Р Е Ш Е Н
И Е № 260017
гр.Пловдив, 06.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №457 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове
с правно основание обективно чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците П.А.Р., ЕГН **********, Л.А.Р., ЕГН **********,***,
и А.А.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Й.Д., твърдят, че при ПТП на
24.12.2017 г., състояло се на път ІІІ-375, 23-ти км, между гр.Пловдив и **, са
загинали Н. Р., Ш.Ш.и Д.Ш.. Виновен за произшествието е Б. П., който навлизайки
в насрещната пътна лента с т.а.Фолксваген ЛТ 35 с рег.№**, се е ударил челно в
л.а.БМВ 320 Д, в който са пътували починалите. Твърди се, че първата от ищците
е майка на Н. Р. и баба на останалите двама починали. Вторият от ищците е брат
на Н. Р. и вуйчо на останалите двама, а третата от ищците е баба на Н. и
прабаба на останалите. Описват се преживените от ищците болки и страдания,
произтекли от смъртта на родствениците им, както и взаимоотношенията помежду им
приживе, формирали здрава и силна връзка в семейството. Твърди се още, че за
автомобила, с който е причинено произшествието, е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Формулиран е петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на първата от ищците обезщетение за
неимуществени вреди в размер по 150 000 лв. за всеки от починалите, на втория
ищец – по 50 000 лв. за смъртта на всеки от тримата, и на третия ищец – по 20
000 лв., всички ведно със законна лихва от датата на увреждането 24.12.2017 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ответникът „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано
от А.П.Л.и Р. К.Д., чрез пълномощник адв.Т.Т., оспорва исковете. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по отношение визирания в исковата
молба автомобил. Оспорва материалноправната легитимация на ищците, като отрича
да е налице изискуемата изключителна, дълбоко емоционална и трайна връзка, при
която е справедливо вредите да бъдат обезщетени. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на починалите, които твърди че те са
пътували без поставени обезопасителни колани. Възразява още, че исковете са
прекомерно завишени. Оспорва акцесорния иск поради неоснователност на главните,
както и по отношение началния момент на забавата. Претендира за отхвърляне на
исковете с присъждане на деловодни разноски.
В допълнителната искова молба се поддържа
наличието на особено силна връзка между ищците и починалите преди инцидента,
както и това, че ищците търпят вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Възразява се, че ударът между двата автомобила е бил от такова естество, че
травмите биха се получили и смъртта е била неизбежна със или без поставен
колан, както и, че размерите на претенциите са съобразени с европейското
законодателство.
В допълнителния отговор се поддържат първоначално
заявените възражения.
Конституиран е като помагач на ответника прекият
причинител Б.С. П., ЕГН **********,***. В писмено становище същият оспорва
исковете. Присъединява се към възраженията на ответника за прекомерност на
търсените обезщетения в противоречие с принципа, заложен в чл.52 ЗЗД. Прави
възражение за това, че претърпените от ищците вреди се намират в причинна
връзка с поведението на водача на лекия автомобил БМВ Е.Ш., който поради
нарушения на правилата за движение по пътищата е станал основна причина за
настъпилото ПТП. Прави възражение и за съпричиняване на вредите от страна на
починалите роднини на ищците, изразяващо се в непоставяне на обезопасителни
колани, съответно система за обезопасяване на деца.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приложените по делото удостоверения за наследници и родствени
връзки, издадено от Община **, **, че ищцата П.А.Р. е майка на Н. А.Р., ЕГН **********,
и баба по майчина линия на Ш.Е.Ш, ЕГН **********, и Д.Е.Ш., ЕГН **********. Ищецът
Л.А.Р. е син на ищцата П.Р., съответно брат на Н. А.Р. и вуйчо на децата й Ш.Е.Ш.и
Д.Е.Ш.. Ищцата А.А.К. е майка на ищцата П.Р. и съответно баба по майчина линия
на Н. А.Р. и прабаба на децата й Ш.Е.Ш.и Д.Е.Ш.. Установява се от приложените преписи-извлечения
от акт за смърт, че Н. А.Р., Ш.Е.Ш.и Д.Е.Ш. са починали на 24.12.2017 г.
Смъртта е настъпила при пътнотранспортно произшествие, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №47/24.12.2017
г. Според протокола произшествието се е състояло в същия ден на път ІІІ-375, км
23, с участници: товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35 с рег.№**, управляван от Б.С.
П., и лек автомобил БМВ 320Д с рег.№***, управляван от Е.К.Ш.. Последният
според приложените доказателства е съпруг на Н. Р. и баща на Ш.Ш.и Д.Ш..
Установява се, че с
присъда по н.о.х.д.№428/2019 г. по описа на ОС Пловдив, влязла в сила на 30.03.2022
г., Б.С. П., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 24.12.2017
г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.Пещера – гр.Пловдив), при управление на МПС – товарен
автомобил Фолксваген ЛТ 35 с рег.№**, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1 ЗДвП; чл.63, ал.2, т.1, пр.І
ППЗДвП; чл.68, т.1 ППЗДвП – третиращи забраната за навлизане и движение в
пътната лента за насрещно движение и за пресичане на надлъжна непрекъсната
пътна маркировка М1, както и задължението за непрекъснат контрол над
управляваното превозно средство, в следствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лица, а именно: Е.К.Ш., ЕГН **********, Н. А.Р.,
ЕГН **********, Ш.Е.Ш, ЕГН **********, и Д.Е.Ш., ЕГН **********.
Установява се от
приетите по делото амбулаторни листове, че през 2019 г. на ищцата П.Р. е
поставена диагноза разстройство в адаптацията, което според анамнезата е
свързано със загубата на близки хора, като терапията продължава и към 2022 г.
Във връзка с умерено-тежки депресивни епизоди същата многократно е посещавала
лекарски специалисти в периода от края на 2017 до 2022 г. С разстройство в
адаптацията е диагностициран и ищецът Л.Р., отново във връзка със загубата на
свои близки през 2017 г.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните по делото, че за товарен автомобил Фолксваген ЛТ
35 с рег.№** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на
застрахователното събитие 24.12.2017 г.
Установява се, че ответното
дружество е сезирано с уведомления за щета от ищците на 11.04.2019 г. Не се
твърди и установява на ищците да са определени и изплатени застрахователни
обезщетения.
Прието е заключение на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което при
процесното ПТП Н. Р. е била пътник на предна дясна седалка в л.а.БМВ 320Д. Ш.Ш.и
Д.Ш. също са били пътници, като не може да се определи мястото им в автомобила.
Водачът на автомобила и пътника на предна дясна седалка са били с предпазни
колани по време на произшествието, за останалите двама не може да се определи
дали са имали поставени такива. За Д.Ш. може да се предположи, че се е возел в
скута на майка си. Определената скорост на движение на автомобилите и тежката
деформация на предната част на лекия автомобил дават основание да се направи
извод, че инерционните сили и директни въздействия върху телата на двете деца
са били изключително големи. Правилно поставените предпазни колани на задната
седалка биха задържали децата към седалките, но травматичните увреждания пак
биха били значителни. Теорията и практиката показват, че при високи скорости и
челни сблъсъци ефектът на предпазните колани е силно ограничен, още повече, че
при същите условия коланите имат собствен травмиращ ефект. Според описания в
заключението механизъм на произшествието ударът е бил в предната част на двата
автомобила, като същите са се движили с висока скорост – 89 км/ч за лекия
автомобил и 104 км/ч за товарния. Дали изходът за двете деца би бил летален при
правилно поставени предпазни колани, не може да се отговори, защото няма
обективна база за изводи и разсъждения на кое място в купето на автомобила са
седели децата, как са били разположени и какви сили са въздействали върху тях
непосредствено при и след сблъсъка на автомобилите. Няма данни Д.Ш. да е
пътувал в седалка за деца. Пътуването в предпазен стол за деца не гарантира
благоприятен изход при подобни тежки деформации на автомобила.
Разпитани са като
свидетели А.К.и А.Д.. От показанията им се установява, че ищците П. и Л. Р.живеят
в едно домакинство, отделно от домакинството на починалото при процесната
автомобилна катастрофа семейство. Ежедневно са се виждали и контактували, тъй
като всички са живели в един град, освен ищцата А.К.. Н. Р. била ** на **,
много уважавана, вечно усмихната жена. Ищцата П.Р. често се грижела за децата
на дъщеря си. Тя била единствената им баба. Училището им било до дома й, за
това често я навестявали, малкият Д.оставал и да нощува в дома на ищците. Ищецът
Л.Р. пък бил много близък със загиналата си сестра. Когато били на възраст
между ** години, двамата загубили баща си, който починал внезапно, и това ги
привързало много силно един към друг. За всичко разчитали един на друг, поддържали
ежедневен контакт, помагали си финансово и емоционално. Приживе на Н. и децата
й, те имали много добри отношения с ищците, били едно задружно семейство. Често
посещавали и баба си А.,***. Ищците П. и Л. Р.приели много тежко новината за кончината
им. И двамата имали здравословни проблеми, които се влошили след загубата. П.Р.
започнала да получава припадъци и да вдига кръвно налягане, дълго време след
трагедията приемала антидепресанти. Л.Р. бил поначало общителен човек, но след
произшествието се затворил в себе си, вече не комуникирал с много хора, не
обичал да излиза навън. Спрял да се храни редовно и получил „болест на Крон“,
заради която се наложило да се лекува в болница. Животът им коренно се
променил. Ищцата А.К. също трудно приела новината за загубата на внучката и
правнуците си. Тя „останала във времето, когато са били живи“ и все ги очаквала
да я посетят и питала за тях.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищците. Следователно процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последните резултат,
което прави преките искове по чл.432 КЗ допустими.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на товарен
автомобил Фолксваген ЛТ 35 с рег.№** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин и това са:
противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва да бъде съобразена влязлата в
сила присъда по н.о.х.д.№ 428/2019 г.
по описа на ОС Пловдив, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския
съд относно част от горепосочените елементи – противоправност на деянието,
авторството на дееца и вината под форма на непредпазливост, а така също и
относно съставомерния елемент от престъплението, което е резултатно и
задължително изисква да е причинена смърт. Присъдата е задължителна за
гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на делинквента и смъртта, която връзка също е обективен
съставомерен елемент от престъпния състав.
Българското материално право признава право на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на родителите на починалия
(в този смисъл постановления на Пленума на Вс №4/61 г., №5/69 г. и №2/84 г.),
като прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното,
следователно ищцата П.Р. се явява материалноправно легитимирана да претендира от
застрахователя обезщетение за вреди от смъртта на дъщеря си Н. Р.. Обективните
предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и този иск
се явява доказан по своето основание.
Възраженията на ответника за това, че починалата Н.
Р. е допринесла за настъпилия резултат със собственото си противоправно
поведение, са недоказани и неоснователни. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. В тази връзка от приетата по делото експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от
страните, се установява, че дъщерята на ищцата П.Р. – Н., е била пътник на
предна дясна седалка в л.а.БМВ, като същата най-вероятно е била с поставен
предпазен колан. Следователно не е доказано наличието на противоправно
поведение на загиналата при инцидента.
Възраженията на третото лице-помагач за независимо
съизвършителство в лицето на загиналия водач на лекия автомобил БМВ е
неотносимо към предмета на спора, тъй като за отговорността на водача на
товарния автомобил има неоспорими доказателства, а съгласно чл.53 ЗЗД ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. всеки от тях
за цялата обезвреда. В случай, че се установи, че водачът на лекия автомобил
също е съпричастен с поведението си към настъпилия смъртен резултат за
пътниците в автомобила, това няма да доведе до намаляване отговорността на
възразилия пряк причинител и неговия застраховател по отношение увредените лица,
респективно това кой от участниците в ПТП доколко съпричастен е към увреждането
би имало отношение само във вътрешните отношения между солидарно отговорните
лица, които не са предмет и нямат значение за настоящото дело.
С ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е предвидена
възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в
Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и №2/84 г. на Пленума. Прието е, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Според мотивите на решението, особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Традиционно за българския бит отношенията между
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че е налице особено близка
връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната
родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
баби/дядовци и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между
братята и сестрите – израстването им сами като деца поради отсъствие на родител/ли
(Решение №92 от 17.11.2020 г. по т.д.№1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение
№310/06.02.2019 г. по т.д.№2429/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №70/03.06.2019
г. по т.д.№755/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.).
В аспекта на горното, от доказателствата по делото
се установява, че ищцата П.Р. е полагала грижи за своите внуци, така както за
тях са се грижили и техните родители, отношенията помежду им не са надхвърляли
нормално присъщите за българското общество и не са достигали интензитета на изцяло
заместващи по отношение родителите на двете починали деца. Последните са
живеели с майка си и баща си в едно домакинство и са били отглеждани и
обгрижвани основно от своите родители. Ищцата е помагала, но помощта й не е
била заместваща и единствена поради болест, трайно отсъствие, дезинтересиране
и/или пр.на родителите, поради което установената между нея и внучетата й
връзка не надхвърля по интензивност нормалната връзка между баба и внуци. Не се
установява да е била налице изключителна поради конкретни житейски
обстоятелства, трайна и дълбока емоционална връзка с починалите по смисъла на
горецитираното тълкувателно решение, поради което исковете на П.Р. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш.Ш.и Д.Ш. са
недоказани по своето основание и следва да бъдат отхвърлени. При това положение
не би било наложително да се обсъжда възражението за съпричиняване на ответната
страна. За пълнота следва само да се посочи, че според приетото по делото
заключение на съдебна експертиза, децата по всяка вероятност са били без
предпазни колани, респективно без специален стол за малкото дете. Въпреки това,
обаче, категоричен извод, че смъртта не би настъпила при правилно поставени
такива, не е направен от вещите лица и според тях не може да се направи при
конкретно установените скорости на движение на автомобилите и настъпилия на
челен удар между тях, ето защо не е доказано наличието на причинна връзка между
смъртния резултат и това противоправно поведение, поради което това възражение
би било неоснователно.
По гореизложените съображения, свързани с
приложението на ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, следва да бъдат отхвърлени всички
искове, предявени от А.К.. Последната е баба на Н. Р. и прабаба на Ш.Ш.и Д.Ш..
Право на обезщетение в нейно лице би се породило при конкретни житейски
обстоятелства, в резултат от които привързаността й към починалите е станала
толкова силна, колкото е привързаността между родител и деца. От
доказателствата такава житейска ситуация не се установява. Установява се, че
тази от ищците е живяла не само в различно домакинство от починалите, но и в
различно населено място. Между тях са съществували топли отношения като тези
във всяко нормално разширено българско семейство, поддържали са контакт,
посещавали са се и са се обичали. Това, обаче, не е достатъчно за установяване
материалните предпоставки на исковете. Тъй като не се установяват обстоятелства,
обосноваващи основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления №4/61 г. и №5/69г. на Пленума на ВС, исковете на А.К. са
неоснователни.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че ищецът Л.Р. и починалата му сестра Н. Р. са
имали много близки отношения приживе на последната. Установява се, че баща им е
починал през 1998 г. (удостоверение на л.16), според свидетелските показания
смъртта му е била внезапна. Установява се също така, че след смъртта на баща си
те са живеели тримата със своята майка до момента, в който Н. Р. е създала свое
семейство. Неочакваното трагично събитие ги е привързало силно един към друг,
след смъртта на баща си двамата са разчитали много един на друг, помагали са си
за всичко и връзката им е била подобна на тази, която се установява между
родител и дете. По-късно, след като Н. се е задомила, са продължили да
поддържат ежедневен контакт, брат й е бил най-близкият до нея и доверен човек,
на когото тя разчитала за финансова и емоционална подкрепа. Въз основа на така
установеното, съдът намира, че са доказани предпоставките, визирани от
горепосоченото тълкувателно решение, а именно - поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между ищеца Л.Р. и починалата му сестра Н. Р. е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. Ето защо искът на Л.Р. за обезщетяване на
вредите от смъртта на сестра му се явява доказан по своето основание. Не се
установява подобна връзка този ищец да е имал със своите племенници.
Установените между тях отношения са били типични и нормални за съответната
родствена връзка, не е налице визираното в ТР изключение, поради което няма
основание да бъдат уважени исковете му за обезщетяване на вреди от смъртта на Ш.Ш.и
Д.Ш..
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че
в резултат от деликта ищцата П.А.Р. е преживяла и продължава да изживява
неизлечима душевна болка и страдание от загубата на дъщеря си Н. Р.. От доказателствата
по делото се установява, че двете са били изключително близки, починалата Н. Р.
е разчитала на майка си в отглеждането на децата си, тъй като е била трудово и
социално ангажирана, двете са се почитали и са се уважавали, били са част от едно
задружно и сплотено семейство. От това следва, че между ищцата и починалата са
съществували трайни, топли и емоционални взаимни майчини и синовни отношения. След
смъртта на дъщеря й, животът на ищцата се е променил коренно. Ищцата е станала
затворена, психически нестабилна, при нея са констатирани многократно в
продължение на няколко години след катастрофата депресивни епизоди, налагащи
терапевтично лечение, констатирано е разстройство в адаптацията. От
свидетелските показания се установява, че ищцата е тъгувала силно и продължава
да тъгува по същия начин с оглед загубата не само на дъщеря си, но и на двете
си и единствени към този момент внучета. Ищцата е загубила голяма част от
своето потомство. Загубата й не може да бъде компенсирана. Въз основа на така
обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищцата, съобразно
доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е претърпяла
в резултат от нелепата смърт на дъщеря й Н. Р., както и съобразно общоприетите
критерии за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите условия за
живот в страната, се свежда до сумата 150 000 лв. Искът, предявен в този
размер, се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът Л.Р. също е претърпял дълбока болка и
страдание от внезапната смърт на сестра си. Установява се, че при него са се проявили
здравословни проблеми, той също е посещавал лекар във връзка с констатирано
разстройство на адаптацията с депресивни епизоди и е бил лекуван от това.
Променил е начинът си на живот – от общителен, социален човек, същият е станал
затворен в себе си и потиснат. Въпреки преминалото време от инцидента, болката
му е неизлечима. Въз основа на изложеното, съдът намира, че на ищеца Л.Р.
следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра му Н. Р., което да бъде определено в справедлив размер от 50 000
лв. Искът е предявен за тази сума, следователно следва да бъде изцяло уважен.
Всички останали искове следва да бъдат отхвърлени по съображения, изложени
по-горе.
Ищците претендират лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от 24.12.2017 г. Съгласно чл.429, ал.3,
изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи
на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В случая, поради липса на други данни по делото, съдът приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 11.04.2019 г. с
предявяване на застрахователната претенция от ищците като увредени лица, поради
което за период от 11.04.2019 г. до окончателното плащане ответникът дължи
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди. (Така в Решение №167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.№2273/2018 г., ІІ т.о.)
За периода от 24.12.2017 г. до 10.04.2019 г. претенциите за лихва са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищците претендират
адвокатско възнаграждение в размер 3 600 лв., платено изцяло в брой според
приложения договор за правна защита и съдействие. По съразмерност на тази
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер 1 090,90 лв.
Ищците са освободени от
държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати сумата 8 000 лв. – държавна такса в размер 4 % от 200 000
лв., до която част исковете са счетени за основателни, по сметка на ПОС, в
полза бюджета на съдебната власт. От бюджета на съда са направени разноски за
вещи лица в размер 325 лв. От тях в тежест на ответника по съразмерност и в
полза бюджета на съда следва да бъде присъдена сумата 98,48 лв.
Ответникът е направил
разноски за възнаграждения на вещи лица в размер 500 лв. Същият претендира и адвокатско
възнаграждение в размер 17 760 лв., платено по банков път на пълномощника, в
уверение на което са представени фактура и преводно нареждане. От общия размер
на разноските 18 260 лв., по съразмерност на ответника следва да се присъдят 12 726,67
лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и Р. К.Д., да заплати на П.А.Р., ЕГН **********,***, сумата 150 000 лв.
(сто и петдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 11.04.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. А.Р., ЕГН **********,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км
23 (гр.Пещера – гр.Пловдив), причинено виновно от водача на товарен автомобил
Фолксваген ЛТ 35 с рег.№**, за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва върху горното обезщетение за периода от
24.12.2017 г. до 10.04.2019 г., както и ОТХВЪРЛЯ исковете на П.А.Р., ЕГН **********,***,
предявени против „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш.Е.Ш, ЕГН **********,
и Д.Е.Ш., ЕГН **********, настъпила при същото пътнотранспортно произшествие, в
размер по 150 000 лв. за всяко лице, ведно със законна лихва от 24.12.2017
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и
Р. К.Д., да заплати на Л.А.Р., ЕГН **********,*** сумата 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законна лихва
от 11.04.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. А.Р., ЕГН **********, настъпила
при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.Пещера
– гр.Пловдив), причинено виновно от водача на товарен автомобил Фолксваген ЛТ
35 с рег.№**, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва върху горното обезщетение за периода от
24.12.2017 г. до 10.04.2019 г., както и ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.А.Р., ЕГН **********,***,
предявени против „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш.Е.Ш, ЕГН **********,
и Д.Е.Ш., ЕГН **********, настъпила при същото пътнотранспортно произшествие, в
размер по 50 000 лв. за всяко лице, ведно със законна лихва от 24.12.2017 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А.А.К., ЕГН **********,***,
против „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и Р. К.Д., за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. А.Р.,
ЕГН **********, Ш.Е.Ш, ЕГН **********, и Д.Е.Ш., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.Пещера
– гр.Пловдив), причинено виновно от водача на товарен автомобил Фолксваген ЛТ
35 с рег.№**, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, в размер по
20 000 лв. за всяко лице, ведно със законна лихва от 24.12.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и
Р. К.Д., да заплати на П.А.Р., ЕГН **********, и Л.А.Р., ЕГН **********,***, сумата 1 090,90 лв. (хиляда и деветдесет
лева и 90 ст.) – деловодни разноски за производството по т.д.№457/2020 г. на ОС
Пловдив, ХVІ с.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и
Р. К.Д., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната
власт, сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева) – държавна такса, и сумата 98,48 лв. (деветдесет и осем лева
и 48 ст.) – деловодни разноски по т.д.№457/2020 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА П.А.Р.,
ЕГН **********, Л.А.Р., ЕГН **********,***, и А.А.К., ЕГН **********,***, да заплатят на „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и
Р. К.Д., сумата 12 726,67 лв.
(дванадесет хиляди седемстотин двадесет и
шест лева и 67 ст.) – деловодни разноски т.д.№457/2020 г. по описа на ПОС,
ХVІ с.
Решението е постановено
при участието на Б.С. П., ЕГН **********,***, като трето лице-помагач на „ЗАД
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: