Решение по дело №804/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба от Р.К.Г. ***, чрез адв. П. ***, против Заповед №Л-2835/12.09.2023г. на Началника на затвора Белене, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочва се, че дисциплинарно-наказващият орган е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Сочи се, че в заповедта се твърди неизпълнение на разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/,  но този правилник е издаден на основание § 12 от ПЗР на ЗИНЗС и не се явява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР. Твърди се, че в тежест на дисциплинарно-наказващият орган е да установи и посочи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на конкретно дисциплинарно нарушение, което в случая не е сторено. Счита се, че липсата на конкретно и точно установено и описано служебно задължение, или произтичащо от служебното правоотношение дължимо поведение - действие или бездействие, съответно на виновното му неизпълнение, съставлява комплекс от сериозни и съществени нарушения, водещи до извод за незаконосъобразност на заповедта и налагащи нейната отмяна. Твърди се още, че в заповедта не са изложени никакви мотиви за формата на вината, което е задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 206 ал.2 от ЗМВР. Счита се, че и това представлява нарушение, водещо до отмяна на процесната заповед, без да е необходимо да се обсъжда дали извършеното деяние е съставомерно нарушение. Посочва се също, че липсва и преценка за тежестта на нарушението, наличието или липсата на настъпили от него последици и цялостното поведение на служителя по време на службата. Счита се, че формалното изброяване на посочените критерии в заповедта не изпълнява изискванията на закона, а посоченият израз в заповедта „цялостното поведение на държавния служител по време на службата" не представлява оценка за неговата дейност, тъй като от този израз не става ясно какви са конкретните характеристики на тази дейност като продължителност на службата, предходни наказания, награди и поощрения. В тази връзка се сочи, че последното е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. На следващо място се твърди, че в заповедта липсва описание на доказателствата, въз основа на които е установено вмененото дисциплинарното нарушение, което води до невъзможност наказаното лице да се запознае с тях и съответно нарушава правото му на защита. Счита се, че непосочването на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да е необходимо да се обсъжда дали извършеното деяние е съставомерно нарушение. Посочва се, че в заповедта се твърди извършването на две нарушения - унизително и грубо държание към лишен от свобода и недокладване своевременно за възникнал конфликт. В тази връзка се сочи, че са налице две констатирани нарушения, за които е ангажирана дисциплинарна отговорност, но те са квалифицирани общо като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като не става ясно за кое от двете нарушения е наложено наказанието. Твърди се, че при наличието на две нарушения на служебните задължения дисциплинарно-наказващият орган е следвало да квалифицира всяко от тях. Направено е позоваване на разпоредбата на чл.197, ал. 3 от ЗМВР, която предвижда задължение на ДНО да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания, след което може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания, или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Твърди се, че това правило не е изпълнено, с което е допуснато нарушение на административно-производствените правила. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендират разноски.

От ответника не е подаден писмен отговор по жалбата.

В открито съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.П., който поддържа депозираната жалба, като отново подробно излага наведените в нея основания. Моли за отмяна за заповедта и претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки с доводи аналогични на изложените в жалбата и по съществото на спора.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х., която счита жалбата за неоснователна, като навежда доводи за спазване на всички законови изисквания при издаване на заповедта. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото заповедта е връчена на 15.09.2023г., видно от отбелязването на самата нея /л.49/, а жалбата е подадена на 29.09.2023г., от легитимирано лице и при наличие на интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В процесната заповедта е посочено като фактическа обстановка, че държавният служител младши инспектор Р.К.Г. - надзирател I-ва степен в затвора в град Белене II-ра категория, е назначен в наряд на пост № 5 на 01.07.2023 г., като е на пост от 08,00 часа до 09,40 часа, от 10,05 часа до 12,30 часа, от 13,05 часа до 14,15 часа и от 14,45 часа до 20,00 часа, съгласно ежедневна ведомост, а ползва почивки от 09,40 часа до 10,05 часа, от 12,30 часа до 13,05 часа и от 14,15 часа до 14,45 часа. Посочено е още, че от свален запис от охранителна камера в коридора на 8-ма група се вижда, че в 11.46.33 часа мл. инсп. Г. влиза в коридора на 8-ма група и започва обедна проверка, като в 11.47.09 часа е пред спално помещение 506. Отразено е, че от видеозаписа е видно, че мл. инсп. Г. стои в коридора и провежда разговор с някого от спалното помещение, като в 11.48.06 часа застава в рамката на вратата и продължава да разговаря, а в 11.48.30 часа л.св. Н.Н. М. го изблъсква от рамката на вратата в коридора и мл.инсп. Г. се отправя към изхода на коридора, а в 11.49.39 часа отново се връща и влиза в спално помещение 506 от където излиза в 11.50.07. Отразено е, че в 11.53.32 часа в коридора на 8-ма група влиза мл.експ. Б.К. - дежурен командир на отделение на 01.07.2023 г., заедно с мл.инсп. Г., като мл. експ. К. влиза в спално помещение 506, а коридора излизат двама лишени от свобода, единият от които е Е.В.К. и мл.експ. К. затваря вратата на спалното помещение. Посочено е също, че докато командирът на отделение е в спално помещение 506, мл.инсп. Г. разговаря с л.св. Е. К. и за предотвратяване на конфликт между тях л.св. Е. К. е отведен настрани от друг лишен от свобода. Отразено е, че в 11.58.35 часа мл.експ. К. излиза от спално помещение 506 и се отправя към изхода на 8-ма група заедно с мл.инсп. Г., а в 12.11.45 часа в коридора на 8-ма група влизат мл.експ. К. и главният надзирател инсп. К.А., които влизат в спално помещение 506, от където излизат в 12,16 часа.

Посочено е в заповедта, че в дадено обяснение по случая (Сведение peг. № ИЗ- 7056/20.07.2023 г.) от мл.инсп. Г., последният  твърди, че л.св. Н. М. започва да се държи агресивно и арогантно към него без основателна причина, тъй като го е попитал дали има някакви проблеми със здравословното му състояние. Посочено е, че въпреки че мл.инсп. Г. е предупредил л.св. М. да преустанови тези действия, той не се е подчинил, независимо от което мл. инсп. Г. е преценил, че не е необходимо използването на физическа сила и помощни средства за овладяване на ситуацията, тъй като това би застрашило здравословното състояние на л.св. М., който е бил опериран и с гипсиран крак. Отразено е, че от видеозаписа става ясно, че между тях се провежда доста по-дълъг разговор, в рамките на минута и половина, преди мл.инсп. Г. да бъде изблъскан в коридора.

Отразено е още в заповедта, че от дадените обяснения от лишените от свобода става ясно, че мл.инсп. Г. се е държал заядливо и провокативно, което е довело до агресивното отношение на л.св. М.. Посочено е, че лишените от свобода Е. К. и Н. М. са дали същите обяснения пред мл.експ. Б.К. и пред дежурния главен надзирател инсп. А., като твърдят, че мл.инсп. Г. се е държал грубо и арогантно с л.св. М., което е довело до неговото агресивно поведение.

Прието е също в заповедта, че от предоставена докладна записка peг. № ИЗ-7505/03.08.2023 г. от инсп. А.А. - главен надзирател III-та степен в затвора в град Белене II-ра категория, става ясно, че мл.инсп. Р.Г. не за първи път се държи грубо, обидно и унизително спрямо лишените от свобода, като докато е бил в 3-то отделение, срещу него е имало няколко случаи на жалби от лишените от свобода и инспектор А. е провел няколко разговора за начина, по който се носи службата и държането спрямо лишените от свобода. Посочено е, че мл.инсп. Г. винаги е отричал за такова поведение от негова страна, но е факт, че има породено напрежение отстрана на лишените от свобода спрямо него.

Прието е в заповедта, че мл.инспектор Р.Г. виновно е нарушил чл.294 т.11 предл. първо от ППЗИНЗС, а именно, че служителите от надзорно-охранителния състав не могат да се държат грубо с лишените от свобода.

На следващо място в заповедта е посочено, че от докладната записка на мл.експ. К. става ясно, че мл.инсп. Р.Г. не е докладвал своевременно за вербалния конфликт между него и л.св. Е. К. в коридора на 8-ма група, докато мл.експ. К. е бил в спално помещение 506. Посочено е още, че според мл.експ. К. между възникването на конфликта и докладването за него са минали 6 мин, като се има предвид, че командирът на отделението е бил на самото място на възникналия конфликт. Последното е прието като нарушение на чл.293 т.5 от ППЗИНЗС, а именно, че за успешното изпълнение на задачите от надзорно- охранителния състав се изисква своевременно реагиране на сигналите за престъпления и нарушения, както и като нарушение на чл.312 т.6 от ППЗИНЗС, а именно, че надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест.

Прието е в заповедта, че това, че мл. инсп. Р.Г. се е държал унизително и провокативно с л.св. Н. М. и не е докладвал своевременно за възникналия конфликт между него и л.св. Н. М. и л.св. Е. К., представлява нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1, а именно „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. Счетено е, че за извършеното на 01.07.2023г.      нарушение  на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в грубо и унизително отношение към л.св. Н. М. и недокладване своевременно за възникналия конфликт, на основание чл.200 ал.1 т.15 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.

В заключение е посочено, че за извършеното на 01.07.2023г. нарушение на служебната дисциплина, установено от проверка, назначена с писмена заповед № Л- 2071/05.07.2023 година по описа на затвора в град Белене,  писмена справка peг. № ИЗ-7796/11.08.2023 година по описа на затвора в град Белене, и след като са оценени събраните доказателства, взета е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и предоставена възможност да упражни правото си на защита и не са приети по зависещи от него причини писмените обяснения на служителя, тъй като не е дал такива по негова вина, на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.15, чл.204 т.3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка е Докладна записка от мл.експ. Б.К., командир на отделение /л.л.19-20/, в която се сочи, че на 01.07.2023г. в 11:50, при хранене на л.св. от 2 група е чул по радиостанцията, че мл.инсп. Р.Г. търси ДГН К. А., който в този момент се намира на служебният стол, поради което веднага е отишъл при служителя Г., който е бил  постови на 5 пост. След проведен разговор с него е разбрал, че е възникнал конфликт между мл.инсп. Г. и л.св. Н.Н. М.. Отишъл е в с.п. 506 и е провел разговор с л.св. Н. М. за изясняване на ситуацията, при което лишеният от свобода е заявил, че е бил провокиран и дразнен от мл.инсп. Г. и това е довело до неговата агресия. След проведените разговори е бил уверен, че конфликтът е приключил и е отишъл в кабинета си, за да прегледа видеозаписите от коридора на 8 гр. След прегледа на записите е констатирал, че л.св. Н. М. избутва мл.инсп. Р.Г. от вратата на с.п. 506 и мл.инсп. Г. не предприема никакви ответни действия и не изпълнява правомощията си дадени от ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Констатирал е, че на записа също се вижда, че във времето което прекарва в с.п. 506 възниква словесен конфликт между мл.инсп. Р. Г. и л.св. Е.В.К. от същото с.п., за който мл.инсп. Г. му е докладвал в последствие, а не по време на конфликта. От записите е констатирал също, че от възникването на конфликта до докладването за него са изминали 6 мин.

От Докладна записка peг. № ИЗ-7505/03.08.2023 г. от инсп. А.А. - главен надзирател III-та степен в затвора в град Белене II-ра категория /л.л.31-32/, се установява, че докато Г. е бил в 3-то отделение, срещу него е имало няколко случаи на жалби от лишените от свобода и инспектор А. е провел няколко разговора за начина, по който се носи службата и държането спрямо лишените от свобода. Мл.инсп. Г. винаги е отричал за такова поведение от негова страна, но е факт, че има породено напрежение отстрана на лишените от свобода спрямо него.

От Обяснение на л.св. Н. Н. М. /л.27/  е видно, че надзирателят „Р.“ „…на обяд на проверката отново започна по-сурово да се заяжда, каза да си обуя ботуши и да изляза на проверка, тръгнах към вратата с ботуша и патериците, но той застана на вратата и не се мърдаше…“

От Обяснение на л.св. Е. К. /л.28/ се установява, че „…По време на обедната проверка старшина Р.Г. се отнесе към Н. Н.М. грубо и заядливо, като го накара да стане от леглото и да се строи в коридора въпреки счупения му и гипсиран крак…“

От Покана до Г. /л.42/ от 11.08.2023 г., връчена на 16.08.2023 г., е видно, че му е дадена възможност да се запознае с писмената справка, и че има възможност в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до началника на Затвора относно посочената в справката фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства.

От Протокол от 18.08.2023 г. /л.43/ е видно, че Г. не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения.

От Покана за даване на писмени обяснения от 28.08.2023 г., връчена на Г. на същата дата /л.44/, е видно, че му е даден тридневен срок да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства, а от Протокол от 07.09.2023г. /л.45/ се установява, че до съставянето на протокола не са постъпили обяснения и възражения от лицето.

По делото са приобщени още Заповед № Л-4231/18.09.2019 г. /л.63/, с която Г. е преназначен на длъжност надзирател I-ва степен в затвора в гр. Белене II-ра категория, Заповед № ЧР-05-70 от 2016 г. /л.64/, с която П.К. е преназначен на длъжност началник на затвор II-ра категория в затвора гр.Белене. Приобщени са и Заповед № Л-1273/23.04.2021 г., както и Заповед № Л-909/24.03.2021 г. /л.л.68-73/, с които на Г. са налагани дисциплинарни наказания.

По делото са приложени още и Правила за организацията на дейността на установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГДИН и ГДО и териториалните им служби/звена към министъра на правосъдието /л.л.84-144/, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието /л.83/.

Като част от административната преписка са приобщени също посочените в процесния акта заповед за извършване на проверка, както и другите документи.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, Началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл.30 ал.2 т.1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл.197 ал.1 т.1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл.188 т.1 и т.2 от Кодекса на труда.

Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ЗИНЗС се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго.

Оспорващият Г. ***, като е наказан на основание чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е писмена съгласно чл.210 ал.1 от ЗМВР, като относно спазването на процесуалните правила, материалния закон и наличието на мотиви съдът съобразява следното:

Спазен е регламентираният в чл.195 ал.1 от ЗМВР двумесечен срок, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР на 11.08.2023 г. при регистрирането на Писмена справка peг. № ИЗ-7796/11.08.2023 година по описа на затвора в град Белене /л.л.12-18/. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарното нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед от 12.09.2023 г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението. Към датата на издаването на заповедта не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на нарушението.

Спазено е и императивното изискване на чл.206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно-наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, оспорващият Г. е запознат със съдържанието на справката. До същия е изпратена и покана за даване на писмени обяснения от началника на затвора, като служителят не се е възползвал от дадената му възможност, видно от приобщения протокол от 07.09.2023 г. на л.45 от делото. За пълнота следва да се посочи, че смисълът на изискването по чл.206 ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства.

 При издаване на заповедта обаче, дисциплинарно - наказващият орган не е изложил мотиви, допуснал е съществено нарушение на административно-производствените правила, както и нарушение на материалноправните разпоредби, като съображенията за това са следните:

С процесната заповед дисциплинарната отговорност на Г. е ангажирана затова, че 1.В нарушение на чл.294 т.11 предл. първо от ППЗИНС се е държал грубо с лишен от свобода, и 2. В нарушение на чл.293 т.5 и чл.312 т.6 от ППЗИНЗС не е реагирал на сигналите за престъпления и нарушения, и не е докладвал на дежурния главен надзирател при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода.

По отношение на първото сочено нарушение, съдът счита, че извършването на същото не е мотивирано по законовия ред. В заповедта, както и в писмената справка, с която е приключило дисциплинарното разследване, не са посочени думите и действията, от които може да се направи извод, че Г. се е държал грубо с лишен от свобода. Такива думи и действия не са посочени нито в заповедта, нито в писмената справка. От обясненията на л.св. М. е видно, че грубостта се изразява в заповядване от страна на Г. да стане от леглото и да се строи в коридора, въпреки че е със счупен и гипсиран крак. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от цитираният видеоматериал в заповедта е видно, че такова строяване не е налице /не е описано/, като Г. е бил в рамката на вратата, когато л.св.М. го е изблъскал от рамката на вратата в коридора. Липсват каквито и да е мотиви и по отношение на начина на извършване на обедна проверка – дали се изисква от надзирателите да строяват лишените от свобода, дали ако има такова изискване – за строяване, от него са освободени лишените от свобода в увредено здравословно състояние, и пр. Посочването на конкретните думи или действия, които са възприети като груби спрямо лишените от свобода е необходимо, за да може привлеченият към дисциплинарна отговорност да организира защитата си. Посочването на същите е необходимо и за да може съдът да направи преценка дали съответните думи и действия са в нарушение на посочената норма или не. Като не е посочил в заповедта думите и действията, които квалифицира като груби, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, като по този начин не е дадена възможност Г. да организира защитата си, а съдът е лишен от възможност да извърши преценка за съответствието с материалния закон. Следва също да се отбележи, че обясненията на л.св. дори ако се приеме, че отразяват фактите такива, каквито са настъпили, не могат да мотивират заповедта, доколкото в тях не се съдържат изискванията по отношение на начина на извършване на обедна проверка. Освен това обясненията на л.св. не могат да мотивират заповедта съгласно ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, доколкото не произхождат от органа, издал заповедта. Докладната записка на инспектор А. също не може да мотивира заповедта, доколкото се отнася до други случаи, и А. не е бил свидетел на станалото на 01.07.2023 г. Същата нищо не посочва и по отношение на реда за извършване на обедна проверка. Ето защо, при описанието на първото нарушение органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и не е изложил мотиви, поради което наказаният служител не може да се защити, а съдът не може да направи преценка по отношение спазването на материалния закон.

По отношение на второто сочено нарушение съдът съобразява следното:

Според заповедта същото се изразява в словесен конфликт между мл.инспектор Г. и л.св. Е.В.К., за който Г. е докладвал на мл.експерт К. в последствие, а не своевременно, по време на конфликта. Описаното в заповедта второ нарушение не попада в хипотезите на чл.295 т.5 и чл.312 т.6 от ППЗИНЗС. Съгласно чл.293 т.5  „За успешното изпълнение на задачите от надзорно- охранителния състав се изисква: 5. своевременно реагиране на сигналите за престъпления и нарушения“. В случая не е посочено защо словесния конфликт представлява нарушение и на какво – на ППЗИНЗС или на друг нормативен акт, или на административен акт. Доколкото от заповедта и докладната записка на К. е видно, че е узнал за словесния конфликт 6 минути по-късно, а не го е чул през вратата, доколкото този словесен конфликт е в коридора пред вратата на спалното помещение, в което се е намирал К., явно същият конфликт не се е водил на висок глас. Освен това, дори да се приеме, че конфликтът е нарушение, докладването 6 минути след започването му не може да се приеме, че не е своевременно. Съгласно чл.312 т. 6 от ППЗИНЗС „Надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да: 6. вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест.“ Не са изложени мотиви дали житейски словесния конфликт представлява опасно или съмнително действие на лишените от свобода, за което съгласно тази разпоредба следва да се докладва на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест. Ето защо, второто посочено в заповедта нарушение не съществува.  

При издаване на заповедта не е съобразен и чл.197 ал.3 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая не са определени наказания за всяко от нарушенията, доколкото в заповедта се твърдят две отделни нарушения, което също представлява нарушение на материалния закон.

За пълнота е необходимо да се посочи, че дори ако нарушенията бяха доказани, при налагане на едно общо наказание, преди да се индивидуализира наказание за всяко от тях, би довело до незаконосъобразност на заповедта.

Също така, според съда, неправилно е квалифицирана деятелността на Р.Г. като нарушение на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Описаните по-горе действия, дори да представляват дисциплинарни нарушения, не могат да са такива по смисъла на  чл.194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Същите не попадат и в хипотезата на чл.200 ал.1 т.15 от ЗМВР, която е посочена в заповедта  - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Посочени като нарушени са разпоредби от ППЗИНЗС, а същият правилник не е нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, а е издаден въз основа на §12 от ПЗР на ЗИНЗС. Дори да бяха доказани посочените нарушения на ППЗИНЗС, същите не биха могли да се квалифицират по посочените разпоредби на ЗМВР.

Основателно се явява и възражението, че в заповедта не са изложени никакви мотиви за формата на вината – не е посочено дали нарушенията са умишлени или непредпазливи.

Основателно е и възражението, че липсва преценка за тежестта на нарушението, наличието или липсата на настъпили от него последици и цялостното поведение на служителя по време на службата. Формалното изброяване на посочените критерии в заповедта не изпълнява изискванията на закона, а посоченият израз в заповедта „цялостното поведение на държавния служител по време на службата" не представлява оценка за неговата дейност, тъй като от този израз не става ясно какви са конкретните характеристики на тази дейност като продължителност на службата, предходни наказания, награди и поощрения.

Заповедта е издадена и при несъответствие с целта на закона, доколкото дисциплинарно наказание може да се наложи само при доказано дисциплинарно нарушение.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, но предписаната от закона форма не е спазена с оглед липсата на мотиви, както и при нарушение на съществените административно-производствени правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото са основателни претенциите на оспорващия за присъждане на разноски. Същите са претендирани още с жалбата и възлизат общо на 760лева, от които 10 лева внесена държавна такса /л.8/ и 750 лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат /л.77/, като следва да бъдат възложени на ГДИН, която е юридическото лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №Л-2835/12.09.2023г. на Началника на затвора Белене, с която на мл. инспектор Р.К.Г. - надзирател I-ва степен в затвора в гр. Белене, II-ра категория, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, да заплати в полза на Р.К.Г. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/.

            Решението, съгласно чл.211 от ЗМВР не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.