Решение по дело №3712/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.София,  08.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на  тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

                                                              

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИНА МУМДЖИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                                                        АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Елена Чаушева и прокурора Снежана Станчева,                                    като разгледа докладваното от председателя ВНОХД № 3712/2020г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

 

Образувано е по повод  постъпила  в съда жалба и допълнение към нея от подс. Н.Р. чрез упълномощен защитник – адв. Б. срещу присъда на СРС, НО, 115 състав по НОХД 12477/17г. по описа на състава, с която подсъдимият Р. е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.3, пр. посл., б.“а“, пр.2 вр с ал.1, б.“б“, пр. 2  вр. с чл. 342, ал.1 и ал.3 НК, като е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и с която изпълнението на това наказание на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда на основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от една година“. На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата деловодните разноски, направени в производството пред СРС, в размер на 273,80 лева, а на основание чл.190, ал.2 НПК – сумата от пет лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна поради неправилна интерпретация на доказателствения материал. Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно са игнорирани показанията на свидетел – очевидец – свидетеля Р., поради което и неправилно било прието от първия съд, че инкриминираното ПТП е било осъществено в района на пешеходна пътека.

Посоченото в обвинителния акт пострадало лице е упражнило правото си да поиска да се конституира като частен обвинител. Първоинстанционният съд е уважил искането и в проведеното разпоредително заседание, в което И.Н.З. е участвал в производството чрез упълномощен повереник – адв. С.С. (л.17, СП, СРС).

Въззивният съд намира, че СРС е изпълнил законосъобразно процедурата по чл. 321 НПК. На страните е връчено съобщение за изготвяне на мотиви и препис от разпореждане на съда от 15.02.2020г., както и препис от жалбата и допълнението към нея.

Съдът в свое определение от 20.10.2020г. е обсъдил основанията на чл. 327 НПК, като е счел, че не следва да се провежда съдебно следствие за разпит на подсъдимия, както и разпит на  свидетели и вещи лица. Съдът е приел за установено, че следва да се проведе съдебно следствие за събирането на писмени доказателства, а именно – информация от „система 112“  във връзка с подадени сигнали на инкриминираната дата за мястото на ПТП, описано в обвинителния акт, от мобилните телефони на свидетелите А.(л.25, ДП)  и Д.П.(л.26, ДП). В същото определение съдът е приел за установено, че при наличието на регистрирана информация в „система 112”, същата следва да бъде изследвана с ТЕ. Във връзка с искането във въззивната жалба за назначаване на АТЕ съдът се е произнесъл в съдебно заседание на 20.11.2020г., като е допуснал такава в разширен състав и по допълнително поставени задачи. След изслушване на заключението е назначена допълнителна разширена петорна комплексна МТЕ с участието на три вещи лица – автоинженери и две вещи лица със специални знания в областта на медицината (съдебна медицина и образна диагностика).

В производството пред въззивния съд е проведено съдебно следствие и е  изслушано заключението на експертизите, събрани са писмени доказателства - отговор от СО /Столична община/, постъпил в деловодството на съда на 18.11.2020г., относим към изясняването на регулацията на местопроизшествието, отговор от система „112”, писмени доказателства, предоставени от НИМХ, разпит на ЧО И.З..

В хода на съдебните прения въззивният жалбоподател се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният от него защитник, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Основното искане на защитата се отнася до правната оценка на фактите по делото. Навеждат се доводи за съпричиняване на инкриминирания общественоопасен резултат от действия на самия пострадал с факта на предприето от него пресичане на необозначено с пешеходна пътека място, в тъмните часове на денонощието и при затрудняващи движението метеорологични условия. Предлага се съдът да преквалифицира деянието, като приеме, че не е осъществен квалифициращият признак по чл. 343 ал. 3 НК пътно-транспортното произшествие да е реализирано на обозначена пешеходна пътека, като съдът приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, свързано с определянето на административно наказание. Предлага се съдът да не лишава подсъдимия от правото да управлява МПС.

 

Представителят на СГП оспорва жалбата, изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Излага се аргумента, че фактите, установени в производството пред въззивния съд показват, че ударът е настъпил в непосредствена близост до пешеходната пътека, което според прокурора позволява да се направи юридически извод за наличието на квалифициращ признак на деянието по чл.343, ал.3 НК.

Частният обвинител, редовно призован не се явява. Явява се упълномощен от него повереник – адв. С., който в производството пред съда заявява, че ударът е настъпил в прилежаща зона към пешеходната пътека, каквато е зоната до четири метра от очертанията на пешеходната пътека на пътното платно. Алтернативно се излага довода, че дори и съдът да не възприеме правна квалификация на деянието по по-тежко наказуемото престъпление, за което бил предаден на съд, не са налице основания за постановяването на изцяло оправдателна присъда поради заключението на петорната КМАТЕ, която установила, че от техническа страна ударът бил предотвратим и в двете хипотези на пресичане на пешеходеца по пътното платно (от дясно –наляво или в обратната посока). В заключение повереникът предлага въззивният съд изцяло да потвърди първоинстанционната присъда.  

Подсъдимият упражнява правото си на последна дума, в която моли за снизходителност, като изтъква, че това е първото нарушение в неговата практика като водач на МПС.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и след като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба  е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. В жалбата се оспорват изводите на първия съд в частта за извършено нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, както и приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление, свързано с наличието на квалифициращ признак деянието по чл.343, ал.1, б.„б”, пр. 2 НК да е извършено на пешеходна пътека. 

            По същество жалбата е  основателна.

 След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт и при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция намери за установено следното.

На 30.01.2017 г., около 19:30 ч., подсъдимият Н.С.Р. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Пежо”, модел “405” с peг. № *******, в гр. София, по ул. “Република”, с посока на движение от ул.“Екзарх С.“***. На посочената дата залезът на слънцето се настъпил в 17,37 часа, а времетраенето на гражданското смрачаване (полумрак) било 31 минути, поради което при движението на автомобила на подсъдимия в процесния случай пътната обстановка била установена в тъмните часове на денонощието.

Преди кръстовището на ул.“Република“ с ул.“Екзарх С.“ подс. Р. спрял с управляваното от него превозно следство, за да осигури предимство на движещите се по ул. “Екзарх С.“ автомобили. Широчината на платното за движение на ул.“Република“ в района на кръстовището с ул.“Екзарх С.“ била 7 метра, предназначено за двупосочно движение, с две ленти за движение с широчина 3,5 метра, разделени с непрекъсната линия Ml съгл. ППЗДП. Широчината на платното за движение на ул.“Екзарх С.“ в района на кръстовището с ул.“Република“ била 7 метра, предназначено за двупосочно движение. Към инкриминираната дата в посоката, възприета от подсъдимия, движението било регулирано със знак А18  (предупредителен знак за пешеходна пътека) и Д17 (знак за специално предписание за пешеходна пътека). В същия период движението по ул. „Екзарх С.”***, било регулирано със знак Б3 (път с предимство), а за посоката на движение на подсъдимия по ул. „Република” – със знак Б1 (пропусни движещите се по пътя с предимство).

Подс. Р. изпълнил предписанието на пътен знак Б1, като пропуснал движещите се автомобили по ул. „Екзарх С.” и от спряло положение преди кръстовището на ул. „Република” с ул. „Екзарх С.”*** в посока към бул. “Ломско шосе“, ускорявайки бавно на втора скорост.  Непосредствено след кръстовището на ул. „Република” с ул. „Екзарх С.” спрямо посоката на движение на подсъдимия на пътното платно  на ул. „Република” била очертана пътна маркировка за пешеходна пътека с ширина 4 метра. Движението в района било регулирано и с пътен знак „Д 17”  със значение „пешеходна пътека”, който бил поставен по дължина на пътното платно в посоката на движение на подсъдимия и в непосредствена близост до очертанията на пешеходната пътека на пътното платно на ул. „Република” (стр. 47 от петорната КМАТЕ). В същото време 3,10 секунди след потеглянето на  водача и в момента, в който последният бил изминал разстояние от 7, 16 метра, считано от позицията, в която се намирал в спряло положение,  пешеходецът И.З. навлязъл от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила върху пътното платно на ул„ „Република” (стр. 41 от петорната  КМАТЕ). По дължина на пътното платно спрямо посоката на движение на л.а. „Пежо 405”, мястото, на което св. З. предприел пресичане на пътното платно на ул. „Република”, се намирало на разстояние от 3,6-4,0 метра след описаната по-горе маркировка на пешеходна пътека. Към този момент действията на пешеходеца попадали в осветената зона от уличното осветление, както и в зоната, осветена от фаровете на превозното средство, управлявано от подсъдимия, поради което било обективно възможно да бъде възприет зрително от водача  при включени къси светлини (стр.55 от петорната КМАТЕ, разпита на вещите лица в съдебно заседание на 31.05.2021г.) В същото време подсъдимият се движел с ускорение и бил достигнал скорост от 16,74 км/ч, като в тази ситуация дължината на пълния спирачен път (опасната зона на спиране) била 16, 79 метра. От момента на потегляне на автомобила, когато пешеходецът навлязъл на пътното платно на ул. „Република” в посока от дясно на наляво спрямо посоката на движение на автомобила,  подсъдимият бил изминал път от 7,16 метра, като се движел със скорост от 16, 74 км/ч с ускорително движение. Последният имал техническата възможност да възприеме опасността на пътното платно в лицето на св. З. във времето, настъпило след изминаването на  3,10 секунди след потегляне. Към този момент с оглед достигнатата скорост подсъдимият разполагал и с техническата възможност да я предотврати с маневра аварийно спиране.

Подсъдимият възприел движението на св. З. на пътното платно в неустановен момент в периода от 3,10 до 3,90 секунди след потегляне, като реагирал със спасителна  маневра аварийно спиране след изминаването на 3,90 секунди след потегляне от спряло положение и при изминат път след потегляне от 11, 35 метра  (относно началото на реакцията на водача –стр. 41 от петорната КМАТЕ). Към момента на реакцията на подсъдимия св. З. се намирал на 0,86 m навътре в пътното платно на ул. „Република”, което разстояние бил изминал за 0,79 s.

Към този момент, а именно – най-късно  3,90 s след потегляне подсъдимият  достигнал скорост от порядъка на 28 км/ до 30 км/ч за периода на ускоряване от 3,10 секунда до 3,90 секунда, считано от момента на потегляне. Такава била достигнатата скорост на движение на автомобила на подсъдимия  непосредствено преди да задейства спирачната система. Така съм момента на удара с пешеходеца водачът се движел със скорост между 28 – 30 км/ч  (стр. 63, стр. 68 от петорната КМАТЕ), като при движение с ускорение изминал разстояние от  11, 35 метра,  а след задействане на спирачната система- останалото разстояние (около 21,00 метра) от общо изминатия път ( 32, 42 м – л. 36, л. 58  от заключението на петорната КМАТЕ).  Началото на ефективно спиране започнало на разстояние от около 0,48 метра преди мястото на удара.              

Междувременно св. И.З. предприел пресичане на пътното платно на ул. „Република” от дясно на ляво пред автомобила на подсъдимия (в посока от север на юг), като при спокоен ход изминал пътя от 0,86 метра за 0,79 секунди. По дължина на пътното платно спрямо посоката на движение на автомобила св. З. предприел пресичане на разстояние от около 3,6-4,0 метра след очертанията на пешеходната пътека. Св. З. навлязъл със спокоен ход на пътното платно, но без предварително да се увери относно приближаващи към него превозни средства. Така в момента, в който водачът на автомобила реагирал със спасителна маневра аварийно спиране, пешеходецът се намирал на пътното платно на ул. „Република“, движейки се от дясно на ляво, на около 0,86 метра навътре в платното за движение. Непосредствено преди удара по неустановени причини пешеходецът променил посоката си на движение по  пътното платно, като за времето от 0,5 до 1,3 секунди се завъртял с  около 180 градуса и така променил първоначално възприетото от него направление (от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила) в  ляво на дясно спрямо същата посоката  (стр.31, стр.35, стр. 49 от петорната КМАТЕ). С това свое действие св. З. удължил ненужно своя престой на пътното платно, респективно и  времето за пресичане. Така към момента на последвалия удар тялото на пешеходеца било обърнато с дясната страна към посоката, в която се намирал автомобилът на подсъдимия. В този момент пешеходецът бил с изнесен напред ляв долен крайник, върху който била пренесен центърът на тежестта. Инициалният удар от пътно-транспортното произшествие настъпил между предната лява част  на автомобила директно върху големия пищял на левия долен крайник в момента, в който този крайник изпълнявал носеща функция, т.е. в момента, в който бил изнесен напред в посока юг – север, като  вътрешната му страна била изложена на директно съприкосновение с части от автомобила на подсъдимия. В резултат на удара настъпило усукване върху носещия ляв крак, което довело до индиректно счупване и на малкия пищял на левия долен крайник върху вътрешната повърхност на лявата подбедрица, но по-ниско разположено, а именно -  на височината на ставния израстък. Непосредствено след директния удар върху левия долен крайник на пешеходеца последвало възкачване на тялото му върху автомобила на подсъдимия при все още продължаващо движение до неговото спиране на около шест метра след това, което от друга страна довело до падане на тялото върху терена от лявата страна на автомобила в позиция, в която пострадалият бил обърнат с лице към асфалта. В тази позиция и на това място св. З. бил възприет и от свидетелите А., Н. и Р.. В резултат на съприкосновението с терена пострадалият получил охлузване на лявото коляно и на дясната длан.

Дължината на пълния спирачен път, т.е. опасната зона на спиране при движение на автомобил „Пежо 405” в конкретната пътно-климатична обстановка с ускорително движение на превозното средство била 16,79 метра. Такива са стойностите на опасната зона на спиране в момента, в който водачът бил изминал път с ускорително движение от 7,16 m и в момента, в който се движел със скорост от 16,74 km/h (л. 53 от заключението на петорната КМАТЕ). Времето, изминало от началото на реакцията на водача до момента на удара в конкретния случай е 2,04s (л.48 и л.57 от заключението на петорната КМАТЕ).

 Общо изминатото от водача разстояние от момента на потегляне до мястото на удара от 26,22 м. Изминатият от водача път от момента на потегляне с ускорително движение до момента, в който св. И.З. стъпил на пътното платно и в този смисъл възникнала опасност за движението, е 7,16 м. Опасността за движението възникнала в момента, в който пешеходецът навлязъл на пътното платно на ул. „Република” в посока от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Разликата от 26,22 m до 7,16 m е 19,06 m и тази разлика  е разстоянието по дължина на пътното платно, считано от мястото, на което се намирал автомобилът на подсъдимия към момента, в който  възникнала посочената опасност за движението, до мястото на удара.  Съпоставено  това разстояние с опасната зона на спиране при ускорително движение след потегляне от 16,79 m, определя ударът към този момент като технически предотвратим. Така в случай на своевременно предприета маневра аварийно спиране от момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно и в момент, в който автомобилът бил достигнал скорост от  16,74 km/h, щял да се установи на около 1, 4 метра преди мястото на удара.

В настоящия случай обаче водачът реагирал със закъснение на опасността на пътното платно в лицето на пострадалия пешеходец и неговите действия, свързани с предприето пресичане на пътното платно на ул. „Република” в посока от дясно наляво спрямо посоката на автомобила, а именно когато вече автомобилът бил изминал разстояние от 11,35 метра след потеглянето си от спряло положение преди кръстовището на ул. „Република“ с ул. „Екзарх С.“, т.е. приблизително 1 секунда след възникване на опасността или 3,90 секунди след началото на потеглянето от спряло положение (л.41, петорната КМАТЕ).  Отделно от това в периода от 3,10-та  секунда до  3,90 секунда след потегляне автомобилът на подсъдимия продължил да се движи с ускорение. Така на 3,90 s достигнал скорост била 21,06 km/h, а при тази скорост ударът бил вече технически непредотвратим (л. 41 от заключението на петорната КМАТЕ). Това  е така, тъй като при описаната по-горе ситуация на закъсняла реакция разликата от дължината на изминатия път от момента на потеглянето на подсъдимия до мястото на удара (26,22 м) спрямо дължината на изминатия от него път към момента на началото на реакцията (11,35 м) възлиза на 14,87 м.  Тази дължина обективно не надвишава опасната зона на спиране при достигната скорост от 21,06 km/h, която възлиза на  16,79 м при ускорително движение. В действителност ефективното спиране на автомобила започнало на разстояние от 0,48м от мястото на удара.  Ето защо в конкретния случай възникналата на 3,90 секунда след потегляне обективна невъзможност за предотвратяване на удара се дължи на закъснялата реакция на водача, който сам се поставил в невъзможност да спре преди настъпването на ПТП.

Описаният удар настъпил върху северната лента на платното за движение на ул. „Република“ по дължина на пътното платно е 14,5 – 15,0 m западно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина на пътното платно - на 2,0-2,5 m южно от северната граница на платното за движение (стр. 47, стр. 63 от петорната КМАТЕ). Спрямо пешеходната пътека ударът настъпил на около 3,6-4,0 метра след маркировката, очертана на пътното платно на ул. „Република”, считано спрямо посоката на движение на автомобила. С оглед позицията на автомобила и пешеходеца един спрямо друг към момента на удара, инициалното въздействие  настъпило в предна лява част на автомобила– стр. 29 от петорната КМАТЕ. За пешеходеца инициалният удар настъпил от дясната му страна директно в областта на вътрешната страна на  подбедрицата на изнесен напред носещ ляв крак. В тази част на крака настъпил директен удар, при който на пешеходеца  било причинено линеарно, многофрагментно счупване на големия ляв пищял по вътрешната му повърхност. В резултат на това въздействие кракът се усукал спираловидно и последвало индиректно счупване на външно разположения малък пищял, като счупването е  неразместено и линеарно.

 След удара автомобилът изминал път от около 6, 22 m (л. 48 от петорната КМАТЕ), като се установил на мястото, на което е бил отразено местоположението му в протокола за оглед на местопроизшествие. По описания начин тялото на пещеходеца било изместено на 5-7 метра след мястото на удара, където бил забелязан от свидетелите Т. А.и Д. Н.. Д. Н. по време на произшествието се движела пеш по десния тротоар на ул.“Република“ и в момента на инцидента била на около 5 метра от пешеходната пътека, а св. Т. А., която по време на настъпилото ПТП се движела пеш по левия тротоар на ул.“Република“, се намирала на около четири метра от мястото, на което автомобилът на подсъдимия се установил след спиране.

След настъпването на ПТП подсъдимият се притекъл на помощ на пострадалия, като му помогнал да освободи пътното платно и го придружил на безопасно разстояние в близост до местопроизшествието. Във връзка с подаден от св. Н. и А.сигнал до система „112” на място пристигнал екип на полицията, а по-късно бил извършен оглед на местопроизшествие с приложена към него скица. Междувременно зад автомобила на подсъдимия и след очертанията на пешеходната пътека спрял и св. М. Р., който станал свидетел за мястото, където автомобилът на подсъдимия бил установен в спряло положение след произшествието. Св. Р. сам предложил на подсъдимия да запише личните му данни и при необходимост да депозира свидетелски показания по случая.

 

Описаната фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите: св. И.З. л. 37, СП, СРС, св. Т. А.- л.50, СП, СРС, както и от прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от нея в досъдебното производство /л. 25, ДП/, св. Д. Н. – л.69, л.70, СП, СРС , както  и прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които тя е дала в ДП /л.26/; от гласните доказателства, събрани в производството пред въззивния съд – обясненията на подсъдимия, разпит на св. З., от протокол за оглед на местопроизшествие /л. 8-9/, скица /л. 10/, албум към протокола за оглед /л. 11-13/, частично – от заключението на тройната КМАТЕ и изцяло от заключението на петорната КМАТЕ – и двете, приети в производството пред въззивния съд, от заключението на техническата експертиза на сигналите, регистрирани в система „112” във връзка с процесното произшествие на инкриминираната дата. Отделно от това, съдът установи посочената фактическа обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, вкл. и от изисканите в производството пред въззивния съд – справка от Института по метрология и хидрология за времето на залеза и гражданското смрачаване към инкриминирания период и писмените доказателства, предоставени от Столична община относно проекта, по който е бил изградена инфраструктурата в инкриминирания участък, свързан с местопроизшествието, вкл. и относно данните за монтажа на осветителните тела. 

 

Данните, изнесени в сигналите, подадени от св. А.и св. Н. до система „112”, както и съдържанието на заключение на ТЕ, чиито обект е звукозаписът на сигналите от тази система, са в синхрон с останалия доказателствен материал относно факта на настъпило пътно-транспортно произшествие и участниците в него. От показанията на св. А.и св. Н. е установено по несъмнен и безспорен начин, че те са станали очевидци на част от релевантните за изхода на делото факти и обстоятелства, относими към периода след настъпване на инициалния удар между автомобила на подсъдимия и тялото на св. З..

Въззивният съд упражни правомощията си да измени фактите, на които е базирана първоинстанционната присъда. Въззивният съд основава своите изводи преди всичко на заключението на петорната КМАТЕ, приета в производството пред настоящата съдебна инстанция, въз основа на писмените доказателства по делото, частично от заключението на тройната КМАТЕ, прието от въззивния съд, протокол за оглед на местопроизшествие,  частично – на гласните доказателства (изцяло от показанията на свидетелите Т. А., Д. Н. и св. Р., частично – от показанията на св. З.). Съдът изключва от доказателствения материал АТЕ и СМЕ, назначени в досъдебното производство, доколкото първата от тях не е работила с данните за движение на автомобила с променлива скорост, а втората от тях не отговаря на въпроса дали характеристиките на инкриминираната телесна повреда позволяват да се установи от коя страна е настъпил директният удар, респективно - посоката на удара спрямо тялото на пешеходеца – от дясно наляво или в обратната посока – от ляво надясно.

В крайния съдебен акт на решаващия съд са били възпроизведени фактически положения, напълно идентични с изложените в обвинителния акт. Възприета е фактологията, свързана с мястото на удара (в рамките на очертанията на пещеходна пътека), посоката на пресичане на пешеходеца (от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила), твърдението, че след удара тялото на пострадалия се подпряло на предния капак, завъртяло се, преминало от дясната страна на движещия се автомобил, прихлупило дясното странично огледало и паднало на терена. Въззивният съд намира, че така очертаните фактически положения са били установени от първия съд, без да бъдат събрани необходимите и възможни доказателства за попълване на доказателствената съвкупност. От друга страна фактът относно мястото на удара, механизма на настъпване на ПТП и поведението на пешеходеца непосредствено преди настъпването на удара са от съществено значение за крайния изход на делото.

От изброените по-горе фактически положения, на които се базира обжалваната присъда, се споделят единствено изводите на първия съд относно посоката на движение на пешеходеца преди настъпването на удара, а именно от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Следва да се уточни, че този въпрос също е спорен, но противоречията между медицинските данни за посоката на директния удар на части от автомобила на подсъдимия – върху вътрешната повърхност на изнесен напред, носещ ляв долен крайник, т.е. в посока от дясната страна на пешеходеца и твърденията на самия пострадал в производството пред въззивния съд, че е предприел пресичане от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, т.е. с открита към посоката на автомобила лява част на тялото, намират разрешение в отговора на девета задача от заключението на петорната КМАТЕ (л.66, л.67 от заключението), в числения анализ за движението на автомобила (л. 38-л.45 от заключението), в анализа за възможните направления в движението на пешеходеца и ъглите на завъртане непосредствено преди удара (л.48, л.49 от заключението на петорната КМАТЕ), както и от анализа на времето, необходимо за завъртане на пешеходеца в различни хипотези (от 0° до 360°) до позиционирането му в положението, в което несъмнено се е намирал към момента на удара (обърнат с дясната страна към автомобила и с изнесен напред носещ ляв долен крайник) – л.50, л.51 от заключението на петорната КМАТЕ. Следва да се уточни, че проверката на хипотезата за възможно завъртане тялото на пешеходеца, когато вече се е намирал на пътното платно и  преди удара, е била изследвана за първи път в заключението на  петорната КМАТЕ, приета в производството пред въззивния съд.  Необходимостта от анализ на техническите и медицинските данни за подобно завъртане, свързано с промяна на посоката на движение на пешеходеца непосредствено преди настъпването на удара, произтича от два проверени и неопровергани доказателствени източника, чието значение съдът е длъжен да съобрази.

 Първият източник на доказателства са образните изследвания на левия долен крайник на пострадалия, анализирани детайлно в първата тройна КМАТЕ, както и в петорната КМАТЕ, назначени и изслушани в производството пред въззивния съд. Анализът на медицинските данни от тези изследвания отсъства изцяло от заключенията, назначени в досъдебното производство, а от същия се установява директно линеарно, многофрагментно счупване на големия ляв пищял по вътрешната му повърхност. Отделно от това се установява последвало спираловидно усукване на крака и последвало счупване на външно разположения малък пищял, като счупването е линеарно, неразместено. Важно е да се посочи, че счупването на малкия външно разположен пищял е индиректно, което самостоятелно изключва възможността към момента на настъпването на удара пешеходецът да е бил обърнат с лявата страна на тялото си към посоката, от която се е приближавал автомобилът на подсъдимия. Медицинските данни, извлечени от образните изследвания на левия долен крайник на пострадалия, сочат и за последователността, в която са настъпили счупванията на големия и малкия пищял. Несъмнено е установено, че във времето първо е било причинено счупването на големия пищял по вътрешната му повърхност, а след това - индиректното счупване на малкия пищял, което е по-ниско разположено и се намира в причинно-следствена връзка със спираловдното усукване на лявата подбедрица. Образните медицински изследвания, разчетени компетентно от съдебен лекар (доц. Г.) и лекар със специализация в областа на образната диагностика (д-р П.Г.), са изключително достоверен източник на доказателства за посоката на удара спрямо левия долен крайник на пострадалия (от към вътрешната му част), поради което и въз основа на тях е несъмнено установена позицията на тялото на пешеходеца спрямо автомобила на подсъдимия непосредствено преди настъпването на удара. Следователно, за да бъде получена процесната травма на левия долен крайник, единствената възможност е тялото на св. З. да е било обърнато с дясната си страна към посоката, от която е наближавал автомобилът на подсъдимия. Единствената възможност е била пешеходецът в този момент да е бил с изнесен напред носещ ляв долен крайник. Само и единствено тази позиция на тялото на св. З. към момента на удара спрямо посоката на движение на автомобила кореспондира с факта на настъпила травма от директен удар по вътрешната повърхност на лявата подбедрица.

Вторият източник на доказателства за посоката на движение на пешеходеца непосредствено преди настъпването на ПТП са показанията на самия пострадал. В различни процесуални етапи от развитие на наказателното производство св. З. е твърдял неизменно едни и същи факти относно възприетата от него посока на пресичане относно процесния  случай  – от дясно наляво спрямо движещия се автомобил. Такива са били твърденията му в производството пред СРС в съдебно заседание на 30.05.2018г., такива са били твърденията му и при разпит в производството пред въззивния съд на 20.01.2021г., т.е. приблизително три години по-късно. Очевидно е, че се касае за траен спомен, който почива на лични възприятия, още повече и доколкото свидетелските показания са депозирани след предупреждение за отговорността на свидетелия по чл.290, ал.1 НК. В тази част твърденията на св. З. не са опровергани от останалите гласни доказателства. Това е така, тъй като подсъдимият в обясненията изрично заяви, че не е възприел движението на пешеходеца преди удара, а едва - към момента на удара. Подсъдимият уточни в разпита си пред съда, че ударът е настъпил в лявата част на автомобила, но без да съобщава да е възприел движението на пешеходеца по пътното платно на ул. „Република” преди това. Останалите свидетели също са разказали за факти и обстоятелства, относими към един последващ момент, относим към събитията след настъпването на удара, респективно такава информация е отразена и в сигналите, които са били регистрирани в система „112”.  На следващо място, от заключението на петорната КМАТЕ се установи, че посоката на движение на пешеходеца преди удара не може да бъде установена категорично нито въз основа на медицинските, нито въз основа на техническите данни. Техническите данни не изключват изключително много възможни направления в движението на пешеходеца спрямо мястото на удара в момента, в който водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране в хипотезата на последваща промяна посоката на движение (л. 54 от заключението на петорната КМАТЕ). Не се изключва и възможността за непосредствено предхождащо  момента на настъпване на удар завъртане на пешеходеца в посочената по-горе позиция (обърнат с дясната си страна към автомобила с изнесен напред ляв долен крайник), като възможностите за промяна посоката на движение на пешеходеца от техническа гледна точка също са вариативни в зависимост от първоначално възприетото направление на движението и градуса на завъртане до заемане на позиция, позволяваща да бъде причинена процесната травма. Самостоятелният анализ на медицинските данни води до съответни категорични изводи за позицията на тялото на пешеходеца спрямо автомобила на подсъдимия към момента на настъпването на удара. Относно първоначално възприетото направление на пешеходеца обаче те могат да имат само косвено значение доколкото в съпоставка с техническите данни не отричат възможна вариативност, свързана с движение на пешеходеца от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, без промяна на посоката на движение или  с движение на пешеходеца по друго направление (от дясно наляво, перпендикулярно на автомобила на подсъдимия) с последваща промяна на посоката на движение непосредствено преди настъпването на удар. Допускането на тази вариативност в заключението на експертизата, включително и с оглед възможността за промяна на посоката на движение на пешеходеца непосредствено преди настъпването на удара самостоятелно не позволява да бъдат игнорирани показанията на св. З.. В частност от доказателствения материал по делото остана неопровергано  категоричното му твърдение, че е предприел пресичане на пътното платно на ул. „Република” именно от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.

Така съдът като съобрази липсата на каквито и да е вътрешни противоречия в показанията на св. З. в частта относно възприетото от него направление на придвижване преди настъпването на удара (от дясно наляво и перпендикулярно спрямо посоката на движение на автомобила), счете, че  единственото възможно обяснение за настъпила травма от директен удар върху вътрешната част на лявата подбедрица при данни за първоначално възприетото направление, е промяна на посоката на движение на пешеходеца преди инициалния контакт на тялото му с автомобила в резултат на осъществено завъртане от 180° непосредствено преди това. Съгласно изчисленията на вещите лица в таблица на л. 50 от заключението на петорната КМАТЕ времето за такова завъртане с оглед данните за пешеходеца и неговата възраст възлиза на 0,50 s.  На тази база вещите лица са изчислили и оставащото време за движение, както и изминатия път от 1, 67m (л.49, л.50 от заключението на петорната КМАТЕ). Елементът на завъртане на пешеходеца самостоятелно е установен и въз основа на допълненията на ВЛ Г. в разпит в производството пред съда, който посочи, че такъв не може да се изключи на базата на фрактурните линии на двете кости на подбедрицата. По изложените съображения въззивният съд се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд за възприетата от св. З. посока на движение към момента на пресичане (от дясно наляво) и перпендикулярно спрямо посоката на движение на автомобила, но с едно съществено уточнение, а именно, че преди настъпването на удара и след като пешеходецът стигнал на около 2,0-2,5 m южно от северната граница на платното на ул. „Република” предприел промяна на посоката си на движение чрез завъртане на 180°, поради което към момента на инициалния контакт бил позициониран с изтеглен напред носещ ляв долен крайник, тялото му било обърнато с дясната си страна към посоката на автомобила, а общо изминатият път бил 1,67m. Така съпоставката на дадените от св. З. показания със заключението на петорната КМАТЕ води до единствено възможен извод, че  инициалният удар настъпил именно в областта на вътрешната част на лявата подбедрица поради промяна на посоката на движение преди удара чрез завъртане на тялото от около 180°.  

От заключенията на назначените от въззивния съд експертизи са установени факти, които изключват механизма на настъпване на ПТП, възприет в обвинителния акт – удар от външната страна на подбедрицата на левия долен крайник в десния фар на автомобила. От заключението на петорната КМАТЕ е установено, че за автомобила ударът е настъпил в предна лява част, като тялото на пешеходеца се възкачило върху предния капак, като паднало на терена на около 5-7 метра след мястото на удара. Отречен от заключението на петорната КМАТЕ е и механизмът на преминаване на тялото от дясната страна на движещия се автомобил, последвано от  прихлупване на  дясното странично огледало и падане  на терена. Въз основа на експертните изследвания е установено, че е технически е невъзможно след удар на тялото в лявата част на автомобила то да премине от неговата дясна страна и да настъпи контакт с дясното огледало, след което тялото отново да се върне към лявата част на автомобила и да падне вляво от него, където именно било възприето от свидетелите според техните показания. 

Механизмът на настъпване на ПТП, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, дословно е бил възпроизведен в мотивите към първоинстанционната присъда, като от една страна решаващият съд не е разполагал с пълно, обективно и компетентно заключение за естеството на фрактурите и техните индивидуални характеристики според възможния директен или индиректен начин на въздействие. В този смисъл първоинстанционната присъда е била постановена при непълнота на доказателствата. От друга страна, районният съд не е анализирал показанията на св. З., дадени в съдебното следствие, проведено от този съд, както и показанията на св. Т. А., вкл. и прочетените показания от ДП, дадени от същата свидетелка относно мястото, където се е намирало тялото на пострадалия след удара. Въззивният съд констатира, че свидетелските показания от различни групи, вкл. и дадените от св. Р. и св. Н., напълно еднопосочно възпроизвеждат мястото, където е паднало на терена тялото на пострадалия пешеходец, а именно – пред автомобила, но не в дясната му част. Трима от свидетелите  - самият пострадал, св. А.и св. Р.  конкретизират  разположението на тялото спрямо шофьорското място, като в пълен синхрон са потвърдили местонахождението му след удара – отпред и отляво спрямо предната част на автомобила. По-детайлна конкретика липсва единствено в показанията на св. Н., но съдът намира, че това обстоятелство не изисква допълнителна проверка на останалите гласни доказателства чрез повторен разпит на тази свидетелка. Поначало нейните показания от съдебното производство в отделни части, в които възпроизвеждат съществени детайли от фактологията на случая, са значително изолирани от останалия доказателствен материал, т. напр. в частта за удар върху очертанията на пешеходната пътека и падането на тялото върху терена пак в тези очертания. Всички останали свидетели, вкл. и самият пострадал разказват, че тялото на пешеходеца е паднало на терена на известно разстояние след очертанията на пешеходната пътека, като всеки от тях според собствените си субективни възприятия изнася различни данни - според св. Р. около 10 метра след очертанията на пешеходната пътека, според св. Т. А.в СП – „малко след пешеходната пътека”, според прочетените показания на същата свидетелка от ДП – на около 2 метра след пешеходната пътека”, а в показанията на св. З.  падането на терена е фиксирано на около 3-4 метра след мястото на удара по посоката на движение на автомобила, което пак сочи за падане на терена извън очертанията на пешеходната пътека. В заключение и на базата на разпита на вещите лица от състава на петорната КМАТЕ, проведен в производството пред въззивния съд, следва да се приеме, че по дължина на пътното платно спрямо посоката на движение на автомобила ударът е настъпил на  около 3,6-4,0 m след маркировката за пешеходната пътека, а след удара тялото на пешеходеца се възкачило върху предния капак на автомобила и било изхвърлено върху терена на около 5-7m след мястото на удара пред автомобила, в близост до левите му габарити. Тази част от експертизата дава възможност да бъдат проверени гласните доказателства, като кореспондира с дадените от подсъдимия обяснения, както и с дадените от св. Р. показания за мястото, на което спрял собствения си автомобил, както и относно разположението на автомобила на подсъдимия на пътното платно в момента, в който оказвал помощ на пострадалия пешеходец. По изложените съображения съдът изгради изводите си за мястото на удара по дължина на пътното платно въз основа на дадните от св. Р. показания, обясненията на подсъдимия и заключението на петорната КМАТЕ. Непротиворечиви са и показнията на св. Т. А.в СП, както и прочетените показания, които тя е дала в ДП относно факта, че до пристигането на екип от полицията и след окончателното спиране на автомобила след удара с тялото на пешеходеца, превозното средство не е било премествано. Следователно за извличането на данни относно изминатия път от автомобила на подсъдимия  достоверен източник на доказателства е и протоколът за оглед на местопроизществие, който също е бил взет предвид при изготвяне на заключението на петорната КМАТЕ.

Нарушенията, допуснати в производството пред първоинстанционния съд, свързани с отстраняване на съществена непълнота на доказателствата и с корекция в анализа на доказателствения материал, са отстраними  в производството пред въззивния съд, тъй като и този съд е инстанция по фактите. Попълването на доказателствената маса и оценката на доказателствата съобразно изложените по-горе доводи, изисква да бъдат възприети нови фактически положения относно мястото на удара, механизма на причиняване на ПТП и мястото, на което по дължина и широчина на пътното платно паднало тялото на пострадалия пешеходец след удар с автомобила на подсъдимия.

Част от тези нови фактически положения е и отговорът на въпроса за мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно. СРС е приел за установено, че мястото на удара е в рамките на очертанията на пешеходната пътека (стр.2 от мотивите). Въззивният съд, базирайки своите изводи на петорната КМАТЕ, изготвена и приета в  проведеното пред този съд съдебно следствие, намира, че по дължина на пътното платно мястото на удара е на около 3,6-4,0m след очертанията на пешеходната пътека спрямо посоката на движение на автомобила, а не на самата пешеходна пътека (според АТЕ от досъдебното производство) или на 1-2 m след очертанията на пешеходната пътека (според тройната КМАТЕ, приета в производството пред въззивния съд).

 Поначало, за да заключи, че ударът е настъпил в очертанията на маркировката на пешеходна пътека, районният съд се е позовал само и единствено на АТЕ от досъдебното производство (л.38, ДП). При изчисляване на мястото на удара АТЕ от досъдебното производство обаче изобщо не е отчетен фактът, че автомобилът на подсъдимия се е движел с променлива скорост, първоначално – с ускорение, а след реакцията на водача – с начало на ефективно спиране почти непосредствено преди настъпването на удара. Тройната КМАТЕ от друга страна е отчела частично данните за променлива скорост, а именно данните за ускорение преди пешеходецът да стъпи на пътното платно. От друга страна обаче при изчисление на мястото на удара по дължина на пътното платно не е предложен числен анализ на движението на автомобила, въз основа на който да се установи на какво разстояние от мястото на удара се е намирало превозното средство в момента, в който пешеходецът е навлязъл от дясно върху пътното платно на ул. „Република”, съответно какво е било разстоянието между автомобила и пешеходеца към момента на реакцията на водача до мястото на удара. Тройната АТЕ в техническата част не е дала отговор на въпроса и за отражението на променливите стойности на скоростта на автомобила, съответно  каква е била скоростта му към момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, каква е била към момента на реакцията на водача. Отговорите на така поставените въпроси обаче са от съществено значение за крайните изводи относно предотвратимост/непредотвратимост на удара при движение на пешеходеца от дясно наляво, респективно и за правната оценка на фактите. Те се съдържат единствено в заключението на петорната КМАТЕ, приета в производството пред въззивния съд, поради което съдът основа на това заключение своите изводи относно основните фактически положения.  

За да приеме, че по дължина на пътното платно ударът бил настъпил  в рамките на очертанията на пешеходната пътека на ул. „Република”, първият съд се е мотивирал именно с невъзможност тялото на пострадалия да бъде отхвърлено след удар преди очертанията на пешеходната пътека на разстояние от около 9 метра след нея спрямо посоката на движение на автомобила, където била установено от свидетелите. Съдът е посочил, че подобно изтласкване на тялото несъмнено предполага и подсъдимият да се  е движил с по-висока скорост от установената по делото (стр.2 от мотивите). Всъщност по делото спорният въпрос за удар извън очертанията е поставен на друга плоскост – не дали ударът е настъпил преди очертанията на пешеходната пътека спрямо посоката на движение на подсъдимия, а дали е настъпил след очертанията на пешеходната пътека спрямо същата посока. Това обстоятелство променя съществено и останалите показатели, свързани с разстоянието, на което е изтласкано тялото на пострадалия пешеходец след удара, което не е 9 m, както и приел решаващият съд, а 5-7m, както е установено от изчисленията на петорната КМАТЕ. Отделно от това, механизмът на изтласкване на тялото напред по дългжина на пътното платно след удара в посоката, възприета от автомобила на подсъдимия, не е свързан с отхвърляне, както е посочил в показанията си пред СРС св. З. и както е приел СРС, а чрез възкачване на тялото върху предния капак след удара и последващото му падане на терена.

За да бъде изяснен въпросът относно мястото на удара, в производството пред въззивния съд са събрани и други възможни доказателства, впоследствие отчетени при анализа на техническите данни в заключението на петорната КМАТЕ. Такива са писмените доказателства, изискани от система „112“ за факта на постъпили сигнали, съдържанието на звукозаписа от тях, предоставен от същата система, заключението на ТЕ (л. 43-л.51, том 1, СП, СГС). В сигнала, постъпил от телефона на св. А., се съдържа едно съществено уточнение относно мястото на удара по дължина на пътното платно, а именно, че ПТП е настъпило „малко след“ пешеходната пътека до магазин „Билла“  в ж.к. „Надежда“, ул. „Република“. В този смисъл дори и в този начален етап от регистриране на случая, т.е. след незначителен период от време, изминал след инцидента от порядъка на минути, са документирани данни от незаинтересован от изхода на делото свидетел, какъвто е св. А., за мястото на удара по дължина на пътното платно спрямо пешеходната пътека. Тези данни кореспондират в основното твърдение, че ударът не е бил осъществен в рамките на маркировката на пешеходната пътека с дадените от св. Р. показания и също на свой ред са проверени от заключението на петорната КМАТЕ. Отново се касае за такива данни, които са  в разрез с фактическите положения, на които се основава обвинението за участието на подсъдимия в квалифициран състав по чл. 343, ал. 3, пр.посл., б.“а“, пр.2 НК.  В този смисъл може да се заключи, че заключението на петорната КМАТЕ в производството пред съда, частично заключението на тройната КМАТЕ, приета от въззивния съд, ценени в съвкупност с доказателствата, събрани пряко или косвено чрез регистрираните данни в система „112“, както и показанията на св. А.опровергават обвинителните доказателства за удар, настъплил в рамките на очертанията на пешеходна пътека (показанията на св. З., заключението на АТЕ от ДП).

Съдът възприе изложените по-горе фактически положения с описаните изменения и допълнения на базата на заключението на петорната КМАТЕ и поради обстоятелството, че в конкретния случай движението на пешеходеца в посока от дясно наляво перпендикулярно спрямо разположението на автомобила на пътното платно е било изследвано в два възможни варианта, т.е. след като е било отчетено значението на медицински данни, които не са били известни на решаващия съд, респективно – останали са извън неговото внимание. Първият вариант е свързан с действия на промяна на посоката на движение на пешеходеца чрез завъртане на 180° при първоначално направление от дясно наляво спрямо посоката на движение на подсъдимия. Вторият вариант  изключва промяната на посоката на движение на пешеходеца и е  налице при първоначално направление от ляво надясно.

Първостепенният съд не е обсъждал въпросите, свързани с техническите данни за предотвратимост на удара, но и това нарушение също е отстранимо в производството пред въззивния съд. Експертизата е установила, че при липсата на завъртане пешеходецът обективно би изминал по-голямо разстояние за времето от 2,04s, т.е. от момента на началото на реакцията на водача до момента на удара, а именно разстояние от  2,21m ( л. 57 от заключението). В сравнение с това разстояние, пешеходецът  за същото време в случай на завъртане  от 180° би изминал по-малко разстояние на пътното платно, а именно– 1, 67m. Експертизата е обосновала своите изводи, като е посочила, че за да настъпи удар при стойности за по-голям изминат път от пешеходеца, следва да се променят и стойностите относно скоростта на водача към момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно от дясно, която при липсата завъртане е по-висока, а именно 21 km/h. От техническа гледна точка само скорост по-малка от 19 km/h при липсата на данни за завъртане би позволила на водача да предотврати пътно-транспортното произшествие, тъй като в този случай изминатият път от пешеходеца  за времето от началото на реакцията на водача до момента на удара е 2,21m. В настоящия случай, съдът след като съобрази медицинските данни, обсъдени в експертизата, намира че от медицинска и техническа гледна точка е възможен само и единствено първият посочен по-горе вариант на движение на пешеходеца от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, перпендикулярно спрямо разположението на превозното средство на пътното платно с последващо завъртане на 180°, свързано с промяна на посоката на движение и при данни за 1,67 m изминат път от пешеходеца преди да достигне до мястото на удара. В тази хипотеза експертизата е категорична, че в момента, в който пешеходецът навлязъл от дясно на ляво (по направление север – юг) на платното за движение и в случай на реакция на подсъдимия към този момент, последният  е имал техническа възможност да установи автомобила на около 1,4 m преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно аварийно спиране (отговор на 14 и 22  задача от заключението – л. 68, л.69, л.71 от петорната КМАТЕ). По изложените съображения съдът прие за установено, че ударът е бил технически предотвратим към момента, в който пешеходецът слязъл на пътното платно и обективно с това свое поведение създал опасност за движението на ул. „Република”. Ударът е станал технически непредотвратим едва след като при вече настъпила опасност на пътното платно подсъдимият продължил да ускорява управляваното от него превозно средство и към момента на реакция достигнал скорост   с аварийно спиране от 21,06 km/h.

Следващият спорен въпрос е дали и как изменението относно фактите оказва влияние върху правните изводи, свързани с вината на подсъдимия и съответно, ако не са налице основание за изменение на изводите относно виновността на подсъдимия – дали и как оказват влияние върху изводите относно правната квалификация на деянието. С първоинстанционната присъда подсъдимият е осъден за това, че на 30.01.2017г. около 19.30 часа, в гр. София, на ул.”Република” при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „405” с peг. № *******, движейки се от ул.”Екзарх С.”*** в района на пешеходна пътека кръстовището с ул.”Екзарх С.” е нарушил правилата за движение по
пътищата на чл.116 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.119, ал.1 ЗДВП и по непредпазливост причинил ПТП с пешеходец и средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК на И.Н.З., изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица - голям и малък пищял в проксималната /към коляното/ част, които по отделно, така и и в своята цялост реализират критериите    на медико - биологичния признак трайно затрудняване на      движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.

За да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия за нарушение по чл.116 ЗДвП, която е обща разпоредба, следва да е изключено приложението на специална норма, която да въвежда специални предписания, каквато в случая е разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП. По силата на общото правило специалната норма винаги дерогира общата. Това означава, че от значение е обстоятелството дали отговорността на подсъдимия може да бъде ангажирана за нарушение на специалната норма по чл.119, ал.1 ЗдвП, което би било самостоятелно основание за оправдаването му по обвинението за извършено нарушение на общото правило по чл.116 ЗДвП (в този смисъл напр. Решение № 146 от 17.04.2015 г. по Н. Д. № 202/2015 г., Н. К., І Н. О. на ВКС). Нормата на чл.119, ал.1 ЗДвП  гласи, че „при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”. Нарушението на така вмененото задължение е друг спорен въпрос между страните. Доводите на обвинението се свеждат до понятието за пешеходна пътека, като се изтъква, че правилото обхваща не само пътеката, очертана с маркировка на пътното платно, но и прилежащите зони към тези очертания, които се установяват на разстояние до 4 метра. Съгласно съгласно чл.64, т.3, б.”а” от ППЗДвП „Напречната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: Пешеходна пътека М 8.1 - очертава се с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя”. Следва да се отбележи, че това правило не съдържа регулация за прилежащи зони, които следва да се считат за част от пешеходната пътека.

Верен е изводът на първия съд, че подсъдимият е нарушил чл.116 ЗДвП. Едно от предписанията на този текст от закона гласи, че “Водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“. Именно това е инкриминираното с обвинителния акт нарушение, поради което не следва да бъдат обсъждани останалите хипотези на нарушение по този текст, цитирани в мотивите към първоинстанционната присъда относно изискванията за специално внимание на водачите към особено уязвими пешеходци, като деца, хора с трайни увреждания и др. (стр. 6 от мотивите към първоинстанционната присъда). Отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците дори и когато пешеходецът също е допуснал нарушение в правилата за движение. Това принципно положение важи в още по-голяма степен в районите, в които движението е регулирано с пешеходна пътека и в които водачът би следвало, наближавайки такъв район, да очаква възможната поява на пешеходец в очертанията на пешеходната пътека. Така и съгласно мотивите по т. VI от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС „наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре.” В настоящия случай началото на реакцията на водача с аварийно спиране е преди същият да навлезе в очертанията на пешеходната пътека и то е било обусловено от възникнала опасност за движението след тези очертания спрямо възприетата от него посока на движение, но в близост до пешеходната пътека. Това събитие поначало е непредвидимо за водача, доколкото е имал право да очаква правомерни действия от останалите участници в движението, т.е. да преминават по пътното платно на определените за това места. От друга страна това събитие не е напълно непредвидимо, тъй като водачът се е движел в населено място, пресичането е било осъществено в близост до пешеходна пътека, т.е. в район, в който подсъдимият е следвало да очаква появата на пешеходец на пътното платно, както и поради обективното наличие на „коловози” от сняг в дясно от пътното платно, които обективно са затруднявали подстъпа на пешеходците към пътното платно в района на очертанията на самата пешеходна пътека (обстоятелство, установено от разпита на вещите лица в производството пред въззивния съд).

 Пак с оглед указанията в цитираното по-горе Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС задължението на водача да намали скоростта или да спре  възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея (бел.,  т.е. през пешеходната пътека). Ако пострадалият пешеходец И.З. на 3,10-та секунда от потеглянето на автомобила е бил стъпил именно върху очертанията на пешеходната пътека, то към този момент опасната зона на спиране на водача при достигната скорост от 16,74 km/h е 16,79m (л.63 от заключението) и технически не му е позволявала да спре  преди навлезе в очертанията на пешеходната пътека. Това е така, тъй като съгласно математическия модел от л.38-л.45 от заключението на петорната КМАТЕ краят на реакцията на водача съвпада с момента, в който същият се е намирал върху маркировката на пешеходната пътека. Отделно от това, според изчисленията на вещите лица ударът е настъпил около 4,0m след очертанията на пешеходната пътека по дължина на пътното платно спрямо посоката на движение на подсъдимия, когато той е изминал общ път след потегляне от 26,22 метра. В този смисъл, намалено това разстояние с около 4,0m да рамките на очертанията на пешеходната пътека по пътното платно, то съвпада с разстоянието, изминато от водача към  края на реакцията му с аварийно спиране. Началото на ефективно спиране обаче е след това, едва при изминат път от 25,74 m след потегляне (л. 43 от заключението на петорната КМАТЕ). От друга страна, съчетаният анализ на обсъдените по-горе гласни доказателства и заключението на петорната КМАТЕ дава основание за извод, че е съществувала техническа възможност за подсъдимия да спре преди  мястото на удара по дължина на пътното платно, което е на около 3,6-4,0m след очертанията на пешеходната пътека спрямо възприетата от него посока. Ето защо подсъдимият не може да бъде упрекнат за предприетите действия на ускорение на автомобила до 3,10-та секунда след потеглянето му от спряло положение, при положение, че задълженията да намали скоростта си и да спре преди тези очертания за него възниква при стъпил или преминаващ през нея пешеходец. Този начин на придвижване на св. З. обаче е отречен от разпита на вещите лица, от показанията на св. А.и от съдържанието, подаден от тази свидетелка до система „112” в рамките секунди или минути след настъпването на удара.

 Съдът приема за установено, че за периода на ускорение на автомобила след 3,10-та секунда след потегляне действията на подсъдимия следва да бъдат окачествени като част от закъсняла реакция от задействането на спирачната система на автомобила, която е била дължима от него още към момента на възникване на опасността за движението в лицето на св. З.. Ето защо съдът счита, че тези действия са неправомерни. От техническа гледна точка той е разполагал с обективна възможност да възприеме стъпването на пешеходеца на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката му на движение, а от субективна страна е бил длъжен да очаква възможната поява на пешеходци на пътното платно в населено място с оглед правото им по чл.113, ал.2 ЗДвП да пресекат пътното платно и на място, което не е определено за това. По изложените съображения съдът намира, че отговорността  на подсъдимия следва да бъде ангажирана от субективна страна не за неизпълнението на неговите задължения, регламентирани в чл.119, ал. 1 ЗДвП (наличието на пешеходец, стъпил върху пешеходната пътека), а поради възникнала опасност за движението от друго естество, която ангажира общия случай  на изискването водачът да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.

На съда е служебно известно цитираното от частното обвинение Решение № 50 от 14.03.2012 г. по Н. Д. № 3124/2011 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, което по сходен случай разглежда прилежащата зона към пешеходна пътека от около четири метра след нейните очертания, като част от самата пешеходна пътека. От друга страна обаче се касае за съдебен акт, който е постановен преди цитираното по горе Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, като целта на тълкувателния акт е била именно да уеднакви съдебната практика във връзка с противоречиво решавани от съдилищата въпроси, между които е и свързаният с дължимото поведение на пешеходеца при избор на място за навлизане на пътното платно. Във връзка с указанията, дадени от ВКС по приложението на закона следва да се приеме, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. В настоящия случай се касае за очертана с пътна маркировка пешеходна пътека, поради което съдът приема, че правото на пострадалия пешеходец да пресече пътното платно на около 4 метра след маркировката не се регулира от разпоредбата на чл. 119, ал.1 ЗДвП. В настоящия случай изборът на място за пресичане от св. З. се регулира  от чл.113, ал.2 ЗДвП. която дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места- по двулентовите двупосочни пътища в населените места..  На това право обаче не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат, още повече когато пешеходецът в нарушение на изискването да пресече на намираща се в близост пешеходна пътека, предприема пресичане на неопределено за това място. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т.т. 1 и 2 от ЗДвП, т.е. преди да навлезе на пътното платно да съобрази наближаващите превозни средства, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, да не спира без необходимост на платното за движение, а по argumentum a contrario от предписанията на чл.113, ал.2 ЗДвП - да не предприема пресичане на неопределено за това място, когато в близост има пешеходна пътека. В случай на пресичане на пътното платно извън определените за целта места, какъвто е и настоящият случай, правото на пешеходеца не е абсолютно.

Настоящият съдебен състав намира, че освен указанията по приложението на закона в цитираното по – горе Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС, съображенията за прилежащи зони към пешеходните пътеки, включително до 4 метра преди или след маркировката на пътното платно не могат да бъдат споделени и поради предвидената отрицателна предпоставка по  чл.113, ал.2  ЗДвП, която следва да е налице, за да може пешеходецът законосъобразно да упражни правото си да пресече пътното платно извън определено за това място. Такава предпоставка съгласно изискванията на закона е налице, „когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека”. Законодателят е използвал общото наречие за място, без да въвежда допълнителна регулация за прилежащи зони към пешеходните пътеки  по дължина на пътното платно. Ако съдът приеме аргументите на обвинението за наличието на такива зони, това означава напълно да бъде лишено от смисъл ограничението, предвидено в  чл. 113, ал.2 ЗДвП да не се предприема пресичане извън определеното за това място, когато в близост до пешеходците има пешеходна пътека. Ако се приеме тълкуването на закона, предложен от частното обвинение, районът в близост до пешеходната пътека да се счита като  част от нея, то това означава, че този район (в близост до пешеходната пътека) не може да бъде окачествен като място, което е извън определените за пресичане. При това положение тълкуването на закона, предложено от обвинението, не дава отговор на въпроса как ще се определи мястото по чл.113, ал.2 ЗДвП, което едновременно е извън определените за пресичане в налесено място, но в същото време е в близост до пешеходна пътека.

В настоящия случай от отговора на 16 задача към петорната КМАТЕ е установено, че максималната скорост на л.а. „Пежо 405”, при която водачът ще има техническа възможност да спре преди пешеходната пътека при условието, че той  е тръгнал на около 17,9 m преди нея, е била 21 km/h. В момента, в който пострадалият пешеходец е навлязъл от дясно наляво по пътното платно на ул. „Република”, той се е намирал след очертанията на пешеходната пътека спрямо посоката на движение на подсъдимия. Опасността от това поведение на пешеходеца е възникнала преди подсъдимият да премине пешеходната пътека и към момента на възникване на опасността подсъдимият  бил достигнал по-ниска скорост от тази, която му позволявала да предотврати удар чрез аварийно спиране, а именно 16,74 km/h (л. 41 от заключението на петорната КМАТЕ).  Следователно не са били налице основания неговата отговорност да бъде ангажирана и за нарушение на друго специално правило по чл.20, ал.2, изр. 2  ЗДвП, която съдържа конкретни задължения за водача да избере такава скорост, която да му позволи при опасност за движението, каквато опасност на общо основание може да бъде появата на пешеходец на пътното платно, да намали скоростта или спре.  

С оглед изложеното въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изменен, като подсъдимият бъде оправдан за извършено от него нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП, както и относно правната квалификация на деянието, като същото се преквалифицира от такова по чл. 343 ал. 3, предл.„последно“,б.“а” пр. 2, вр.с ал.1, б. ”б”,  пр.2 вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК в престъпление по 343, ал. 1, б. “б” пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Не са налице основания за цялостно оправдаване на подсъдимия. От обективна страна същият е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с аварийно спиране към момента, в който пострадалият пешеходец е решил да упражни правата си по чл. 113, ал.2 ЗДвП, а именно – да пресече пътното платно на неопределено за това място. Без съмнение зоната на видимост, очертана от светлините на автомобила, както и общата видимост в района, установена от инсталираните осветителни тела, е обхващала и района, в който св. З. е предприел пресичане на пътното платно на ул. „Република” в посока от дясно наляво спрямо автомобила на подсъдимия.  От субективна страна деянието на подсъдимия е виновно, като същото е извършено при несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Това е така, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Появата на пешеходец на пътното платно в населено място, в близост до пешеходна пътека, макар и не в нейните очертания не е напълно предвидимо събитие, като от обективна страна в момента, в който св. З. слязъл на пътното платно той  е попадал в зоната на видимост на подсъдимия, а поддържаната към този момент скорост е позволявала да се осъществи аварийно спиране на разстояние от 1, 4 m преди мястото на удара. От обективна страна медико-биологичните признаци на причиненото на пешеходеца телесно увреждане го характеризират като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК. Съдът намира, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП. С оглед усложнената пътна обстановка, той е следвало да очаква възможна поява на опасност на пътното платно в района на пешеходната пътека и да реагира своевременно при настъпването на предвидима внезапна опасност на пътното платно. В конкретния случай подсъдимият се е движел със съобразена скорост, която му е позволявала да спре при наличието на такава опасност. Възприетата от подсъдимия скорост след потегляне на автомобила от спряло положение му  е позволявала да спре към момента на възникване на опасността и на разстояние 1,4 m преди мястото на удара. Следователно не е налице причинно-следствена връзка между избора на скорост и настъпването на процесното ПТП. От субективна страна подсъдимият не е наблюдавал внимателно случващото се на пътното платно и сам се е поставил по този начин в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият обаче е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Опасността на движението, свързана със слизането на пешеходеца на пътното платно при условията на чл.113, ал.2 ЗДвП е възникнала в зоната на видимост на подсъдимия в момент, в който скоростта му е позволявала да я предотврати чрез аварийно спиране. Въпреки това обаче подсъдимият е реагирал по-късно, а именно в момент, в който от техническа гледна точка достигнатата от него скорост при ускорение не позволявала  ударът да се предотврати.

От обективна страна е налице съпричиняване на инкриминирания общественоопасен резултат от пострадалия пешеходец, който не се е движел в очертанията на пешеходната пътека, а на разстояние от около 3,6 – 4 метра след маркировката по дължина на пътното платно  в посоката на движение на подсъдимия. Св. З.  е упражнил правото си по чл. 113, ал.2 ЗДвП, но в нарушение на  задължението си при избор на място за пресичане да не предприема такова извън определените за това места, когато в близост се намира пешеходна пътека. Съдът приема за установено, че св. З. не е изпълнил и задължението си преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с приближаващите превозни средства (чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП), както и задължението си да не удължава ненужно времето си за пресичане (чл.113, ал.1, т.2 ЗДвП). В настоящия случай това време е било удължено именно поради предприетото от пешеходеца завъртане почти по средата на пътното платно на 180°, свързано с промяна на позицията му спрямо приближаващия автомобил (от направление от дясно наляво завъртането довело до позиция по направление от ляво надясно). Движенията на пешеходеца по пътното платно, свързани с промяна на посоката на движение са самостоятелен аргумент за едно колебливо поведение при избор на направление за придвижване спрямо оста на пътното платно, което може да се обясни само и единствено с факта, че не е съобразил предварително факта на приближаващо превозно средство, а едва когато осъзнал опасността при  вече  изминат път от 1, 67 m по пътното платно, считано от десния му край перпендикулярно спрямо направлението на автомобила.  По изложените съображения въззивният съд счита, че е налице във висока степен съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец на настъпилия обшественоопасен резултат.  

Във връзка изложеното по-горе съдът намира, че подсъдимият поради нарушение на общото правило по чл. 116, ал.1 ЗДвП е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б” пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. От обективна страна обаче подсъдимият не е нарушил предписанията на  чл.119, ал.1 ЗДвП, поради което първоинстанционната присъда в тази част следва да се отмени, а деянието да се преквалифицира от състав на по-тежко назакуемото престъпление по чл. 343, ал.3, пр. посл., б.“а“, пр.2 НК, при което квалифициращият признак е именно за деяние, осъществено на пешеходна пътека,  в състав на по-леко наказуемо престъпление – това по чл. 343, ал. 1, б. “б” пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

При индивидуализиране на наказателната отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б” пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от значение е следното. В случай на причинена  средна телесна повреда  същото е наказуемо с лишаване от свобода до три години или пробация. Формата на вината е несъзнавана непредпазливост (небрежност). Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от общата част на НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Не са налице и отрицателните материални предпоставки по чл. 78а, ал.7 от НК, при наличието на които е недопустимо деецът да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание. При индивидуализация на наказанието е от значение фактът на съпричиняване на съставомерния обществено опасен резултат от пострадалия. Съгласно указанията в цитираното по –горе тълкувателно решение на ОСНК на ВКС е налице съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП, както и със задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.

 

            Що се отнася до лишаването от право по чл. 78а, ал.4 НК съдът намира за установено следното. В случай на освобождаване от наказателна отговорност по реда, предвиден в раздел IV, глава VIII  от общата част на НК, съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. В настоящия случай съгласно чл. 343г НК за съответното престъпление е предвидено лишаване от такова право,  но  това наказание, когато деецът е освободен от наказателна отговорност, не се налага императивно, а съобразно всеки конкретен случай. В настоящия случай от датата на деянието (30.01.2017г.) е изминал период от време,чиято продължителност е несъответна на  фактическата и правна сложност на случая. От друга страна с оглед генералната превенция на наказанието и на основание чл.78а, ал.4 НК на подсъдимия следва да бъде наложено и такова наказание. Деянието е извършено в район, който се е намирал в близост до пешеходна пътека и с оглед постигaнето на дисциплиниращ ефект от наказанието и спрямо останалите членове на обществото на основание чл.343г НК първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди в частта, в която съдът е постановил да бъде изтърпяно и наказание по чл.37, ал.1, т. 7 НК. Единствената корекция следва да се отнесе до срока от лишаване от права, както и относно правното основание, на което се налага, като същият с оглед последиците от прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление следва да се намали от една година на три месеца. Допълнителен аргумент за намаляване на срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се извлича и от следните факти. И към момента на провеждане на съдебното производство пред въззивния съд деецът е неосъждан, като липсват данни същият системно да е нарушавал като водач на МПС правилата за движение по пътищата. Когато наказанието се налага след изминал значителен период от време, считано от извършване на деянието, когато неговата  продължителност не съответства на фактическата и правна сложност на случая, са налице основания да бъде смекчена отговорността на дееца, доколкото същият вече е понесъл процесуална тежест от воденото срещу него производство. Отделно от това във висока степен е налице съпричиняване на инкриминирания общественоопасен резултат поради грешки в проектираната регулация, свързана с избора на място за поставянето на пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека. Към инкриминираната дата маркировката на пешеходната пътека се е намирала почти непосредствено в края на кръстовището между ул. „Република” и ул. „Екзарх С.”***, което впоследствие е било отчетено като неудачно и след деянието маркировката на пешеходната пътека е преместена на по-голямо разстояние от това кръстовище в посока към бул. „Ломско шосе”. Във всички положения наличното по-малко разстояние между очертанията на пешеходната пътека към инкриминирания период до изходната позиция на всеки водач, която той следва заеме преди да навлезе в посоченото по-горе кръстовище в посока към бул. „Ломско шосе“, особено при съществувалата към момента на деянието регулация на движението със знас Б1 и знак Б3, принципно обуславя една усложнена пътна обстановка по направлението на подсъдимия по ул. „Република” в посока към бул. „Ломско шосе”, при която на първо място е следвало да се пропуснат превозните средства, движещи се по ул. „Екзарх С.”, а отделно от това след спряло положение и при ускорително движение едновременно с  това да се осъществи и наблюдение по дължина пътното платно на ул. „Република” в посока към бул. „Ломско шосе”, т.е. да се наблюдава района след кръстовището с оглед възможна поява на пешеходци. Това е така, тъй като към инкриминирания период движението по ул. „Република” е регулирано  със знак Б1 (пропусни движещите се по пътя с предимство, т.е. движещите се по ул. „Екзарх С.”). Това обстоятелство е отчетено от вещите лица, разпитани в производството пред въззивния съд, които след допълнителен оглед на местопроизшествието, както и чрез анализ на регулационните планове за изграждане на процесното кръстовище и пътната маркировка в същия район, са констатирали съответните изменения в инфраструктурата след това. Отчетен е фактът не само на изместване на очертанията на пешеходната пътека по пътното платно на ул. „Република” в посока към бул„ „Ломско шосе” след инкриминирания период, но и промяна в регулацията, създадена  със знаците Б3 и Б1. Това е така, тъй като към момента на изготвяне на заключенията на тройната КМАТЕ и петорната КМАТЕ, т.е. към момента на провеждане на производството пред въззивния съд, с предимство са вече водачите, движещи се по направлението на подсъдимия, т.е. по ул. „Република” в посока бул. „Ломско шосе”.  

           Отделно от това съдът намира, че инкриминираният общественоопасен резултат е съпричинен и от некачествената подръжка на пътното платно в зимни условия към инкриминираната дата, което довело до образуването на коловози от непочистен сняг и до затрупването на подхода към пешеходната пътека от десния тротоар на ул. „Република”, което създало допълнителни затруднения на пострадалия  пешеходец да изпълни задължението си, свързано с избор на място за пресичане на определените за това места. Ето защо и доколкото на основание чл.78а, ал.4 НК са налице основания съдът да наложи и наказание „лишаване от право”, с оглед обсъдените по-горе данни за съпричиняване на общественоопасния резултат от самия пострадал, както и от неустановени по делото длъжностни лица, отговорни за планирането на пътната инфраструктура и поддръжката на пътното платно, първоинстанционната присъда следва да се измени и в частта относно срока на изпълнение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, наложено на основание чл.343г НК, като същият се намали от  една година на три месеца.

            По изложените съображения и във връзка с последиците от приложението на чл. 78а НК първоинстанционната присъда следва да се измени, като се отмени  в частта, в която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“, като бъде ангажирана неговата административно-наказателната отговорност. При определянето на административното наказание „глоба” съдът намира, че същото следва да бъде индивидуализирано в минималния размер, предвиден в закона, а  именно в глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Това е така, тъй като не се установяват конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства, както и поради данните за съпричиняване на инкриминирания общественоопасен резултат с действия на пострадалия пешеходец и с действия или бездействия на неустановени длъжностни лица, отговорни за изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура.

 

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна. От друга страна са налице основания същият да бъде изменен съгласно изложените мотиви, като в останалата част следва да се  потвърди.

 

Така мотивиран и на основание чл.334, т.3, вр. с чл.337, ал.1, т.2, пр.3 , чл.337, ал.1 , т. 4, пр.2 НПК, чл.334, т.6 вр. чл.338  НПК Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

           ИЗМЕНЯ  присъда от 22.10.2019г. на СРС, НО, 115 състав по НОХД 12477/17г., както следва: като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл. 343, ал. 1, б. “б” пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, в частта относно срока от лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият да управлява МПС, както и относно правното основание, на което се налага това наказание и като я отменя:

·         в частта относно обвинението за извършено от Н.С.Р. /ЕГН – **********/ нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП;

·          в частта, в която е наложено наказание „лишаване от свобода“.

 

          ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал.1 вр. с чл. 343, ал. 1, б. “б” пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от наказателна отговорност, като налага на подсъдимия Н.С.Р. /със снета по делото самоличност/ административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

 

           ЛИШАВА на основание чл. 78а, ал.4 вр. с чл. 343г НК подсъдимия Н.С.Р. /със снета самоличност/ от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

         ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Н.С.Р. /със снета по делото самоличност/ да заплати  деловодните разноски, направени в производството пред въззивния съд в размер на 5844, 93 лева по сметка на СГС.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                                                    

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                                   2.