№ 15206
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110132492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „З. срещу С., с искане за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 9663.52 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски по преписка
№ . за причинени щети на МПС марка „П., вследствие настъпило на 22.04.2020 г. пътно-
транспортно произшествие /ПТП/ – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, находяща се в град С., която не е била сигнализирана и обозначена с пътни
знаци на платното за движение, ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба /16.06.2022 г./ до окончателното плащане, както и сумата от 930.00 лв.
– обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 16.06.2022 г.
Ищецът твърди, че на 22.04.2020 г., около 11:30 часа, в гр. С., е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „П., собственост на „БМ
Л. и управляван от Н. А. Г., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, за което бил съставен Протокол за ПТП № . от 22.04.2020 г. от компетентните
контролни органи при ОПП-СДВР. Сочи, че в резултат на описаното ПТП били нанесени
увреждания на предна и задна десни гуми и джанти на лекия автомобил. Твърди, че
процесният автомобил бил застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско” на
МПС, полица № ., клауза „П” – „Пълно каско” за всички рискове, с период на
застрахователно покритие 02.05.2019 г. – 02.05.2020 г., като във връзка с процесното ПТП
била образувана ликвидационна преписка по щета № ., а вредите по автомобила били
отстранени за сметка на З. за сумата от 9576.52 лв. с ДДС, както и били заплатени разходи за
1
репатриране на увредения автомобил от мястото на произшествието в размер на 62.00 лв. с
ДДС, като общата платена сума възлизала на 9638.52 лв. Твърди, че наличието на
несигнализирана и необезопасена дупка върху пътното платно на общински път, отворен за
обществено ползване, без да е поставена каквато и да е предупреждаваща сигнализация,
представлява неизпълнение /чрез бездействие/ от страна на С. на задълженията за
поддържане на безопасни общински пътища. Посочва, че до С. е изпратена покана с изх. № .
от 04.06.2021 г., вх. № . от 04.06.2021 г. за възстановяване на заплатеното регресно вземане,
но не е постъпило плащане от страна на ответника. Ето защо, ищецът претендира сумата от
9663.52 лв., представляваща дължимо регресно обезщетение заедно с ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в
съда /16.06.2022 г./ до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 930.00
лв. за периода от 05.07.2021 г. до 16.06.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от С., с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита претенцията за
недоказана и оспорва наличието на препятствие на пътя и механизма на настъпване на
произшествието. Сочи, че ул. „С.“ се поддържа от С., която е възложила с Договор №
.14.06.2019 г. извършването на дейностите по поддръжка и текущ ремонт на пътя на „Г..
Счита, че застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение без да се интересува
от твърдяното ПТП – улица, номер, размери на дупката и възможност за избягването .
Твърди, че застрахователят е платил без основание, поради което и не се е суброгирал в
правото на увреденото лице. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.
С определение № 21232 от 22.08.2022 г. е конституирано по делото като трето лице-
помагач на страната на ответника дружеството „Г.. При условията на евентуалност по реда
на чл. 219, ал. 3 ГПК е предявен и е приет за съвместно разглеждане обратен иск за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 9663.52 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на Договор № ./14.06.2019 г., изразяващи се в
платеното на застрахователя по имуществена застраховка регресно вземане за вреди на лек
автомобил марка „П., причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.04.2020 г., около 11:30 часа, в гр. С., както и сумата от 930.00 лв., представляваща лихви
за забава за периода 05.07.2021 г. – 16.06.2022 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените по
делото разноски.
С. твърди, че е възложила ремонт на пътя, на който е осъществено процесното ПТП, на
дружеството „Г. с Договор №./14.06.2019 г. и за ул. „С.“ – по възлагане с Възлагателно
писмо № . от 31.03.2020 г. от С.. Изпълнителят по договора бил поел задължението да
сигнализира появилите се неравности на платното. Поддържа, че „Г. е задължено като
изпълнител по договора за поддръжка на пътя за неговото обезопасяване, което той не бил
сторил, поради което дължи обезщетение на възложителя за претърпените от последния
вреди. Ето защо, моли за уважаване на евентуалния иск и присъждане на разноските по
делото.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Г. е подало отговор на искова молба. Оспорва иска и
поддържа, че извършената работа по пътния участък е приета без забележки от възложителя
– С.. Сочи, че действителната причина за настъпване на ПТП е поведението на самия водач,
който не е съобразил поведението си с пътната обстановка, с поставените знаци и
сигнализация. Намира, че С. като възложител и по арг. от чл. 10, ал. 1, т. 3 вр. т. 6 от
Договора упражнява непрекъснат контрол и не е установено отклонение от приетата работа.
Предвид липсата на доказателства, сочещи на договорно неизпълнение, счита, че не са
налице предпоставките, обуславящи ангажирането на отговорността на дружеството, тъй
като липсвала пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ето защо, моли за
отхвърляне на предявения обратен иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия
случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 26.10.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
пътят, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, е общински път; че З. е
заплатило сумата от 9638.52 лв. за извършен ремонт и репатриране на процесното МПС и е
сторил ликвидационни разноски от 25 лв.; че С. е получила покана с изх. № . от 04.06.2021 г.
на 04.06.2021 г., както и че С. и „Г. са сключили Договор №./14.06.2019 г. с предмет ремонта
на пътния участък, на който е настъпило ПТП-то – ул. „С.“. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представената по делото застрахователна полица № . се установява, че автомобилът
марка „П., собственост на „БМ Л., е бил застрахован със застраховка „Каско“, клауза „П“ -
Пълно каско“ при ищцовото дружество за периода от 02.05.2019 г. до 02.05.2020 г. Въз
основа на нея, както и въз основа на приложеното свидетелство за регистрация за процесния
лек автомобил, съдът приема за установено, че за посочения период е съществувало валидно
правоотношение по договор за застраховка „Каско” за него.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение, като настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били
покрити застрахователни рискове.
Във връзка с установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети
писмени доказателства, изслушани са гласни доказателства, както и е изготвена и приета
съдебно-автотехническа експертиза.
От представения протокол за ПТП № ., съставен от служител на СДВР, отдел „ПП“, е
3
видно, че на 22.04.2020 г. е настъпило ПТП в град С., на ул. „С.“ срещу № 1, при което
МПС марка „П. е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно и има нанесени
материални щети по същото.
Не се спори, а и се установява от представеното уведомление-претенция за настъпило
застрахователно събитие от 22.04.2020 г. по полица № ., подадено от Н. А.а Г., че при ищеца
е образувана щета с .. В уведомлението са посочени идентични на отразените в протокола за
ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие.
Видно от представените опис на претенция от 22.04.2020 г., калкулация по претенция
и доклад по щета № ., заведена на 22.04.2020 г., след извършени оглед и оценка на щетите
по застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
9576.52 лв., изплатено с платежно нареждане от 19.06.2020 г. на застрахования. Наред с
това, видно от представения на л. 24 от делото транспортен лист на „Б.“ е заплатена на „Б. и
сумата от 62 лв. с ДДС за репатриране на процесния автомобил съгласно платежно
нареждане от 15.05.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Н. А. Г., чиито показания
съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки впечатления и не се
оборват от останалите събрани по делото доказателства, като липсва основание да се приеме
заинтересованост на свидетеля. Св. Г. установява, че към 2020 г. е управлявал застрахования
от ищеца автомобил. Свидетелства, че управлявал МПС-то по път с посока Цариградско
шосе, в гр.С., при което попаднал в големи дупки, находящи се от дясната страна на
движението на автомобила, в резултат на което били увредени десните гуми и джанти на
същия. Заявява, че на пътя нямало никакво обозначение на дупките и след ПТП-то
автомобилът не можел да се придвижва на самостоятелен ход. Свидетелят сигнализирал
органите на КАТ, съответно бил съставен протокол за настъпилото пътно-транспортно
произшествие, както и застрахователя. Свидетелят поддържа, че пред него е имало коли и не
е имало как да избегне попадането в дупката на пътното платно.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява по безспорен начин
настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а
именно поради наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването , като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско“ застрахователят осигурява покритие за
рискове при пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано
състояние. Несъмнено вредите, произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното
платно, съставляват покрит риск, отделно от това, в случая липсват данни да е налице
изключен риск.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, както и от свидетелските показания се установява, че описаните от
застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното
платно, поради което и съдът приема за доказана по делото причинно-следствената връзка
между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това обстоятелство се и
установява от събраните по делото писмени доказателства, че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ
последният е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на ответника, че
4
застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е неоснователно, доколкото,
както се посочи, не са установени по делото изключения, предвидени в представените Общи
условия, приложими към застрахователния договор. Следователно, налице е основание за
възникване на регресното право.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като
със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е според въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника С.. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези
лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили
вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя - С. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината
лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно, като не е налице надлежно
проведено обратно доказване с цел оборване на установената в закона презумпция.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране
на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори
е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Що се отнася до размера на уврежданията вещото лице по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза е посочило, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил марка „П., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 10 042.13
лв.
Съгласно чл. 410 КЗ плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случая с плащането на застрахователното
обезщетение и разходите за репатриране в размер на 9638.52 лв. застрахователя е встъпил в
правата на застрахования. Към тази сума следва да се добави и сумата от 15 лв., която
съгласно заключението на вещото лице по САТЕ отговаря на обичайните ликвидационни
разноски за този вид дейност. Така, общо дължимата от ответника сума възлиза на 9653.52
лв., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от
9663.52 лв. – отхвърлен като неоснователен.
С отговора на исковата молба не е релевирано възражение за съпричиняване, но така
или иначе от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява такова
поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Няма данни по
делото и водачът да се е движил с неразрешена скорост, както и че не е могъл да види и
5
избегне дупката, поради наличие на други движещи се отпред коли. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване на исковата
молба в съда /16.06.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличието на главен дълг. Задължението на
делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
като ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно,
за поставяне на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото се установява,
че ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си с покана с изх. № ., получена от
ответника на 04.06.2021 г. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за забавено плащане,
което върху главницата от 9653.52 лв. и за предявения период на забава 05.07.2021 г. до
16.06.2022 г. възлиза на сума в размер на 927.81 лв., определен от съда при условията на чл.
162 ГПК чрез лихвен калкулатор.
Предвид изложеното акцесорният иск е основателен и следва да се уважи до посочения
размер, като до пълния предявен размер от 930.00 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258
ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на първоначанлния иск за заплащане на застрахователно обезщетение се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че към датата на произшествието
ответникът по него е имал задължението, възникнало по силата на договор, за поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация в района, където е настъпило
процесното ПТП, причинно-следствена връзка между бездействието на ответника по
обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесените твърдени имуществени вреди на
процесния автомобил, а също и размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си,
съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е погасил задължението си.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор № ./14.06.2019 г. /л.
61 – л. 91 от делото/, по силата на който възложителят С. възлага, а изпълнителят „Г. се
задължава да извърши на територията на С. – VII зона, включваща райони „П.“, дейностите
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с
Техническата спецификация на възложителя, техническото предложение и ценовото
предложение на изпълнителя. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора изпълнителят се е
задължил да извърши определено ниво на поддържане на булеварди и улици, посочени в
списък Приложение 6 от договора, а за цялата останала част от уличната мрежа, включена в
обхвата на зоната и извън този списък, да извършва дейностите по поддръжка и текущ
ремонт на база конкретни възлагания при необходимост – чл. 1, ал. 1, т. 2.
Между страните няма спор, че дейностите по поддържане и ремонта на процесната ул.
„С.“ не попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1, т. 1, а извършването на посочените
действия е въз основа на конкретно възлагане на „Г. – възлагателно писмо № . от 31.03.2020
6
г. от С. до ответното дружество, с което е възложено извършване на ремонтни дейности на
ул. „С.“, където е настъпило процесното ПТП. Така посочените клаузи на договора,
тълкувани с останалото му съдържание във връзка с чл. 20 ЗЗД, налагат извода, че
изпълнителят по договора „Г. няма право, а и задължение по договора за извършване на
самостоятелна преценка и по своя инициатива да извършва дейностите по текущ ремонт и
поддръжка на пътното платно – в конкретния случай на ул. „С.“. Задълженията му по
договора са в рамките на възложени му конкретни дейности със задание от възложителя да
извършва качествен и своевременен ремонт на указаните му от възложителя места. Този
извод се подкрепя от представеното по делото възлагателно писмо, от което се установява,
че със същото на ответното дружество е било възложено извършване на ремонтни работи по
пътното платно на бул. „А.“ – в локалното платно след тунела в посока К. и локалното на ул.
„О.“: направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на плътен
асфалтобетон – 20 кв.м.; направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно
полагане на плътен асфалтобетон със заздравяване – 20 кв.м.; обкантване на кръпка с
битумна паста върху 40 кв.м., а на ул. „С.“ – в участъка от бул. „К.“ до ул. „О.“ – направа на
асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон –
300 кв.м.; обкантване на кръпка с битумна паста върху 300 кв.м., като ремонтните работи е
следвало да бъдат извършени в срок до 30.04.2020 г. при подходящи метеорологични
условия.
Наред с това представено е и възлагателно писмо № .(2) от 08.05.2020 г. от С. до
ответното дружество, с което е констатирана необходимост от допълнително количество
квадратура за извършване на пътната настилка на ул. „С.“, район Младост, поради което на
„Г. е възложено направата на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане
на плътен асфалтобетон – 400 кв.м. и обкантване на кръпка с битумна паста върху 400 кв.м.,
като ремонтните работи е следвало да бъдат извършени в срок до 15.05.2020 г. при
подходящи метеорологични условия.
От представения по делото Протокол № . за установяване на завършването и за
заплащане на натурални видове строително – монтажни работи се установява, че
изпълнението на възложените ремонт и поддръжка са приети от комисия на 21.05.2020 г. От
това следва, че към датата на настъпване на процесното произшествие пътният участък, на
който се установи, с оглед събраните по делото доказателства, че е реализирано ПТП, все
още е бил обект на ремонтни дейност.
В чл. 11, т. 11 от сключения между страните по обратния иск Договор № ./14.06.2019 г.
изрично е посочено задължението на изпълнителя за периода на извършването на ремонтни
дейности да изготвя проект за временна и/или постоянна организация на движението и да го
съгласува с компетентните органи. А в чл. 11, т. 20 от договора е предвидено, че
изпълнителят носи пълната отговорност за безопасността на всички видове работи и
ремонтни дейност. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл.
154 ГПК в тежест на ответника по обратния иск е да установи надлежно изпълнение на
поетите с посочения договор задължения. Въпреки че това му е било изрично указано с
изготвения по делото доклад, ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.
Твърденията му, че не е имал задължение за въвеждане на временна организация на
движението предвид краткия срок за извършване на СМР от два дни, не се доказаха. Още
повече, че предвид представените и приети от съда в съдебно заседание писмени
доказателства се установява, че ремонтните дейности са продължили повече от два дни.
Възражението на ответника по обратния иск, че възложителят не е осигурил лице, което да
осъществява контрол във връзка с обезопасяването на участъка от пътя в ремонт и поради
това не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя, е
несъстоятелно, доколкото ответникът е бил длъжен да изпълни точно поетите с договора
задължения, независимо дали по отношение на последните е бил осъществен контрол от
възложителя или не.
7
Самият факт на наличие на дупка на пътното платно на тази улица в срока на
изпълнение на договора, който се установява по несъмнен начин /предвид изложеното по-
горе/ води до извод на неизпълнение от страна на ответника. След като такава дупка е била
налична, то очевидно не са предприети своевременно действия по отстраняването ѝ или
най-малко по сигнализирането и обезопасяването на пътния участък. Следователно,
несъмнено е било налице неизпълнение, вследствие на което /предвид изложеното по-горе
по главния иск/ за възложителя е настъпила загуба – задължение за плащане на обезщетение
за вредите по автомобила, настъпили вследствие попадането му върху необезопасеното
съоръжение по пътното платно. Ответникът не твърди и по делото няма доказателства за
наличие на обстоятелства, изключващи договорната отговорност, поради което и предвид
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД дължи да възстанови на възложителя платеното на ищеца по
главния иск обезщетение в размер на 9653.52 лв. До тази сума обратният иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Искът следва да се отхвърли за претендираната лихва за забава в
размер на 930.00 лв., тъй като тези загуби за възложителя не са пряка и непосредствена
вреда от неизпълнението на изпълнителя, който е допуснал наличие на дупка на пътното
платно – липсват такива твърдения и доказателства. Макар да е получил покана от
застрахователя още на 04.06.2021 г., ищецът-възложител не е платил задължението /като не
твърди и доказва това бездействие да е било предизвикано от поведение на ответника/. Ето
защо и лихвите след поканата, се дължат на неговото собствено поведение – бездействие, а
не на това на изпълнителя /който дори не се твърди де е знаел за претенцията/, поради което
и не следва да се понасят от него. Отделно, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД
длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като
положи грижи на добър стопанин. В случая ищецът е могъл да избегне вредите за лихви,
като плати преди предявяване на иска, а вкл. и като има друго процесуално поведение, което
обаче не е сторил.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по първоначално
предявените от „З. срещу С. искове. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете в размер на 895.51 лв., сторени за държавна такса, депозит за
САТЕ, депозит за свидетел и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по тези искове – С., се следват разноски в исковото
производство в размер на 0.11 лв. – за възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Ищецът по обратния иск С. претендира сторените по делото разноски от ответника по
обратния иск „Г. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед
частичната основателността на обратния иск, следва ответникът по него да заплати на
ищеца С. разноски в общ размер на 477.27 лв. В полза на ответника по обратния иск „Г. не
следва да бъдат присъждани разноски поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С., улица „М. да заплати на „З., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Ш., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 9653.52 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по преписка № . за причинени щети на МПС марка „П., вследствие настъпило
на 22.04.2020 г. пътно-транспортно произшествие – попадане в несигнализирана и
8
необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в град С., която не е била
сигнализирана и обозначена с пътни знаци на платното за движение, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда /16.06.2022 г./ до
окончателно плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 927.81 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 16.06.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 9663.52 лв., както и
предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 930.00 лв.
ОСЪЖДА „Г., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д. да заплати
на С., с адрес в гр. С., улица „М. на основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 258 ЗЗД
сумата от 9653.52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение
на Договор №./14.06.2019 г., което неизпълнение довело до ПТП, настъпило на 22.04.2020 г.
в гр. С., около 11:30 часа, при което са нанесени щети на лек автомобил марка „П., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че С., с адрес гр. С., ул. „М. изпълни задължението си към „З.,
ЕИК . за същата сума от 9683.52 лв., за което е постановено настоящото решение, като
ОТХВЪРЛЯ обратния иск за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С., ул. „М., да заплати на „З., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „Ш. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 895.51 лв.,
разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ш. да заплати
на С., с адрес в гр. С., ул. „М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – сумата от 0.11 лв., разноски
по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „Г., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д., да заплати
на С., с адрес в гр. С., улица „М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото
разноски в размер на 477.27 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Г., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д. като трето лице-помагач на страната на ответника С..
РЕШЕНИЕТО по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение
след представяне на доказателства за изпълнение на задълженията на С. по първоначалния
иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9