. 45 ЗЗД,т.е.  за настъпила смърт на пациент поради лекарска  грешка.

Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента, се носи само, когато той е нарушен, поради противоправно поведение на лекар и наличие на причинна връзка с увреждането. Несъмнено възниква отговорност за вреди и тогава, когато вредоносният резултат е следствие на бездействия на лекарите: за диагностициране, за назначаване на изследвания, за извършване на консултации и други. Тъй като е функционална, отговорността за вреди на лечебните заведения-възложители възниква, само ако се установят лични виновни действия на лекари при и по повод на осъществяване на възложени дейности, предвидени в Закона за здравето  по отношение на лица, постъпили за лечение или по отношение на които са извършени други медицински дейности, респективно не възниква притезание за обезщетение, ако се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинната връзка между него и увреждането, са непредвидими и неизбежни.

Всеки медицински специалист знае,че възможността за успех при една диагностична , терапевтична и лечебна дейност рядко достига 100%.Както границата между здраве  и болест не е категорична,а динамична, така и границата,отвъд която медицинските действия нарушават добрата медицинска практика,може също да бъде относителна.Изискването е да се прави необходимото,логичното и компетентното диагностично и лечебно действие в конкретния случай.Спазването на добрата медицинска практика  и установени стандарти не винаги довежда до благоприятен изход,т.е. поставяне на правилна диагноза и провеждане на успешно лечение.Възможно е и при съблюдаването им за пациента да настъпят  усложнения ,влошаване или фатален изход.

 

Еднопосочно  вещите лица  са обективирали в заключенията си :единични и комплесно, че лекуващият лекар-***  в доболничната медицинска помощ и медицинския екип в рамките на болничната помощ не са допуснали грешки в диагностиката и са провели лечение, съобразено с клиничните признаци и предишните заболявания на *** и в съответствие с медицинските стандарти в подобни случаи,а леталния изход е обусловен от типичните признаци и симптоматика на  болестното  състояние ,отразено в медицинската документация, вкл.епикриза и аутопсионен протокол като  диагноза на Е.Я.Д. , причините за неговото  възникване, ограничените възможности за  диагностициране на ранен етап, както и за предприемане мерки за  противодействие,овладяване  и лечение. Принципно най- тежките усложения с внезапно начало и светкавично развитие до фатален край дават грипните вируси. Скорострелното фатално развитие на инфекцията  е въпрос на взаимодействие между конкретен организъм и конкретен вирус. Непосредствената причина за смъртта на Е.Я.Д. не са допуснати грешки в диагностиката, лечението и цялостното поведение  на медицинските работници, а бързо прогресиралите в изключително кратки срокове ***, настъпили терминално, на фона на генерализирана и мълниеносно протекла инфекция, с най-вероятна вирусна етиология/произход/. *** са доказани по безусловен начин по време на патологоанатомичната аутопсия и са се развили в хода на заболяване, ***. Причината за смъртта е болестна и не се касае за виновно поведение от страна на *** и болничния лекарски екип, тъй като не е установено немарливо изпълнение на задълженията им при лечението на ***, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.Доказано е,че лекуващите лекари не  са разполагали с възможност за предотвратят смъртта.Няма неизвършени диагностични или лечебни действия,неправилното или частично извършване на такива,респ.забавени с които шансът на пациента за благоприятен изход да е бил отнет. Според експертите-медици, няма  възможно животоспасяващо мероприятие,което би предотвратило фаталния изход .Доколкото са налице нарушения във връзка  документирането на лечебния процес и известно забавяне на изследвания,то те не са в причинна връзка с вредоносния резултат.

Диагностиката  и лечението в медицината е сложен ментален процес с участието на знания,опит ,интуиция и отговорност.Първичната вреда за починалия пациент е увреждане от доказано установен болестен процес.

Причинната връзка между грешката при лечението и настъпилата смърт  ще е   налице,когато правилното лечение би било в състояние съобразно дължимия стандарт да предотврати настъпването  на летален изход.Не е налице  неизпълнение на професионалните задължения на лекарите, в резултат на което да е причинена смъртта на   пациента.Доказано е по несъмнен начин,че медицинските специалисти са положили в конкретната обстановка изискуемата от тях грижа.Не възниква притезание за обезщетение, ако се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинната връзка между него и увреждането, са непредвидими и неизбежни.Нарушението на дължимата грижа трябва да бъде условие,без което не може да настъпи вредоносния резултат и ако   първоначалната вреда е била непредотвратима и при спазване на дължимата грижа от лекарите ,гражданската им отговорност се изключва. Единствената причина за смъртта е болестна с посочените по-горе особености на заболяването  и не се касае за виновно поведение от страна на *** и болничния лекарски екип, тъй като не е установено немарливо изпълнение на задълженията им при лечението на ***, които да са в пряка причинно-следствена връзка с леталния изход.

При тези констатации следва извод,че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците по делото и исковете следва да бъдат отхвърлени.

Относно обратните искове:

По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3 от ГПК ,съставлява последващо  обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност,при което се съединяват не исковве между главните страни в процеса,а първоначалният иск между тези страни с иска на една от тях и третото лице помагач.Обратният иск има за предмет  претенцията на една от страните срещу подпомагащата я,спрямо която правото на първоначалния иск ,има преюдициално отношение.Обратния  иск се предявява като евентуален спрямо първоначалния,който има качеството на главен,тъй като неговото разглеждане и решаване зависи от изхода на делото по първоначалния иск.Ако този изход е благоприятен за предявилия обратния иск ,той няма да се разглежда и по него няма да се постанови решение.

По тези съображения,съдът не се произнася по предявените от “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** срещу “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“Княз Дондуков“ № 68 за сумата от общо 200 000 лева -по 100 000 лева за всеки от ищците по главните искове :А.Г.М.  и Я.Г.Д., всеки от които - частичен иск за 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането *** год. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците по делото имат право на сторените от тях съдебно-деловодни разноски,както следва:

Ответникът Р.П.Н. е заплатил : адвокатско възнаграждение в размер от  4 000 лв. за процесуално представителство и защита  по иска на А.Г.М.,адвокатско възнаграждение в размер от  4 000 лв. за процесуално представителство и защита  по иска на  Я.Г.Д. и 200 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Ответникът “***“ АД е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по исковете на А.Г.М.  и Я.Г.Д. в общ размер от 5 500лв.,както и сумите от по 500 лв. и 200 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Ищците са заявили възражението по чл.78 ал.5 за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.Същото е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес –в случай в размер от по 100 000 лв. по отделните искове,възнаграждението се определя по правилото на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата  и възлиза на сумата от 3 530 лв.Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.8 от Наредбата , при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.,а в случая са проведени общо 4 съдебни заседания,т.е.  следва да бъдат заплатени допълнително 200 лв. към възнаграждението.С оглед на горното,минималния размер на адвокатско възнаграждение по всеки отделен иск възлиза на сумата от 3 730 лв.,а заплатени са били адвокатски възнаграждения  от по 4 000 лв. и 2 750 лв.Така заплатеното е в размер ,близък и под минималния,а делото с фактическа и правна сложност,обусловена от медицинската проблематика,т.е.ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноските  в пълния размер на направата им:

·       А.Г.М.  на Р.П.Н. сумата от 4 100 лв.,от която  4000 лв.-адв.възнаграждение и  100 лв. –възнаграждение на вещи лица /половината от 200 лв./,а на “***“ сумата от  3 100 лв.,от която 2 750-адвокатско възнаграждение/половината от 5 500 лв./ и 350 лв.-възнаграждение на вещи лица/половината от 500 лв.+ 200 лв. =700 лв./;

·       Я.Г.Д. на Р.П.Н. сумата от 4 100 лв.,от която  4000 лв.-адв.възнаграждение и  100 лв. –възнаграждение на вещи лица /половината от 200 лв./,а на “***“ сумата от  3 100 лв.,от която 2 750-адвокатско възнаграждение/половината от 5 500 лв./ и 350 лв.-възнаграждение на вещи лица/половината от 500 лв.+ 200 лв. =700 лв./.

По изложените съображения,съдът 

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от А.Г.М. ,ЕГН ********** ***  срещу  Р.П.Н., ЕГН **********,*** и “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** иск по чл. 45 от ЗЗД , чл.49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.,като частичен  от 150 000 лв. ,която да й бъде заплатена солидарно като обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания  от смъртта на Е.Я.Д., ЕГН *********,поч.*** год., причинена  в резултат на лечение,несъобразено с добрите медицински практики и стандарти.

ОТХВЪРЛЯ предявения   от Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** срещу  Р.П.Н., ЕГН **********,*** и “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** иск по чл. 45 от ЗЗД , чл.49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.,като частичен  от 150 000 лв. ,която да му бъде заплатена солидарно като обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания  от смъртта на Е.Я.Д., ЕГН *********,поч.*** год., причинена  в резултат на лечение,несъобразено с добрите медицински практики и стандарти.

ОСЪЖДА А.Г.М. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Н., ЕГН **********,***  сумата от 4 100 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА А.Г.М. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., ***

сумата от 3 100 лв., съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от 4 100 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Я.Г.Д.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., *** сумата от 3 100 лв., съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието  на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“Княз Дондуков“ № 68 като трето лице помагач на “***“ АД , ЕИК ***, гр. Д., ***.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: