№ 323
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100602569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЧТ В.Л. П. чрез адв. П.Б. – АК – Перник срещу
присъда № 20063636 от 10.03.2021 г., постановена по НЧХД № 2289 по описа на Софийски
районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 12-ти състав.
С присъда от 10.03.2021 г., постановена по НЧХД № 2289 по описа на Софийски
районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 12-ти състав, подсъдимата Л.Д. Х. – Н., с
ЕГН: **********, е призната за невиновна, за това, че на 05.01.2020 г. чрез подадена
заявление до началника на 06 РУ – СДВР, с рег. № 230000-114 от 06.01.2020 г. е разгласила
неистински позорни обстоятелства за В.Л. П., с ЕГН: **********, като написала следното:
"Вчера на 04.01.2020 г. влиза в съблекалня – момичета, заповеднически иска имената на
всички, както и да извадят мобилните си телефони и да му ги покажат. Държи се с
детето си като със затворник, а започва да се държи така и с останалите състезатели.
Вчера е имало заплахи, че ще извика полиция. Постоянно ги заплашва, че няма да видят А..
Демонстративно звънни на тел. 112. Вчера е дошла психоложка. В други дни идва полиция
и социални. Децата ги е страх от него. А. е отслабнала и в постоянен шок", поради което и
на основание чл. 304 НПК съдът я е оправдал в извършването на престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 2 предл. второ, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
Тъжителят В.Л. П. е осъден да заплати в полза на Л.Д. Х. – Н. направените разноски по
делото на основание чл. 190, ал. 1, пр. 2 НПК в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева –
адвокатско възнаграждение.
В подадената въззивна жалба се акцентира, че присъдата е постановена в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила и е изцяло необоснована. Изтъкват се доводи, че неправилно не са допуснати
писмени доказателства и свидетелски показания, относими към наказателното
производство.
1
Не е подавано възражение от Л.Д. Х. – Н. или нейния процесуален защитник.
В проведеното разпоредително заседание на 09.07.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В проведеното ОСЗ на 29.09.2021 г. жалб. В.П., ЧТ по делото – се явява лично и със
своя повереник – адв. П.Б., който поддържа жалбата. Представя писмени доказателства пред
въззивната инстанция, който са приети от съда. Съдът е оставил без уважение искането за
събиране на гласни доказателства. В хода по същество защитата и ЧТ развиват съображение
в подкрепа на подадената въззивна жалба.
Подсъдимата Л.Д. Х. – Н. – не се явява, за нея се явява адв. П.К. – САК, която оспорва
жалбата и развива съображения за правилност на постановената присъда.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите на страните в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря
на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е приобщил процесното, инкриминирано заявление, от което
е установено и съдържанието му. Съдът е извършил анализ и на събраните гласни
доказателства, които анализ изцяло се споделя от въззивната инстанция и не намира за
необходимо да ги преповтаря, както и доколкото липсват изложени от защитата на ЧТ
правни аргументи в тази насока.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ прокламира свободата на изразяване на мнение и
неговото разпространение чрез слово – писмено или устно, като конституционно
гарантирано право на всеки гражданин. Ограничаването на това право е допустимо по
изключение и само на предвидените в чл. 39, ал. 2 КРБ основания, за да се охранят други,
също конституционно защитени права и интереси. Сред предвидените в чл. 39, ал. 2 КРБ
предели, до които се простира свободата на словото, са тези, определени от забраната да се
накърняват правата и доброто име на другиго. Съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ, вр. чл. 57,
ал. 3 КРБ честта и достойнството на личността, както и правото на добро име са сред
основните, неотменими права на гражданите, които по арг. от чл. 39, ал. 2 КРБ се ползват с
по-висока степен на защита от правото на изразяване на свободно мнение. Затова и тяхната
закрила определя допустимата граница, отвъд която упражняването на закрепеното в чл. 39,
ал. 1 КРБ право би осъществило признаците на престъпно деяние. Следва да се отбележи, че
правото на заявление (жалба) до органите на реда (МВР) е обект на конституционно право
на всеки гражданин, които счита, че са му нарушени правата или срещу него е извършено
престъпление.
Съобразно приетите от законодателя съставомерни признаци клеветата е определена
като умишлено разгласяване пред трети лица на неистински, позорни обстоятелства за
другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Клеветата накърнява
2
добрата обществена оценка за лицето срещу когото е насочена. За съставомерността на
деянието при клеветата се изисква разгласените твърдения да са неверни, като
установяването на тяхната истинност е в тежест на дееца като изключващо отговорността
му обстоятелство.
Изпълнителното деяние на клеветата може да се осъществи само чрез твърдения за
конкретни факти относно засегнатото лице, заявени от дееца като реално съществуващи.
Само твърдение за такива факти може да се преценява доколко е позорящо и да се проверява
за истинност, за да се квалифицира евентуално разгласяването му като противоправно и
виновно деяние. Предмет на клеветнически твърдения не могат да бъдат съждения за факти,
оценки и мнения, които за разлика от фактите нямат обективно изражение в
действителността и не могат да бъдат проверени за вярност, защото са продукт на мисловен
процес, на умозаключителна дейност. Затова съдът, във всеки конкретен случай, следва да
определи доколко дадено изказване в писмена форма, което представя в негативна светлина
пострадалия, обективира изразена оценка, критика към него по определен въпрос или
твърдение за свързан с личността му факт (така напр. Решение № 62 от 6.03.2012 г. по гр. д.
№ 1376 по описа на ВКС за 2011 г., ІV г. о., Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486
по описа на ВКС за 2011г., ІV г. о., Решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251 по
описа на ВКС за 2012г., ІІІ г. о. и др.).
С оглед изложеното по-горе, за да се прецени в процесния случай дали твърдяното от
ЧТ поведение на подс. Л. Х. – Н. осъществява признаците на деяние, следва да се установи
дали използваните изрази в заявлението попадат в обхвата на правото на свободно
изразяване в подаденото заявление до органите на реда и дали са употребени в рамките на
допустимите предели за упражняването на това право.
При анализа на процесното волеизявление на подсъдимата съобразно визираните
критерии съдът съобразява мястото, начина и специфичния контекст, в който същото е
направено, както и характера на обективираната с него информация относно засегнатото
лице – частния тъжител.
Установи се, че волеизявлението е извършено пред органите на реда – 06 РУ – СДВР,
т.е. под формата на сигнал, който не е оповестен публично, поради което се споделят
виждания на районния съд, че подсъдимата е упражнила своето право на сигнал до
компетентните органи на реда, за докладване на нередност извършена от ЧТ, за да потърси
евентуална защита за своето дете от органите на реда.
Въззивният съд счита, че в заявлението липсват агресивни, очернящи, злепоставящи
или обидни коментари към частния тъжител, които да могат да излизат от границата на
разумното и да се квалифицират в извършеното на престъпление срещу частния тъжител.
Изразената позиция на подсъдимата като майка не съдържа непристойна или
оскърбителна квалификация за личността на ЧТ, а изказва своята преценка за случилото се,
като е отнесена и към съответните органи – под формата на писмен сигнал. Въззивният съд
намира, че подобно словесно изявление е характерно за родител, които е загрижен за своето
дете и несъмнено има правото да подаде сигнал в тази връзка.
Следва да се отбележи, за пълнота, че представените пред въззивната инстанция
доказателства са ирелевантни към настоящото дело и касаят единствено подаването на
различни сигнали до компетентни институции, но липсват решенията на последните. Не се
споделят и останалите развити оплаквания в подадената въззивна жалба и развити доводи в
съдебното заседание, като същите са получили своят отговор в мотивите на СРС, които
мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Като взе предвид всичко гореизложено, въззивният състав, споделя изводите на
Софийски районен съд, че по делото не са събрани доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза за извършено престъпление от подс. Л.Д. Х. – Н. за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 147, ал. 1 НК. Не са налице
законови основания за въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК, поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
3
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20063636 от 10.03.2021 г., постановена по НЧХД № 2289
по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 12-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4