ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
гр. Пловдив, 21.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети
състав, в
закрито заседание на двадесет и първи
април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: ЯНКО АНГЕЛОВ
като разгледа Административно
дело № 774 по описа за 2020 година, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД – гр.Сливен против „постановения от
Директора на БДИБР – Пловдив отказ да разсрочи публичните задължения по АУПДВ №
96/ 16.11.2017 г. в размера потвърден от съда.“
Сочи се, че „…с обстоятелството, че срокът по чл.185, ал.4 е изтекъл е
налице формиран от страна на ответния административен орган отказ за издаване
на исканото разрешение за разсрочване, който е незаконосъобразен.“
Последното изречение ясно и недвусмислено
сочи, че се обжалва мълчалив отказ, а не изричен такъв, доколкото такъв няма и
по преписката.
Съгласно чл.184, ал.1 от ДОПК
Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от: 1. териториалния
директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни
осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването
или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението;
разрешението за разсрочване на вземания за
задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на
писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до
100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт; 2.
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за
данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в
размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за
срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението
за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след
получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен
институт; 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване
или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни
осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния
съвет на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл.184, ал.2 от ДОПК, в
която хипотеза попада и настоящият случай „Извън случаите по ал. 1 разрешение
за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната
администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 300 000
лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две години от
датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава
от министъра на финансите.“
Използването на фразата
„…ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил
задължението…“, както и ясната редакция на чл.184, ал.1 от ДОПК, според
настоящия състав на съда сочат недвусмислено, че компетентен да разсрочва или
отсрочва публични задължения е винаги горестоящ на
органа, установил задължението и/или друг висш административен орган, в
зависимост от размера на задълженията и/или други изисквания, които законът
поставя, но никога това не може да бъде същият орган, който е установил
задълженията. Последното би противоречало както на правилата на логическото
мислене, така и на принципите, на които се основава функционирането на всяка
държавна администрация.
В случая публичното задължение е
установено с АУПДВ, издаден от Директора на БДИБР – Пловдив. В смисъла на
гореизложеното последният няма правомощие да разсрочи установените от самия
него публични задължения, а в зависимост от съответните законови изисквания
компетентен да се произнесе по искане за разсрочване на задължения от вида на
процесните е или Министърът на околната среда и водите или Министърът на
финансите, в конкретния случай – първият от двамата, съобразно съдържанието на
подаденото искане и заявеното с него.
Мълчалив отказ по чл.145, ал.2,
т.1 вр. чл.58, ал.1 АПК е налице при неизпълнение в
сроковете по чл.57 от кодекса на задължение на административния орган да
разгледа по същество отправено до него искане.
Директорът на БДИБР – Пловдив не
е компетентен да разглежда искания за разсрочвания на установени от самия него
публични задължения /по аргумент от чл.184 от ДОПК/, поради което
непроизнасянето му не представлява мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен
контрол. Това е така, тъй като мълчалив отказ по искане до некомпетентен орган
не може да има. Срокът за произнасяне по чл.58 тече само при валидно възникнало
задължение за произнасяне. Некомпетентният орган няма такова задължение, а
единствено е длъжен да изпрати преписката на съответния компетентен орган –
така в чл.31, ал.2 от АПК.
Поради изложеното подадената срещу
такъв отказ жалба е недопустима и следва същата да бъде оставена без
разглеждане с прекратяване на производството по делото поради липса на предмет,
а искането следва да бъде изпратено на Министъра на околната среда и водите.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД – гр.Сливен против „постановения от Директора на
БДИБР – Пловдив отказ да разсрочи публичните задължения по АУПДВ № 96/16.11.2017
г. в размера потвърден от съда.“
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 774 от 2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА
искането за разсрочване на публичните задължения по АУПДВ № 96/16.11.2017 г.,
издаден от Директора на БДИБР – Пловдив, на Министъра на околната среда и
водите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС
в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: