Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Пловдив, против Решение № 1930/04.12.2023г., постановено по АНД № 5931/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 725067-F721468/11.09.2023г., издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС на „***** " ЕТ с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.*****, представляван от В.И.Т.с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът –„***** " ЕТ, представлявано от В. И.Т., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира отхвърляне на жалбата и възнаграждение за оказана безплатна процесуална защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 725067-F721468/11.09.2023г., издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС на „***** " ЕТ с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.*****, представляван от В.И.Т.с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че нарушението е било установено при извършена проверка на 16.05.2023г. от служители към ТД на НАП-Пловдив. Констатираното е нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС, за което срещу „***** " ЕТ старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив Дарина Цветкова съставила АУАН № Р721468/15.08.2023г. в присъствието на едноличния търговец. В срок са депозирани писмени възражения.

Последвало е издаването на НП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че в случая задълженията за подаване на справка-декларация и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Приел е, че съгласно чл.125, ал.3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл.125, ал.7 от ЗДДС. Приел е, че с издаването на две наказателни постановления с № 725067-Р721468 /процесното такова/ и друго с № 725078-Р721480/11.09.2023г., съществено се нарушава принципът, че за едно и също нарушение се налага само едно наказание.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касационния жалбоподател и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Действително правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случаи, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора не се следва присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател.

Относно претендираните разноски от процесуалния представител на ответната страна - адвокат Ч.: по настоящото дело е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита с дата 09.01.2024г., в което е посочено, че процесуалното представителство е по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Според цитираната разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица / по т.2/; роднини, близки или на друг юрист.

В хода на настоящото съдебното производство не се заяви и позитивно не се установи, кой да е от фактите възведени в цитираните хипотези по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Не се твърди и не се установява, че „***** " ЕТ е материално затруднено лице.

Следователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в този смисъл е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, XXII състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1930/04.12.2023г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 5931/2023 г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ц.Ч. за присъждане на адвокатско възнаграждения на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, обективирано в отговор вх. № 2476/09.01.2024г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: