Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 28.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание
на дванадесет и осми януари, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №1643 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и цена 1015,46 лв. и
възражение за давност:
Подадена е искова
молба от Н.Н.Д., с постоянен адрес ***6 ,М.Д.А., ЕГН: **********,***, Н.Д.И.,
ЕГН: **********,***, -в качеството на наследници на Андрей Денчев Вълчев, б. ж.
па с. Чавдарци, починал па 09.05.2007 г., съгласно Акт за смърт № 6 от
10.05.2007 г., издаден от Кметство с. Чавдарци, общ. Ловеч, чрез пълномощника
си адв. Д.С. ***,със съд.а-с за призоваване: гр. Ловеч,
ул."Търговска" № 2, ет. 3, офис № 9, телефон за връзка: 0885 530 213,
против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, вписано в TP при АП с ЕИК: ********* със
седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: Столична община, район
Младост, бул. „Цариградско шосе" № 159, БенчМарк
Бизнес Център представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет
заедно и петитум: да се постановите решение, с което
да се установи със сила на присъдено нещо и да се признае за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците, в качеството си на наследници на
Андрей Денчев Вълчев, б. ж. на с. Чавдарци, починал на 09.05.2007 г., съгласно
Акт за смърт № 6 от 10.05.2007 г., издаден от Кметство с. Чавдарци, общ. Ловеч,
не дължат сумата в размер на 1 015,46 /хиляда и петнадесет лева и четиридесет и
шест стотинки/ лева, представляваща начислява такса за достъп до
електроразпределителната мрежа, частично поради изтекла погасителна давност,
както и поради липса на правно основание. Ако се уважи горното искане, молят на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответното дружество да им заплати направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Пълномощникът
навежда твърдение в ИМ , че ищците предявяват иска в качеството си на
наследници на починалия си съпруг и баща Андрей Денчев Вълчев, бивш жител ***,
починал на 09.05.2007 г., съгласно акт за смърт № 6 от 10.05.2007 г. от
Кметство с. Чавдарци /Община Ловеч както и, че са съсобственици на недвижим
имот, представляващ къща, находящ се на ул. "Търговска" № 43 в с.
Чавдарци, общ. Ловеч, за което е представен и легитимационен
документ за собственост. Твърдят,че за горния обект, при ответника е била
открита партида с клиентски № 200214923821, и ,че на 23.10.2013 г.
електрозахранването в имота е било прекъснато и от тогава до настоящия момент,
същото не е възстановено. Въпреки спряното електроподаване
към имота и респективно липсата на предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа, ответното дружество ежемесечно начислява цена за „достъп до
електроразпределителната мрежа" и след справка в ЦОК установили, че за
периода от месец септември 2012 г. до месец юли 2019 г. /вкл./, по посочената
по-горе партида, е начислена сумата в размер на 1 015,46 /хиляда и петнадесет
лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща начислява такса за
достъп до електроразпределителната мрежа. Ищците считат, че не дължат процесната сума, от една страна поради факта, че тъй като
електрозахранването в имота е прекъснато на 23.10.2013 г. и до момента не е
възстановено, същите на практика не са имали достъп до мрежата, следователно не
дължат такса за услуга, която не им е предоставена и съответно не е получена, а
от друга страна - за периода от месец септември 2012 г. до месец август 2016
г., начислената сума е погасена, поради изтичане на предвиденият в чл. 111, б.
„в" от Закона за задълженията и договорите тригодишен давностен
срок. Или не дължат процесната сума частично за
периода от месец септември 2012 г. до месец август 2016 г., поради изтекла
погасителна давност, на основание чл. 111, б. „в" от Закона за
задълженията и договорите, а за следващия период от месец септември 2016 г. до
месец юни 2019 г., считат, че сумата е начислена при начална липса на
основание, поради непредоставен достъп до електроразпределителната мрежа,
поради прекъсване на електрозахранването в обекта /през месец ноември 2013 г./
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ" АД – гр. София чрез юриск. С.П.Т. с
адрес ***, офис 302, който моли да се отхвърли иска изцяло като неоснователен и
недоказан като излага доводи в такъв смисъл по отделните пунктове на исковата
молба като изтъква ,че ищците са страна
по договор за продажба на електрическа енергия с регистрирана партида №
200214923821, адрес: с. Чавдарци, обл. Ловеч, ул. „Търговска" № 43. Смята неосонавтелни
възражението, че не се дължи заплащането на начислените суми за
консумирана ел. енергия и такса достъп до електроразпределителната мрежа, че не
се касае за реално доставено количество електрическа енергия, както и че същата
не е отчетена от годно и сертифицирано средство за измерване като
не отговаря на
действителната фактическа обстановка, твърдението, че партидата за обекта е
била закрита. Няма данни и не се сочат доказателства, че титулярът
по партидата, е подавал заявление за закриване на партидата.
след като партидата не
е била закрита и същата е регистрирана като небитова, съгласно Решение № Ц-17
от 28.06.2012 год., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
утвърдила за „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД следните цени, считано от
01.07.2012 год.: цена за достъп до разпределителната мрежа за стопански клиенти
0,01628 лв. /кВт/ ден . Потребителят, е присъединен
към електропреносната мрежа, като му е предоставена
съответната, поискана от него мощност, по негово собствено желание. В тази
връзка абонатът дължи по 0,099768 лв. за кВт на ден
за предоставената му мощност. Дори и да има преустановяване на захранването не
означава, че клиентът не е присъединен към електропреносната
мрежа. Електроразпределителното дружество е създало всички необходими
предпоставки, на абоната, след създаване на необходимите техническа условия, да
бъде възстановено захранването незабавно. Предвид това дружеството трупа
разходи за поддръжка на електропреносната мрежа до
дома на потребителя.
Излага подробно какво
следва да се разбира под „достъп“ според параграф 1 от ДР на ЗЕ/бр.107от м.12.2003г./, твърди ,че
цената за достъп подлежи на регулиране по чл.30,ал.11т.13 от ЗЕ от ДКЕВР,
акцентира на практиката и сочи , че обслужването на клиентите продължава и
поддръжка на мрежата се извършва и в периоди от време, в които потребителите не
консумират електрическа енергия. В случай че клиентът желае винаги може да
прекрати договора си, при което естествено за небитовите клиенти няма да им се
начислява и ежедневната цена за достъп, но да се мисли, че неизползването на
мрежата прекратява договора за достъп е според него несъстоятелно твърдение.
Съгласно чл. 48 от ОУ
„В случай на подадено писмено заявление от потребителя за прекратяване на
отношенията по продажбата, на взаимно договорени дата и час в присъствието на
потребителя и/или упълномощено от него лице представител на
електроразпределителното предприятие отчита използваната до този момент
електрическа енергия и прекъсва снабдяването с електрическа енергия на
имота." Промяната в договорите или прекратяването им се извършва занапред.
Акцентира, че
оспорваните суми са начислени, при изцяло спазени материално правни изисквания
на закона. Същите са остойностени на база подадена информация от „ЧЕЗ
Разпределение България" АД, за отчетени посредством законно монтирано СТИ.
Процесната сума е осчетоводена в счетоводната база на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, като е включена в дневниците за продажби на
дружеството.Цената на електрическата енергията на регулирания енергиен пазар в
България се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
/ДКЕВР/, сега КЕВР, съгласно разпоредбите на ЗЕ, Наредбата за регулиране цените
на електрическата енергия /обн., ДВ бр.17 от 2004г./,
решения и задължителни указания на ДКЕВР и др. нормативни документи и
административни актове. Цената на електрическата енергия е сбор от няколко
компонента: цена за снабдяване и цена за разпределение, както и добавки за
енергия, произведена от възобновяеми енергийни
източници и от комбинирано производство. От своя страна цената за разпределение
се формира от цена за достъп до електоразпределителната
мрежа и цена за пренос, които в цялост имат предназначението да компенсират
разходите на разпределителните дружества за експлоатация, реконструкция,
разширяване и управление на
електроразпределителната мрежа.
Затова приема за
очевидно ищеца да е неизправна страна по договора за продажба и снабдяване с
електрическа енергия. Задълженията за електрическа енергия са формирани по ред
установен от неоспорените от потребителя Общи условия, за което са издадени
първични финансово счетоводни документи данъчни фактури, които се явяват годно
доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в тях и явяващи се
основание за тяхното издаване, а именно доставка на електрическа енергия в
посочените в тях периоди, в посочените в тях количества и на посочената в тях
стойност, т.е.:годно доказателство за редовен отчет на показания на СТИ, годно
доказателство за фактите и обстоятелствата вписани в тях, а именно за
установяване на самата стопанска операция - извършена доставка на електрическа
енергия за периода посочен в тях,годно доказателство, че след изтичане на
срокът за плащане потребителя е в забава.
Моли да се
отхвърли изцяло предявеният иск срещу
дружество „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България" АД и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
,да се присъдят направените разноски в производството, както и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК да се присъди
полагаемото юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК, представил проекто – доклад .
В съдебно заседание , ищците , редовно
призовани ,не се явяват , а чрез пълном. си адв. С. поддържат иска си , като моли за уважаването
му и присъждане на разноските съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът , редовно призован, се
представлява от юриск.Св.Т., който изцяло поддържа
писмения си отговор и моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и
му се присъди юриск. в-е в минимума и прави
възражение за редуциране на противното като счита ,че делото не е от правна и
фактическа сложност и др. аргументи.
В съдебно заседание е извършена поправка по ИМ като на стр. 1 , ред
22 , аб. № **********.
Съдът като съобрази приетите
по делото по съответния ред писмени доказателства, становищата на страните,
прие следното:
С молби от 04.04.19г., до ответника и до ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД , единият
от н-ците М. Д., след справка в ЦОК, установило
налично задължение, моли за писмен отговор за произхода на сумата, за какво е
начислена, какъв е размера на главницата и лихвата, на което първото дружество
отговаря с писмо от 03.05.2019г., че за пръв път се информира за смъртта на
наследодателя им., който има два договора за продажба на ел.енергия , включая с кл.№200214923821 – процесния, тъй като не са уведомени в предвидения 30 дневен
срок от потребителя за промените и им сочат указания.
Съгласно указанията в проекто - доклада по предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, под формата на отрицателен установителен
иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сума-стойност
на начислената такса за достъп до електроразпределителна мрежа,
доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е
върху ответника - да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през
посоченият период на ответника правилно е начислена таксата, съответно за
периода по месеци, включая начислени лихви в тази
сума тъй като в посоченото извлечение по фактурите такива са включени, т.е общия
оспорен размер на претенцията и начина на начисляването й доколкото не е
правено уточнение в петитума на иска, но и съдът не е задължил ищците , тъй
като няма данни към подаване на иска да са разполагали с документ за размера и
съставните части на начисленото и периодите.
Ищецът прилага в
писмения си отговор, в подкрепа на твърдението си, че вземането му произхожда
от начислена по съответния ред, осчетоводена цена за извършения пренос на ел
енергия като според него това съответства на законовите разпоредби, подробно
визирани от него в ПО като сочи, че достъп е правото на ползване на преносната
и/или разпределителна мрежа за пренос на ел. енергия, и справка, издадена от
ответника за главница и лихва, съгласно издадени фактури на името на н-ля
считано от ф-ра №********* от 28.09.12г. с падеж
29.10.2012г. до ф-ра
№ ********* от 19.09.2019г. с падеж 02.10.19г. или за сумата 786,86 лева и лихва 257,96 лева или общо 1044,82 лева, т.е
както посочи пълномощника на ищеца и след подаване на исковата молба е
продължило начислението на цената за достъп и лихви.
Пълномощникът на
ответника твърди, че такса „достъп” се дължи независимо от това дали има
потребление или не и ,че няма доказателства и не е искано закриване на
партидата, нито от титуляра, нито от наследниците му.
Не се спори от страните,
че процесния имот е били присъединен към
електроразпределителната мрежа по кл. №200214923821
на наследодателя на ищците, които е починал на 09.05.2007г. и на 23.10.2013 г. ел.захранването
на обекта е било прекъснато, което е видно и от справката , в която няма
включена цена за консумирана ел. енергия, а и ответника не твърди такава и не
представя доказателства за консумирането й в обекта.
След смъртта на титуляра не са извършвани действия по закриването на партидата т.е съгласно доказателствата съдът приема ,че ищците са наследници на титуляра на партидата /битова/, по която е начислена оспорената сума.
Според чл.98а ал.1 от
Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, а според чл.98а ал.4 от ЗЕ публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
С решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е
одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ
Електро България “ АД (ОУДПЕЕ), а с решение №
ОУ-056/07.11.2007 г. ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за
използване на електро-разпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България”
АД.С решение № ОУ-03/26.04.2010 г.ДКЕВР е приела изменения и допълнения в
Общите условия.
Според разпоредбите на
чл.4, ал.4 от ОУДПЕЕ на „ЧЕЗ Електро България” АД потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа,
съгласно действащото законодателство.
В ал.3 на чл.29 от
Правилата за търговия с електрическа енергия е посочено, че клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
Понятието „Достъп” е
дефинирано в §1,т.15 от ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа
и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Според §1,т.7 от
ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи.
Тълкуването на тези нормативни
текстове налага извода, че за да плаща такса „достъп” до ел.разпределителната
мрежа, потребителят трябва да е присъединен към тези мрежи. В настоящия случай
това не е така, считано от 23.10.2013г..
Според чл.28 от ПТЕЕ
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Тъй като в
случая предявеният иск е отрицателен и тежестта на доказване се носи от
ответника, следва да бъде съобразено, че „ЧЕЗ Електро България” АД не доказва
по какъв начин е формирано задължението за достъп .
В чл.29 от ПТЕЕ е разписано, че мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В случая не се
установи по делото, че за исковия период има фактурирани количества активна електрическа
енергия, не е доказано от ответника и каква е била предоставената мощност по
искане на потребителя - налице е твърдение за това в ПО ,че абонатът дължи по
0,099768 лева за кВт на ден за предоставената му
мощност в местата за измерване .
Или съдът не установи в
случая да е била налице покупко-продажба на електрическа енергия за процесния период. За да започне продажбата на ел. енергия,
следва да е извършено протоколиране на показанията на електромера / чл. 13, ал.
8 от ОУ/. В случая не се установи да е извършено такова протоколиране и да е
налице засичане на показанията на електромера въобще към който и да е момент.
След като не се доказа завършване на фактическия състав, вследствие на който да
се реализира продажбата на ел. енергия, то количеството доставяна енергия до
обекта не би могло да се доказва само с последващо
отчитане на електромера, след като не е извършено първоначалното,т.е да се
извърши отчитане към настоящия момент.
Ищецът обаче поддържа
основното си възражение, че задължение за всеки клиент е, дори и ако за даден
период не е ползвал електрическа енергия в обекта си, да заплаща цена за
достъп.
В този смисъл съдът
съобразява и, че с Решение на ДКЕВР № Ц-17/28.06.2012 год. е запазен принципът
на калкулиране на цената за достъп, приет с Решение на ДКЕВР № Ц-22/29.06.2011
г. Съгласно него, цената за достъп до разпределителната мрежа не зависела от
ползваното количество електрическа енергия, а от договорената и предоставена за
обекта на клиента активна мощност, независимо дали на същия е доставяна ел.
енергия, или не. С посочените решения ДКЕВР, в качеството си на регулаторен
орган, съобразявайки разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8; чл. 30, ал. 1, т. 13;
чл. 36а и чл. 36, ал. 1 ЗЕ, има правомощието да утвърждава само размера на
цените на предоставяните услуги в предвидените в ЗЕ случаи, но не и да приема
нови или да променя съществуващи правила за това при какви условия се дължат
тези цени. Тези въпроси се уреждат от ЗЕ и от Правилата за търговия с
електрическа енергия съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
В процесния
период в отношенията между страните са действали приетите на осн. чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила за търговия с електрическа
енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., които са в сила от 26.07.2013 г.
/ДВ бр. 66/2013 г./. Разпоредбата, уреждащата заплащането на мрежовите услуги
съгласно Правилата е чл. 29 от същите и съгласно ал. 1 мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху използваната/отдадената електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Видно от приетите по законовата
делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ правила от 2013 г., мрежовите услуги се заплащат
освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху
предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че при
действието на новите правила /за разликата от действащите преди тях обн. в ДВ бр.64/17.08.2010 год. /се дължи заплащане на
цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и
потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност
до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от Правилата /2013 г./ предвижда
две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които могат да са
както в кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност
/използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност/. В тази
алтернатива както съда посочи по – горе има само твърдение в ПО , но не и
реално доказателство за доставена мощност в обекта и цената й.
Или в случая съдът
приема ,че ответника не проведе пълно и главно доказване на основанието и
размера на начислената сума и затова следва да се уважи иска като основателен и
доказан.
По възражението за
давност:
Засегнато е при
разпределението на доказателствената тежест и приема , че е основателно, тъй
като за периода до 26.08.2016г. е налице изтекъл тригодишен давностен
срок за този вид периодични плащания - правопогасяващо
възражение на осн. чл. 111,ал.1 , б.“в“ ЗЗД , изключващо
дължимостта на част от сумата на това осонвание , поради което за този период иска следва да се
счита за основателен и доказан и на това основание.
По разноските:
Разноските на ищеца са
в размер на общо 951,90 лева /3х300,00 лева – адв. в-е , 50,00 лева – д.т. и
1,90 лева – банк. Такса /.
При този изхода на
делото на осн. чл.78, ал.1 следва да се възложат в
тежест на ответника като възражение за прекомерност следва да се уважи, тъй
като
От една страна се касае
за платено в-е по три ДПЗС /с-г и две деца/, всеки в минимален размер по
наредба №1, което не е допустимо - всеки
от съсобствениците има свой интерес от воденето на този иск с оглед на това ,че
не се сочи решение по чл.32 ЗС или назначаване на управител на общата вещ и
всеки от тях се явява наследник на титуляра на
партидата , по която са начислени сумите и всеки може да я заплати за сметка на
другите , ако иска да ползва имота,
но от друга - не са
предявени правата на всеки от наследниците в общата сума съгласно делът му по
ЗН, т.е иска е предявен съвместно от тримата за общата сума.
Затова съдът счита ,че следва да уважи
възражението и следва да редуцира разноските при съобразяване на чл.7,ал.2,т.2
от Наредбата или до размера на сумата 400,00 лева.
Или общия размер, в
който следва да се уважи претенцията за разноски на ищците е сумата 461,90
лева.
Воден от горните
съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, вписано в TP при АП с ЕИК: ********* със
седалище в гр. София 1784 и адрес на управление: Столична община, район
Младост, бул. „Цариградско шосе" № 159, БенчМарк
Бизнес Център представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет
заедно, че Н.Н.Д., с постоянен адрес ***6,
М.Д.А., ЕГН: **********,***, и Н.Д.И.,
ЕГН: **********,***, в качеството си на наследници на Андрей Денчев Вълчев,
б. ж. на с. Чавдарци, починал на 09.05.2007 г., съгласно Акт за смърт № 6 от
10.05.2007 г., издаден от Кметство с. Чавдарци, общ. Ловеч, не дължат сумата в размер на 1 015,46
/хиляда и петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева,
представляваща начислява такса за достъп до електроразпределителната мрежа,
поради липса на правно
основание , и
частично , поради
изтекла погасителна давност , но за периода от ф-ра
№********* от 28.09.12г. с падеж 29.10.2012г.
до начислените суми частично по ф-ра № ********* от 21.08.2016г.
с падеж 07.09.2016г. до 26.08.2016г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с горните данни , да заплати на Н.Н.Д., с постоянен адрес
***6, М.Д.А., ЕГН: **********,***, и Н.Д.И.
, сумата общо 461,90 лева, а претенцията им за разноските в частта до
пълния претендиран размер на сумата 900,00 лева –
адв. в-е , отхвърля.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: