Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4-В състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети ноември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 6515 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Ц.Д.Ц. срещу решение № 294353 от 05.12.2018г., постановено по гр.дело № 22711/2019 г., по описа на СРС, ГО, 41 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.439 от ГПК срещу „Б.Д.“ ЕАД, с предмет - признаване за установено , че Ц.Д.Ц.
не дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 5 000,00лв.- неплатена главница по
договор за кредит овърдрафт от 17.10.2007г. , за която сума е издаден
изпълнителен лист от 02.07.2015г. по ч.гр.дело № 31911/2015г. по описа на СРС,
127състав , въз основа на който е
образувано изп.дело № 20178600400976 по описа на ЧСИ В.М., поради погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения от
закона давностен срок. Решение се обжалва и в частта за разноските, които
ищецът – жалбоподател е осъден да заплати на ответника съобразно изхода на
спора по делото.
Въззивникът
Ц.Д.Ц. заявява искане за отмяна на обжалваното
решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че от първата инстанция
неправилно е прието с обжалваното решение, че заповедта за изпълнение е влязла
в сила, след като по делото е установено, че по първоначално образуваното дело
№ 39548/2011г. на СРС, 26 състав идентично заявление на ответника за издаване
на заповед за изпълнение е било отхвърлено като нередовно. Възразява, че по
повторно образуваното дело за издаване на заповед за изпълнение под №
31911/2015г. на СРС,127 състав не е бил редовно уведомен , поради което не е
могъл да упражни правото си на възражение. Счита, че в рамките на настоящото
исково производство съдът е дължал извършването на вторичен контрол за
законността на всички доказателства във връзка с редовността на производството
по чл.417 от ГПК, което не е извършено от съда. С изложените мотиви
въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо
него- постановяването на друго, с което предявеният отрицателен установителен
иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Б.Д.“
ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В
съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски
по дело за въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен ск
с правно основание чл.439 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет-
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума от
5000,00лв. по изп.лист от 17.10.2007г. , издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 31911/ 2015г. по описа на СРС, 127
състав, предмет на принудително събиране
по изп.дело № 20178600400976 по описа на ЧСИ В.М., поради погасяване вземането
на ответника-кредитор за тази сума по давност. В частта, с която от ищеца се
претендира установяване недължимостта на процесното вземане на ответника на
останалите заявени с исковата молба основания, производството по делото е
прекратено като недопустимо с определение от 31.07.2019г.- влязло в сила на
31.08.2019г. Като последица от
постановеното частично прекратяване на производството по делото, предмет на
разглеждане е останал единствено допустимият отрицателен установителен иск по
чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземането на ответника-кредитор,
поради погасяването му по давност.
С обжалваното решение така предявеният
иск е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на
първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявения иск.
Между страните по делото няма спор, а и
от представените писмени доказателства се установява, че в полза на ответника-
„Банка ДСК“ ЕАДа“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 02.07.2015г. по гр.д.№ 31911/2015г. по
описа на СРС, 127 състав и изпълнителен лист от 02.07.2015г. срещу ищеца по
настоящото дело- за процесната сума от 5 000,00лв.- непогасена главница по
договор за кредит овърдрафт от 17.10.2007г. , ведно със законната лихва от
05.06.2015г.- до окончателното изплащане. Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение на лично на длъжника – ищец по настоящото дело на 11.05.2017г. /л.27 от
изп.дело/. Срещу заповедта за изпълнение не подадено възражение в
законоустановения 2 седмичен срок по чл.414,ал.2 от ГПК /в приложимата към
2017г. редакция, обн. в ДВ, бр.596/2007г./- факт , който изрично се признава от
ищеца. С изтичането на 2 седмичния законоустановен срок по чл.414,ал.2 от ГПК и
при липса на подадено възражение заповедта
за изпълнение по чл.417 от ГПК е влязла в сила на 26.05.2017г. / петък/.
На основание на горепосочения изп.лист
от ответника – „Банка ДСК“ ЕАДС е предприето принудително изпълнение с молба от
20.04.2017г. по изп.дело №
20178600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ. С молбата за
образуване на изпълнителното производство от ответника от 20.04.2017г. е
заявено искане за налагане на запор и
възбрана върху имуществото на ищеца- длъжник , както и съдебният изпълнител
е овластен с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ
за определяне начина на принудително изпълнение. От материалите по
изп.дело е видно, че с молба от 11.05.2017г. /л.28 от изп.дело / ищецът длъжник
е признал дължимостта на процесното вземане на ответника е и поел задълженито да го погасява разсрочено –
на равни вноски от по 400,00лв.-ежемесечно до 25-то число.
От доказателствата по приложеното в
заверени копия изпълнително дело се установява, че по него в изпълнение на
делегираните правомощия по чл.18 от ЗЧСИ от съдебния изпълнител са предприети
изпълнителни действия- на 29.08.3027г.- искане за налагане на възбрана върху
описаните недвижими имоти в молбата на ЧСИ от 29.08.2017г.- собственост на длъжника
/л.93 от изп.дело/. Запор върху банкови сметки на ищеца- длъжника-, поискан със
запорни съобщения от 29.08.2017г.
С молба от 12.04.2018г. от
кредитора-ответник е заявено искане до съдебния изпълнител за налагане на запор
върху посочена в молбата банкова сметка ***- длъжник /л.149 от изп.дело/.
На 14.06.2018г. от съдебният изпълнител
е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца /л.163 от изп.дело/.
На 17.12.2018г. от съдебния изпълнител е
наложен запор върху банкова сметка ***- длъжник в „Тексим банк“ АД /л.183 от
изп.дело/.
На 19.01.2019г. от съдебния изпълнител е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник, с изпращане на
запорно съобщение до работодателя- Областна служба „Изпълнение на
наказанията“-л.198 от изп.дело.
На 17.09.2019г. от съдебния изпълнител е
насрочен опис на движими вещи на ищеца-длъжник, находящи се в дома му.
На 06.08.2019г. е наложен запор върху
банкова сметка ***- длъжник в „Експресбанк“ АД – л.255 от изп.дело.
На последно място, от отбелязванията на
гърба на изпълнителния лист е видно, че са извършвани плащания за погасяване на
процесното вземане – на дата 2206.2017г. /сумата от 1 070,52лв./ и на
датата 08.12.2017г. /на сумата от 71,57лв./.
При така установените факти по делото,
съдът от правна страна приема следното:
В хипотезата, при която вземанията на
кредитора-ответник произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията- предмет на издадената заповед за
изпълнение се погасяват с изтичането на 5 годишната давност по аргумент от
чл.117,ал.2 от ЗЗД. От деня, следващ датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение /в случая от 27.05.2017г./
е започнал да тече 5 годишният давностен срок за вземанията на ответника –
предмет на издадената заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист.
Считано от тази дата /27.05.2017г./ - до датата на предявяване на исковата
молба- 19.04.2019г. не е изтекъл
законоустановения 5 годишен давностен срок и само на това основание предявеният
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Отделно от това, от доказателствата по
изпълнителното дело се установява, че давността е прекъсвана нееднократно, на
основание чл.116,бл.“в“ от ЗЗД, с предприемане на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия и след прекъсването е започнала да тече нова давност,
съгласно чл.117,ал.1 от ЗЗД. Съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани като
ирелевантни заявените от ответника с въззивната жалба доводи, тъй като са извън
предмета на спора по настоящото дело, свързан с установяване на изтекла или не
погасителна давност за процесното вземане след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. По отношение на останалите заявени основания за недължимост на
вземането на ответника с исковата молба, поддържани и с въззивната жалба, от
ищеца не е съобразен фактът, че производството по делото е прекратено с влязло
в сила определение от 31.07.2019г. ,
като недопустимо, при законосъобразяване на факта, че те са преклудирани от
момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Що се отнася до
твърдението на ищеца, че е бил лишен от правото си да подаде възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, то пътят му на защита при евентуално наличие
на предвидените от закона пречки е бил този по реда на чл.423 от ГПК, който не
се установи да е реализиран. Наличието или липсата на такива пречки не могат да
бъдат обсъждани в настоящото исково производство по чл.439 от ГПК и при
доказаното влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. И само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на предходно
заведено заповедно производство по чл.417 от ГПК за процесното вземане ,
приключило с отхвърляне на заявлението не попада в приложното поле на
чл.299,ал.1 от ГПК и не е правна пречка за подаване на ново заявление
по чл.417 от ГПК.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен
състав приема, че по делото не се доказва погасяване по давност на процесното
вземане на ответника срещу ищеца, поради което законосъобразно и правилно с
обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен. Като правилно обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца срещу него-
оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3
от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото пред
настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в
размер на 50,00лв. за явяване на процесуалния представител на ответника в едно
открито съдебно заседание.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 294353 от 05.12.2018г., постановено по гр.дело № 22711/2019 г., по описа на СРС, ГО, 41
състав.
ОСЪЖДА
Ц.Д.Ц. да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД- сумата от 50,00 / петдесет/ лева- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/