Решение по дело №226/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 345
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20217040700226
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  345        /04.03.2021 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Енчев

ЧЛЕНОВЕ: Атанаска Атанасова      

Димитър Гальов

секретар К. Л.,

прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 226/2021 година

 

Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ю.П.Н. с ЕГН ********** *** против част от решение № 280/18.12.2020 година по н.а.х.д. № 634/2020 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0304-000999/21.07.2020 година, издадено от началник на сектор в РУ - Несебър при ОД – Бургас на МВР (НП).     

С НП, на Н., за нарушения на чл. 6 т. 1 и на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 30 лева, „глоба“ в размер на 100 лева и  „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.             

Касаторът оспорва решението само в частта, в която НП е потвърдено за нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Твърди, че РС не е отчел фактите по случая, от които се установява, че при недостатъчно ясно подаден сигнал за спиране от служителя на МВР, не е налице виновно поведение на Н., обуславящо извършването на административното нарушение. Иска решението да бъде отменено в тази си част като съответно бъде отменено и НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.       

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С процесната част от НП Ю.Н. е наказан за това, че на 26.06.2020 година, около 20:20 часа, в община Несебър, на улица без име в курортен комплекс „Слънчев бряг“, до автосервиз „Содсан“ в посока към град Бургас, като водач на лек автомобил „Ауди А 4 Авант“ с регистрационен № А 7401 МХ, не спира при подаден сигнал за спиране със стоп – плака по образец.

За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че конкретното нарушение е надлежно описано, като ясно е отразено кое МПС, къде и с каква скорост се е движило, как е подаден сигнала и какви да били действията на нарушителя при опита да бъде спрян и проверен. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

   Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

   Възраженията на касатора са неоснователни.

   Фактическата обстановка е изяснена напълно от РС. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението от Ю.Н. е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на лицето във връзка с извършеното нарушение.

   В административнонаказателното производство – по констатиране на нарушението по чл. 103 от ЗДвП и налагане на наказанията за извършването му - не са допуснати процесуални нарушения, които РС е следвало да обсъди, а не го е сторил. Не са допуснати и процесуални нарушения в съдебното производство по обжалването на НП.

   Не е налице твърдяната необоснованост на решението на РС.

   В случая, нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП, е свързано с неспазване на задължението на водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, и да изпълнява неговите указания, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като водачът е продължил движението си след подаден сигнал за спиране и е застигнат от екипа на МВР.

   По възражението, че при движението си Н. не е получавал ясен (недвусмислен) сигнал за спиране, настоящият състав констатира, че този довод е изложен едва с касационната жалба. Нито в административнонаказателното производство, нито в производството пред РС, жалбоподателят е твърдял подобни обстоятелства (заявил е единствено, че не „видял патрулна кола и контролни органи“). Затова съдът приема, че твърдението е упражняване на защитна теза, опровергана, обаче, от изричното изявление на разпитания свидетел – автоконтрольор Коста Димитров, според когото в светлата част от деня той е бил край служебния си автомобил с униформа и стоп – палка по образец, излязъл е на пътното платно и е подал сигнал за спиране на Н., който не е бил изпълнен, а това е наложило догонването на нарушителя в по – късен момент.

Искането на процесуалния представител на касатора, направено в условията на евентуалност, наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде намалено на минимума, предвиден в закона, поради необходимостта Н. да използва автомобил като едноличен собственик и управител на „Пиргос фарма“ ЕООД е неоснователно. По делото е представено извлечение, описващо правноорганизационната форма на търговското дружество, предмета му на дейност и законното му представителство (лист 13). От това доказателство, обаче, не може да бъде направен еднозначен извод, че за дейността на „Пиргос фарма“ ЕООД се налага използването на автомобил, както и че Н. е единствения служител на дружеството, който следва да използва МПС при изпълнение на обичайната си работа. Затова искането следва да се отхвърли.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, решението на РС следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

 

   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280/18.12.2020 година по н.а.х.д. № 634/2020 година на Районен съд – Несебър в обжалваната част, потвърждаваща наказателно постановление № 20-0304-000999/21.07.2020 година, издадено от началник на сектор в РУ - Несебър при ОД – Бургас на МВР, в частта, в която на Ю.П.Н. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 100 лева и  „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

   Решението е окончателно.

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: